Джеки Комфорти: Уникални личности попречиха на българското правителство да извърши геноцид срещу евреите

В рубриката „Свидетелства“, която правим заедно с Феня Декало преди официалното отбелязване на 70-та годишнина от акцията за спасяване на българските евреи, днес от Израел ще чуем Джеки Комфорти, човекът с най-голям личен архив за българското еврейство и в частност за Холокоста, човек, който участваше и в проекта на Стивън Спилбърг по заснемане на спомени. Добър ден, г-н Комфорти, добър ден и на Феня Декало.

Феня Декало: Добър ден

Ирина Недева: Нека да кажа, че г-н Комфорти не за пръв път гостува на „Хоризонт до обед“, преди две или три години говорихме за ретроспективата на негови филми, посветени на хората със специални потребности. Г-н Комфорти живее в Съединените щати и в Израел, занимава се с филмова режисура, също така и с подпомагане, психотерапия на деца със специални потребности, както той държи да ги наричаме. Но сега сме го поканили конкретно за темата за свидетелствата за акцията за спасяване на българските евреи. Феня?

Феня Декало: Здравейте, г-н Комфорти, и от мен. Искам да ви попитам направо за вашия филм „Оптимистите“. За мен това е може би най-интересният от филмите, които са правени за спасението на българските евреи. Лично аз (въпреки, че също не съм се ровила) тогава за първи път чух историята на патриарх Кирил за спасяването на евреите от Пловдив. Обикновено се говори повече за кюстендилските евреи и за тези от София. И така, филмът е направен може би преди десетина години. Има ли още подробности, които сте научили, след като филмът бе готов и те не са включени в него?

Джеки Комфорти: Подробности – да, но нищо, което да е значимо, което ще смени цялата гледна точка, или… Аз продължавам да събирам материали, защото освен приказката от преди 70 години, ние сме един род, който изчезва, оцелял по времето на войната, но го няма фактически повече и на мен ми е много важно да …… тази култура и за това събирам още материали и съм отворен да открия всичко ново и да събера още, но нямам някакви такива сензационни новини, които мога да споделя.

Феня Декало: Но разбрах, че притежавате стотици хиляди снимки, свързани с българското еврейство, и се готвите да направите виртуален музей с тях. Каква е концепцията за този музей и как смятате той да стане материален? Имате ли опит в това?

Джеки Комфорти: Да. Моят филм има към десет хиляди снимки и почти между 400 – 500 часа видео, много книги и много други документи, така че искам да могат да докоснат и други хора тези материали, защото това е моят личен архив, няма никакви възможности за други да ги „дешифрират“ и аз искам и други да могат да изследват, да гледат, да видят. Аз нямам особена възможност само да бъда този, който анализира неговия материал, не искам да бъда само един човек, искам и други да могат да го „дешифрират“ и смисълът на този виртуален музей е да могат другите да докоснат - от университети, от музеи, това да бъде този един център, който от него могат всички да се занимават с тази тема, да намерят добри, качествени и истински материали.

Ирина Недева: Това би било прекрасно, г-н Комфорти, а българската държава проявява ли интерес към тази идея за виртуален музей?

Джеки Комфорти: Българската държава, да, има интерес към виртуалния музей. Ние се срещнахме с някои хора от вашето правителство и сме говорили за тази тема. Аз знам, че се иска да се направи един музей и в България за тази тема и моето искане е нашият виртуален архив, който ще стане тукашен, също физически музей, да бъде той ресурс, кой ще може да „храни“, така да кажем, всички други музеи и хора, които искат да направят нещо за тази тема, която е много, много сложна и е нещо междукултурно и много трудно се разбира, като се гледа отдалече и за това искам да си направя споделени.

Ирина Недева: А какво мислите за музея в Скопие?

Джеки Комфорти: Не мога да кажа нищо за музея в Скопие, защото не съм го виждал. Бях в Скопие преди няколко години и видях, че се строи една сграда, но не съм бил там, не съм бил близо и няма какво да кажа за тази тема.

Ирина Недева: Да ви питам тогава, казахте, че тези допълнителни подробности, които научавате, допълнителните архиви, с които се запознавате, след като приключихте филма „Оптимистите“, не променят цялостната картина и за това аз искам да ви върна към тази цялостна картина. Каква е вашата версия за това кой всъщност спасява българските евреи през 1943 г.? Каква е вашата версия за ролята на царя и на българското правителство по еврейския въпрос?

Джеки Комфорти: Първият въпрос не мисля, че е истински въпрос. Който иска да знае истината, не пита „кой спаси евреите?“. Вие не сте измислили този въпрос, но той е един въпрос, който се върти тука от 70 години. В този въпрос, да се пита кой е спасил евреите, има една манипулация. Има четири различни манипулации. Едната е, че имаше спасяване, има някакви очаквам, че имаше спасяване. Преди да питаме въпроса. Второто е, че всичките евреи са били спасени. Третото е, че имаш един спасител и четвъртото е, че беше една акция на спасяване, където след това нямаше никаква нужда от допълнителни дейности. Заради това тази призма на гледането „Кой спаси евреите“ не е истинска призма на събитията. Това е една гледна точка, където има интерес в нея. Който пита този въпрос, има отговорът, преди да го е питал.

Ирина Недева: Има няколко отговора, нали знаете? Има няколко различни исторически интерпретации.

Джеки Комфорти: Искам да кажа, че който иска да знае истината, пита „Какви са били условията в България, които са били различни“, но не кой е спасил евреите. Аз мисля, че хората, които са били ангажирани в защитата на евреите, са били хора не от правителството. В България правителството беше съюзник на нацистите, ако е зависело от правителството – нямаше да говорим сега. Но имаше в България едно нещо, което уникално беше и това е много индивидуални личности, които се намесиха и спряха българското правителство от допълване на геноцидът.

