Глобалната заплаха от Националната агенция за сигурност за свободата на словото

След разкритията на Сноудън мащабът, в който свръхнаблюдението от страна на Националната агенция за сигурност нарушава неприкосновеността на комуникациите ни и на други аспекти на живота ни, доби съвсем ясни очертания. Далеч по-подценявана обаче е глобалната заплаха, която представлява шпионирането от страна на Агенцията за свободата на изразяване в интернет. Явно безграничното надничане в личните ни електронни данни се основава на ограничена визия за правото ни на лична неприкосновеност. Както вече съм казвал, подобни нахлувания в личното пространство са улеснявани от различни пропуски в настоящото американско законодателство. Например, законът признава необходимостта от лична неприкосновеност в съдържанието на комуникациите ни, но не и в онова, което се нарича метаданни или електронните детайли за това с кого общуваме, какво търсим онлайн и къде ходим. Основанието, указано в наредбата на Върховния американски съд през 1979 г., е, че не можем да имаме претенции за неприкосновеност при телефонните номера, които набираме, защото ги споделяме с телефонната компания, въпреки че съдът е можел също толкова лесно да се произнесе, че телефонната компания има фидуциарното задължение да пази личната неприкосновеност на клиентите си.

Освен това, с доста уязвимо от правна гледна точка, Агенцията приема, че простото събиране на комуникациите ни не нарушава личната ни неприкосновеност, докато не се стигне до проверяването и разглеждането им. Като употребява улесняващи метафори за нуждата от купа сено, за да намерим игла, Националната агенция за сигурност потвърждава, че е свободна необезпокоявана да натрупва тази купа. Сякаш искат да ни убедят, че слагането на камери в спалните ни не е обезпокоително, докато никой не гледа заснетия материал.

И за още по-голям потрес на целия свят, американското законодателство не признава правото на лична неприкосновеност на неамериканци извън САЩ, въпреки че много от техните комуникации минават през САЩ и американското правителство има капацитета да събира каквото му попадне. Напоследък значително внимание бе обърнато на мониторинга от страна на НАСА на мобилния телефон на германския канцлер Ангела Меркел. Но според съществуващото американско законодателство агенцията може свободно да шпионира и обикновени чужденци, които живеят извън САЩ. И може да събира не само техните метаданни, но и съдържанието на техните комуникации – включително телефонни разговори, имейли и смс-и. Комуникациите между американските граждани и чужденци са също уязвими, стига само въпросният американски гражданин да е смятан за „обект” на наблюдение.

Това повсеместно неспазване на електронната неприкосновеност има особено притеснителни проявления по отношение на свободата на изразяване. Отчасти това е защото личната неприкосновеност и свободата на изразяване са тясно свързани. Много по-вероятно е хората да говорят неприкрито, ако могат да са сигурни, че водят частен разговор. Независимо дали става въпрос за клиент, който се доверява на адвокат, за пациент, който говори с лекаря си, или за източник, който говори с журналист, целостта на говоренето страда, когато личната неприкосновеност е застрашена.

Но разпростирането на дейността на НАСА застрашава свободата на словото и по по-директни начини. Помислете за обичайната ситуация, в която едно репресивно правителство като китайското поиска от някоя интернет компания информация за даден потребител. Най-известното искане от този вид се отнася до китайския журналист Ши Тао, който тъкмо излежа осемгодишната си присъда за „огласяване на държавни тайни”, след като изпратил на една правозащитна организация информация за медийни ограничения около отбелязването на 15-годишнината от бунта на площад Тянанмън и последвалата кървава разправа от страна на правителството. По молба на Китай Yahoo предал имейлите на Ши и това допринесло за осъждането му.

Една от най-добрите защити срещу подобни искания е интернет компаниите да съхраняват информацията на потребителите си в сървъри, намиращи се извън съответната държава. Подобен подход обаче не е напълно сигурен – правителствата имат много начини да оказват натиск върху интернет компаниите да съдействат – но може да помогне за отклоняване на такива молби. Понастоящем американските интернет компании решават да връщат в сървъри в САЩ по-голяма част от информацията на потребители в чужди държави. Но след разкритията за наблюденията на НАСА много държави заявиха, че могат да изискат от интернет компаниите да пазят данните за гражданите им на сървъри в собствените им граници. Ако това стане стандартна практика, ще е по-лесно за репресивните правителства да извършват мониторинг на интернет комуникациите. Ако американските гаранции за лична неприкосновеност са слаби, то те не са много по-добри в доста други държави. Например, докато изразяват гнева си срещу надничането на НАСА, много активисти за личната неприкосновеност в Бразилия се противопоставят на предложеното от собственото им правителство изискване данните да се съхраняват в територията на държавата, защото се страхуват, че бразилските закони за защита на данните са неадекватни.

Още повече, както показва случая на Ши Тао, даването на лесен достъп на правителствата до информация за потребителите може да има даде възможност не само да нарушат личната неприкосновеност, но и да потиснат критиката и да изкоренят несъгласието. Понякога анонимността е най-добрата защита срещу цензурата, но официалният достъп до информация за потребителите я затруднява. Настоящите предложения да се промени начинът, по който Интернет се регулира, могат да улеснят усилията на чуждите правителства да събират информация за електронните дейности на собствените им граждани. Интернет се управлява най-вече с неформални договорки за сътрудничество сред многобройните обществени и частни компании, но една организация, базирана в САЩ, Интернет корпорация за вписани имена и номера, е отговорна, освен всичко останало, и за координирането на вписването на уникални идентификатори, които позволяват на компютрите по света да се откриват и разпознават един друг. Бордът на директорите, който управлява тази корпорация, е частен, но Американският търговски департамент има голямо участие в мениджмънта му.

