Един президент на подсъдимата скамейка

Вълнението, предизвикано от решението на Международния наказателен съд (МНС) да привлече към отговорност президента на Судан Омар ал Башир за военни престъпления и за престъпления против човечеството, извършени в провинция Дарфур, е в известна степен неочаквано. В края на краищата, МНС сам по себе си не разполага с никаква възможност да арестува никого в Судан, да не говорим за държавен глава, който е и главнокомандуващ на въоръжените сили на страната. Също така не може да се очаква някой друг да се намеси за извършване на ареста. Въпреки увереността на главния прокурор на МНС Луис Морено-Окампо, че Башир ще бъде привлечен към отговорност, никак не е ясно как именно ще стане това. Но такава възможност съществува.

Независимо от това, че МНС в очите на мнозина изглежда безсилен, много държавни глави се ангажират все повече в полагането на усилия за това да блокират обвинението. Изглежда, те са загрижени не толкова за това, че, според някои от тях, обвинението е несправедливо, колкото за това да демонстрират солидарност с колегата.

Между тези, които се изказват срещу опитите да бъде изправен Башир пред съд, са големи блокове от страни, влизащи в състава на Организацията „Ислямска конференция и на Африканския съюз, както и такива мощни държави като Китай и Русия. Можем само да гадаем дали мотива на някои, присъединили се към протеста срещу даването на суданския президент на съд не е опасението, че на тях самите в един прекрасен ден ще им бъдат предявени обвинения, подобни на тези, издигнати от съдиите на МНС срещу Башир.

Макар че Башир може да избегне арестуването си просто като седи в Судан и не напуска страната, вълнението, предизвикано от тези обвинения, не е лишено от основания. Издигнатите срещу него обвинителни тези имат разрушително въздействие върху авторитета му.

Самият факт, че колегията на съдиите, която е представител на 108 правителства, подписали Римския договор за създаване на Международния наказателен съд, обвини Башир в това, че носи пряка отговорност за престъпленията, извършващи се в Дарфур през последните шест години, подронва легитимността на неговото и досег продължаващо управление. Тези престъпления имат като резултат повече от 300 хиляди души убити, както и до насилственото преселване на повече от 2 милиона и 700 хиляди души. Даже ако колегите на Башир в правителствата на други страни успеят да убедят Съвета за сигурност на ООН в това, че е необходимо обвинението да бъде блокирано, което много слабо вероятно, то ще виси над главата на Башир до момента, когато той не застане пред съда.

През 1999 г. Международният наказателен съд привлече като обвиняем друг действащ президент - Слободан Милошевич, държавния глава на Федерална република Югославия. Независимо от това, че и той бе мислен за неприкосновен на поста президент, само година и половина по-късно той бе принуден да се яви пред трибунала на ООН за военните престъпления в бивша Югославия в Хага. По сходен начин международният трибунал отправи обвинения и към тогавашния президент на Либерия Чарлз Тейлър. Няколко месеца по-късно той бе принуден да бяга от Либерия и макар първоначално той да успя да получи убежище в Нигерия, сега и той е подсъдим в Хага. Когато обвинения срещу действащи президенти бяха отправени за първи път, никой не можеше да се представи как ще се развият събитията. Но сега, оглеждайки се назад, не е възможно да се отрича, че отправените обвинения по особено чувствителен начин делегитимират властта на тези президенти.

Разбира се, прокурорът и съдиите от МНС поемат съществен риск като повдигат обвинения срещу Башир. Съдът още е в начален стадий на развитието си и да настройва срещу себе си държавните глави на много страни, които са изразявали солидарността си с него, може да се окаже заплаха за бъдещето му.

И въпреки това, самият факт, че хората, които работят в Международния наказателен съд изпълняват задълженията си, трябва да получи признание. В договора за създаването на МНС ясно е казано, че държавните глави няма да се ползват с имунитет срещу наказателно преследване от негова страна. И Съветът за Сигурност му изпрати делото за Дарфур още през 2005 г. Това бе разследване, което по поръчка на Съвета за сигурност трябваше да бъде проведено и тези, които в резултат биха били обвинени, следваше да бъдат предадени на съда.

Много от тези, които сега възразяват срещу съдебното преследване на Башир участваха в приемането на решенията, в резултат на които се стигна до отправяне на обвинение. Ако обиненията на МНС сега предизвикват у тях безпокойство, то е само заради това, че те не са очаквали, че ъдът ще изпълни задълженията, които те сами му възложиха.

*Aryeh Neier е президент на Института „Отворено общество" - Ню Йорк и е един от основателите на световноизвестната американска правозащитна организация "Human Rights Watch".

Преводът е направен по публикацията в новинарския сайт www.newstin.co.uk от 15 март.