Гетата на България

Автори:
    Михаил Иванов

"Факултета", "Филиповци" и "Абисиния" в София, "Столипиново" и "Шекер махала" в Пловдив, "Надежда" в Сливен, "Хумата" и "Момин брод" в Лом, "Максуда" във Варна, "Комлука" в Бургас, "Махалата" в Казанлък, "Токайто" в Пазарджик, "Игликите" в Добрич, "Махалата" в Ямбол, "Република" в Хасково, "Изток" в Кюстендил - това е само част от ужасяващата география на гетата на България.

Без да се омаловажават бедността, лошите жилищни условия и неразвитата техническа и социална инфраструктура в редица селски региони тук става дума за градски територии. Гетата са характерни за градовете. Това са обширни обособени квартали, масово застроени с пренаселени паянтови сгради (в най-мизерните им части - с "бидонвили"), в голяма част без каквато и да е канализация, водопровод и дори без електричество, с улици без настилки и често пъти - без излаз на улица, без улично осветление, без телефонна мрежа, без адекватна социална структура - детски, образователни, лечебни и културни заведения, без зелени площи.

В гетата живеят предимно роми, но не всички се самоопределят така. Типичен пример е Пловдив. В общината по време на преброяване се самоопределят като роми само около 5 хиляди, докато в гетата на града живеят около 40 хиляди. Затова в Пловдив може да чуете израза "малцинства на гетата".

Гетото е изолиран свят със свои обществени отношения, със свои правила. Когато живеещият в него излезе навън, той отива в друг - различен - "голям" свят, където в много случаи му е трудно да се приспособи, където той не се чувства сигурен. Това мотивира нагласа за връщане към убежището на макар и мизерния, но свой свят, което някои спекулативно представят като стремеж към самоизолация. (У нас не се знае, че повечето роми в България не са мобилни - около три четвърти от тях никога не са напускали населеното място, където са се родили.) Мнозинството в кварталите тъне в мизерия, но в някои гета има и богаташки къщи - скъпо построени с демонстративен разкош - в по-личната част на квартала - там, където той граничи с "големия" свят. В голямата си част ромската интелигенция не живее в гетото - тя се е приспособила ("интегрирала") навън от него, оставайки с неизлечимата рана от това, че то съществува съвсем наблизо.

Така живеят близо 400 хиляди човешки същества в България.

Въпросът е - това докога ще продължава?

Правителствата през 90-те години обръщаха гръб на тази мрачна картина и не правеха нищо съществено нещата да се променят. Това бездействие контрастираше с по-нататъшното усложняване на проблемите. Бедността сред ромите се задълбочаваше, условията на живот в ромските квартали се влошаваха. Ромите в селата останаха без поминък и това предизвика вътрешна миграция. Част от тях се придвижиха към големите градове, създавайки субгета от бидонвили към установилите се вече традиционно гета.

Не може да се каже, че нещата не са се знаели. Публикувани са няколко задълбочени проучвания*, отнасящи се до ромската общност в България, в които диагнозата е поставена - и за образованието, и за здравното състояние, и за бедността и за жилищните условия. И, което е много важно - за необходимостта да се стимулира имунната система на ромската общност, да се активират нейните собствени сили за развитие.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 6-7 ГОДИНИ НАСТЪПИ ПЛАХО РАЗДВИЖВАНЕ

То бе предизвикано в голяма степен от процеса на присъединяване към ЕС, но и от осъзнатата в някои общини нетърпимост към съществуващото положение - два проекта по ФАР за 6,5 милиона евро в шест общини и спорадичен (не винаги успешен) опит на местни ръководства и обществени организации за регулиране, благоустройство и строителство в София, Лом, Стара Загора, Пазарджик, Кюстендил, Казанлък и Пловдив.

На този фон приемането през март от правителството на "Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България за периода 2005 - 2015 година" би трябвало да породи очакването, че изпълнителната власт преминава в активна позиция.

В програмата изрично се споменава, че в нея са ползвани резултати от две предшестващи разработки, поради което нека накратко да се спрем върху тях.

Първата е мащабно проучване по линия на ФАР на урбанизацията и жилищата на ромските квартали в България, прието от Министерството на регионалното развитие и благоустройството през 2003 г. В разработката е анализирано състоянието на ромските квартали в 88 населени места с население около 400 хиляди души. Дадени са количествените измерения на съществуващото положение: многобройни неотговарящи на никакви стандарти жилища (над 90% от обитателите на софийския квартал "Факултета" например живеят при неприемливи жилищни условия); липсваща или зле поддържана улична мрежа и инфраструктура; липсващи сгради на обществено обслужване; при отсъствието на контрол - стихийно строителство на незаконни сгради (в някои квартали незаконното строителство е 100%), като в много случаи се строи без да се спазват строителни, санитарни и хигиенни норми, което обезсмисля последващи стъпки за узаконяване; незаконни включвания към инфраструктурата, като следствие и от незаконното строителство; ниска култура на обитаване. Специално внимание се обръща на ключовите въпроси, свързани с неизяснената собственост на земята и с липсата на актуален кадастър и на подробни устройствени планове, без които е невъзможно да се предприемат каквито и да било законни действия за трайно подобряване на жилищните условия. Отбелязва се, че Законът за устройство на територията е неприложим за повече от 70% от обособените ромски квартали. Възможно е прилагането му само на основата на приети специфични правила и норми и ясен правен статут на територията и жилищата.

