Цивилизованост срещу свобода на словото

Пре­ди някол­ко го­ди­ни в аме­ри­кан­ски­те уни­вер­си­те­ти има­ше някол­ко на брой неус­пеш­ни опи­та да се прие­мат ко­дек­си за реч­та на ом­ра­за­та, кои­то трябва­ше да на­каз­ват сту­ден­ти и пре­по­да­ва­те­ли за из­каз­ва­не­то на мне­ния или под­хвърл­яне­то на епи­те­ти, кои­то би­ха оби­ди­ли дру­ги тех­ни ко­ле­ги, за­ра­ди ра­са­та, по­ла, со­циал­на­та им ор­иен­та­ция или няка­къв не­дъг.

Мно­го от те­зи уси­ли­я про­пад­на­ха, от­час­ти за­що­то пред­став­ляваха ед­но твър­де ос­т-ро про­ти­во­ре­чие с пра­во­то на сво­бо­да на из­раз­ява­не. И наис­ти­на, въп­ре­ки тъж­на­та аме­ри­кан­ска ис­то­рия, бел­яза­на от робс­тво­то и ра­сиз­ма, аме­ри­кан­ска­та цен­ност на сво­бо­да­та на сло­во­то, до­ри ко­га­то то е край­но оби­дно, е взе­ла пре­вес над цен­нос­тта на за­щи­та­та на чувс­тва­та на мал­цинс­тва­та. На­пос­ле­дък има някол­ко слу­чая, кои­то на­помнят, че не­ща­та са раз­лич­ни в Ев­ро­па и ней­на­та до­ри по-тъж­на ис­то­рия на ге­но­цид. Каз­вам по-тъж­на, за­що­то кол­ко­то и лош да е бил аме­ри­кан­ския­т ра­си­зъм, той ни­ко­га не е включ­вал сис­те­ма­тич­но­то уси­лие да се пре­мах­не еди­н на­род. Дей­вид Ър­винг, бри­тан­ският ис­то­рик, до­ри беше вка­ран в ав­стрий­ски зат­вор, за­що­то е из­вър­шил прес­тъп­ле­ние­то да от­ре­че Хо­ло­кос­та.

Няма ни­как­во съм­не­ние, че Ър­винг го­ди­ни на­ред от­ри­ча Хо­ло­кос­та. В край­на смет­ка оба­че, за­ко­нът е за­кон и опи­тъ­т да се из­бег­не на­ла­га­не­то му - въз­мож­ни­те ос­но­ва­ния, че кол­ко­то и неп­рием­ли­ви да са твър­де­ния­та на Ър­винг, вкар­ва­не­то му в зат­во­ра за­ра­ди тях из­глеж­да край­но - би под­ко­пал дос­той­нство­то на за­ко­на ка­то цяло.

Но на­пос­ле­дък има дру­ги зна­ци в някои ев­ро­пей­ски дър­жа­ви, че уси­лие­то да се за­щи­та­ват хо­ра­та от оби­да е взе­ло връх над цен­нос­тта на сво­бо­да­та на из­раз­ява­не на не осо­бе­но ци­ви­ли­зо­ва­ни глед­ни точ­ки, ка­то по­доб­ни при­ме­ри ка­рат чо­век да се за­чу­ди да­ли Ев­ро­па е нап­ра­ви­ла пра­вил­ния из­бор.

Мо­жем да пред­ста­вим пол­ския слу­чай на Ка­зи­ми­ра Счу­ка, из­вес­тна те­ле­ви­зион­на звез­да, коя­то неот­дав­на ими­ти­ра­ла пис­кли­вия глас на ед­но 18-го­диш­но не­дъ­га­во мо­ми­че, кое­то че­те мо­лит­ви по край­но дясно­то ка­то­ли­чес­ко ра­дио “Ма­рия”. На­цио­нал­ният пол­ски съ­вет по раз­прос­тра­не­ние­то е на­ло­жил на те­ле­ви­зия­та, коя­то из­лъ­чи­ла мал­ка­та са­ти­ра на Счу­ка, гло­ба от 125 000 ев­ро. Са­ти­ра­та би­ла оп­ре­де­ле­на ка­то не­до­пус­ти­ма оби­да сре­щу еди­н не­дъ­гав чо­век и ре­ли­гиоз­но­то му из­по­ве­да­ние, въп­ре­ки че Счу­ка зая­ви­ла, че не е знае­ла за ув­реж­да­не­то на мла­до­то мо­ми­че.

