Гуан­та­на­мо е сим­вол на произ­вол­на власт

След те­ро­рис­тич­ни­те ата­ки сре­щу сгра­ди­те на Све­тов­ния тър­гов­ски цен­тър и Пен­та­го­на през 2001 г. ад­ми­нис­тра­ция­та на пре­зи­ден­та Буш за­дър­жа ог­ро­мен брой ли­ца и от­кри мно­жес­тво зат­во­ри в САЩ и по све­та. Де­ба­тът за за­кон­нос­тта на те­зи мер­ки про­дъл­жа­ва ве­че пет го­ди­ни. В ос­но­ва­та му са два въп­ро­са: да­ли аме­ри­кан­ския­т пре­зи­дент раз­по­ла­га с тол­ко­ва неог­ра­ни­че­ни пра­во­мо­щия, кол­ко­то той твър­ди, че има, и да­ли из­пол­зва­ни­те средс­тва за бор­ба сре­щу те­ро­рис­ти­те са поз­во­ле­ни от пра­во­то.

Пре­зи­ден­тът Буш пре­тен­ди­ра, че се во­ди вой­на и по­ра­ди то­ва ка­то глав­но­ко­ман­дващ се пол­зва с по­ве­че от оби­чай­ни­те пра­во­мо­щия, кои­то кон­сти­ту­ция­та на САЩ пре­дос­тавя на из­пъл­ни­тел­на­та власт. Бла­го­да­ре­ние на то­ва ад­ми­нис­тра­ция­та твър­ди, че мо­же ма­со­во да ог­ра­ни­ча­ва пра­ва­та на граж­да­ни­те, вклю­чи­тел­но да ги ли­ша­ва от сво­бо­да и да ги под­ла­га на из­те­за­ние. С дру­ги ду­ми тя же­лае да уп­равл­ява при по-сла­ба кон­сти­ту­ция и по-мал­ко га­ран­ции сре­щу произ­вол от ней­на стра­на.

Из­раз на пре­тен­ция­та за сил­на­та из­пъл­ни­тел­на власт е съз­да­ва­не­то на ла­ге­ра за за­по­доз­ре­ни те­ро­рис­ти в Гуан­та­на­мо, как­то и от­кри­ва­не­то на мре­жа от тай­ни зат­во­ри по све­та, в кои­то слу­жи­те­ли на ЦРУ про­веж­дат раз­пи­ти на над 14 000 ду­ши. Гуан­та­на­мо е еди­нстве­но­то място в ос­тров Ку­ба, къ­де­то чо­век мо­же да ви­ди Мак­до­налдс и Стар­бъкс. Мал­кият аме­ри­кан­ски вое­нен град оба­че се про­чу по цял свят с то­ва, че там бяха от­ка­ра­ни за­дър­жа­ни в Аф­га­нис­тан мъ­же, за­по­доз­ре­ни в кон­так­ти с те­ро­рис­тич­на­та ор­га­ни­за­ция Ал Кай­да. Броят на за­дър­жа­ни­те се про­мен­яше през го­ди­ни­те ка­то на мо­мен­ти над­ви­ша­ва­ше 600 ду­ши. По пос­лед­ни дан­ни там са ли­ше­ни от сво­бо­да око­ло 460 аф­га­нис­тан­ци, йе­мен­ци, сау­ди, ал­жир­ци и йор­дан­ци.

Пра­ви­телс­тво­то на САЩ твър­ди, че чуж­ди­те граж­да­ни в Гуан­та­на­мо не мо­гат да се пол­зват с пра­ва­та, кои­то кон­сти­ту­ция­та на САЩ пре­дос­тавя на всич­ки за­дър­жа­ни, как­то и че мо­же да ги дър­жи без сво­бо­да неог­ра­ни­че­но вре­ме. То­ва оз­на­ча­ва, че те­зи хо­ра не мо­гат да има­т ад­во­кат, да под­дър­жат връз­ка със свои­те близ­ки и да ос­порят за­кон­нос­тта на за­дър­жа­не­то си пред не­за­ви­сим ор­ган.

