Едногодишна равносметка на протестите в Близкия Изток и Северна Африка

Репресиите и държавното насилие в Близкия изток и Северна Африка вероятно ще продължат и през 2012 г., ако местните правителства и международните сили не осъзнаят мащаба на промените, които се изискват от тях, предупреди Амнести Интернешънъл в нов доклад за драматичните събития от изминалата година. В документа, наречен „Годината на бунта: положението на човешките права в Близкия изток и Северна Африка“, организацията описва как в опита си да потушат безпрецедентния порив за фундаментална промяна, правителствата в региона са решили да прибягнат до насилие.

Според Амнести Интернешънъл регионалните протестни движения няма скоро да стихнат, нито ще приемат половинчати реформи. „С няколко изключения, правителствата не осъзнаха, че всичко се променя”, каза Филип Лутер, временен директор към АИ за Близкия изток и Северна Африка. Според него протестните движения в региона, в много случаи водени от млади хора и жени, играещи централна роля, се оказаха учудващо устойчиви пред лицето на понякога невъобразимите репресии. „Показаха ни, че няма да бъдат заблудени с реформи, от които не се очаква голям ефект в отношението на силите за сигурност. Хората искат конкретни промени в начина, по който са управлявани, и също така да бъде потърсена отговорност на виновните за минали престъпления. Но упоритите опити на правителствата да предложат козметични промени, да връщат в изходна позиция постигнатото от протестиращите или просто да подчинят гражданите си с бруталност, показва, че за много правителства оцеляването на режима остава цел”, коментира Лутер.

Въпреки големия оптимизъм в Северна Африка при свалянето на дълго управлявалите държавни глави на Тунис, Египет и Либия, Амнести Интернешънъл заяви, че постигнатото трябва да се затвърди с ключови институционални реформи, за да се гарантира, че подобни злоупотреби повече няма да се повтарят. Военното правителство на Египет многократно обеща да осъществи исканията на „революцията на 25 януари“, но Амнести Интернешънъл разкри, че то е отговорно за поредица от такива злоупотреби, които в някои отношения надминават тези при Хосни Мубарак.

Между октомври и декември 2011 г. армията и силите за сигурност се справяха с протестиращите с ожесточеност, която доведе до смъртта на 84 души. Мъченията на арестувани продължават, а за една година във военни съдилища са осъдени толкова цивилни, колкото при Мубарак са били за 30-те години на управлението му. Жените все по-често стават мишени на унизително отношение, за да бъдат накарани да се откажат от участие в протестите. През декември офисите на доста египетски и международни неправителствени организации бяха нападнати от сили за сигурност в явен опит да бъде отнет гласът на критиците на властта. Амнести Интернешънъл споделя опасенията си, че през 2012 г. може да има още опити на военния съвет да ограничи възможността на египтяните да протестират и да изразяват свободно възгледите си.

Бунтът в Тунис доведе до значителни подобрения в човешките права, но за много хора темпът на промяната през изминалата година е твърде бавен – семействата на жертвите на протестите все още очакват справедливост. След изборите през октомври, бе сформирано ново коалиционно правителство. Временен президент стана Монцеф Марзуки, активист за човешки права и бивш политически затворник. Според Амнести Интернешънъл през 2012 г. е много важно Тунис да използва възможността да състави нова конституция, която да гарантира защитата на човешките права и равенството пред закона.

В Либия има сериозни въпроси около способността на новата власт да контролира въоръжените бригади, които помогнаха да се сразят про-Кадафи настроените сили и да им се попречи да повторят моделите на злоупотреби, научени при стария режим на управление. Въпреки че Националният преходен съвет призова поддръжниците си да не допускат отмъстителни нападения, сериозните злоупотреби от анти-Кадафи настроените сили рядко са били осъждани. През ноември ООН заяви, че около 7 000 арестанти се намират във временни центрове за задържане под контрола на революционни бригади, без изглед за истински съдебен процес.

Винаги и навсякъде Амнести Интернешънъл е казвала, че твърдо решените да останат на власт правителства, в някои случаи го правят на всяка цена, често включваща погубването на човешки живот и достойнство.

Сирийските въоръжени сили и разузнавателни служби са отговорни за поредица убийства и мъчения, стигащи до престъпления срещу човечеството, в напразен опит да се сплашат протестиращите и опонентите и да бъдат заставени да мълчат и да се подчиняват. До края на миналата година имаше над 200 смъртни случая при полицейски надзор, което е 40 пъти повече от средногодишните нива за Сирия до скоро. В Йемен свалянето на президента доведе до още страдание за обикновените граждани. Бяха убити повече от 200 души, свързани с протестите, докато стотици други умряха във въоръжени стълкновения. Десетки хиляди души бяха изселени заради насилието, причинило хуманитарна криза. В Бахрейн имаше надежда, че ноемврийското публикуване на независим доклад от международни експерти за злоупотреби, свързани с протестите, може да бележи нов старт за държавата. В края на годината решимостта на правителството да прокара широките препоръки на Комисията, все още предстоеше да бъде проверена. В Иран, чиято вътрешна политика остана извън прожекторите през 2011 г., правителството продължава да потушава несъгласието, да затяга ограниченията на свободата на информация, особено нарочвайки журналисти, блогъри, независими синдикалисти и политически активисти.

Според Амнести Интернешънъл отговорът на международните сили и регионалните органи като Африканския съюз, Арабската лига и ЕС на различни събития през 2011 г., е бил несъстоятелен и не е успял да схване дълбочината на предизвикателството да се окупира репресивното управление в региона.

Основание за военна интервенция в Либия бяха човешките права, но Съветът за сигурност, най-вече Русия и Китай, в края на годината излезе с едно мижаво изявление, с което „осъди” насилието в Сирия.

Според Филип Лутър подкрепата от световните сили за обикновените хора в региона е била доста неравномерна. Но изумителното през изминалата година беше, че, с някои изключения, бе постигната осезаема промяна чрез усилията на излезлите на улиците местни хора, а не чрез влиянието и участието на чужди сили. „Надеждата за нас през 2012 г. е смелостта на обикновените хора, която няма да им позволи да се уплашат от битката за достойнство и справедливост.”