Брюксел чу, че в България има расизъм

Сградите на Европарламента в Брюксел заемат цял квартал. До тях се стига по улици, които са пълни с постройки на Европейската комисия. Човек неволно си мисли, че центърът на белгийската столица служи само за това - да приютява институциитена Голяма Европа. Ако си представим пет здания като бившия Партиен дом в София, но облицовани не с напомнящите кперостна стена блокове от бял врачански камък, а със стъкло и алуминий, може да добием бегла представа за главното (защото има още една огромна сграда в Страсбург, без да броим седалището на Секретариата в Люксембург) седалище на избраниците на народите в Европа.

Вън­шният чо­век се чувс­тва зах­вър­лен в то­зи ма­лък град, кой­то има вът­реш­на ули­ца с ма­га­зи­ни, без да броим под­зем­ния су­пер­мар­кет, бол­ни­ца­та, по­щен­ска­та служ­ба и как­во ли не още. За­то­ва оби­чай­на глед­ка е да ви­диш опа­шка от ор­га­ни­зи­ра­ни гру­пи пред глав­ния вход, кои­то, след ка­то влязат, пре­пус­кат по ко­ри­до­ри и за­ли, во­де­ни от слу­жи­те­ли на от­де­ла за ту­рис­ти­чес­ки ус­лу­ги.

Но най-важ­но­то е, че все­ки ден там ста­ват де­сет­ки съ­би­тия - за­се­да­ния, сре­щи, пуб­лич­ни из­слуш­ва­ния, пре­мие­ри, про­жек­ции, прес­кон­фе­рен­ции, се­ми­на­ри и т.н. Вър­во­ли­ца от ор­га­ни­за­ции от всич­ки­те 25 стра­ни (плюс две­те кан­ди­дат­ки) се опи­тва­т да прив­ле­кат вни­ма­ние­то на ев­ро­пей­ски­те за­ко­но­да­те­ли, а те, за раз­ли­ка от бъл­гар­ски­те си ко­ле­ги, кои­то не си да­ват тру­да да ор­га­ни­зи­рат из­слуш­ва­ния на граж­да­ни и тех­ни­те ор­га­ни­за­ции, охо­тно се под­да­ват на же­ла­ние­то да да­дат три­бу­на на най-раз­нооб­раз­ни граж­дан­ски ини­циа­ти­ви. То­ва по­раж­да ог­ром­на кон­ку­рен­ция за вни­ма­ние­то на де­пу­та­ти­те и слу­жи­те­ли­те на Ев­ро­пей­ско­то на­род­но съб­ра­ние и уси­лия­та да се прив­ле­че то са ог­ром­ни.

То­ва бе­ше фо­нът, на кой­то ми­на пуб­лич­но­то из­слуш­ва­не за “О­пас­нос­тта от нео-то­та­ли­та­ри­зъм за бъл­гар­ския на­род”, ор­га­ни­зи­ра­но от из­вес­тния хо­ланд­ски ев­ро­де­пу­тат г-жа Елс де Гроен и Бъл­гар­ския хел­зинк­ски ко­ми­тет на 30 май в ед­на от без­брой­ни­те кон­фе­рен­тни за­ли на Ев­ро­пар­ла­мен­та. Как­то е из­вес­тно, на 3 ап­рил 2006 г. пе­ти­ма ев­ро­де­пу­та­ти на­пи­са­ха спе­циал­на дек­ла­ра­ция на та­зи те­ма, а цел­та на из­слуш­ва­не­то бе­ше да да­де до­пъл­ни­тел­на ин­фор­ма­ция и ар­гу­мен­ти в за­щи­та на то­зи до­ку­мент. На не­го при­със­тва­ха ев­ро­де­пу­та­ти­те де Гроен и Май­къл Кеш­мън, бъл­гар­ски­те наб­лю­да­те­ли Ев­ге­ни Ки­ри­лов и Ди­ми­тър Стоя­нов, а ос­вен то­ва някол­ко по­мощ­ни­ци на ев­ро­де­пу­та­ти­те (то­ва са важ­ни хо­ра - очи­те, уши­те и ра­бот­ни­те ръ­це на ше­фо­ве­те си), не­кол­ци­на мла­ди бъл­гар­ски слу­жи­те­ли в раз­лич­ни­те струк­ту­ри на Ев­ро­пей­ския пар­ла­мент, някол­ко пред­ста­ви­те­ли на меж­ду­на­род­ни ром­ски и пра­во­за­щит­ни ор­га­ни­за­ции, жур­на­лис­ти от бъл­гар­ска­та пре­са. БХК бе­ше пред­ста­вен от Кра­си­мир Къ­нев, Мар­га­ри­та Ил­ие­ва и Еми­л Коен; в де­ле­га­ция­та уча­ства­ха още и Еми­л Ас­тру­ков от ев­рей­ска­та ор­га­ни­за­ция “Бней Брит”, Ка­лин­ка Ва­си­ле­ва от ром­ско­то НПО “Ра­вен дос­тъп” и Сю­зан Ча­кър от Тур­ския кул­ту­рен цен­тър “21 век”.