Ши­ро­ки­те пра­во­мо­щия на ад­ми­нис­тра­ция­та в бор­ба­та сре­щу те­ро­риз­ма бяха ос­по­ре­ни от пра­во­за­щит­ни ор­га­ни­за­ции в САЩ и по све­та. Някои от за­дър­жа­ни­те в Гуан­та­на­мо за­ве­до­ха де­ла, в кои­то об­жал­ва­ха произ­вол­но­то ог­ра­ни­ча­ва­не на тех­ни­те пра­ва и се оп­ла­ка­ха, че са под­ло­же­ни на раз­лич­ни из­те­за­ния в зат­во­ра. Мно­го юри­сти объ­рна­ха вни­ма­ние, че ста­ва въп­рос за на­ру­ше­ния на меж­ду­на­род­но­то пра­во и при­зо­ва­ха САЩ да раз­гле­да ста­ту­та на все­ки от за­дър­жа­ни­те, съг­лас­но Же­нев­ски­те кон­вен­ции, га­ран­ти­ра­щи пра­ва­та на воен­ноп­лен­ни­ци­те и граж­да­ни­те по вре­ме на вой­на. Ев­ро­пей­ският пар­ла­мент прие ре­зо­лю­ция за зак­ри­ва­не­то на зат­во­ра. Ор­га­ни­за­ция­та за сът­руд­ни­чес­тво и си­гур­ност в Ев­ро­па апе­ли­ра то­ва да ста­не до края на 2007.

На 29 юни 2006 г. Вър­хов­ният съд на САЩ се произ­не­се по ед­но от де­ла­та, ка­сае­що ли­ша­ва­не­то от сво­бо­да във воен­на­та ба­за в Гуан­та­на­мо на шо­фьо­ра на Оса­ма бин Ла­ден. Съ­дът ре­ши, че ад­ми­нис­тра­ция­та няма пра­во да ли­ши всич­ки за­дър­жа­ни от съд. Спо­ред мно­зинс­тво­то от съ­дии­те пла­нът на пра­ви­телс­тво­то да под­ме­ни пра­во­то на съд с воен­ни ко­ми­сии е не­за­кон­но, тъй ка­то на­ру­ша­ва как­то аме­ри­кан­ски­те воен­ни за­ко­ни, та­ка и Же­нев­ски­те кон­вен­ции. Съ­дът оба­че не се произ­не­се по за­кон­нос­тта на за­дър­жа­не­то в Гуан­та­на­мо по прин­цип. Ре­ше­ние­то не оп­ре­деля как­во трябва да пред­прие­ме пре­зи­ден­та в бъ­де­ще. Спо­ред при­вър­же­ни­ци на твър­да­та по­ли­ти­ка сре­щу те­ро­риз­ма бъ­де­ща пром­яна на воен­ни­те за­ко­ни, коя­то да ог­ра­ни­чи дос­тъ­па до съд на за­дър­жа­ни­те, би ре­ши­ла то­зи ка­зус в пол­за на ад­ми­нис­тра­ция­та. Тъй ка­то Кон­гре­сът е до­ми­ни­ран от ре­пуб­ли­кан­ци, кои­то са склон­ни да пре­дос­тавят по-ши­ро­ки пра­во­мо­щия на пре­зи­ден­та, въп­рос­на­та за­ко­но­да­тел­на пром­яна е въз­мож­но да бъ­де осъ­щес­тве­на ско­ро.

По­доб­но ог­ра­ни­ча­ва­не на пра­ва­та на за­дър­жа­ни­те със си­гур­ност няма да бъ­де одо­бре­но. Меж­ду­на­род­ният ав­то­ри­тет на ад­ми­нис­тра­ция­та на Буш бе­ше раз­кла­тен в ре­зул­тат на ин­фор­ма­ция­та за из­те­за­ния в зат­во­ра в Абу Граиб и про­веж­да­не­то на тай­ни раз­пи­ти от ЦРУ на те­ри­то­рии­те на раз­лич­ни дър­жа­ви по све­та.

