Хора, които ти спират дъха

БХК връчи годишните си награди „Човек на годината”

БРАВО НА ТАЗИ ЖЕНА!!!

Страхотен човек!

Заслужава възхищение!

Възхищаваме й се.. .А какво ли щеше да бъде, ако всички бяхме като нея - борбени, търсещи правата си до дупка, непозволяващи на бездушни чиновници да се гаврят с нас? Дори на сантиметър от пропастта продължавай да се бориш!

БРАВО!!! ЗАСЛУЖЕНО.

Това са реакции към новината, че учредителят на Центъра за защита на правата в здравеопазването Теодора Захариева е отличена с голямата награда "Човек на годината" 2009 в годишните награди на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека. Коментарите са от сайта dnes.bg . Но влезте в който и да е форум под статия за наградите – реакциите ще са подобни.

Призовете бяха връчени на 10 декември, Международния ден на правата на човека, на тържествена церемония в София.

"Теодора Захариева и Центърът за защита правата в здравеопазването печелят срещу властта дела с огромен обществен интерес - в полза на хиляди хора, за десетки хиляди левове. Това са дела за лекарски грешки, отказ на лечение, неадекватна апаратура, бездействия на властите да приемат дължими норми, с които да гарантират правото на качествена здравна грижа и да осигурят лекарства. Те включват революционни колективни искове в защита на цели категории пациенти. Има и дела срещу фармацевтични корпорации за увреждане на здравето вследствие клинични проучвания. Тези дела показват истинско правозащитно мислене и решителност – вяра, че правата на човека ни принадлежат и са възможни и това зависи от нас", бяха част от мотивите на журито.

“Тази награда е заслужена от Теодора Захариева с огромните усилия, които тя самата бе предприела; и си е права жената, че наградата е за ината й, и най-вече за тежките трудности, през които мина, за да защитава правата на другите безпомощни хора, които - ако не бе тя - можеше и да изгубят надежда. Браво, Теди!!! Само напред!!!”, бяха част от оценките на хората, след награждаването.

И не статуетката и плакетите – а стотиците коментари след връчването им, бяха истинските награди. Сега, малко от кухнята. Първоначалната идея, още преди номинациите да започнат да пристигат (те се правеха само от граждани, не от БХК), беше журито да връчи една голяма награда и две подгласни. Нямаше как обаче. Кандидатурите бяха толкова силни и толкова разнопосочни, че се взе решение за определяне на две допълнителни специални награди – за цялостен принос и за гражданска смелост. Още от самото начало БХК определи ясни критерии за номинираните правозащитни постъпки (виж по-долу) и боравеше със следното определение за „правозащитна дейност”: „Дейност, независимо от вида използвани средства, която е насочена към утвърждаване и защита на основните човешки права и която изхожда от предпоставките на човешкото достойнство като абсолютна стойност и на справедливостта”.

Независимо от това, малко от получените номинации бяха всъщност правозащитни - повечето са за гражданска твърдост и честно слово или за хуманизъм. В началото се питахме дали хората не отличават ясно правата на човека и защитата им, или просто имат подчертана нужда от публична честност и гражданска позиция и затова правят такива номинации? Решихме, че е второто. За това и ги допуснахме на сайта humanoftheyear.org за гласуването на публиката, за това и създадохме наградата за гражданска доблест, която преименувахме именно в „гражданска смелост”, след като определихме носителя й – aрх. Калина Павлова от Варна.

Тя беше номинирана, защото е „изразителка и лице на протеста на варненската общественост срещу скандалната сделка за продажба на Алея първа от Морската градина на групировката ТИМ.” Журито прие, че Калина Павлова безстрашно изобличава незаконосъобразните и спорни действия на местните институции в полза на частни корпоративни интереси и в ущърб на доброто, общественополезно и прозрачно управление; както и че със смелостта и безкомпромисността, с които се противопоставя не само на властите, но и на застрашителни бизнес интереси, Калина блести най-ярко сред хората, проявили гражданска съвест и доблест в България през 2009 г. Д

ругата специална награда беше присъдена на невероятната Капка Панайотова, основател и двигател на Центъра за независим живот – София. Капка бе отличена за цялостния й принос към защитата на правата на човека в България: ЦНЖ е организация, която още от 1995 г. привлича вниманието на обществеността върху проблемите пред независимия живот и равните шансове на всички хора. Капка Панайотова е способствала за стратегически дела за равен достъп на хората с увреждания до обществената среда – заради недостъпността на метростанции и съдебни сгради, заради неадаптираната образователна система... ЦНЖ е допринесъл и за законодателна реформа – чрез Закона за интеграция на хората с увреждания и Закона за защита срещу дискриминацията.

