Декларация за принципите на равенството

Увод

Правото на равенство на всички пред закона и защитата на всички лица от дискриминация е основен принцип на международното право в областта на правата на човека. Но в годината, когато отбелязваме шейсетилетието от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека признаването на равните права и ползването от тях е все още недостижимо за твърде много хора.

През втората половина на двадесетия век развитието на международното право в областта на правата на човека го направи основа за системата на юридическата защита на индивидуалните права и свободи. Но мнозинството от държавите в света нямат нито ефективна правна защита срещу дискриминацията, нито правни средства, които да съдействат за установяването на равенство. Дори в страните, където подобни норми действат, предстои още много да се направи, за да се обезпечи практическото осъществяване на правото на равенство.

В някои регионални и национални правни системи през последните десетилетия се развиваше законодателство за равенството. То съдържа правни концепции, начини на прилагането им и юриспруденция, и някои от тях издигнаха на по-високо ниво защитата срещу дискриминацията и осъществяването на правото на равенство. Но несъответствието между нормите на международното право върху правата на човека и националните и регионални подходи към равенството пречи на напредъка в тази област. Следователно необходимо е голямо усилие за да бъдат модернизирани и интегрирани правните стандарти, отнасящи до защитата срещу дискриминацията и насърчаването на равенството.

„Декларацията за принципите на равенството" бе съгласувана от група експерти, които работиха върху текста чрез няколко етапа на консултации. Тя бе обсъдена на конференция за „Принципите на равенството и развитието на правните стандарти за него", която бе организирана от „Тръста за равни права" и проведена в Лондон от 3 до 5 април т.г. Участници от различни сфери на дейност - академични учени, практикуващи юристи и активисти за права на човека взеха участие в нея. Те обсъдиха вариант на проекта, в който бяха включени забележките им, направени върху един по-ранен текст. След това представиха коментарите си. Ред други експерти участваха на различни стадии от съставянето и обсъждането на документа.

Резултатът от тази дейност, „Декларацията за принципите на равенството" отразява моралното и професионално единодушие между експертите по равенството и тези по правата на човека. Тази публикация има за цел да разшири съгласието, да създаде интерес и да породи обсъждане и така да допринесе за укрепването и развитието на правото на равенство. Принципите, формулирани и съгласувани от експертите се основават на върху концепциите и съдебната практика, оформени в различни правни контексти - международен, регионален и национален. Те са предназначени да подпомогнат усилията на законодателите, на съдебната система, на организациите на гражданското общество и на всички други, въвлечени в борбата срещу дискриминацията и в насърчаването на равенството. Те биха могли да служат като насоки които да ориентират законодателните, юридическите и политическите усилия за постигане на една все по-обемен набор от норми и политики в областта на равенството през 21 век. Най-после, има надежда, че формулирането на всеобщо приложими принципи на равенството ще насърчи по-нататъшните усилия за осъществяването му като фундаментално право на човека, упражнявано от всеки.

Боб Хепъл, председател на Управителния съвет на Тръста за равни права (Equal Rights Trust),

Димитрина Петрова, Изпълнителен директор на Тръста за равни права

Встъпление

НИЕ, ДОЛУПОДПИСАНИТЕ ПРАВОЗАЩИТНИЦИ И ЕКСПЕРТИ ПО МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО В СФЕРАТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И НА РАВНОПРАВИЕТО,

Напомняйки, че принципите, провъзгласени в Устава на Организацията на обединените нации, които признават вътрешно присъщото достойнство, ценността, равните и неотчуждаеми права на всички членове на човешкото семейство в качеството им на основа на свободата, справедливостта и мира в света;

Напомняйки за член 1-ви от Всеобщата декларация за правата на човека, която провъзгласява че всички човешки същества са родени свободни и равни по достойнството и в правата си;

Напомняйки, че Организацията на обединените нации в своята Всеобща декларация за правата на човека, в международните пактове за човешките права и в други универсални договори провъзгласи, че всеки разполага с всички права и свободи, предвидени в тези документи без каквато и да е разлика и задължи Държавите да предприемат всички възможни мерки, за да може всеки да упражнява всичките си права си без каквато и да е дискриминация;