На основата на направения анализ се правят редица препоръки във връзка с изработването и осъществяването на нова жилищна политика, както и управленска стратегия за осъществяването й. Активното участие на ромската общност се разглежда като необходимо условие. Като първостепенни са формулирани задачите:

- да се спре незаконното стихийно заселване в ромските квартали;

- да се актуализират или изработят нови кадастрални карти и подробни устройствени планове за кварталите, отчитащи конкретната обстановка, с цел да бъдат запазени и узаконени възможно най-голям брой сгради, които да бъдат приведени в разумни срокове в съответствие със строителните норми. (Курсивът е мой.)

Другата цитирана в правителствената програма разработка е публикувания през 2005 г. от Програмата на ООН за развитие (ПРООН) проект на "Национална програма за подобряване на жилищните условия в градска среда на етническите малцинства в неравностойно положение", в който са използвани някои от резултатите от проучването по линията на ФАР. Като основен принцип в проекта се формулира:

"Обновяването на съществуващите квартали представлява оптималният подход чрез подобряване на инфраструктурата, подобряване качеството на жилищата в рамките на регулационните планове и осигуряване на сигурно владеене на жилищата при абсолютно минималното им разрушаване и преместване на жителите им."

Впоследствие обаче в разработката на ПРООН на този принцип се изневерява. Предлага се детайлно разработена практическа схема, в която акцентът се поставя върху субсидирано жилищно строителство. Предлага се за десетгодишен срок (до2015 г.) да се предвиди немалката сума от 1,259 млрд. лева, от които 919,25 млн. (73%) за жилища. За регулация (управление на териториите) се предлагат само 9,83 млн. Не са планирани действия по узаконяване на съществуващи сгради. Изчисленията са направени на калпак върху всички около 400 хиляди души, живеещи във всички 88 населени места, включени в изследването по ФАР, и не са обосновани с направени в общините разчети за необходимите средства. Предлага се 40% от средствата да бъдат осигурени от държавния бюджет, 30% от Европейския съюз, 17% от общините (включително стойността на общинските терени и изграждането на социална инфраструктура), 13% от други източници. Направено е разпределение по години: през 2005 г. - 2,98 млн., през 2006 г. - 52,03 млн., през 2007 г. - 101,78 млн. и т.н.

ПОДХОДЪТ НА ПРООН ПРОТИВОРЕЧИ НА ПОДХОДА В РАМКОВАТА ПРОГРАМА ЗА РАВНОПРАВНО ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

В този документ и досега е отразена в най-голяма степен гледната точка на ромската общност в България. Ето какво пише в Рамковата програма:

В този документ и досега е отразена в най-голяма степен гледната точка на ромската общност в България. Ето какво пише в Рамковата програма:

"Целта е голяма част от съществуващия жилищен фонд в ромските квартали да се узакони в съществуващите му форми и размери и владелците да се сдобият в най-кратък срок с документи за собственост. Заедно с това е необходимо да се подобри и жилищният фонд, но не толкова чрез изграждането на скъпоструващи жилища, а чрез форми на подпомагане (финансово-кредитни, с материали, с парцели и др.) на хората, които сами желаят да подобрят жилищните си условия. Нужно е да има целева държавна субсидия за благоустрояването на ромските квартали."

Нека сега да преминем към текста на правителствената програма. В нейната уводна част е направен обективен анализ на състоянието на жилищните условия на ромите в България. Формулираните основна цел, очаквани резултати и приоритети не предизвикват възражения. Последователността на инвестиционните мерки следват ясно логиката на действителните нужди, така както бяха констатирани още в проучването по ФАР. Същото може да се каже и за мерките за подкрепа. Подчертава се, че се поставя акцент върху градските райони.

Това важно, което липсва обаче в програмата, са мерки и съответно средства по узаконяването на частта от жилищния фонд, за която такова узаконяване е възможно. Казано е само, че "един от възможните пътища за частично решаване на жилищните проблеми в ромските квартали е, чрез изменения в законодателството да се предвиди възможност за узаконяване на съществуващите строежи при стриктно спазване на определени критерии и правни изисквания". По този начин приетия от правителството документ се отдалечава от Рамковата програма, от проучването по линия на ФАР и от основния принцип (макар и не прокаран последователно) в проекта на ПРООН. От програмата не става ясно и какви ще бъдат механизмите на взаимодействие на различните отговорни институции и организации при осъществяването на мерките и усвояването на средствата. Това не е празен въпрос, тъй като тези дни научихме от главния архитект на София, че в столичната община нищо не се знае за програмата. Що се отнася до финансовата част - заложена е същата сума, която се предлага в проекта на ПРООН - 1,26 млрд. (или по-точно 1,259 млрд.). Не може да се премълчи, че когато тя беше съобщена на обществото, това предизвика крайно отрицателни реакции, насочени срещу ромите.

