Декларация на Районно мюфтийство - Благоевград, приета от районния мюсюлмански съвет

Автори:
    Обектив

 ДЕКЛАРАЦИЯ

НА

РАЙОННО МЮФТИЙСТВО-БЛАГОЕВГРАД,

ПРИЕТА ОТ РАЙОННИЯ МЮСЮЛМАНСКИ СЪВЕТ – БЛАГОЕВГРАД     

НА 15.01.2013г.

 

Във връзка с внесеното искане за РЕФЕРЕНДУМ, от съветници на ПП ГЕРБ в общинския съвет на гр. Гоце Делчев с некоректно формулирания въпрос : „Трябва ли Община Гоце Делчев да издаде разрешение за строителство на нов молитвен дом- джамия на територията на град Гоце Делчев?“ считаме, че е силно дискриминационен и манипулативен. Съветниците  на ПП ГЕРБ, базирайки се на закона за референдумите се опитват да приложат прякото участие на гражданите в местното самоуправление на общ. Гоце Делчев по тема, касаеща изконните човещки, религиозни и граждански права на мюсюлманите, живеещи в страната. С тази инициатива те провокират нетърпимост на религиозна основа и генерират ненавист между религиозните общности в Гоце Делчев и региона. Нещо повече, извършват закононарушение, погазвайки редица международни конвенции, актове и договорености както и основния закон на Република България, нейната Конституция.Всички изброени нормативни актове дават правото свободно да се изповядват религиозните догми, традиции и обичаи в регламентирани от религиозните канони места за тази цел. В случая джамията е неразделна част от изповядването на  ислямската религия и е неоспорим елемент от културната и ортопраксия.

България е страна, която е ратифицирала и подписала международни актове.

С това тя е поела отговорност да се раздели с поведението на диктатурата и асимилацията на малцинствата,  честа практика през изминалите десетилетия, като им даде възможност свободно да изповядват своите религиозни убеждения и да развиват своята религия съгласно нормите и обичаите, произтичащи от нея. Безспорно храмът със своята специфична архитектура е неизменна част от религиозния живот на мюсюлманина, негово духовно и културно средище, Божи пристан в един хедонистично настроен свят с ориентиране към консумативното подражание.

Всички тези договорености по силата на нашата Конституция са част от нашето законодателство и следователно задължително трябва да се прилагат в българския обществен живот. Но за голямо всеобщо съжаление по този прозаичен почин правата на малцинствата не се прилагати гарантират на практика и се демонстрира груба идеологизация, ограничена политическа дееспособност и се издава същността на симулативната ни демокрация, реторично опакована и симптоматична за дълбокия цивилизационен упадък в страната.

В тази връзка припомняме Международен пакт за граждански  и политически права, от 1966г., където се казва следното:

„Всяко проповядване на национална,расова или религиозна омраза, която подбужда към дискриминация, вражда или насилие, трябва да бъде забранено със закон.”

 България е подписала и Рамкова конвенция за защита на малцинствата, където е поела ангажимента:„Да се въздържа от провеждане на политика или дейност, насочени към асимилиране на лица, против  тяхната воля, и да защитава тези лица от всякакви действия, целящи такава асимилация.”

В чл. 16 на същата конвенция се анонсира:

„Да се  въздържа от мерки, който променяйки съотношението на области, населени с лица принадлежащи към малцинства, целят ограничаването на техните права и свободи.”

В чл.2 ал.1 от Декларация за премахване на всички форми  на нетърпимост и дискриминация, основана на религия или вяра подписана през 1981г.се декларира:

„Никой не трябва да бъде обект на дискриминация, основана на религия или вяра, от страна на която и да е държава, институция, група лица или отделно лице.” 

В същата тази конвенция в чл.6 се настоява:

„Правото на свобода на мисълта,съвестта,религията или вярата трябва да включва  и следните свободи:

а)  да се извършват богослужения или да се провеждат събрания във връзка с дадена религия или вяра и да се установяват и подържат места за тази цел.

е) да се преподава религия в места  подходящи за тази цел”

Бихме могли да продължим с цитатите от международен порядък, но нека преминем към националните закони, приети от нашите политици и държавници.

В Конституцията на Република България ясно се представямеханизъм за изграждане на демократичен ред:

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.

(2) Религиозните институции са отделени от държавата.

(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.

(3) Частната собственост е неприкосновена.

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение  между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

Съгласно Закона за Вероизповеданията с мощен акцент са приети, но единствено като представителна функция на лицемерието, следните права:

    Чл. 4.  (1) Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата.

            (2) Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции.         

(3) Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

            (4) Не се допуска дискриминация на верска основа.

            Чл. 5.  2) Верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни богослужения, ритуали и обичаи.

Чл. 6.  (1) Правото на вероизповедание включва и следните права:

2.  да се установяват и поддържат места за богослужение или религиозни събрания;

7.  да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, както и да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания;

8.  да се събират и получават доброволни финансови и други помощи и дарения от отделни лица и институции;

(2) Родителите, настойниците и попечителите имат право да осигуряват религиозно възпитание и обучение на децата си в съответствие със собствените си убеждения.

