Бу­рун­ди: Бив­ши де­ца вой­ни­ци чез­нат в аре­сти

Автори:
    Марта Методиева

В док­лад на ХРУ се каз­ва, че пра­ви­телство­то на Бу­рун­ди по-ско­ро за­дър­жа, от­кол­ко­то ре­ха­би­ли­ти­ра бив­ши де­ца вой­ни­ци, свър­за­ни с На­цио­нал­ни­те ос­во­бо­ди­тел­ни си­ли (НОС).

В Деня на аф­ри­кан­ско­то де­те ХРУ при­зо­ва пра­ви­телс­тво­то на Бу­рун­ди да из­пъл­ни за­дъл­же­ния­та си спо­ред Кон­вен­ция­та на ООН за пра­ва­та на де­те­то и да за­щи­та­ва пра­ва­та на всич­ки де­ца в Бу­рун­ди, вклю­чи­тел­но на бив­ши­те уча­стни­ци във воен­ни стълкно­ве­ния.

Ду­зи­ни бив­ши де­ца вой­ни­ци от НОС чез­нат в пра­ви­телс­тве­ни аре­сти - в мес­та за ли­ша­ва­не от сво­бо­да, зат­во­ри и но­воот­кри­ти цен­тро­ве за бив­ши бой­ци в НОС - без как­ва­то и да би­ло ясно­та за тех­ния пра­вен ста­тут или ин­фор­ма­ция за то­ва ко­га мо­же да бъ­дат вър­на­ти на се­мей­ства­та им. Някои са ед­ва на 13 го­ди­ни. ХРУ е до­ку­мен­ти­ра­ла как де­ца, кои­то са бив­ши бой­ци в НОС, са дър­жа­ни в зат­во­ри и жи­веят в пре­тъп­ка­ни ки­лии, ядат вед­нъж на ден и не са из­прав­яни на про­цес, въп­ре­ки че са аре­сту­ва­ни ка­то въз­растни бой­ци.

“Лип­са­та на със­тоя­тел­на пра­ви­телс­тве­на по­ли­ти­ка за бив­ши­те де­ца бой­ци в НОС е уве­ли­чи­ла тяхно­то стра­да­ние - ка­за Али­съ­н де Форж, стар­ши съ­вет­ник на ХРУ за Аф­ри­ка. - Раз­лич­ни­те ми­нис­терс­тва трябва да коор­ди­ни­рат по­ли­ти­ка­та си, за да оси­гуря­т дъл­жи­мо­то ле­че­ние, по­мощ и ре­ха­би­ли­та­ция на те­зи де­ца.”

НОС, еди­нстве­на­та опо­зи­цион­на си­ла, коя­то се бо­ри сре­щу пра­ви­телс­тво­то, про­дъл­жа­ва да из­пол­зва де­ца за бой­ци и ло­гис­тич­на под­кре­па. Въп­ре­ки че мно­го де­ца са де­зер­ти­ра­ли или са би­ли за­ло­ве­ни от пра­ви­телс­тво­то, неоп­ре­де­лен брой от тях про­дъл­жа­ват да слу­жат в ре­ди­ци­те на бун­тов­ни­ци­те.

Пра­ви­телс­тво­то на Бу­рун­ди е на­ка­ра­ло някои от де­ца­та в НОС да сът­руд­ни­чат на воен­ни­те в тър­се­не­то и иде­нти­фи­ка­ция­та на ак­тив­ни бой­ци или сът­руд­ни­ци на НОС. Та­ка­ва на­силс­тве­на дей­ност пос­тавя те­зи де­ца в не­пос­редс­твен риск и мо­же да ус­лож­ни бъ­де­ща­та им реин­тег­ра­ция в тех­ни­те об­щнос­ти.

Ма­ло­лет­ни, кои­то се на­ми­рат под опе­ка­та на пра­ви­телс­тво­то, са дър­жа­ни заед­но с осъ­де­ни въз­рас­тни прес­тъп­ни­ци в раз­рез с бе­зо­пас­нос­тта и доб­ру­ва­не­то им, как­то и в на­ру­ше­ние на на­цио­нал­но­то и меж­ду­на­род­но­то пра­во.

“Пра­ви­телс­тво­то трябва да взе­ме спеш­ни мер­ки, за да из­ва­ди де­ца­та вой­ни­ци от мес­та­та за ли­ша­ва­не от сво­бо­да - ка­за Де Форж. - Влас­ти­те трябва да га­ран­ти­рат, че ни­то ед­но де­те бивш вой­ник не е дър­жа­но заед­но с въз­рас­тни.”

През 2000 г. пра­ви­телс­тво­то на Бу­рун­ди и 17 вою­ва­щи гру­пи­ров­ки под­пи­са­ха спо­ра­зу­ме­ния­та Ару­ша, кои­то оче­рта­ва­т рам­ка­та на ед­но пре­ход­но пра­ви­телс­тво и по­ма­гат да се сло­жи край на граж­дан­ска­та вой­на. Ско­ро след то­ва най-гол­яма­та опо­зи­цион­на гру­пи­ров­ка - На­цио­нал­ният съ­вет за за­щи­та на де­мок­ра­ция­та, под­пи­са спо­ра­зу­ме­ние за мир.

От де­кем­ври 2004 г. по­ве­че от 3000 бив­ши де­ца вой­ни­ци са се въз­рпол­зва­ли от всеоб­ща де­мо­би­ли­за­цион­на прог­ра­ма и са пре­ми­на­ли през някак­ва фор­ма на про­фе­сио­нал­но обу­че­ние. Но тъй ка­то НОС не са под­пи­са­ли мир­но­то спо­ра­зу­ме­ние, де­ца­та вой­ни­ци, свър­за­ни с та­зи гру­пи­ров­ка, не са би­ли под­по­мог­на­ти от те­зи прог­ра­ми. Се­га НОС и пра­ви­телс­тво­то са в мир­ни пре­го­во­ри в сто­ли­ца­та на Тан­за­ния Дар ес Са­лам. “Пра­ви­телс­тво­то на Бу­рун­ди трябва да съ­дей­ства за оз­драв­ява­не­то и со­циал­на­та ин­тег­ра­ция на де­ца, кои­то са жер­тви на въо­ръ­жен кон­фликт - ка­за Де Форж. - Влас­ти­те трябва да нап­равят всич­ки необ­хо­ди­ми стъп­ки, за да бъ­дат си­гур­ни, че де­ца­та, кои­то са слу­жи­ли в НОС, са би­ли ос­во­бо­де­ни от аре­сти­те и им се ока­зва по­мощ да се въз­ста­новят и реин­тег­ри­рат.”

Денят на аф­ри­кан­ско­то де­те се праз­ну­ва всяка го­ди­на от 1991 г. на­сам в чест на де­ца­та, уби­ти в Со­ве­то през 1976 г. от юж­ноаф­ри­кан­ско­то пра­ви­телс­тво, до­ка­то са про­тес­ти­ра­ли сре­щу ло­ши­те об­ра­зо­ва­тел­ни въз­мож­нос­ти. Пред­ло­жен от Ор­га­ни­за­ция­та за аф­ри­кан­ско­то еди­нство, пред­шес­тве­ник на Аф­ри­кан­ския съюз, то­зи праз­ник под­кан­ва дър­жа­ви­те от ре­гио­на да прос­ледят прог­ре­са в за­щи­та­та, рав­ноп­ра­вие­то и си­гур­нос­тта на всич­ки аф­ри­кан­ски де­ца.

www.hrw.org