“Гърбавица” - малкото кино в големия свят

“Възползвам се от случая, за да припомня, че войната в Босна приключи преди 13 години, а хората продължават да живеят с ужасните спомени за нея - заяви в Берлин младата Ясмила Жбанич от Сараево, чийто филм “Гърбавица” получи “Златна мечка” от тазгодишното международно жури. - Все още е трудно да се забрави, че 20 000 жени бяха изнасилени, 100 000 души бяха убити и един милион бяха пропъдени от домове си!” - допълни 31- годишната босненска режисьорка.

“Гърбавица” е квартал в днешно Сараево, недалеч от дома на самата Жбанич. Според емоционалните свидетелства на родената през 1974 г. режисьорка по време на войната той бил превърнат във военен лагер. Ден след ден тя наблюдавала трудния живот на арестуваните мирни жители.

Във филма Есма (Миряна Каранович) живее сама с дъщеря си Сара (Луна Мийович). В скромния апартамент няма и следа от мъж. Такъв е имало преди години, но за кратко. Минал и заминал, един анонимен сръбски “четник” изоставил изнасилената от него мюсюлманка Есма с ужасно наследство: дете, появило се в омраза. Дете, което майката трябва да отгледа като нормално момиче в ненормално време...

Ясно е, че “Гърбавица” не е само име на квартал, а символ на принудата да криеш съдбовна тайна от най-обичаното от теб същество. А принудата тласка към лъжа. Така Сара се превръща в дъщеря на герой от войната!

Истината за жестокото и нежелано изнасилване остава дълбоко скрита в душата на Есма. Затова тя тайно гълта хапче след хапче и против волята си работи в нощно заведение с пияни мъже. Пак тайно посещава сбирки на жени в подобно “положение”...

Трудно спотаяваното вътрешно напрежение избива в остър външен конфликт. В училището на Сара организират екскурзия. Тези деца, чиито бащи са загинали като герои през войната и могат да го докажат с документ, ще пътуват безплатно. Останалите ще трябва да внесат пълния размер на таксата.

Документ за геройска смърт така и не се появява. Свръхчувствителната 12-годишна Сара, усеща, че нещо не е наред. “Искам истината!” - крещи тя на майка си, която след дългото стискане на зъби не издържа: “Искаш истината? Ето ти я: не си дете на герой. Ти си копеле!”

Истината ражда нова принуда. А новата принуда тласка към бунт. Сара остригва косата си нула номер. Жесток с искреността си протест...

Така “малкият” филм на Жбанич успява да се превърне в документ за нечовешкото в човешкия свят.

В голяма степен въздействието му се дължи на известната от филмите на Кустурица Миряна Каранович. “Тя е изключителна актриса - споделя Жбанич, - която винаги работи на няколко нива. В “Гърбавица” играе жена, чийто живот се гради на лъжа. Някога в “Баща в командировка” на Кустурица Миряна също беше майка. Само че от времето на социализма, с типичните си тогавашни рани и страхове.”

Сивкавата зима, калното футболно игрище, ледената пързалка, полуразрушената сграда, в която Сара за първи път се докосва до пистолет на “ветеран от войната” - всичко това е неатрактивният живот. Бягството от типичната (а често и досадна) “военна” патетика е осъзнато. Целта? Един чувствителен и дисциплиниран, един... парадоксален аскетизъм...

Според Жбанич “Гърбавица” е филм “за старите и новите рани”. Но също “пътуване в бъдещето”. Скромният оптимизъм е известен още от работата на основаната от самата нея през 1997 г. Асоциация на артистите. И от продуцентската є къща “Деблокада”, вдъхновила десетина документални и видеофилми, старателни свидетелства за следвоенния живот на гражданите на Сараево.

Най-известната проява на режисьорката до “Гърбавица” е кратката новела “Рожден ден” в колективния младежки филм “Lost and Found” (“Загубено и намерено”). В нея две родени на един и същи ден момичета от различни етнически групи се срещат на средата на старинен мост. Възстановeн след войната и свързващ двете части на град Мостар...

Дни след завършването на Берлинале нискобюджетният филм на Жбанич, станал възможен благодарение на финансовото участие на Австрия, Хърватска, Босна и фонда “Евроимаж”, най-неочаквано се превърна в повод за евроскандал. Република Сръбска, интегрална част на Босна и Хецеговина, реши да попречи на прожекциите на филма в киносалоните є. А всяка държава, която е пълноправен член на “Евроимаж” като Босна и Херцеговина, трябва да разпространи подкрепения от фонда филм. Ако това не стане, на продуцентите може да бъде наложено най-тежкото наказание: да върнат получените пари. Драстичната политическа цензура, упражнена върху филм с миролюбиво послание, основателно предизвика острата реакция на Съвета на Европа.

На финала автобус с ученици напуска “Гърбавица”. През задното стъкло се мержелее само една остригана глава. На тротоара - опънатата като пружина фигура на майката. Не след дълго ръката на Сара леко се повдига. Вместо довиждане - един малък жест на една голяма прошка...