Вероятно изглежда ненормално, че американското правителство има такова влияние върху глобална мрежа като интернет и сега, когато САЩ се проявиха като неблагонадежден пазител на личната ни неприкосновеност, има подновени призиви настоящата система да се замени с Агенция към ООН, като например Международния съвет за международни телекомуникации. Но малцина вярват, че такава система би защитила свободата на словото в интернет, защото вероятно ще се обърне към правителствата, които искат да дадат първенство на националния суверенитет над свободния поток на информация и идеи. По-големият национален контрол ще улесни правителствата да wall-ват националните интернети, както Китай се опита да направи със своята Great Firewall, а Иран заплаши да стори с една „национална информационна мрежа”, като позволи цензурата и отслаби мощния потенциал на киберпространството да свързва хората по света.

Електронното шпиониране на НАСА допринесе много и за дискредитирането на репутацията на американското правителство като признат поборник за интернет свобода. Най-вече по времето на бившия държавен секретар Хилари Клинтън, САЩ редовно критикуваха държавите за арестите на дисидентски настроени блогъри или потребители на социалните медии. Но днес, въпреки че САЩ продължават да защитават свободата на изразяване и във виртуалното, и в реалното пространство, добрата практика лесно се засенчва от безразличието на Вашингтон към неприкосновеността на интернет. Репутацията на Америка като съблюдаваща свободата на словото се компрометира още повече, когато администрацията на Обама се опита да екстрадира и преследва Едуард Сноудън за вероятно нарушение на сигурността, което мнозина приемат като законно разобличаване.

Освен Интернет потребителите, онези, които най-вероятно се чувстват в риск от пренебрегването от страна на Вашингтон на личната неприкосновеност, са американските интернет компании. Компании като Гугъл и Фейсбук са несъмнено ужасени, че потребителите в другите държави ще започнат да търсят неамерикански алтернативи, за да избегнат шпионирането на данните им от НАСА. Германската федерация на журналистите например наскоро предупреди членовете си да не използват американски интернет компании за имейли или търсене заради наблюдението от страна на НАСА, а Дойче Телеком каза, че работи за предпазване от неналожително влизане на електронни съобщения в САЩ. По този начин интернет компаниите могат да станат мощна сила, която да притисне американското правителство да реформира законите си за наблюдение.

Има, разбира се, ирония в протестите на компании, които събират милиони от експлоатирането на онлайн дейностите на клиентите си за комерсиални цели. Но без принудителната сила на държавата, частните компании имат по-малък капацитет да вредят и за разлика от правителствата, те се изправят поне пред теоретичен конкурентен натиск да уважават усещането за допустими граници на своите клиенти.

Вероятно е объркващо, че самите американци изглеждат дълбоко необезпокоени от разкритията за НАСА. Но това приемане на нещата не се споделя от по-голямата част от останалия свят, където често спомените за случаи, в които държавата е злоупотребила с достъпа до личния живот, са по-пресни. Този чуждестранен страх, пренесен от американските интернет компании, които зависят от глобалната потребителска маса, е вероятно най-доброто, на което можем да се надяваме, за да преодолеем относителното безразличие на американското общество.

При вероятното мото на НАСА „Ако е достъпно, вземи го”, човек остава с впечатлението, че американското правителство никога не е правило основен анализ на разходите и печалбите от наблюдението, извършвано от Националната агенция за сигурност. От страната на разходите трябва да се сложи не просто навлизането в неприкосновеността ни, но и вредата, която то причинява на безпрепятствения поток на информация в интернет. Американците може и да подценяват личната неприкосновеност, но явно разбират важността на свободата на изразяване. От страна на печалбите е, че НАСА не успя да покаже, че масовото наблюдение на електронните комуникации значително е увеличило нароченото електронно наблюдение – фокусирано върху определени индивиди, които може да се докаже, че представляват заплаха – което трябва да е част от всяко антитерористично усилие. Американското правителство срещна трудности да измисли някакъв терористичен заговор, който не би бил спрян, ако не беше масовото събиране на данни от комуникациите ни.

През септември попитах съветника на Белия дом, Катрин Рюмлер, за тази липса на явна полза. Тя се позова на аргумента, че информацията, събрана от наблюдението, е част от „мозайката” на наученото с други средства. Но това беше същата обосновка – същата дума – използвана от администрацията на Буш, за да оправдае арестуването за разпит на хора, които изглежда не могат да предложат съответната информация.

Обама спря някои от най-лошите практики за справяне с тероризма на Буш, но сега трябва да отиде отвъд евтините уверения, които ни предложи след първите разкрития на Сноудън в Националната агенция за сигурност. Ако САЩ искат да запазят интернет като жизненоважна и свободна мрежа за свързване на хората по света, ще трябва да реформира своята собствена политика за наблюдение, за да съблюдава неприкосновеността не само на американците, но и на всички хора по света.