“Десетилетието на ромското включване” в дневния ред на медиите и обществото

На 17 ап­рил Цен­тъ­рът за не­за­ви­си­ма жур­на­лис­ти­ка (ЦНЖ) пред­ста­ви ре­зул­та­ти­те от из­след­ва­не­то “Включ­ва­не и въз­дей­ствие на “Де­се­ти­ле­тие­то на ром­ско­то включ­ва­не” в днев­ния ред на ме­дии­те и об­щес­тво­то”. Пред пуб­ли­ка от трий­се­ти­на до­цен­ти по жур­на­лис­ти­ка, тех­ни сту­ден­ти и про­фе­сио­нал­ни НПО-дей­ци ав­то­ри­те, меж­ду кои­то из­вес­тни­те име­на на пре­по­да­ва­те­ли от Фа­кул­те­та по жур­на­лис­ти­ка Ве­се­ла Та­ба­ко­ва, Сне­жа­на По­по­ва, Ма­рия Ней­ко­ва, Геор­ги Ло­за­нов, раз­ка­за­ха за ре­зул­та­ти­те от тру­да си. Па­ра­док­сал­но, а ако не е, е сим­птом на не­що мно­го ло­шо, че на пред­став­яне­то на из­след­ва­не за ро­ми­те в ме­дии­те има­ше са­мо еди­н ром.

В про­дъл­же­ние на три ме­се­ца - от 15 юни до 15 сеп­тем­ври 2005 г. - ав­то­ри­те са наб­лю­да­ва­ли съ­дър­жа­ние­то на 4 цен­трал­ни все­кид­нев­ни­ка и на 10 по­пуля­рни те­ле­ви­зион­ни пре­да­ва­ния [1], за да от­го­ворят на въп­ро­са как при­със­тва ром­ска­та те­ма в най-че­те­ни­те вес­тни­ци и в най-гле­да­ни­те пре­да­ва­ния. Друг ам­би­циозен въп­рос, кой­то из­сле­до­ва­те­ли­те си за­да­ват е “и­ма ли ре­сурс и же­ла­ние жур­на­лис­ти­чес­ка­та об­щност да се вклю­чи про­фе­сио­нал­но в де­ба­ти­те за ром­ско­то включ­ва­не, да бъ­де мъ­дър пос­ред­ник и убе­ди­те­ле­н за­щит­ник на рав­ни­те въз­мож­нос­ти, на граж­дан­ски­те пра­ва и сво­бо­ди?”

От це­лия по­ток ин­фор­ма­ция, пуб­ли­цис­ти­ка и шоу, кой­то вес­тни­ци­те и те­ле­ви­зии­те са из­си­па­ли вър­ху чи­та­теля и зри­теля, ав­то­ри­те са от­чле­ни­ли 375 еди­ни­ци (пуб­ли­ка­ции и мо­ду­ли от пре­да­ва­ния), свър­за­ни с ро­ми­те. От тях 340 са във вес­тни­ци­те, а 35 в наб­лю­да­ва­ни­те еми­сии.

Ето ос­нов­ни­те на­ход­ки на проуч­ва­не­то: В поч­ти две тре­ти (59%) от пуб­ли­ка­ции­те ро­ми­те зае­мат цен­трал­но място, ром­ска те­ма се е появ­ява­ла във все­ки тре­ти брой на “Труд” и във все­ки пе­ти на “Мо­ни­тор” и “Но­ви­нар”. Зна­чи­тел­но по-рядко тя е при­със­тва­ла в те­ле­ви­зион­ни­те пре­да­ва­ния - в 5% от все­кид­нев­ни­те ко­мен­та­ри на Во­лен Си­де­ров по “СКАТ”, в по-мал­ко от 2% от все­кид­нев­но­то “Шоу на Сла­ви” и пет пъ­ти за три­те ме­се­ца (1,3%) в сут­реш­но­то пре­да­ва­не на “Но­ва те­ле­ви­зия” “Ко­ри­та­ров live”. В дру­ги­те пре­да­ва­ния та­зи те­ма прак­ти­чес­ки лип­сва. Да­ли то­ва не е ефе­кт от из­чез­ва­не­то на ке­ворк­яно­ва­та “Всяка не­деля”, къ­де­то ром­ска­та те­ма поч­ти все­ки път бе­ше ед­на от во­де­щи­те?