Донка Панайотова и Фейсбук група "Гласуване без граници" бяха отличени с втори награди.

Донка Панайотова - лидерът на ромската правозащитна организация ("Дром“, Видин) – бе наградена за защита на правото на равен достъп до образование на ромските деца в България. Повече от десетилетие тя и екипът й провеждат практическа десегрегация на учениците роми във Видин и региона. С усилията им близо 1700 деца са изведени от гето училищата в интегрирани класни стаи; 700 – само през 2009 г. Благодарение на Донка и екипа й, тези деца намират своето равностойно място и път за себеосъществяване и принос към обществото. През 2009 г. Донка е номинирана, защото е „революционер в борбата за човешки права. Тя е първият водач в България в борбата с дискриминацията на етническа основа. Добрият пример за десегрегация, даден от нея, бе последван от редица други градове в България, а също и в други страни от Централна и Източна Европа.”

Фейсбук група "Гласуване без граници" бе отличена за гражданска мобилизация в защита на избирателните права на човека. Инициативата възниква след редица сигнали от чужбина за Евроизборите, на които много българи не успяват да гласуват - поради малкия брой на секциите и тромавата процедура за създаване на допълнителни. След съществен граждански натиск от "Гласуване без граници" Централната избирателна комисия позволи откриването на изборни секции на всяко място, където има българска общност.

Носител на "Наградата на публиката" – събралият най-много гласове при онлайн гласуването на сайта humanoftheyear.org, стана "Спаси, дари на…" - организация, която подкрепя кампании за лечение на деца вече трета година. "Спаси, дари на…" бе номинирана със следните мотиви: “Инициативата "Спаси, дари на…“ е уникален за България пример за неформална група от хора, обединили се около идеята да помагат. Екипът им работи и за промяна на държавни политики и създаване на работещи механизми, така че да няма деца, чийто живот зависи от подкрепата на дарители. Те работят изцяло доброволно. До момента са помогнали за лечението на повече от 25 деца, за които са събрали над два милиона и половина лева”. За близо двата месеца гласуване "Спаси, дари на…" събра повече от три хиляди гласа (при около 15 000 гласа за всички 22 номинирани).

И да, имаше опити за опорочаване на гласуването, които бяха овладени. Но горчивият вкус от тях остана.

И да, сред вълната от позитивни реакции можеха да се чуят единични разочаровани гласове. Тези на подкрепящите отец Иван от Нови хан например – номиниран за своя дом за сираци и впоследствие свален от сайта, заради публични изявления, които, по преценката на журито, грубо унижават жените и подбуждат към нетърпимост срещу хомосексуалните хора, и така са в дълбок разрез с духа на наградата.

Или тези на фенове на журналиста Иво Инджев – който дълго време водеше в гласуването на публиката, но в крайна сметка остана трети – след „Спаси, дари на…” и „Радио К2”. Тук трябва да подчертаем, че Иво Инджев е първата личност в гласуването на публиката. Както и че по време на цялата кампания той нито веднъж не призова да се гласува за него и така да повлияе на изхода от гласуването – независимо от факта, че на ден блогът му се чете от хиляди хора. Иво Инджев получи грамота за най-номинирана личност на годината. Той беше номиниран феноменален брой пъти - 14 пъти преди и 4 пъти след официалния край на приемане на номинациите.

Разочаровани, вероятно, са номиниралите всички онези изключителни и достойни хора, които в крайна сметка не си тръгнаха с награда. Въпреки че само да попаднеш на сайта (от 61 номинации само 22 бяха допуснати), вече е доказателство за стойност и признание.

И да, изборът на Теодора Захариева за носител на голямата награда в крайна сметка беше единодушен – заради размерът и размахът, важността, смелостта и сърцатостта на дейността й.