Това най-малкото означава, че обосноваването й трябва да бъде убедително. Схемата за осигуряване на средствата е същата както при ПРООН - 40% - 30% - 17% - 13%. (Това би трябвало да означава, че при приемането през март на програмата от правителството министърът на финансите се е съгласил от държавния бюджет да се заделят средно по 50 млн. лв. годишно за тази цел.) Разпределението по пера сега обаче е съвсем различно. Предвидени са много по-големи суми за регулиране на териториите (кадастър и подробни устройствени планове и всичко свързано с тях) - 110,90 млн. и за техническа и социална инфраструктура - 421,80 млн. (в проекта на ПРООН - 274,89 млн.). Тези увеличения са за сметка на жилищното строителство - 532,30 млн.. Като остава да не е ясно по какъв начин е формирана първоначалната обща сума от 1,259 млрд. лв., нека на този етап да се доверим на специалистите направили нейната разбивка.

Да видим сега как всичко това работи на практика. На 11 май правителството прие план за действие за изпълнение на програмата за 2006 г. и 2007 г. Първата изненада е от размера на заложените в плана суми. Нека напомним, че по проекта на ПРООН трябваше да бъдат осигурени за 2006 г. - 52,3 млн., за 2007 г. - 101,78 млн. и това е съвсем логично, тъй като цялата сума трябва да се разпредели относително равномерно в рамките на десетгодишния срок. В плана са предвидени за 2006 г. само 300 хил. За 2007 г. сумата е по-голяма - 13 336 500 лв., от които 82,5%за регулиране, 15% за техническа и социална инфраструктура и 186 500 лв. за социални жилища. (Интересно е колко и какви жилища могат да се построят за тази сума.) Това означава, че за да бъде изпълнена програмата през осемте години от 2008 г. до 2015 г., на правителствата, които тогава ще управляват, е оставено да усвоят 1 милиард и 246 милиона лева. Второ - от плана става ясно, че в пълно противоречие с Рамковата програма до 2008 г. не се предвиждат действия по узаконяване на съществуващи жилища (предвидени са само някои подготвителни стъпки в това отношение).

Третата голяма изненада е, че средствата за регулиране (11 милиона) се предвиждат според плана само за общини, където ромското население е над 10% според последното преброяване. Привидно това изглежда убедително, но всъщност по този начин въпреки декларацията в програмата, че акцентът се поставя върху градските райони.

НА ПРАКТИКА СА ИЗКЛЮЧЕНИ ПОВЕЧЕТО ОТ ГОЛЕМИТЕ ГЕТА В ГОЛЕМИТЕ ОБЩИНИ НА БЪЛГАРИЯ

Защото поради голямата база на населението в тези общини, относителният дял на ромите в тях е малък, въпреки че в абсолютно изражение има големи териториални концентрации на многобройно ромско население. Към това трябва да прибавим, че не е малък и броя на живеещите в гетата, които не са са се самоопределили като роми.

Избраният критерий удовлетворяват 57 общини от общо 262 през 2001 г. От тях 22 са с общо население под 10 хиляди души (в това число Приморско - с 526 роми или Чупрене във Видинско - със 350 роми), и само в 5 общини общото население е над 30 хиляди - Айтос, Бяла Слатина, Лом, Самоков и Сливен.

Хитрувайки, авторите на плана (но и тези, които са го приели) са изключили от неговото действие ромските гета в София, Пловдив, Пазарджик, Варна, Бургас, Кюстендил, Добрич, Кюстендил, Хасково, Ямбол и т. н. И никак не е за чудене, че в един междинен отчет, публикуван на страницата на НССЕДВ, с гордост се рапортува, че към 31 май 2006 г. вече за 57 населени места от 12 общини с над 10% ромско население са изпълнени и допълнени кадастралните планове. Ето как планът обезсмисля програмата (или може би още, когато се е приемала програмата, презумпцията е била, че тя няма да се изпълнява от това правителство и даже - че въобще няма да се изпълнява). Единственото реално бюджетно усилие за 2006 г. остават предвидените от МРРБ 60 000 лв. за изработване на подробен устройствен план на квартала "Нов път" във Видин, както и 766 672 лв. за улици в Котел, Брезник (133 роми!), Ценово (368 роми!), Пловдив и Лом и 67 900 лева за водопровод в Разград (отразени в междинен отчет по линия на Ромската декада) . Всеки може да види, че това са капки в морето, които не могат да ни убедят, че в България вече има правителствена политика, насочена към ликвидиране на ромските гета и реално подобряване на жилищните условия на 400 хиляди български граждани.

И така въпросът - това докога ще продължава, си остава.

 


* Вж. Илона Томова , "Циганите в преходния период", 1995 г.

 

Съвместна публикация с "Акана"

Авторът благодари на инж. Петко Желязков, плодотворните многобройни дискусии с когото ми помогнаха да се ориентирам макар и до известна степен в тази непроста материя.

Авторът благодари на инж. Петко Желязков, плодотворните многобройни дискусии с когото ми помогнаха да се ориентирам макар и до известна степен в тази непроста материя.