Г8 и ку­че­то на Пу­тин

Автори:
    Бой­ко Боев

Всяка го­ди­на ли­де­ри­те на Ве­ли­коб­ри­та­ния, Гер­ма­ния, Ита­ли­я, Ка­на­да, Фран­ция, САЩ, Япо­ни­я и Ру­сия об­съж­дат го­ле­ми­те све­тов­ни проб­ле­ми. Пър­ви­те се­дем дър­жа­ви, кои­то има­т най-раз­ви­ти­те ико­но­ми­ки в све­та, уча­ства­т в те­зи сбир­ки от 31 го­ди­ни. Стра­на­та-до­ма­кин пред­ла­га те­ми­те за раз­го­вор. Та­зи го­ди­на то­ва пра­во­ има­ше Ру­сия, коя­то от 1997 г. уча­ства в об­съж­да­ния­та. Рус­ки­те за­щит­ни­ци на пра­ва­та на чо­ве­ка нап­раз­но се над­ява­ха, че в раз­го­во­ри­те в Санк Пе­тер­бург в сре­да­та на юли ще бъ­де объ­рна­то вни­ма­ние на по­тъп­ква­не­то на де­мок­ра­ция­та в тяхна­та стра­на.

Ма­кар и с ико­но­ми­чес­ки по­тен­циал, по­до­бен на мал­ка дър­жа­ва ка­то Хо­лан­дия, Ру­сия чле­ну­ва в клу­ба на го­ле­ми­те от­час­ти за­ра­ди по­ли­ти­чес­ки съоб­ра­же­ния, от­час­ти за­ра­ди ог­ром­ни­те си ене­ргий­ни за­па­си. Ос­вен с ог­ра­ни­че­на­та си ико­но­ми­чес­ка мощ, Ру­сия се раз­ли­ча­ва от уча­стни­ци­те в об­съж­да­ния­та по сте­пен­та на де­мок­ра­ция и за­щи­та на пра­ва­та на чо­ве­ка. След из­би­ра­не­то на бив­шия шеф от КГБ Вла­ди­мир Пу­тин за пре­зи­дент на Ру­сия, ме­дии­те за­гу­би­ха своя­та сво­бо­да, а пар­ла­мен­тът - своя­та не­за­ви­си­мост от пре­зи­ден­та. След за­ко­но­да­тел­ни про­ме­ни, пос­лед­ният из­вою­ва пра­во­то да оп­ре­деля ре­гио­нал­ни­те уп­ра­ви­те­ли, а пра­ви­телс­тво­то пос­та­ви под своя кон­трол го­ле­ми­те час­тни фир­ми. В ре­зул­тат на за­гу­ба­та на не­за­ви­си­мост на ме­дии­те, ин­сти­ту­ции­те и биз­не­са, пре­зи­ден­тът Пу­тин пре­вър­на свое­то уп­рав­ле­ние в ав­то­ри­тар­но.

Та­ка на­ре­че­на­та “вой­на сре­щу те­ро­риз­ма” да­де въз­мож­ност на рус­ка­та ад­ми­нис­тра­ция нео­без­по­коя­ва­но да из­пол­зва неог­ра­ни­че­на си­ла в Чечня. Све­тът не ус­пя да нау­чи от не­за­ви­си­ми из­точ­ни­ци как­во точ­но се случ­ва в то­зи ра­йон, за­ра­ди заб­ра­на­та на Мос­ква за дос­тъп до не­го на спе­циал­ни­те ра­пор­тьо­ри на ООН за слу­чаи на из­те­за­ния и не­за­кон­но ли­ша­ва­не от жи­вот. Ру­сия не раз­ре­ша­ва съ­що да бъ­дат пуб­ли­ку­ва­ни наб­лю­де­ния­та на Ко­ми­те­та за пре­дот­врат­ява­не на из­те­за­ния­та на Съ­ве­та на Ев­ро­па, кой­то ус­пя да по­се­ти Чечня през 2004 г. Мно­гоб­рой­ни­те жал­би на че­чен­ци пред Ев­ро­пей­ския съд в Страс­бург оба­че се от­насят до сис­тем­ни слу­чаи на на­си­лие, от­вли­ча­не и убий­ства, из­вър­ше­ни от рус­ки­те вой­ски и мес­тни воен­ни струк­ту­ри под те­хен кон­трол.