Уважаеми избраници, скъпи съграждани, братя и сестри,

Инициативата за искания от нас обект е продиктувана от нуждите на мюсюлманите, живеещи в гр. Гоце Делчев, които са около 4500 – 5000 души, както и от факта, че градът е регионален център, обслужващ четири общини, където живеят над 70 000 души от които 40 000 са мюсюлмани. Тук се намира голяма част от регионални държавни администрации, болница, търговско-дистрибуторски представителства и седалището на Районното ни мюфтийство, което представлява 65 000 мюсюлмани в Благоевградска област. Твърденията и провокативното говорене за съществуването на една действаща джамия и мнението че втора не е необходима е преди всичко безотговорна публична лъжа, желание за примитивна борба на противопоставяне, религиозен етатизъм, издаващ мощно задкулисие. Разпространяваните по регионалните и национални медии откровенни неистини относно обективните обстоятелства, свързани с полемичния казус по изграждането на джамия в града, ясно доказват дълбочината на замисъла, който се вписва в общия контекст на рестриктивно и угнетително отношение на държавници, политици, общественици, медии и част от гражданите към проблеми касаещи съществуването и развитието на исляма в нашата Родина.

Настоящият идеен проект е направен според нуждите на мюсюлманите в обл. Благоевград. Той ще създаде условие и възможност на мюсюлманите в гр. Гоце Делчев да имат нормални условия за извършване на задължителните им обреди като погребения, венчавки, празнични молитви и други нужди, които изискват изграждането на въпросната джамия и прилежащите и помещения.

 Останалата част на проекта, която е предвидена като културно-търговски център е необходима не само на живеещите в гр. Гоце Делчев, а отговаря на очакванията и потребностите на мюсюлманите от целия регион.

Имаме нужда от нормални условия за провеждане на опреснителни курсове и семинари на имамите, с които да бъде приведена мюсюлманската религия в реалностите на днешното ни време, както и нормални условия за дейността на Районното ни мюфтийство.От двадесет години държавата в лицето на общината и областните звена  бламират този процес, но в последствие жизнените духовни тежнения на мюсюлманската общност надделяха и ние подходихме рационално към своите интереси в резултат на което отделихме от залъка си, за да купим нов имот и то в покрайнините на града. Вместо да получим необходимото ни разбиране и подкрепа,за пореден път, се изправихме пред брутална посредственост, специфична националистическа екзалтация и политически опортюнизъм.

Референдумът като инструмент на пряка демокрация сам по себе си е демократичен акт, но в случая той ще произведе откровен недемократичен, а и дискриминационен резултат, който ще намери своя естествен резонанс в страната и чужбина.

Ето защо мюсюлманската общност няма да спре с тази инициатива и ще търси всички законови възможности за осъществяването и изграждането на този така нужен религиозен обект.Категорични сме, че няма да отстъпим от гражданските си права, ще мобилизираме обществена воля, с което ще предизвикаме процес на демократично освестяване, въпреки че омразата към нас не е от вчера и няма да свърши утре. Апелираме,нека нашите избранници проявят мъдрост и далновидно държавническо мислене,като не правят опити с незаконни тактики да изтъкват различни причини, с които да възпрепятстват изграждането на храма и по този начин да злепоставят институционалния ред. Религиозните храмове са средища,които подпомагат възпитанието на гражданите в общочовешките уневерсални ценности и изграждат високохуманни личности като възпрепятстват културната деградация на обществото.

Традиционнов населените места, където мюсюлманите са мнозинство, подпомагат реставрирането и изграждането на църкви,макар християните да са малка част от общата численост на населението. Такива примери можем да изтъкнем в населени мета като с.Брезница, с.Господинци и други, което е доказателство, че ние не целим противопоставяне и конфронтация, нито каквото и да е ограничаване на правата на христяни или други вероизповедни общности.Но за жалост за голяма част от нашите псевдополитици този дух е оскъден, с което се потвърждава тезата че им липсва ориентация за стойностите и културен фундамент. По-неприемлив от тази констатация е фактът, че със своите опасни заигравания повличат и част от християнската общественост, което граничи с опасни тенденции на ислямофобия и противопоставяне, довеждащо до регресия в отношенията.

Уважаеми съграждани и политици,

Нека проявим толерантност и разбиране за другия и различния. Нека да опознаем разнообразието, за да го обикнем.Нека заедно да градим мостовете в нашите взаимоотношения,а не да дълбаем непреодолими пропасти. Изразяваме своята добронамереност и приканваме към размисъл всички обичащи Всевишния ни Създател хора. Да се обърнем за съвет към сакралните религиозни текстове, които ни възпитават в почитане на човека и неговите потребности като висша ценност и да откликнем на призива на Исус от Назарет за любов и почитание към ближния и враговете си.

Ако днес не прозрем деликатността на ситуацията,то обричаме нашите деца и поколения на раздор и културна деградация. Бог и идните поколения няма да ни го простят!

С уважение,

АЙДЪН МОХАМЕД

Районен мюфтия