Да бъдеш кръстник на децата на Мария-Магдалена

Ин­тер­вю с Ма­ли­на Пет­ро­ва

Ма­ли­на Пет­ро­ва:
ДА БЪ­ДЕШ КРЪС­ТНИК НА ДЕ­ЦА­ТА НА МА­РИЯ- МАГ­ДА­ЛЕ­НА

Ма­ли­на Пет­ро­ва е ре­жи­сьор, ав­тор е
на 11 до­ку­мен­тал­ни и 2 иг­рал­ни фил­ма.
Пред­се­да­тел е на фон­да­ция "Ут­ре",
коя­то осъ­щест­вява проек­ти в об­лас­тта
на кул­ту­ра­та и под­по­ма­га де­ца в
не­рав­нос­той­но по­ло­же­ние.
През 2006 г. ста­на пър­вият но­си­тел
на наг­ра­да­та "Па­ни­ца" за граж­дан­ска доб­лест

- Раз­ка­жи за де­ца­та в не­рав­нос­той­но по­ло­же­ние, с кои­то ра­бо­тиш от го­ди­ни. Ко­га влязо­ха в жи­во­та ти?
- През 1997 г., ко­га­то по­пад­нах за пър­ви път в до­ма за де­ца “Пет­ко Ра­чев Сла­вей­ков”, то­га­ва той се каз­ва­ше “Ран Бо­си­лек”.

- Как всъщ­ност се озо­ва там? Пи­там те за проек­та “Чер­бин”.
- Пре­ди “Чер­бин” нап­ра­вих дру­ги два проек­та. Еди­ния­т бе­ше за за­поз­на­ва­не на де­ца­та с из­кус­тво­то, во­дех ги на теа­тър, на из­лож­би, из цяла Со­фия. Дру­гият, “Мо­жеш и сам”, бе­ше с цел да ги нау­чим на труд - са­ми да готвят, да шият, да садят цветя, да си оп­равят стаи­те, да се гри­жат за се­бе си, за об­ста­нов­ка­та око­ло се­бе си, да се нау­чат да не бъ­дат ег­оис­ти, да се нау­чат да жи­веят в гру­па, да си по­ма­гат, а не са­мо да се бият и да се ка­рат ка­то мах­лен­ки.

Как­во всъщ­ност е Чер­бин? Чер­бин е ма­ха­ла в Троян­ския бал­кан, къ­де­то има­м къ­ща. То­ва бе­ше под­ход­ящо­то място за след­ва­щия проект “Учи­ли­ще­то на Чер­бин”. Как­во бе­ше ос­нов­но­то в то­ва “учи­ли­ще”? Де­ца­та да се нау­чат да се справят са­ми с всич­ко в ед­ни дос­та теж­ки в би­то­во от­но­ше­ния ус­ло­вия, да се гри­жат за всич­ко са­ми, без да оча­ква­т, че някой ще го свър­ши вмес­то тях.

- За кои не­ща не бе­ше под­гот­ве­на?
- Най-гол­яма гри­жа ми съз­да­ва­ше здра­вос­лов­но­то със­тоя­ние на де­ца­та. Аз не знаех как­во точ­но им има и за как­во да се под­готвя. Би трябва­ло, ко­га­то въз­пи­та­те­ли­те ми ги да­ват, да ме пре­дуп­редят. За някои от де­ца­та знаех, че все още се на­пиш­кват, до­ри и го­ле­ми­те. То­ва ста­ва по някол­ко пъ­ти на нощ. Знам, че то­ва е за­бол­ява­не при де­ца, из­рас­на­ли по до­мо­ве, в ус­ло­вия, кои­то ос­тавят трай­ни трав­ми, изи­сква­щи спе­циал­но ле­че­ние... И из­вед­нъж се озо­ва­ва­м в по­ло­же­ние­то на ед­на май­ка с 10-15 де­ца! В къ­ща, в коя­то во­да­та се но­си от 300 мет­ра, то­ва е по­ве­че от из­пи­та­ние.

