И сдружението на Мендерес Кунгюн пътник за Страсбург?
На 20 юни 2006 г. Пловдивският окръжен съд отказа регистрация на сдружението "Национално турско обединение" с председател Мендерес Кунгюн. Решението последва поредната обществена и медийна истерия около противоречивите изказвания на неговия председател за статута и правата на турското малцинство у нас. Подобни истерии, особено когато са рефлектирали в съдебни решения, породени от политически незначителни поводи, в миналото са предизвиквали не едно или две главоболия на държавата в нейните отношения с редица международни организации, включително с Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Примери много - от Свидетелите на Йехова до последните решения по делата на ОМО Илинден и ОМО Илинден ПИРИН. Без да приемам всички искания на Мендерес Кунгюн мисля, че с нито едно от тях неговото сдружение не надхвърля рамките на свободата на сдружаване и на изразяване, така както те са формулирани в нашата Конституция и в международното право по правата на човека.
Впрочем и Пловдивският окръжен съд не изглежда да мисли така, тъй като преценка на целите и на дейността на сдружението, от гледна точка на стандартите за свобода на сдружаване, и на изразяване не е изобщо направена. На "Националното турско обединение" се отказва регистрация, тъй като то си поставяло политически цели - "развитие на политическия плурализъм с цел демократизиране и демонополизиране на турската общност". С подобни цели, казва съдът, сдружението следва да се регистрира по Закона за политическите партии, тъй като по Конституция сдруженията на гражданите не могат да си поставят политически цели. С това съдът направо изпозастреля неправителствения сектор в България. Защото, ако подобно общо тълкуване на "политически цели" се приложи стриктно към уставите и дейността на действащите сдружения, поне половината от тях трябва да се заличат. Какво, в края на краищата, му е по-различното на нашумялото напоследък в медиите сдружение на хора с увреждания, което активно лобира в парламента за намаляване на ДДС върху помощните средства за хората с увреждания? Ами на онова, което преди осем години организира вътрешни избори за президент в СДС? И колко още други сдружения, имащи цели и дейности, непосредствено в политическата сфера. Чл.12, ал.2 от Конституцията, на който се позовава съдът, забранява на сдруженията на гражданите да си "поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии", т.е., на практика, да се регистрират за избори, тъй като това единствено е дейност, присъща само на политически партии.
Решението на Пловдивския окръжен съд не е окончателно и ние можем само да се надяваме, че по-горните съдилища ще надмогнат предразсъдъците и истерията, които определени кръгове у нас съзнателно насаждат. И които някои медии поради невежество и глад за сензации охотно подхващат. Близкото и по-далечното минало не дават много повод за оптимизъм, но нали един ден и у нас законът трябва да стане, както казва Монтескьо, като смъртта - един за всички. А докато чакаме това, по този и по други поводи ще се виждаме и ще си говорим с държавата през Страсбург.