И ще се вее българското знаме
Едва ли общественият дневен ред ще се промени чувствително от това дали Ново село, Безмер и Граф Игнатиево ще се превърнат във военни US бази. Едва ли мъглявите обстоятелства около юрисдикцията на базите, а именно са ли отговорни пред българските закони американските войници в случаи на извършване на криминални престъпления, или не, са най-важните въпроси за населението. Левите вестници например днес пишат, че същото това население мислело само как да си плати на КАТ, да запише детето си в детска градина, да лавира между дупките на София и да се радва, че не са му обрали апартамента. Да, вълнува се и за това как Дичо спаси тригодишната Данайа във “VIP Брадър”, впрочем.
Иначе казано, преувеличени са очакванията на кафяво-черните хитреци или на Велковълкановите и Владимирспасовите антики за потенциала на българския populus да мисли и действа в глобален контекст. Че ще вика срещу Пентагона, Кондолиза Райс и Робърт Лофтис и ще вдига лозунги срещу изключително сериозната опасност от базата край Ново село да се предприемат удари по Иран. Българският жител е великият отсъстващ от планетарните грижи. Той не участва в многохилядни митинги заради трите години убийства и смърт на цивилни граждани в Багдад и Самара (по 50 на ден!). Не издига пречистващи обществения морал лозунги с настойчиви искания Джордж Буш да изтегли войските си от страна, която е вкарал в нескончаеми кръвопролития. Граждански неадекватен е днес, през 2006-а , както беше неадекватен гражданин и по време на въздушните удари над Белград през 1999 година.
По-вероятно е публичните емоции да се наместят за дълго време по оста какво печелим от американските бази и какво губим. Печелим работа за младото местно население, благоустройване на инфраструктурата и усвояване на американския военен начин на живот, според кмета на Каварна Цонко Цонев. Ще загубим евроидентичност, морският туризъм ще западне, а екологичните щети още никой не е изчислил. Много вероятно е медийните фокуси с баланса “печели българинът/не печели българинът” да надминат в пъти онова, което се случваше през 2003-та. Което ще рече Григоров, Коритаров и Бареков да канят в сутрешните си блокове политическите брокери от сдружение “Джърман маршал”, военни експерти с руски акцент и отличен английски, стипендианти на НАТО-вски фондации, както и главни редактори заедно с водещи журналисти от издания с ярко проамерикански физиономии. И вкупом да промиват мозъците на масовия зрител, както това се случи преди ударите на САЩ по Ирак без санкцията на ООН.
Американският заместник-посланик Джефри Ливайн обеща, че “военните бази ще бъдат български, ще бъдат под българско командване и над тях ще се вее българското знаме!”. Тази прекрасна приказка се чу и възрадва, който може да се възрадва. Както обикновено управляващите водят преговорите със САЩ на парче, мъгляво, притиснати от коалиционните си неврози, финансови комплекси и разпъната лоялност към ЕС и НАТО.