- Ма­ли­на, об­вин­яваш ли въз­пи­та­те­ли­те и дър­жа­ва­та за то­ва?
- Не. До­ри им съ­чувс­твам на въз­пи­та­те­ли­те. И раз­би­рам за­що не са ми каз­ва­ли как­во е здра­вос­лов­но­то със­тоя­ние на де­ца­та. За­що­то са се стра­ху­ва­ли, че мо­га да се от­ка­жа и да не взе­ма де­ца­та. И си да­дох смет­ка в как­во по­ло­же­ние са въз­пи­та­те­ли­те. Ожа­ли­х ги. Видях дра­ма­та им. Въп­ро­сът е, че цяла­та сис­те­ма е сбър­ка­на. Всич­ки­те са жер­тви - и въз­пи­та­те­ли­те, и де­ца­та. Те­зи хо­ра са пос­та­ве­ни при не­чо­веш­ки ус­ло­вия. Все ед­но валяк ти ми­на­ва през пси­хи­ка­та.

- Всъщ­ност, ние раз­го­вар­яме и за­ра­ди ед­но от твои­те де­ца. Бра­ни­ми­ра пре­ди мал­ко по­ве­че от ме­сец бе аре­сту­ва­на с об­ви­не­ние, че е уби­ла дву­ме­сеч­но­то си бе­бе. Ти я пом­ниш, на­ли?
- Тя не е точ­но от “мои­те” де­ца, но раз­би­ра се я знам от пър­во­то ми по­се­ще­ние в до­ма. Тя уче­ше в по­мощ­но­то учи­ли­ще, къ­де­то ху­дож­ни­кът про­веж­да­ше за­ни­ма­ния­та по ри­су­ва­не. В проек­та “Мо­жеш и сам” до­ри уча­ства­ше в ре­мон­та на по­ме­ще­ние­то, кое­то на­ме­рих­ме за за­ни­ма­ния­та, но не из­дър­жа дъл­го. При­ли­ча­ше, как­то мно­го от мо­ми­чен­ца­та в до­ма, на мом­че. Бе­ше спон­тан­на, мо­же да се раз­сър­ди, да из­бух­не, но не бе­ше злоб­ли­во де­те. Всич­ко, кое­то ти раз­ка­зах за де­ца­та, се от­нася и за Бра­ни­ми­ра. Аз не каз­вам ви­нов­на ли е или не е. Тя нап­ра­ви­ла са­моп­риз­на­ния, ка­за­ла, че го е уби­ла и хай­де по бър­зо­то произ­водс­тво... Ужа­си­х се от то­ва, кое­то пи­ше в ин­тер­нет фо­ру­ми­те, видях как об­щес­тве­но­то мне­ние я зак­лей­мява.

От­блъс­кват ме жур­на­лис­ти­те, кои­то се опи­янява­т от сен­за­ция­та за пър­ва стра­ни­ца - убий­ца на де­те­то си пра­ви приз­на­ния... Пър­во, то­ва са лес­но ма­ни­пу­ли­руе­ми де­ца, кои­то пон­яко­га до­ри не раз­би­рат как­во точ­но каз­ват или каз­ват не­що, с кое­то смятат, че ще ви се ха­ре­сат. Всич­ко то­ва пър­во трябва да бъ­де до­ка­за­но и да се ви­ди да­ли е та­ка или не... Кой ще ка­же как­во точ­но се е слу­чи­ло?