И не, изборът на журито изобщо не беше лек – заради невероятните хора, които бяха номинирани. Много от тях – хора, които ти спират дъха.

* Авторът е член на журито на наградите „Човек на годината” на БХК, заедно с Десислава Петрова, активист; Десислава Симеонова, програмен директор на БХК; Иван Бедров, журналист; Мими Фурнаджиева, съдия от ВКС; Маргарита Илиева, директорка на правната програма на БХК

Критериите, по които журито прецени номинациите

Номинираната постъпка:
1. Да е прецедент в правозащитната сфера. 2. Да има значителен градивен/обединяващ обществото потенциал. 3. Да има значителен потенциал за предизвикване на обществено развитие/растеж. 4. Да се отличава с доблест/сърцатост (професионална, гражданска). 5. Да е оригинална/творческа. Критериите са алтернативни. Не е необходимо кандидатът да отговаря на всички тях едновременно. В същото време, цялостната дейност на номинирания човек/организация не трябваше да противоречи на духа на наградата. Всеки можеше да номинира човек или организация. Правозащитните постъпки/практики трябваше да рефлектират върху български граждани или групи от граждани, или лица, пребиваващи в България.

Спечелилите

Теодора Захариева за себе си:
Аз съм Теодора Захариева-Кузманова.
Боря се за равнопоставеност на пациентите при лечение на хронични заболявания.
Боря се срещу административно бездушие и бездействие.
Мотивира ме благодарността и усмивките на хората.
Вдъхновява ме желанието ми за живот,защото той е мой и аз искам да го изживея в отдаденост на хората, докато Бог реши!

Донка Панайотова за себе си:
Аз съм Донка Панайотова и съм председател и учредител на НПО „Организация Дром” (www.drom.hit.bg). Организацията е регистрирана през 1997 г. като НПО за защита правата на човека и три години по-късно стартира изпълнението на проекта, който се оказа най-публичната образователна инициатива в Централна и Източна Европа, по-конкретно, пилотният проект за десегрегация на ромското образование или т.нар. „Видински десегрегационен модел”.
Боря се за равнопоставено образование за всички без разлика в етническата принадлежност. Видинският десегрегационен проект, който ръководя, стартира през учебната 2000/2001 г. със 100 ромски деца. През учебната 2009/2010 г. в десегрегационната програма се обучават в интегрирана училищна среда общо 385 ромски деца в задължителна училищна възраст и 311 ромски деца в средна степен на обучение.
Боря се срещу липсата на равен старт за ромските деца и дискриминацията на етническа основа. В последните 10 години през интеграционната образователна програма, ръководена от мен, са преминали над 1000 ромски деца. Над 30 ромски деца, преминали през програмата, се обучават в момента във висши учебни заведения в България и извън страната.
Мотивира ме възможността да реализирам идеи, които за някои са революционни, а за мен общочовешки. Мотивира ме идеята да правя добро, а по-конкретно да подкрепям ромските деца и те да имат своя шанс в живота.
Вдъхновява ме отправения поглед на ромското дете, даряващо усмивка.

“Гласуване без граници” за себе си:
Ние сме българи. Глобални българи. Някои живеят в "татковината", други - в чужбина, а трети - и на двете места. Но на всички нас не ни е все едно какво се случва в България, кой, как и защо управлява. И ние сме български граждани, и ние имаме своите права и задължения, своите въпроси и своите отговори. Целта ни е да влияем на политика, без да сме политици. За нас това не е професия, нито начин да се печелят пари, а въпрос на гражданска съвест и на личностна себеизява. Борим се за: Преди всичко, трябва да сме наясно, че ние не се "борим за" или "против" нещо. В този смисъл, ние не наричаме нашите действия "борба", нито се възприемаме за някакви "активни борци за...". За нас това не е "борба" а "стремеж", най-нормалният човешки стремеж за един по-хубав живот. Борим се против: Желаем ненасилствена смяна на системата за вземане на решенията в държавното управление и контрол върху начина на изпълнението им. Нашите действия са ясни - подписки и петиции, митинги и събрания, шествия и концерти.
Мотивира ни: Каква е идеологията на подобна формация? Глобален патриотизъм. Чувството за принадлежност към духовна общност, без значение на кое място се намираш.
Вдъхновява ни: Сещате се за израза: "...Свободата не ще Екзарх, иска Караджата...". Истината е, че вероятно иска и двамата. Ако нямаше Априловска гимназия, нямаше да има и Априлско въстание. Ако ги нямаше цариградския "Роберт колеж", одеската семинария, болградската гимназия и пражката "Политехника", къде щяха да учат нашите възрожденци? Тези "строители на съвременна България", даскали и търговци, военни и политици, банкери и предприемачи, научени да печелят големите пари и да правят големите дарения. От подобна работа се нуждае сега България - основополагаща и просветителска по своята същност. Само така могат да се променят нравите в едно общество, като че ли позабравило моралните си ценности. За да няма корупция, трябва първо да се научим да си продупчваме билета в градския транспорт. А за да уважаваме институциите си, трябва първо да се научим да се поздравяваме по улиците.