Отбелязвайки, че чл. 26 от Международния пакт за гражданските и политическите права признава правото на недискриминация като самостоятелно право на човека, както и съпътстващото го задължение на държавите да осигурят ползването на това право;

Отбелязвайки, че дискриминацията по природата си несправедливо наврежда на човешките възможности, като създава порочни кръгове от неравнопоставеност и отрицания на свободата, което спъва развитието на човека;

Признавайки важността от борба срещу всяка форма на дискриминация, която включва и необходимостта да се предприемат съответните действия за да могат хората, които се намират в неравностойно положение да осъществят пълния си потенциал и съдействането за тяхното пълноценно участие в икономическия, социалния, политическия и гражданския живот;

Убедени, че всеобхватното антидискриминационно законодателство и неговото ефективно приложение на практика са необходими за насърчаването на равенството и за премахването на дискриминацията;

Загрижени от това, че голямото мнозинство от Държавите нямат ефективна правна защита, в това число всестранно законодателство за насърчаване на равенството и борба срещу дискриминацията;

Разбирайки, че Държавите могат да се нуждаят от ръководство и от помощ в процеса на въвеждане на ефективна правна защита, включваща законодателство за насърчаване на равенството и борбата срещу дискриминацията;

Отбелязвайки, че докато правните норми, отнасящи се до равенството следва да осигуряват определеността на законодателството, то тези, които отговарят за прилагането им следва да се стремят да подобрят и тълкуват законодателството за да може то да отрази изменящия се опит на хората, поставени в неравностойно положение поради наличието на неравенство;

Твърдо решени да предприемат по-нататъшни действия за насърчаване на равенството за всички лица чрез ефективно прилагане на забраните на дискриминацията както в международното право за правата на човека, така и в националното законодателство;

Имайки за цел да премахнем несправедливите неравенства и да насърчим пълното и ефективно равенство;

УЧАСТВАЙКИ В СРЕЩА В ЛОНДОН, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ОТ 2 ДО 5 АПРИЛ И/ИЛИ В ПО-НАТАТЪШНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ, ОСЪЩЕСТВЕНИ СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА ТРЪСТА ЗА РАВНИ ПРАВА, ПО ТОЗИ НАЧИН ПРИЕМАМЕ СЛЕДВАЩАТА

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРИНЦИПИТЕ НА РАВЕНСТВОТО

Част I. Равенство

1. Право на равенство

Правото на равенство е правото на всички човешки същества да бъдат равни в достойнството си, както и правото към тях да се отнасят с уважение и внимание и да участват наравно с всички други в всяка област на икономическия, социалния, политическия културния и гражданския живот. Всички хора са равни пред закона и имат правото на еднаква защита и на еднакво облагодетелстване от закона.

2. Равно третиране

Равното третиране, като страна или аспект от равенството, не е равносилно на третирането на всички по съвършено еднакъв начин. За да се осъществи пълно и действено равенство е необходимо хората да бъдат третирани по различен начин в зависимост от различното положение, в което се намират, но в същото време трябва да се утвърждава еднаквата им ценност и да се разширяват възможностите им да участват в живота на обществото като равни.

3. Позитивни действия

За да бъде ефективно, правото на равно третиране изисква позитивни действия.

Позитивното действие, което включва в себе си ред от законодателни, административни и практически мерки за преодоляване на последиците от създадена преди това неравнопоставеност и за ускоряване на движението към равенство на отделните групи, е необходима съставна част от правото на равенство.

Част II. Недискриминация

4. Право на недискриминация

Правото на недискриминация е отделно основополагащо право, което е част от правото на равенство.