Ето мал­ко ма­те­риал за раз­ми­съл, ка­къв­то няма да на­ме­ри­те в ни­то ед­на пуб­ли­ка­ция за слу­чая: май­ка­та на Бра­ни­ми­ра е по­чи­на­ла, би­ла е тан­цьор­ка, нар­ко­ман­ка. Ба­ща­та е неиз­вес­тен. От мал­ка е мал­тре­ти­ра­на и да­ва­на по до­мо­ве, връ­ща­на, пак да­ва­на - до без­край. Здра­вос­лов­но­то й със­тоя­ние е пе­чал­но - не­по­рас­нал бъб­рек, во­дещ до из­пус­ка­не до­жи­вот (вклю­чи­тел­но и осо­бе­но се­га в аре­ста), ле­ка оли­гоф­ре­ни­я, хер­ния, де­фор­ми­ра­ни зре­ние и пи­ко­чен ме­хур. Пре­ди пос­тъп­ва­не­то й в дом “Сла­вей­ков” на 8-9 го­ди­ни, е на­ме­ре­на поч­ти уми­ра­ща и от­ка­ра­на в “Пи­ро­гов” - пре­би­та, из­на­сил­ва­на, го­ре­на с ци­га­ра. Ро­ди­тел­ски­те пра­ва на май­ка й ни­ко­га не са би­ли от­не­ти, но Бра­ни­ми­ра по­ве­че не е жив­яла при нея. Ще спра са­мо до­тук, въп­ре­ки, че мо­га да раз­ка­жа още не­ща, кои­то са дос­той­ни за пър­ви­те стра­ни­ци на вес­тни­ци­те. Но на­ли има раз­след­ва­не? Не­ка то си свър­ши ра­бо­та­та. А има ра­бо­та и за ко­ле­ги­те жур­на­лис­ти.

Да оби­коля­т до­мо­ве­те, в кои­то тя е жив­яла; да се срещ­нат с ба­ща­та на де­ца­та, да раз­бе­рат той мал­тре­ти­рал ли е де­ца­та и май­ка­та или не; Бра­ни­ми­ра оп­лак­ва­ла ли се е от не­го; има ли жал­ба сре­щу не­го; ка­къв е то­зи вуй­чо, поя­вил се ка­то Ха­лее­ва ко­ме­та и да се раз­бе­ре за как­во се бо­ри той; да се оби­коля­т до­мо­ве­те, в кои­то е жив­яла Бра­ни­ми­ра; да се ви­ди как­во е би­ло фи­зи­чес­ко­то й със­тоя­ние ка­то де­те и по-къс­но. За­що и две­те й де­ца са с ме­ки кос­ти, по как­ва при­чи­на? Как е би­ла хра­не­на са­ма­та Бра­ни­ми­ра, че да има та­ка­ва не­дос­тъч­ност при де­ца­та... Ако кос­ти­те на бе­бе­то са би­ли ме­ки, зна­чи май­ка­та, са­ма­та Бра­ни­ми­ра, не е би­ла хра­не­на как­то трябва. Би­ло ли й е об­ясне­но доб­ре как­во оз­на­ча­ва де­те­то ти да има ме­ки кос­ти, си­гур­ни ли са би­ли ле­ка­ри­те или со­циал­ни­те ра­бот­ни­ци, че тя е раз­бра­ла как­ви мо­гат да бъ­дат пос­ледс­твия­та, ако не е край­но вни­ма­тел­на?

Да про­дъл­жа­вам ли? Как­во е пре­жив­яла ка­то са я от­де­ли­ли от по-гол­ямо­то й де­те, са­мо на го­ди­на и че­ти­ри ме­се­ца, со­циал­ни­те ра­бот­ни­ци по­ма­га­ли ли са при от­глеж­да­не­то на бе­бе­то или са я ос­та­ви­ли са­ма да се оп­равя как­то на­ме­ри за доб­ре и за­що, пи­там аз, вли­за со­циал­на­та ра­бот­нич­ка чак в 10 ча­са сут­рин­та и на­ми­ра уми­ра­що­то де­те и спяща­та му май­ка, как та­ка, ка­то има­ло се­риоз­ни ста­ри трав­ми, ни­кой не е раз­брал? Че на нас ка­то ни се случ­ва­ше някак­ва бе­да в бал­ка­на, къ­де­то няма хо­ра на по еди­н ки­ло­ме­тър в кръг, всич­ко се нау­ча­ва­ше в се­ло­то, а ту­ка, къ­де­то ги де­ли ед­на сте­на, ни­що не знаят и за­що са по­бър­за­ли да се дис­тан­ци­рат след слу­чи­ло­то се? Пред­ставяш ли си как­ва здра­ва нер­вна сис­те­ма трябва да има чо­век, за да из­дър­жи цяла­та по­ре­ди­ца от стре­со­ве, кои­то е пре­жив­яла от детс­тво­то си Бра­ни­ми­ра? Ами, кой из­мис­ли то­ва да оти­де да учи за са­ни­тар­ка?! Мал­ко ли й бяха ней­ни­те не­щас­тия, че я пра­ти­ха да се то­ва­ри до края на жи­во­та си с чуж­ди­те!? Но ка­то я пи­тах: “А, бе, леля, то не е ли мно­го труд­но то­ва за теб?”, тя не се оп­ла­ка ни­то вед­нъж.

