Европейски депутати предупреждават: “Атака” заплашва основите на либералната демокрация
Политическият шлагер на деня е “Атака”. Депутати, партийни лидери и журналисти трескаво търсят противодействие срещу атакуващата опасност. Каква обаче е тяхната аргументация? Популисти са, казват те, екстремисти са, заплашват статуквото, дават празни обещания и клатят държавния кораб, устремил се към пристанището на европейския съюз. Това е и коронният аргумент: вредни са, защото пречат на присъединяването към ЕС. Това, че възгледите на “Атака” взривяват ценностната система на либералната демокрация и са по същество фашистки, в България почти не се споменава. Не се говори и за това, че на 17-ата година от демокрацията има внушително множество, което очевидно е готово да прегърне фашизма като свое жизнено кредо. Изглежда политиците и техните анализатори смятат, че ако не назовават гласно името на болестта, ще се справят с нея по-лесно.
Но в Европа явно не гледат на нещата по този начин. Там има много хора, които не мислят, че фашизмът е политически противник като другите. И за разлика от нашите анализатори, които сътвориха термина “антисистемна” партия, за да не кажат, че имаме работа с нов, самороден фашизъм, петима видни членове на Европейския парламент (между тях са добре известната с действията си в полза на правата на роми, деца и психично болни Елс де Гроен, официалният докладчик за България Джефри ван Орден, “докладчиците в сянка” на съответните парламентарни фракции Ерик Майер и Алек-сандър Ламбсдорф, както и известният социалист Майкъл Кашмън) назовават нещата с истинските им имена. Те написаха “Декларация за защита на българския народ от неототалитаризма” и започнаха да събират подписи под нея. Ако до края на юни под този текст се подпишат повече от половината евродепутати, той ще стане официално заявление на законодателния орган на Европейския съюз. Ако не, ще изразява мнението на подписалите го.
Но не броят бъдещите подписи е най-важното нещо в тази история, а подходът към проблема. В какво петимата виждат опасност за България? В популизма, в екстремизма, в национализма, в отричането на Европейския съюз? Не, не в това. Голяма опасност за българския народ е агитацията срещу турци, роми и евреи (вече банално всекидневие във в. “Атака” и в ТВ “СКАТ”), отричането на Холокоста (да си спомним писанията на Волен Сидеров в книгата му “Бумерангът на злото” за “измамата холокост”), както и призивите за връщане към тоталитарни методи за управление (тук очевидно става дума за т. нар. “проектозакон за национализация”). По същия начин “значителна опасност” за българските граждани според евродепутатите са “отричането на равенството между хората” и “призивът към дискриминация” на големи обществени групи. Казано с други думи, петимата депутати се опасяват за ценностното бъдеще на българската държава, тревожат се от това, че е в ход процес на разрушаване на либералната база на модерната европейска демокрация у нас.
Как да се спре настъплението на ерозията? Чрез заклинания от типа: “лоши са, защото пречат на присъединяването”? Не. Те предлагат на “нормалните” български политици да престанат да се крият, най-накрая да назоват болестта, като направят заявление не за това, че са против политическия противник “Атака”, а че осъждат възгледите, правещи тази формация възможна. Освен това те са загрижени за несвършената работа на нашата държава, която само надува балона на “европейските ценности”, но почти нищо не прави, за да могат те да бъдат възприети от хората и главно от младежта. Те предлагат на политическия ни елит най-сетне да се заеме с тази работа. И накрая - да приложат собствените ни закони, като покажат, че “словото на омразата” е недопустимо.
Декларацията на петимата има за цел да напомни на българския елит какво следва да стори. Тя е сигнал, червена лампа. Ако не го забележат, политиците ни най-вероятно ще трябва да се сърдят само на себе си. Но тогава ще е вече късно.