Те­ма­ти­ка­та и проб­ле­ма­ти­ка­та, как­то по­до­ба­ва на ед­но пос­тоя­нно при­със­твие, са доб­ре поз­на­ти: по­ли­ти­ка­та зае­ма поч­ти ед­на тре­та (28,6%) от те­ми­те и проб­ле­ми­те, след то­ва са прес­тъп­нос­тта с 14,3% и меж­дует­ни­чес­ки­те от­но­ше­ния с 13,1%; след­ват: по­ве­де­ние­то на по­ли­ция­та (7,7%), от­но­ше­ния­та с дър­жав­на­та ад­ми­нис­тра­ция (7,3%), пра­ва­та на чо­ве­ка (7,3%), би­то­вата сфе­ра (6,9%). Как­то е оби­чай­но за от­дав­на върт­ящи­те се те­ми, най-важ­ни­те не­ща са най-сла­бо зас­тъ­пе­ни: тру­дът и/или без­ра­бо­ти­ца­та зае­мат са­мо 3,1%, а то­ва, от кое­то за­ви­си всич­ко (т.е. пра­ви­телс­тво­то с не­го­ви­те раз­хо­ди, прог­ра­ми и бю­джет) кре­та нак­рая с ед­ва 2,7%.

За т.нар. “и­н­тер­пре­та­тив­ни тек­сто­ве” ав­то­ри­те пи­шат: “Во­де­щи са проб­ле­ми от сфе­ри­те на по­ли­ти­ка­та, прес­тъп­нос­тта, меж­дует­ни­чес­ки­те от­но­ше­ния, но не и ре­ли­гия и де­мог­раф­ски ас­пек­ти; преоб­ла­да­ват тек­сто­ве, в кои­то се ек­спо­ни­ра кон­фликт (ос­нов­но мал­цинс­тво - мно­зинс­тво/дър­жа­ва), зна­чи­тел­ни са от­но­си­тел­ни­те дяло­ве за от­ри­ца­тел­но­то от­но­ше­ние към ром­ския ет­нос”. Об­рат­но­то виж­да­ме при “ин­фор­ма­цион­ни­те тек­сто­ве” - по­ве­че от по­ло­ви­на­та (57,9%) от­раз­яват съ­би­тия от со­циал­на­та сфе­ра, а дру­ги­те - от “лич­на­та сфе­ра”. С дру­ги ду­ми, в пър­вия слу­чай жур­на­лис­ти­те са опи­сва­ли де­монс­тра­ции, стач­ки, ми­ни­бун­то­ве и раз­ру­ше­ни от на­вод­не­ния­та ром­ски къ­щи, а във вто­рия - ек­зо­тич­ни от глед­на точ­ка на “сред­ния чо­век” съ­би­тия ка­то шум­ни сват­би, еж­би меж­ду ро­до­ве, сби­ва­ния и от­вли­ча­ния на бул­ки. За ром­ско­то об­ра­зо­ва­ние, за де­сег­ре­га­ция­та, за здрав­ни­те проб­ле­ми тек­сто­ве­те се броят на пръс­ти­те на ед­на­та ръ­ка. В 60% от тек­сто­ве­те при­със­тва кон­флик­тна си­туа­ция, мно­го чес­то от ти­па мал­цинс­тво - мно­зинс­тво и мал­цинс­тво - ин­сти­ту­ция.