Уп­рав­ле­ние­то на пре­зи­ден­та Пу­тин пос­та­ви под кон­трол и неп­ра­ви­телс­тве­ни­те ор­га­ни­за­ции, а чрез тях и граж­дан­ско­то об­щес­тво. Но­вият рус­ки за­кон за неп­ра­ви­телс­тве­ни­те ор­га­ни­за­ции би бил не­мис­лим в някоя от дру­ги­те чле­но­ве на клу­ба на 8-те дър­жа­ви, тъй ка­то поз­вол­ява на пра­ви­телс­тво­то да се на­мес­ва в дей­нос­тта на те­зи ор­га­ни­за­ции. Нап­ри­мер, ми­нис­тъ­рът на пра­во­съ­дие­то мо­же да из­зе­ме по всяко вре­ме всич­ки до­ку­мен­ти, кои­то се на­ми­рат в офи­си­те на ор­га­ни­за­ции­те, без да се нуж­дае от съ­деб­но раз­ре­ше­ние. Той мо­же да ре­ши да заб­ра­ни проек­ти на меж­ду­на­род­ни ор­га­ни­за­ции, ако на­ме­ри, че те не съот­ветс­тват на на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си на Ру­сия. Ос­вен то­ва, неп­ра­ви­телс­тве­ни­те ор­га­ни­за­ции трябва да об­явяват да­ти­те и пред­ме­ти­те на свои­те пуб­лич­ни ме­роп­рия­тия ме­се­ци пре­ди тяхно­то осъ­щест­вява­не.

Раз­би­рае­мо е, че рус­ки­те неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции се об­яви­ха сре­щу за­ко­на. Дни пре­ди сре­ща­та на све­тов­ни­те ли­де­ри в Сан Пе­тер­бург (ше­го­ви­то на­ри­чан Сан Пу­тин­сбург, за­що­то е род­но място на пре­зи­ден­та) в Мос­ква бе­ше про­ве­де­на кон­фе­рен­ция на дви­же­ние­то “Д­ру­га­та Ру­сия”, кое­то включ­ва опо­зи­цион­ни пар­тии, граж­дан­ски ор­га­ни­за­ции и пра­во­за­щит­ни­ци, сред кои­то бив­шият све­то­вен шам­пион по шах Ка­ри Кас­па­ров, но­бе­ло­вият лау­реат по фи­зи­ка Ви­та­ли Гин­збург и бив­ша­та съ­вет­ска ди­си­ден­тка и ли­дер­ка на Мос­ков­ска­та хел­зинк­ски гру­па Люд­ми­ла Але­ксие­ва. Уча­стни­ци­те в сре­ща­та при­зо­ва­ха осе­мте най-раз­ви­ти дър­жа­ви да об­съдят по­ло­же­ние­то на де­мок­ра­ция­та в Ру­сия, на­рав­но с то­ва в Аф­га­нис­тан и Ира­к.

Влас­ти­те от­го­во­ри­ха на при­зи­ва за де­мок­ра­ция ка­то аре­сту­ва­ха че­ти­ри­ма от при­със­тва­щи­те на кон­фе­рен­ция­та и от­не­ха ка­ме­ра­та на гер­ман­ски жур­на­лист, кой­то зас­не­ма­ше тех­ни­те дей­ствия. Дру­ги от по­ка­не­ни­те бяха аре­сту­ва­ни на път към Мос­ква. За­пад­ни­те дър­жа­ви, кои­то има­т ин­те­рес от си­гур­ни дос­тав­ки на рус­ки газ и нефт, за­па­зи­ха мъл­ча­ние. Пре­зи­ден­тът Буш под­кре­пи при­зи­ва ка­то обе­ща да об­съ­ди прия­тел­ски със своя ко­ле­га Пу­тин по­ло­же­ние­то с пра­ва­та на чо­ве­ка и рус­ка­та де­мок­ра­ция. Пред ме­дии­те не бе­ше да­де­на ин­фор­ма­ция за съ­дър­жа­ние­то на не­фор­мал­ни­те кон­так­ти меж­ду два­ма­та пре­зи­ден­ти, ос­вен че Буш е видял лаб­ра­до­ра Ко­ни на Пу­тин, кой­то до­вол­но от­бел­язал, че Ко­ни е по-голям, по-си­лен, по-бърз и по-зъл от шот­ланд­ския те­риер Бар­ни на Буш. За да за­ли­чи про­ти­во­ре­чия­та с неп­ра­ви­телс­тве­ни­те ор­га­ни­за­ции, Пу­тин по­ка­ни 12 от тях на сре­ща и зая­ви, че след пен­сио­ни­ра­не­то си пла­ни­ра да ос­но­ве та­ка­ва ор­га­ни­за­ция. Ко­мен­та­рът на по­ка­не­ни­те бе­ше, че Пу­тин ще има го­ле­ми труд­нос­ти и гла­во­бо­лия ка­то ли­дер на неп­ра­ви­телс­тве­на ор­га­ни­за­ция в Ру­сия.