Калина Пaвлова за себе си:
Аз съм арх. Калина Павлова, 30-годишна, омъжена, от гр. Варна. Семействата на родителите ми произхождат от много различни кътчета в и извън страната ни и са потомци на революционери от Стара Загора, Северна Добруджа, участници на Шипка, четници от Щип, Македония. На близките си и на съпруга си дължа възможността да следвам мечтите си.
Боря се за: Законност и прозрачност на процедурите в моята професионална област. Извоювах с помощта на „Програма достъп до информация” и съдебни дела срещу Община Варна правото на достъп до проекта за Общ устройствен план на общината. Заедно с други граждани и граждански организации осветлихме условията, при които е реализирана сделката със 122 дка. изключителна държавна собственост от крайбрежната ивица на Варна и части от Морската градина.
Изграждане на гражданска съвест и инициативност у всеки човек, в професионалната му сфера и по принцип. Прилагане на съществуващите закони и процедури и създаване на нови, така че да се подпомага самоинициативата и равнопоставеността на гражданите. Изработване на изменения в Закона за устройство на територията с мерки за насърчаване на предприемчивостта и предотвратяване на корупцията в градоустройственото проектиране. Въпреки че предложените промени не бяха приети от предходното Народно събрание, се въведе изискването по-мащабните градоустройствени планове да преминават през задължително обществено обсъждане.
Боря се срещу бюрокрацията и превратното тълкуване на законите. Апатията. Корупцията, манипулациите и страхът, които възпрепятстват хората да се развиват в съответствие с искрените си желания и нужди.
Мотивира ме все още неугасналата надежда у българския народ за достойно и по-добро бъдеще. Вдъхновява ме всеки успех, всяко ново познанство с активен съгражданин, всяка екипна инициатива, която жъне успехи, непосилни за един човек.

Капка Панайотова за себе си:
Аз съм като китайската капка, която не се отказва да капе, докато не разруши камъка, неуместно поставен насред пътя, за да пречи.
Боря се за това всеки човек с увреждане да се радва на свободата си да взема решения, да работи, да бъде щастлив или да страда - както се случва на човешките същества, да има правото да греши, но и да носи отговорност за действията си.
Боря се срещу политическото бездарие и бюрократичната некомпетентност, срещу демагогията на "гражданското общество" (партийната е в реда на нещата!) и липсата на въображение, срещу желанието за пълен контрол върху живи хора само защото имат увреждания.
Мотивира ме всеки млад човек, който разбира, че нещата не са такива, каквито са.
Вдъхновява ме всяко свидетелство за светлина в тунела и готовност за движение напред.

„Спаси, дари на…” за себе си
Ние сме група хора, обединени от общата идея да помагаме за популяризирането на дарителски кампании на деца, имащи нужда от лечение в чужбина.
Борим се за промяна на държавната политика, за промени в работата на Фонда за лечение на деца и за създаване на работещи механизми, така че да няма деца, чийто живот зависи от подкрепата на дарителите.
Борим се срещу бюрократщината и бездушието на чиновниците и тромавата и непрозрачна работа на КЛЧ и фонда за лечение на деца.
Мотивира ни твърдото убеждение, че децата на България имат право на бързо и адекватно лечение, както и вярата, че нещата с общи усилия могат да бъдат променени в посока към по-добро. Вдъхновяват ни усмивките на децата, получили шанс да се излекуват и да водят нормален живот.