Как­то мо­же да се оча­ква, преоб­ла­да­ва­щият ин­тер­пре­та­ти­вен тон съ­дър­жа ра­сис­тки обе­рто­но­ве. В сил­но де­мок­ра­тич­но­то на пръв пог­лед твър­де­ние “За­ко­нът трябва да дей­ства ед­нак­во за всич­ки”, кое­то е об­ясни­тел­на­та схе­ма в 42,2% от слу­чаи­те, има дис­кри­ми­на­ция и тя е оче­вид­на - ра­венс­тво­то пред за­ко­на, ко­га­то ста­ва ду­ма за то­ва, кое­то Съ­ве­тът на Ев­ро­па и мно­жес­тво дру­ги меж­ду­на­род­ни ор­га­ни­за­ции на­ри­чат “уя­зви­ми гру­пи” - се пос­ти­га с неед­нак­во, с пре­фе­рен­циал­но тре­ти­ра­не. Впро­чем, в ед­на пе­та от слу­чаи­те то­ва ве­че си е про­би­ло път - в 19,3% от тек­сто­ве­те об­ясни­тел­на­та ид­ео­ло­гия е “нуж­ни са пре­фе­рен­циал­ни ре­ше­ния за ро­ми­те”. Но я има и ид­ео­ло­гия­та на аг­ре­сив­но­то ка­пи­ту­лант­ство - в 16,6% от слу­чаи­те ин­тер­пре­та­ция­та е в сти­ла “дър­жа­ва­та е без­сил­на да се спра­ви с ро­ми­те”. Ако дър­жа­ва­та не е спо­соб­на на то­ва, кой мо­же да го нап­ра­ви? Яв­но някак­ви па­ра­дър­жав­ни об­ра­зува­ния, дей­ства­щи на­силс­тве­но. И нак­рая - са­мо в еди­н от все­ки пет тек­ста е зая­ве­но по­ло­жи­тел­но от­но­ше­ние към ро­ми­те.

Из­след­ва­не­то по­каз­ва, че няма ни­що но­во под слън­це­то. Пре­ди пет го­ди­ни в из­след­ва­не­то на Бъл­гар­ска­та ме­дий­на коа­ли­ция и БХК “Ет­ни­чес­ки­те мал­цинс­тва в пе­ча­та” бе­ше нап­ра­вен из­во­дът, че “що се от­нася до две­те най-го­ле­ми мал­цинс­тве­ни гру­пи у нас - тур­ци­те и ци­га­ни­те - вес­тни­кар­ско­то вни­ма­ние се със­ре­до­то­ча­ва вър­ху по­ли­ти­чес­ки­те съ­би­тия - за пър­ви­те, и вър­ху кри­ми­нал­на­та и со­циал­на­та те­ма - за вто­ри­те” [2]. Бе­ше ка­за­но съ­що та­ка, че “по та­къв на­чин фо­ку­си­ра­не­то вър­ху съ­би­тий­на­та стра­на от жи­во­та на мал­цинс­тва­та и прак­ти­чес­ка­та лип­са на реф­лек­сия вър­ху проб­ле­ми­те на съ­жи­телс­тво­то меж­ду мно­зинс­тво и мал­цинс­тва и вър­ху все­кид­нев­ния жи­вот на те­зи гру­пи е чет­вър­та­та осо­бе­нос­т на то­ва, кое­то мо­жем да на­ре­чем “бъ­лгар­ски мо­дел” на вес­тни­кар­ско от­раз­ява­не на жи­во­та на мал­цинс­тве­ни­те гру­пи у нас” [3].

По­не на пръв пог­лед из­глеж­да, че ни­що осо­бе­но не се из­ме­ни­ло в ме­дий­ния об­раз на ром­ско­то мал­цинс­тво, с из­клю­че­ние на ед­но - поя­ва­та на но­во, не­съ­щес­тву­ва­що пре­ди пет го­ди­ни аг­ре­сив­но ксе­но­фоб­ско го­во­ре­не, оли­цет­вор­ява­но от Во­лен Си­де­ров и дру­ги­те ата­кис­ти.