Днес Абу Граиб, на­ред с Гуан­та­на­мо, е сим­вол на произ­вол­но­то из­пол­зва­не на аме­ри­кан­ка­та власт и си­ла. Ира­кския­т зат­вор, кой­то се на­ми­ра на око­ло 30 км. от Баг­дат, ста­на из­вес­тен със злоу­пот­ре­би­те на аме­ри­кан­ски­те воен­ни­те, кои­то ох­ран­ява­ха ли­ше­ни­те от сво­бо­да ира­кча­ни. Пуб­ли­ку­ва­ни­те сним­ки на из­те­за­ния до­ве­до­ха до по-сил­ни реак­ции, от­кол­ко­то раз­ка­зи­те на за­дър­жа­ни­те. Хю­мън Райтс Уот­ч нап­ра­ви ма­щаб­но раз­след­ва­не, кое­то ус­та­но­ви, че ста­ва ду­ма не за изо­ли­ра­ни слу­чаи на из­те­за­ния в еди­н зат­вор, а за прак­ти­ка, из­пол­зва­на сре­щу чуж­ди­те граж­да­ни от ад­ми­нис­тра­ция­та на Буш. В ре­зул­тат на ог­ром­ния скан­дал някол­ко от мъ­чи­те­ли­те бяха осъ­де­ни от вое­нен съд. Най-из­вес­тни­те от тях се ока­за­ха май­ка­та и ба­ща­та на две го­диш­но мом­че от Се­вер­на Ка­ро­ли­на.

В де­ба­ти­те във връз­ка с дей­ствия­та на воен­ни­те в Гуан­та­на­мо и Абу Граиб бе­ше пов­диг­нат въп­ро­сът да­ли е въз­мож­но из­те­за­ния­та на те­ро­рис­ти да бъ­дат поз­во­ле­ни от за­ко­на, ако с тях се це­ли раз­кри­ва­не­то на бъ­де­щи ате­нта­ти и спас­ява­не­то на чо­веш­ки жи­вот. Пра­ви­телс­тво­то на Буш се опи­та да за­щи­ти из­пол­зва­не­то на си­ла, пси­хи­чес­ки тор­моз и уни­же­ни­я при те­зи ус­ло­вия. Не­го­ва­та по­зи­ция не срещ­на раз­би­ра­не по све­та. Днес, до­ри в дър­жа­ви с дъл­га ис­то­рия на бор­ба с те­ро­риз­ма ка­то Из­раел, из­те­за­ния­та са пос­та­ве­ни из­вън за­ко­на. През 1999 г. из­раел­ският Вър­хо­вен съд заб­рани из­пол­зва­не­то на мъ­че­ния за из­тръг­ва­не на ин­фор­ма­ция от те­ро­рис­ти, след ка­то ус­та­но­ви, че то­ва средс­тво е не­дос­то­вер­но и мо­рал­но неп­рием­ли­во. Доб­ра­та по­ли­цей­ска ра­бо­та мо­же да до­ве­де до съ­щи­те ре­зул­та­ти ка­то из­тръг­на­ти­те със си­ла по­ка­за­ния. Два­де­се­тият за­по­дозрян по­хи­ти­тел на са­мо­ле­ти­те на 11 сеп­тем­ври, Мо­ха­мед ал Ка­та­ни, нап­ри­мер, бе­ше иде­нти­фи­ци­ра­н и раз­крит бла­го­да­ре­ние на то­ва, че от­пе­ча­тъ­ци­те му бяха срав­не­ни, а те­ле­фон­ни­те оба­жда­ни­я прос­ле­де­ни.

Гуан­та­на­мо, Абу Граиб и ос­та­на­ли­те тай­ни зат­во­ри на ЦРУ по све­та под­ко­па­ват ав­то­ри­те­та на САЩ ка­то за­щит­ник на за­кон­нос­тта и пра­ва­та на чо­ве­ка. Все­ки сту­дент по пра­во знае, че из­пъл­ни­тел­на­та или за­ко­но­да­тел­на­та власт, кои­то се пол­зват с ши­ро­ки пра­во­мо­щия спрямо пра­ва­та на граж­да­ни­те и не под­ле­жат на съ­де­бен кон­трол, са об­ре­че­ни на без­за­ко­ние и произ­вол. Ма­со­ви­те за­дър­жа­ния на пред­по­ла­гае­ми те­ро­рис­ти, ли­ша­ва­не­то им от пра­ва, как­то и под­ла­га­не­то им на из­те­за­ния в зат­во­ри­те, де­ле­ги­ти­ми­рат по­ли­ти­ка­та на аме­ри­кан­ско­то пра­ви­телс­тво сре­щу дик­та­то­ри­те и по­тис­ни­чес­ки ре­жи­ми по све­та.