Г-жа де Гроен от­кри де­ба­ти­те със спе­циал­ни поз­дра­ви към нас. В крат­ка­та си емо­цио­нал­на реч тя из­ра­зи дъл­бо­ка­та си тре­во­га от на­ди­га­не­то на край­ния на­цио­на­ли­зъм, оли­цет­вор­ява­н от “А­та­ка” и най-ве­че от Во­лен Си­де­ров. След нея Кра­си­мир Къ­нев нап­ра­ви крат­ка ха­рак­те­рис­ти­ка на явле­ние­то “краен на­цио­на­ли­зъм” у нас. Той ак­цен­ти­ра на два пун­кта. Пър­вият е, че въз­гле­ди­те на Во­лен Си­де­ров, мно­гок­рат­но и шум­но пуб­лич­но из­раз­ява­ни, са мно­го по-край­ни, мно­го по-ан­ти­се­мит­ски и ксе­но­фоб­ски от мне­ния­та на Жан-Ма­ри льо Пен и Йорг Хай­дер, с кои­то мно­зи­на наб­лю­да­те­ли у нас се опи­тва­т да оп­ри­ли­чат бъл­гар­ския на­цио­на­лис­ти­чес­ки во­дач. Вто­рият, произл­язъл от из­след­ва­не, кое­то БХК нап­ра­ви ми­на­ла­та го­ди­на е, че ра­сис­тки­те наг­ла­си у нас са тол­ко­ва сил­ни и тол­ко­ва дъл­бо­ки, кол­ко­то са би­ли пред­раз­съ­дъ­ци­те към чер­но­ко­жи­те в САЩ в на­ча­ло­то на 50-те го­ди­ни от ми­на­лия век, тоест в на­ве­че­рие­то на гол­ямо­то на­ди­га­не на чер­но­то дви­же­ние за ос­во­бож­де­ние, кое­то през 60-те го­ди­ни преоб­ра­зи Се­вер­на Аме­ри­ка.

След то­ва бе­ше по­ка­зан двай­сет­ми­ну­тен филм, пред­ставл­яващ мон­таж от пуб­лич­ни из­явле­ния на Во­лен Си­де­ров и от проя­ви на “А­та­ка”. Мо­же да се ока­же, че то­зи филм ще бъ­де ед­ва ли не еди­нстве­ния­т спо­мен от из­каз­ва­ния­та на Си­де­ров за “ци­ган­ския те­рор”, от ярос­тта сре­щу тур­ци­те, ев­реи­те, ге­йо­ве­те, с кои­то бяха пре­пъл­не­ни не­го­ви­те все­кид­нев­ни ко­мен­та­ри по “лич­на­та” му те­ле­ви­зия “СКАТ”. За­що “мо­же би еди­нстве­ният­”? За­що­то те­зи ма­те­риа­ли след из­лъч­ва­не­то им се кач­ва­ха на сай­та на “А­та­ка” и бяха по­вод за въз­тор­же­ни ко­мен­та­ри в раз­лич­ни фо­ру­ми и клу­бо­ве. Но след ка­то та­зи пар­тия вле­зе в На­род­но­то съб­ра­ние, сай­тът й вле­зе в про­дъл­жи­те­лен пе­риод на “ре­конс­трук­ция”. Тия дни той се поя­ви от­но­во, но цяло­то му пре­диш­но съ­дър­жа­ние, кое­то да­ва­ше ос­но­ва­те­лен по­вод за об­ви­не­ния в ра­си­зъм и ксе­но­фо­бия, из­чез­на. Се­га ние виж­да­ме еди­н кро­тък сайт и някой, ка­то го раз­глеж­да, си­гур­но би се чу­дил за­що ли пра­во­за­щит­ни­ци­те об­вин­яват “А­та­ка” в сее­не на “сло­во на ом­ра­за­та”.