5. Определение на дискриминацията [1]

Дискриминацията трябва да бъде забранена на основата на расата, цвета на кожата, етническата принадлежност, потеклото, пола, бременността, майчинството, гражданския, семейния или статуса на лице, което се грижи за друг, езика, религията или вярването, политическите или каквито и да са други мнения, раждането, националния или социалния произход, гражданството, икономическия статус, свързването с национално малцинство, сексуалната ориентация, половото самоопределение, възрастта, наличието на някакви увреждания (инвалидност), здравен статус, генетична или друга предразположеност към заболяване или на основата на каквато и да е комбинация от тези основания или на основата на някакви характеристики, които могат да се свържат с тях.

Дискриминацията, основана на която и да е друга основа трябва да бъде забранена, ако (i) причинява или запазва за дълго време систематична неравнопоставеност на едни хора спрямо други; (ii) уронва достойнството на човека, (iii) накърнява толкова сериозно еднаквото упражняване на правата и свободите на хората, че това накърняване може по ефекта си да е сравнимо с дискриминацията на основа на забранените признаци, изложени по-горе.

Дискриминацията също така трябва да бъде забранена и когато е на основата на асоциирането на едно лице с други, за които са приложими забранените основания или когато е на основата на усещането, правилно или не, на лицето като притежаващо характеристики, асоцииращи се със забранените основания.

Дискриминацията може де е пряка или непряка.

Пряка дискриминация има тогава, когато по причина, отнасяща се до една или повече забранени основи, към едно лице или към група лица се отнасят, отнасяли са се или биха се отнасяли по по-малко благоприятен начин отколкото към лице или група в сравними условия; или когато по причина, отнасяща се до една или повече забранени основи, на едно лице или група са нанесени увреждания. Пряката дискриминация може да бъде позволена само по изключение, когато може да бъде оправдана чрез строго определени критерии.

Непряка дискриминация има тогава, когато норма, критерий или практика може да постави лица, имащи характеристики, асоциирани с едно или повече забранени основания в особено неравностойно положение в сравнение с други лица, освен ако нормата, критерият или практиката са обективно оправдани чрез легитимна цел, а средствата за достигането им са подходящи и необходими.

Тормозът представлява дискриминация когато има място нежелано поведение, отнасящо се до някое от забранените основания, имащо за цел или даващо резултат, състоящ се в уронване на достойнството на лицето или създаване за него на сплашваща, враждебна, унижаваща или обидна обстановка.

Дискриминационното действие може да се извърши умишлено или неумишлено.

6. Съотношение между основанията за дискриминация

Законодателството трябва да предвижда еднаква защита от дискриминация независимо от основата или съчетанието на основите, на които се дискриминира.

7. Дискриминация и насилие

Всяко насилствено действие или подбуждане към него [2], което напълно или частично е мотивирано с това, че жертвата му има характеристики или статус, който може да бъде асоцииран с някое от забранените основи представлява сериозно отрицание на правото на равенство. Такава мотивация трябва да бъде разглеждана като утежняващ фактор при извършване на насилствено престъпление и при подстрекаване към насилие, и Държавите трябва да предприемат всички подходящи мерки, чрез които да обявят такива действия за наказуеми, а също и мерки за тяхното предотвратяване и възпиране.

Част III. Сфера на прилагане и субекти на правото на равенство

8. Сфера на прилагане

Правото на равенство се отнася до всички области на дейност, регулирани чрез закон.

9. Субекти (носители) на правото на равенство

Правото на равенство е вътрешно присъщо на всички човешки същества и може да бъде предявено от всяко лице или група които имат общ интерес от отстояването му. Правото на равенство трябва да бъде свободно упражнявано от всички лица, които са в обсега на юрисдикцията или подлежат на юрисдикцията на която и да е Държава. Юридическите лица поради това, че техните членове, наемни работници или други лица, свързани с юридическото лице имат статус или характеристика, асоциирани с някое от забранените основи, трябва да могат да предявяват право на защита срещу дискриминация, когато тя съществува, съществувала е в миналото или може да съществува

Част IV. Задължения

10. Носители на задълженията

Държавите имат задължението да уважават, защитават, насърчават и осъществяват правото на равенство за всички лица, намиращи се на територията или попадащи под юрисдикцията им. Дейците на световната арена, които не са държави, включително транснационалните корпорации и други недържавни юридически лица, следва да уважават правото на равенство във всички области на дейността им, които се регулират от закона.

