Документите на няколко десетки хиляди са унищожени от самите тайни служби

Столичен вестник наскоро обвини Закона за досиетата, че на практика е въвел презумпцията за „виновност“ при разкриване на архивите на Държавна сигурност. Иначе казано, ако от архивите изскочи „картонче“, комисията е длъжна да обяви принадлежност към ДС, без да изисква безспорни доказателства за това, като магистратите могат да проверяват само дали е спазена процедурата. Какъв е вашият коментар?

Това е един от митовете, които се разпространяват. Чл. 24 и 25 от нашия закон уреждат установяването на принадлежност към бившите служби на ДС. Цитирам точка 3 от чл. 25:

„3. за установяване на дейност на секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители.”

Истината е, че документите на няколко десетки хиляди са унищожени от самата ДС. Няма яснота защо тава е направено за едни хора, а за други - не. Едва ли ще е по-справедливо да обявим само онези, чиито документи са запазени.

В същата публикация се повтаря тиражираната преди години теза за „кухите“ вербовки. Вестникът се позовава на „признания“ на „офицери от бившата ДС“, според които „били зачислявали „агенти“ без те да подозират , за да изпълнят норматив“. Каква е истината за тези „кухи„ вербовки, възможни ли са били?

Защо питате мен, а не някой офицер от бившите служби. И все пак мисля, че това е друг мит.

Съществувала ли е практика в Държавна сигурност, ако някой прецени някого за много ценен кадър, да го направи свой агент, да му се изработи „картонче“ предварително, за да не я изпреварят конкурентите от други служби?

В службите съществува практиката на „брониране”, което означава, че само конкретен оперативен работник може да поддържа връзка с конкретен агент. Но да му направи регистрация, за да го прикрие? В хода на регистрацията се изготвят набор документи, попълват се формуляри. Това е точно установена процедура.

Какъв е случаят с жалбата на бившия посланик в Германия и бивш външен министър Стоян Сталев срещу Комисията по досиета, обявен от същата за агент? В цитирания вестник се твърди, че е сезиран Конституционния съд по по искане на трима върховни съдии – Ваня Пунева, Галина Христова и Йовка Дражева , тъй като първата инстанция, Административен съд – София, е отхвърлила жалбата му?

Не познавам този случай достатъчно, но от това, което съм чул, разбирам, че нещата вървят към цитирания текст от закона.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

Валери Кацунов е историк и политик от ДСБ. Завършил история в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор на науките. Член на Комисията по досиета.