И пос­лед­ният ми спо­мен е от пре­ди някол­ко ме­се­ца и ще ти го раз­ка­жа, за­що­то някак стран­но ни се прес­яко­ха пъ­ти­ща­та, мо­же би не е би­ло слу­чай­но. Вървях пок­рай хо­тел “Ше­ра­тон” и на за­воя се сблъс­ках с ед­на май­ка с ко­лич­ка. Не я поз­нах, тя ме поз­на и се раз­ви­ка. Бра­ни­ми­ра си­яе­ше и бър­за­ше да ми се пох­ва­ли с де­те­то, с жи­во­та си. Та­ка се сли­сах, че не мо­жах ни­що да я по­пи­там, до­ри не се се­тих да й пред­ло­жа не­що. Тя от­ми­на ка­то ви­хър. Це­лият ден не ме на­пус­ка­ше ед­но уми­ле­ние и си каз­вах: “Ей, има Бог!” Не ти го раз­каз­вам от сан­ти­мент, а за­що­то след тра­ге­дия­та по-къс­но мо­га да ка­жа са­мо: “Не­ве­до­ми са пъ­ти­ща­та Гос­под­ни!”

От всич­ко, кое­то се ка­за и из­пи­са за Бра­ни­ми­ра, от цяла­та ме­дий­на ис­те­рия из­ле­зе всъщ­ност, че “де­ца­та на Ма­рия Маг­да­ле­на” са осъ­де­ни по пре­зум­пция, и че нямат пра­во до­ри на спра­вед­лив про­цес. Аз не ис­кам да се кон­фрон­ти­рам със съ­да и про­ку­ра­ту­ра­та, но се над­явам, че те няма ле­ко­мис­ле­но да ка­жат “Слу­чаят е ясен, ето по­ред­на­та та­ка­ва май­ка, коя­то е уби­ла де­те­то си”, а ще нап­равят се­риоз­но раз­след­ва­не. Пак се връ­щам към фо­ру­ми­те. Ужа­сява­щи не­ща про­че­тох, че трябва да бъ­дат пре­то­пе­ни на са­пун, че трябва да бъ­дат кас­три­ра­ни... Не мо­жеш да дей­стваш пър­во­сиг­нал­но. Все­ки слу­чай е ин­ди­ви­дуа­лен. Има ед­ни мно­го бла­го­род­ни хо­ра око­ло цър­ква­та “Пок­ров Бо­го­ро­ди­чен”. От го­ди­ни се за­ни­ма­ват с те­зи де­ца. Знаех за тях от раз­ка­зи­те на де­ца­та, че там има ед­на леля Петя... Ние с нея не се поз­на­вах­ме, но знаех­ме ед­на за дру­га от де­ца­та. Та­зи леля Петя се ока­за кръс­тни­ца на Бра­ни­ми­ра. Кръс­тни­ца, но във ви­со­кия нравс­твен сми­съл. Във фил­ма “Де­ца­та на Ма­рия Маг­да­ле­на” де­ца­та каз­ват “Ако не мо­жеш да ми ста­неш май­ка, ста­ни ми по­не кръс­тни­ца”. Петя и всич­ки­те око­ло “Пок­ров Бо­го­ро­ди­чен” ра­ботят го­ди­ни тър­пе­ли­во и всеот­дай­но с де­ца­та на дом “П.Р.Сла­вей­ков” и ве­роя­тно не са­мо с тях... Те­зи хо­ра дей­стви­тел­но мо­гат да по­мог­нат на следс­твие­то, за­що­то през пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни те са те­зи, кои­то са я под­по­ма­га­ли как­то ду­хов­но, та­ка и ма­те­риал­но, до­кол­ко­то са има­ли въз­мож­нос­ти, за­що­то я оби­ча­т ис­тин­ски. А кой­то оби­ча, има ми­лост!