Някой със си­гур­ност мо­же да спо­ри, че доб­ро­то по­ве­де­ние не поз­вол­ява ос­ми­ва­не­то на ни­чии ре­ли­гиоз­ни пред­по­чи­та­ния, по­доб­но на слу­чая с мал­кия дат­ски вес­тник и са­ти­рич­ни­те му ка­ри­ка­ту­ри на про­ро­ка Мо­ха­мед. Но ос­ми­ва­не­то, до­ри и да е нап­ра­ве­но без вкус, не мо­же да пред­ставл­ява кри­ми­нал­но дея­ние в ед­но де­мок­ра­тич­но об­щес­тво.

То­ва твър­де­ние ва­жи с осо­бе­на сила мно­го за стан­ция ка­то ра­дио “Ма­рия­”, за коя­то се смята, че има меж­ду че­ти­ри и шест ми­лио­на слу­ша­те­ли. То­ва ра­дио не да взи­ма стра­на на пол­ско­то по­ли­ти­чес­ко по­ле. Ми­на­ла­та есе­н нап­ри­мер, то нас­той­чи­во под­кан­ва­ше своя­та ау­ди­то­ри­я да гла­су­ва за пар­тия­та на пре­зи­ден­та Лех Ка­жин­ски “За­кон и спрвед­ли­вост” и сре­щу граж­дан­ска­та плат­фор­ма на До­налд Тъск.

Набл­яга­не­то от стра­на на ра­дио­то на на­бож­нос­тта, из­ра­зе­но в из­лъч­ва­ни­те мо­лит­ви на мла­да­та не­дъ­га­ва же­на, оси­гур­ява вид под­кре­па за не­го­ви­те по­ли­ти­чес­ки стрем­ле­ния.

Има и дру­ги проб­ле­ми в слу­чая Счу­ка. Някол­ко сед­ми­ци след ка­то те­ле­ви­зия­та, къ­де­то се из­явява­ла звез­да­та, би­ла гло­бе­на за­ра­ди не­под­ход­ящо­то ос­ми­ва­не, пол­ски­те влас­ти про­пус­на­ли да на­ка­жат ра­дио “Ма­рия­”, ко­га­то еди­н от ре­дов­ни­те му гос­ти из­ка­зал мис­ли ка­то та­зи, че смята асо­циа­ция­та на про­фе­сио­нал­ни­те пол­ски жур­на­лис­ти, а и мно­го дру­ги, за бе­зоч­ли­во ан­ти­се­мит­ски нас­трое­ни. Та­зи не­пос­ле­до­ва­тел­ност при при­ла­га­не­то на за­ко­ни­те пред­по­ла­га, че ко­дек­си­те на сло­во­то на ом­ра­за­та мо­гат да бъ­дат как­то по­ли­ти­чес­ки ин­тер­пре­ти­ра­ни, та­ка и по­ли­ти­чес­ки на­ла­га­ни.

Някол­ко ев­ро­пей­ски дър­жа­ви, от­да­де­ни на ед­на аб­со­лют­на ци­ви­ли­зо­ва­ност, сякаш ру­тин­но на­ла­гат за­ко­ни­те сре­щу сво­бо­да­та на сло­во­то. През март та­зи го­ди­на пра­ви­телс­тво­то на Гер­ма­ния осъ­ди гру­па тур­ски на­цио­на­лис­ти, кои­то ис­ка­ха да правят шес­твие в под­кре­па на без­вкус­на­та и пог­реш­на иде­я, че из­би­ва­не­то на ар­мен­ци­те в Тур­ция през Пър­ва­та све­тов­на вой­на не се е слу­чи­ло.

В Ман­хайм пък те­че про­це­сът сре­щу Ер­нст Зюн­дел, кой­то с по­мощ­та на ин­тер­нет раз­прос­тран­ява своя при­ми­ти­вен ан­ти­се­ми­ти­зъм, как­то и въз­гле­да, че Хо­ло­кос­тът е ев­рей­ски мит, съз­да­ден, за да се изи­ска дан от еди­н ле­ко­ве­рен, но мно­го ви­но­вен свят. Зюн­дел, кой­то из­вър­шва свои­те ак­то­ве на от­ри­ча­не, жи­веей­ки в Ка­на­да и САЩ, е ис­тин­ско пре­диз­ви­ка­телс­тво сре­щу аб­со­лю­тис­ти­те на сво­бод­но­то сло­во. Пог­лед­не­те стра­ни­ца­та му в ин­тер­нет и ще раз­бе­ре­те как­во има­м пред­вид.

Но в мре­жа­та съ­що та­ка ще от­крие­те, че Зюн­дел е прие­ман ка­то няка­къв кул­тов ге­рой от дос­та хо­ра, кои­то ис­кат да из­разят под­кре­па­та си за не­го­ва­та 25-го­диш­на ка­рие­ра на от­ри­ца­тел на Хо­ло­кос­та и спо­ред кои­то, точ­но се­га, ко­га­то той е из­пра­вен на съд за­ра­ди убе­жде­ния­та си, лич­нос­тта му при­до­би­ва из­ме­ре­ние­то на мъ­че­ник на по­тис­на­та ис­ти­на.