11. Осъществяване на правото на равенство

Държавите трябва да предприемат необходимите стъпки за да бъде осъществено напълно правото на равенство във всички дейности на държавата - както вътре в пределите и, така и във външните и или международни дейности. В частност Държавите трябва:

А) Да приемат всички необходими конституционни, законодателни, административни и други мерки за осъществяването на правото на равенство;

Б) Да приемат всички подходящи мерки, в това число и законодателни, за да изменят или отменят съществуващи закони, правила, обичаи и практики, които противоречат или са несъвместими с правото на равенство;

В) Да насърчават равенството във всички подходящи за целта политики и програми;

Г) Да преразгледат всички проекти за законодателни актове с цел да бъдат приведени в съгласие с правото на равенство;

Д) Да се въздържат от предприемането на всякакви практически действия или от въвличането във всеки акт или практика, които не са съвместими с правото на равенство;

Е) Да предприемат всички подходящи мерки, за да обезпечат, че всички публични власти и институции действат в съгласие с правото на равенство;

Ж) Да приемат всички подходящи мерки, за да премахнат всички форми на дискриминация, осъществявани от всяко лице и всяка организация - публична или частна.

12. Задължения по отношение на дискриминацията на множество основи (множествена дискриминация)

Законите и практически осъществяваните политики трябва да осигуряват ефективна защита срещу множествената дискриминация, т.е. срещу дискриминацията на повече от една основа. Особени позитивни действия, както те са определени в третия принцип на тази Декларация, може за бъдат необходими, за да се преодолее неравнопоставеността, формирала се в миналото и отнасяща се до съчетанието на две или повече забранени основания.

14. Приспособяване към различието

За да се достигне пълно и ефективно равенство може да е необходимо да се изиска от организациите, действащи в публичния и в частния сектори, да осигурят разумно приспособяване към различните възможности на индивидите, отнасящи се към едно или повече забранени основи.

Под приспособяване се имат пред вид необходимите и подходящи изменения и пригаждания, в това число и предварителни мерки, с цел улесняване на възможността на всеки индивид да участва равнопоставено с всички други във всяка област от живота на обществото - икономическа, социална, политическа, културна или гражданска. За тези, които са отговорни за това приспособяване, то не следва да е задължително, ако при осъществяването му би им се наложило да се натоварят с прекомерно бреме.

14. Мерки срещу бедността

Тъй като бедността може да е както причина за дискриминацията, така и следствие от нея, мерките за облекчаване на бедността следва да бъдат съгласувани с мерките за борба с дискриминацията с цел да бъде постигнато пълно и ефективно равенство.

15. Специфика на законодателството за равенството

Осъществяването на правото на равенство изисква да се приемат закони за равенството и да се развиват политики, които да са всестранни, но също и достатъчно детайлизирани за могат да обхванат различните форми и прояви на дискриминация и неравнопоставеност.

16. Участие

Всички лица и най-вече тези, които са били подложени на дискриминация или са уязвими от нея следва да участват в консултации и да бъдат включени в разработката и прилагането на закони и практически действия, осъществяващи на практика правото на равенство.

17. Обучение по въпросите на равенството

Държавите имат задължението да увеличат нивото на информираността на хората и институциите относно равенството, а също и да гарантират, че всички образователни заведения, включително частните, религиозните и военни училища, ще дават на възпитаниците си подходящо образование за равенството като основно право на човека.

Част V. Изпълнение

18. Достъп до правосъдие

Лицата, които са били подложени на дискриминация имат право да търсят - чрез съответни юридически процедури - компенсация за нанесените им от дискриминацията щети, както и ефективни средства за защита. Те трябва да имат ефективен достъп до правни и/или административни процедури, както и на съответната правна помощ за това. Пред лицата, искащи да реализират на практика правото си на равенство, Държавите трябва нито да създават, нито да позволяват съществуването на излишни пречки, включително финансови препятствия или ограничения, отнасящи се до възможността жертвите да бъдат представлявани.