В мо­де­ла на ре­ша­ва­не/не­ре­ша­ва­не на “ром­ския проб­лем” вмес­то прак­ти­чес­ки ре­ше­ния сме из­пра­ве­ни пред по­то­ци от ду­ми. Са­мо­въз­произ­веж­да­щи се по­то­ци от ду­ми и пъл­на лип­са на дей­ствия. Не би­ва то­ва да се схва­ща ка­то уп­рек към ин­те­рес­ния труд на Цен­тъ­ра за не­за­ви­си­ма жур­на­лис­ти­ка. Са­мо­то сходс­тво на ре­зул­та­ти­те е сим­пто­мът, а не те­зи, кои­то го раз­поз­на­ват.

Ром­ски­те проб­ле­ми не се ре­ша­ват, за­що­то няма ром­ско об­щес­тве­но дви­же­ние, кое­то да на­ло­жи то­ва. До­кол­ко­то го има, то се бо­ри по-ско­ро за дру­ги не­ща, от­кол­ко­то да на­ка­ра дър­жа­ва­та дей­стви­тел­но да се за­ни­ма­ва с “ром­ския проб­лем на Бъл­га­рия”.

И тъй ка­то ни­кой не на­тис­ка дър­жа­ва­та, тя вър­ви по пътя на най-ле­ко­то съп­ро­тив­ле­ние - произ­веж­да ду­ми след ду­ми, стра­те­гии след стра­те­гии и ве­че поч­ти без­брой­ни “Пла­но­ве за дей­ствие”. Впро­чем, се­га са на мо­да “Пла­но­ве за дей­ствие” за из­пъл­не­ние на “Стра­те­гии”. Та­къв е слу­чаят с ром­ско­то об­ра­зо­ва­ние - там има “Стра­те­гия за об­ра­зо­ва­тел­на ин­тег­ра­ция на де­ца­та и уче­ни­ци­те от мал­цинс­тва­та”, прид­ру­же­на от “План за дей­ствие”.

Все пак съ­щес­тву­ва на­деж­да­та, че мо­же би сме в на­ча­ло­то на ед­на оп­ти­мис­тич­на раз­връз­ка. С 16 ме­се­ца за­къс­не­ние, на 27 ап­рил МС най-сет­не одо­бри пра­вил­ни­ка на Цен­тъ­ра за об­ра­зо­ва­тел­на ин­тег­ра­ция и от вто­ра­та по­ло­ви­на на го­ди­на­та той би след­ва­ло да за­ра­бо­ти. Тук до­ри не се и го­во­ри - оче­вид­но е, че то­ва се пра­ви “за­ра­ди Брюк­сел”. Еди­нстве­ния­т въп­рос, кой­то ос­та­ва е, как ще се ре­ша­ват ган­грен­яса­ли­те от дъл­го не­ле­ку­ва­не об­щес­тве­ни проб­ле­ми, ко­га­то ве­че няма да мо­же да се раз­чи­та на “док­тор Брюк­сел”?

Бележки към текста:
[1] Вес­тни­ци­те са: “Мо­ни­тор­”, “Но­ви­нар­”, “Се­га­”, “Т­руд”. Те­ле­ви­зион­ни­те пре­да­ва­ния са: “Ш­оу­то на Сла­ви”, “bTV ре­пор­те­ри­те” и “С­еиз­мог­раф” на bTV; “Те­ма­”/“На 4 очи­” и “Ко­ри­та­ро­в Live” на Но­ва те­ле­ви­зия; “Па­но­ра­ма­” и “Па­ме­т бъл­гар­ска” на БНТ; “А­та­ка”­на ТВ “Скат”. обратно
[2] Ет­ни­чес­ки­те мал­цинс­тва в пе­ча­та, БХК, София, 2002, стр. 4, дос­тъп­но на http://www.bghelsinki.org/index.php?module= resources&lg=bg&id=17. обратно
[3] Пак там, стр. 5. обратно