Са­мият про­цес е цирк, кой­то нем­ска­та пре­са под­роб­но опи­сва. От ед­на стра­на е фи­гу­ра­та на ад­во­кат­ка­та на Зюн­дел, коя­то не е би­ла до­пус­на­та в съ­да, след ка­то дър­жа­ла ре­чи, кои­то спо­ред жур­на­лис­ти­те би­ли на­пъл­но нео­на­цис­тки, ка­то нак­рая до­ри за­вър­ши­ла ед­на от тях с фра­за­та “Heil Hitler!”. Же­на­та изи­гра­ла ус­пеш­но своя ход пред пуб­ли­ка, със­тоя­ща се от 80 до 100 под­дръж­ни­ци на Зюн­дел, кои­то в няка­къв мо­мент про­тег­на­ли ръ­це­те си за на­цис­тки поз­драв.

С дру­ги ду­ми, са­мият про­цес до из­вес­тна сте­пен се пре­вър­нал в плат­фор­ма за раз­прос­тра­не­ние име­нно на оне­зи ид­еи, из­раз­ява­не­то на кои­то е пър­воп­ри­чи­на­та за не­го­во­то за­поч­ва­не. Съ­що тол­ко­ва объ­рка­на е и си­туа­ция­та, че в прес­лед­ва­не­то на Зюн­дел дър­жа­ва­та е по­мог­на­ла да се съз­да­де въл­ну­ва­що­то усе­ща­не за не­за­кон­но об­щес­тво и ра­ди­кал­на со­ли­дар­ност меж­ду оне­зи, кои­то са прив­ле­че­ни от иде­ята за бунт сре­щу ус­та­но­ве­ния мо­ра­лен ред.

В Гер­ма­ния, раз­би­ра се, не е труд­но да се раз­бе­ре коп­не­жът за на­ла­га­не­то на за­ко­ни на ци­ви­ли­зо­ва­нос­тта. Жер­тви­те на Хо­ло­кос­та със си­гур­ност има­т мо­рал­но пра­во на за­щи­та сре­щу злос­тни­те кле­ве­ти на хо­ра ка­то Зюн­дел.

Въп­ро­сът е да­ли те­зи хо­ра има­т съ­що та­ка и за­ко­но­во­то пра­во на та­ка­ва за­щи­та. Мо­же би, ма­кар и да е тъж­но - и ма­кар да е сре­щу еди­н поч­ти ев­ро­пей­ски кон­сен­сус - те нямат та­ко­ва пра­во.

По вре­ме на шу­ма око­ло ка­ри­ка­ту­ри­те на про­ро­ка Мо­ха­мед мю­сюл­ма­ни­те оп­ре­де­ли­ха за­ко­ни­те сре­щу от­ри­ча­не­то на Хо­ло­кос­та ка­то вис­ше ли­це­ме­рие, за­що­то съ­щи­те те­зи дър­жа­ви поз­во­ли­ха оби­ди­те сре­щу мю­сюл­ма­ни­те. И как­то неот­дав­на аме­ри­кан­ския­т тео­ре­тик на пра­во­то Ро­налд Двор­кин ка­за, то­ва об­ви­не­ние в ли­це­ме­рие има ос­но­ва­ние. Уче­ния­т про­дъл­жа­ва, че от­го­во­рът трябва да бъ­де не да се раз­шир­ява об­хва­тът на за­ко­ни­те сре­щу оби­да на ре­ли­гиоз­но из­по­ве­да­ние, а да се на­мал­ява.

Двор­кин твър­ди, че сво­бо­да­та на сло­во­то е за­дъл­жи­тел­но ус­ло­вие за ед­но де­мок­ра­тич­но об­щес­тво, а не не­що, с кое­то мо­же да се тър­гу­ва, за да се уми­лос­ти­ви ед­на или дру­га за­сег­на­та гру­па.

И та­ка, ка­то еди­н аме­ри­ка­не­ц в Ев­ро­па и ев­реин, кой­то е из­клю­чи­тел­но за­сег­нат от от­ри­ча­не­то на Хо­ло­кос­та, аз въп­ре­ки всич­ко съм на стра­на­та на сво­бо­да­та на сло­во­то, а не на заб­ра­на­та на оби­дна­та реч. Ед­но от кул­тур­ни­те раз­ли­чия меж­ду Аме­ри­ка и Ев­ро­па в то­ва от­но­ше­ние е, че в САЩ то­зи проб­лем се об­съж­да. В Ев­ро­па не.