19. Виктимизация

Държавите трябва да въведат в своите правни системи мерки, които са необходими за да защитят лицата от всяко неблагоприятно третиране или неблагоприятни последици, можещи да се появят като реакция на оплакването или на правните процедури, чрез които фактическото положение се привежда в съответствие с нормите, отнасящи се до равенството.

20. Право на участие в разглеждането на делото

Държавите следва да гарантират, че асоциациите, организациите или други юридически лица, които имат законен интерес от осъществяването на правото на равенство, ще могат със съгласието на лицата, търсещи удовлетворение, или по собствен почин, да се включват във всяка правна и/или административна процедура, предвидена от закона с цел осъществяване на правото на равенство, както от името на тези лица, така и по техен собствен почин.

21. Показания на свидетели и доказателства

Трябва правните норми, отнасящи се до свидетелстването и до доказателствата така да се приспособят към придобиването на удовлетворение от жертвите на дискриминация, че тези лица да не бъдат излишно възпрепятствани в процеса на търсене на такава компенсация. По-специално правилата за доказване в гражданския процес следва да бъдат изменени. Тези изменения следва да гарантират, че когато лицата, претендиращи да са жертви на дискриминация, представят, пред съд или друг компетентен орган, факти, от които може да бъде предположено, че са били дискриминирани, то да бъде задължение на ответника да докаже, че не е имало нарушение на правото на равенство.

22. Средства за защита и санкции

Санкциите за нарушение на правото на равенство трябва да са ефективни, пропорционални на нарушението и имащи сдържащо въздействие. Санкциите трябва да предвиждат подходящи средства за защита за тези, чието право на равенство е било нарушено, включително обезщетения за материалните и нематериални щети; също така санкциите могат да изискват премахване на дискриминиращите практики и осъществяването на структурни, институционални, организационни или практически промени, които са необходими за осъществяването на правото на равенство.

23. Специализирани органи

Държавите трябва да установят и поддържат орган или система от координирани органи за защита и насърчаване на правото на равенство. Държавите, в съответствие с Парижките принципи на ООН, трябва да гарантират независимостта и пълномощията на тези органи, а освен това адекватното им финансиране и прозрачни процедури за назначаване и отстраняване на техните членове.

24. Задължение за събиране на информация

За пълното осъществяване на правото на равенство държавите трябва да събират информация, включително статистически данни, които се отнасят до въпросите на дискриминацията и да правят тази информация публично достояние, за да могат да се установят неравенствата, дискриминиращите практики и моделите на неравнопоставеност, а също и за да се анализира ефективността на мерките за насърчаване на равенството. Държавите не трябва да използват тази информация по начин, който нарушава правата на човека.

25. Разпространение на информацията

Законите и практическите мерки, приети за да се осъществи правото на равенство трябва да са достъпни за всички лица. Държавите трябва чрез всички подходящи способи да гарантират, че всички такива закони и практически мерки са изложени на вниманието на всички лица, до които могат да се отнасят.

Част VI. Забрани

26. Забрана за тълкуване, снижаващо нивото на защитата

При приемането и прилагането на закони и практически мерки за насърчавена на равенството, не бива да се допуска чрез тях нивото на защита срещу дискриминацията да става по-ниско от вече достигнатото.

27. Изключения и резерви

Не се допускат никакви изключения от правото на равенство. Всяка резерва към договор или друг международен инструмент, която би могла да доведе до изключения от правото на равенство ще бъде обявена за недействителна и невалидна.

[1] В целия текст на Декларацията за принципите на равенството терминът „дискриминация" се употребява по начина, по който е определен в този принцип, а терминът „забранени основи" предполага основите или комбинациите им както са описани в този принцип.

[2] Част от подписалите Декларацията за принципите на равенството я одобряват, но със забележката, че под „подстрекателство към насилие" следва да се разбира „подстрекателство към неизбежно насилие".