Друга гръцка криза на вниманието на ЕС

Миналата година беше много трудна за Гърция и няма изгледи, че 2013 г. ще е по-лесна. Милиони хора бяха пряко засегнати от суровите мерки за справяне с икономическата криза. В държавата се усеща голямо политическо напрежение, като издигането на крайно дясната партия „Златна зора” е най-притеснителният пример за това. Има и сериозни социални проблеми, свързани отчасти с огромния наплив в последните години на нередовни мигранти извън Европейския съюз.

Скрита в тази суматоха е друга криза, която заплашва да излезе извън контрол – ксенофобското насилие срещу мигранти и търсещи убежище в Атина и на други места.

Насилието срещу хора от Афганистан, северна и субсахарска Африка е смущаващо често явление, голяма част от което остава нерегистрирано.

Това е проблем, с който Гърция, заедно с останалите партньори в ЕС, трябва да се справи приоритетно тази година. Атаките са изначална злоупотреба с човешките права, но фактът, че обикновено остават безнаказани, с малко или несериозно усилие от полицията или други сили да изправят виновните на съд, е своеобразна присъда за спечелилия Нобеловата награда за мир европейски образ на бастион на мира. Хюман Райтс Уоч документира десетки подобни атаки между ноември 2011 г. и средата на 2012 г. Те продължават. На 16 януари един 27-годишен пакистанец е фатално намушкан от двама мотористи в Атина. В този случай полицията действа бързо, като арестува двамата на следващия ден. Според сведенията в дома на единия от заподозрените са намерени листовки на „Златна зора”.

Много хора в Гърция, включително някои на власт, биха предпочели да пренебрегнат тази криза, с аргумента, че и без това има твърде много проблеми или че ситуацията ще се разреши, щом нефункциониращата система за даване на убежище на държавата се реформира и икономиката се съвземе. Подобни извинения, които отчасти са разбираеми, са притеснителни, тъй като се прибавят към растящата нетолерантност, която вече се разпространява към други уязвими групи като гейската и лесбийската общности. Още по-притеснително е, че повишената обществена враждебност обхваща и влиятелни политици, вероятно от страх от популистки ответен удар на „Златна зора”. На изслушване на Гръцкия парламент през ноември, на когото представихме факти за ксенофобско насилие, един член от управляващата партия нарече чужденците, идващи в Гърция, „хлебарки”.

Гърция прави скромни стъпки, за да се справи с проблема. През декември, например, беше прието предложение да се сформират специални полицейски отряди, които да се справят с расисткото насилие в Атина и Солун. Макар и да е положителна стъпка, инициативата е твърде ограничена и неопределена, лишена от основни детайли за действието на тези отряди, за това как жертвите без документи ще бъдат защитавани от задържане или как служителите ще бъдат обучавани. Доказателство за решителността на Гърция ще бъде в пълното прилагане на подобни предложения, особено като се има предвид лошата репутация на държавата при привеждането в действие на нови закони.

Връзките на ЕС с Гърция са доминирани от кризата в Еврозоната и усилията да се работи с Атина за подобряване на политиката за даване на убежище. Но такова ширещо се расистко насилие не може да се пренебрегва. През ноември старши гръцки представители ни казаха, че са готови да ползват финансова и техническа подкрепа от Европейската комисия за справяне с проблема. Тя трябва да е по-активна при изясняването на възможностите.

И отделните страни членки като Германия и Франция трябва да изиграят своята роля. Двете държави вече работят за структурни реформи като активни участници в плана на ЕС за Гърция, наречен Таск Форс. Той бе създаден през октомври 2011 г., за да улесни техническата подкрепа на Гърция в много области, включително съдебната реформа и политиката за мигрантите и даването на убежище. Трябва да е възможно да се включи практическото сътрудничество при справянето с насилието срещу мигранти в хода на работата.

Европейските капитали могат по-активно да окажат натиск за превръщането на ксенофобското насилие в Гърция в приоритет в дневния ред на ЕС, както и дългосрочната подкрепа за по-дълбоката реформа в правилата на ЕС, които задължават първата държава от ЕС, на чиято територия търсещият убежище стъпи, да поеме отговорност за него. Тази система отрежда непосилно бреме на Гърция и е допринесла за изострянето на социалното напрежение.

Ще е скандално, ако расистките нападения по атинските улици са често срещано явление и догодина. Гърция, но също и ЕС, и страните членки в него, трябва да направят повече, за да не позволят това да се случи.