Ирина Недева: Това е важен и ключов отговор. Тези личности са известни и когато говорим за публични личности, във филма ви виждаме и много други лица, хора, чиито имена не сме чували като Рубин Димитров, Борис Харалампиев - Свещеника, като Пенка Касабова, тя е по-известна, разбира се, но не са, така да се каже, тези, които сме свикнали единствено да идентифицираме с темата.

Джеки Комфорти: Искам да кажа, че политиката в България е взела тази тема, за да я използва за различни нужди, но от нуждите на политиката и истината, ситуацията е малко различна. Хората в моя филм, които сте видели и казахте имената им, са били истински герои, хора, които са минали през неприятности, за да защитят, да помогнат, да направят нещо добро за приятел, за съседа, за някой друг. Правителството не може да бъде спасител, даже много, че се иска и това е, което е специално. В България имаше индивидуални хора, дето всеки един с малките, неговите дейности, всички заедно успяха да спрат тази акция на депортация на евреите. Но не беше от правителството, не беше отгоре и всички, дето искат да си вземат …. медали за това, не само че не разбират какво е било, това е някаква цинична форма на използване на тази приказка. Имаше и жертви във времето на войната. И жертвите са били евреите. Не тези, дето искаха да се направят спасители и герои и …

Ирина Недева: Всъщност вие казахте, че има четири, на практика, манипулации. На мен ми се иска да поговорим по тази, по която най-трудно се говори в днешно време, а става дума за това, че наистина над 11 хиляди, близо 11 500 евреи от Беломорска Тракия и от Македония не са спасени през 1943 г. и затова да ви попитам, вие вероятно знаете за тези спорове, породени от македонския игрален филм „Трето полувреме“. Гледал ли сте го?

Джеки Комфорти: Аз не съм гледал филма, аз познавам историята от свидетели, дето съм говорил с тях и от каквото съм изследвал, каквото стана в Македония. Не ми трябва филм, за да се науча за тази тема.

Ирина Недева: Трябва ли според вас българската държава да отговаря на този игрален филм? Според вас, не знам дали сега знаете, че се прави сериал от БНТ, в който една от главните героини ще е Лиляна Паница?

Джеки Комфорти: Гледайте какво, аз мисля, че моят проблем и както аз гледам абсолютно различно на тази тема, в България това е някакъв материал, това е нещо, което се ползва да се дава медали един на друг и да се чувства човек много да се гордее за неща, без да разбира изобщо. Аз мисля, че не говорим за спасяване, говорим за оцеляване. Имаше уникални неща, дето са станали в България, а не пропагандата, каквото са били уникално, са били хората, са били човеци, дето са спрели депортацията. Игрите на политиката и използването на тази приказка за смисъла на различни политически смисли, е каквото се знае в България за това и продължава, за да се гледа през тази призма. И тази призма е отровена призма за мене. Мен ме интересува наративът на жертвите и не на тези, дето искат да си дадат медали и да се чувстват много добре за неща, дето не са направили и дето отрицават отговорностите за нещата, за които са били отговорни. България окупирала тези земи и са били български закони, и са били български държавни сили, дето са били отговорни за всичко, дето е станало там. Старият режим, фашисткият режим, е отговорен за тези неща. Това, че гледаха да направят стария режим като че ли е спасител на един път, всички сега трябва да бъдат виновни за това, че политиката гледа да използва тази приказка на крива форма. Важно е да се върне тази приказка на хората, на личните жертви, на хора, дето са преживяли тези неща и да се спре да се ползва тази приказка като някаква един политически дивидент на този и на друг. Ако има нещо, което да е универсално и е важно, и може човек да се радва, е, че тук имаме един универсален пример на силата на индивидуалната личност да спре правителството, да спрат геноцид и да направят нещо уникално. Всичките други неща са манипулации и на мене ми е важно да разправя, е наративът на жертвите и на еврейския народ и не е наративът как един фалшив, дето има в него само герои, дето героите са също спасителите и също... и също жертвите, някакви различни глупости, дето се... извинявайте, че така говоря, ама... дето съм чул от България.

Ирина Недева: Г-н Комфорти, да ви попитам за финал, вие работите ли върху това, което бяхте казал преди време, че ще направите една трилогия за съдбата на евреите по българските земи?

Джеки Комфорти: Работя за една трилогия и първият филм е завършен и работя едновременно над двете други части. Първият филм е за джазовата банда „Оптимистите“, ама малко по-широко разправено само от тях. Втората приказка казва се „Царят и аз“ и това е приказката на Нир Барух, дето изследвал тази тема много години и как той се намерил против тази теория на цар Борис като спасител, дето не се цитира тук. Третата приказка е посветена на майка ми и с нея искам да изследвам отношенията между българите и евреите и в нейната приказка. Така че тези неща продължават, но взимат много време, защото в тези филми няма финанси, както знаете. За филма, за темата за спасяване на евреи има много филми, всеки, който е финансирал филма е станал някакъв спасител. Аз не получавам пари, защото аз не давам кредити на различни неочаквани философии и затова е малко по-трудно и взима малко повече време.

Ирина Недева: Пожелаваме ви успех, а аз ще се върна със закриването на този разговор, с финала на този разговор към темата и от „Оптимистите“ и от това, което споменахте първата част, музикантът от групата, от джаз групата, Нико Нисимов, с една такава препратка: аз не знам всъщност дали са се познавали, но предполагам и затова ще завършим с една песен на Леа Иванова. Благодаря за този разговор с Джеки Комфорти на Феня Декало. Благодаря г-н Комфорти, че бяхте събеседник в „Хоризонт до обед“.

Интервюто е излъчено по БНР. Записът е дешифриран дословно.