След фил­ма за­поч­на­ха крат­ки­те пре­зен­та­ции. Еми­л Ас­тру­ков с жи­тей­ски фак­ти оп­ро­вер­га ми­та, че в Бъл­га­рия няма аг­ре­сив­ни нас­трое­ния сре­щу ев­рей­ско­то мал­цинс­тво, а ос­вен то­ва из­ра­зи при­тес­не­ния­та на ев­реи­те в Бъл­га­рия от ан­ти­се­ми­тиз­ма на Си­де­ров, та­ка ясно из­ра­зен в кни­ги­те му. Сю­зън Ча­кър го­во­ри за спо­ме­на от “Въз­ро­ди­тел­ния про­цес” и за то­ва, че оби­кно­ве­ни­те бъл­гар­ски тур­ци оби­ча­т ро­ди­на­та си, коя­то ро­до­ве­те им оби­та­ва­т от ве­ко­ве. Тя ка­за, че на­си­лие­то про­тив тур­ско­то мал­цинс­тво пре­ди 20 го­ди­ни не е из­ви­ка­ло по­рив за от­мъ­ще­ние, а, нап­ро­тив, дъл­бо­ко же­ла­ние за мир и нор­мал­но об­щу­ва­не със съ­се­ди­те бъл­га­ри. Но тре­во­га­та на­но­во ид­ва, ко­га­то се чу­ват вой­нстве­ни­те ата­кис­тки при­зи­ви. Ка­лин­ка Ва­си­ле­ва по­со­чи, че мал­кият й син ис­ка да жи­вее в свят, в кой­то няма да знае как­во е да се чувс­тваш “вто­ра ръ­ка” чо­век, за­що­то си ци­га­нин. Дис­кри­ми­на­ция­та не от­слаб­ва, спо­ред нея, а ре­чи­те и пи­са­ния­та на Во­лен Си­де­ров и “А­та­ка” са­мо до­пъл­ни­тел­но на­със­кват и без то­ва сил­ни­те ан­ти­ром­ски нас­трое­ния у нас. Ди­мит­ри­на Пет­ро­ва с мно­го дан­ни го­во­ри за уя­зви­мос­тта на ро­ми­те и за тяхно­то без­си­лие пред сис­те­ма­та на на­ка­за­тел­но­то пра­во­съ­дие: те из­вър­шват глав­но дреб­ни прес­тъп­ле­ния и точ­но по­ра­ди то­ва са свръх­пред­ста­ве­ни сред оби­та­те­ли­те на зат­во­ри­те, още по­ве­че, че оби­кно­ве­ни­те ро­ми най-чес­то нямат па­ри да си нае­мат скъ­по стру­ва­щи­те ад­во­ка­ти. Тя съ­що та­ка при­зо­ва де­пу­та­ти­те да има­т пред­вид дис­кри­ми­на­ция­та и ра­сиз­ма в Бъл­га­рия, да под­крепят дек­ла­ра­ция­та на пе­ти­ма­та, но да не от­ла­гат членс­тво­то ни в ЕС. “От­ла­га­не­то няма да из­це­ри те­зи явле­ния, а ще ги за­си­ли”, ка­за тя. Мар­га­ри­та Ил­ие­ва ин­фор­ми­ра ау­ди­то­рия­та за де­ло­то, кое­то коа­ли­ция “Граж­да­ни сре­щу ом­ра­за­та” во­ди по За­ко­на за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция­та сре­щу Во­лен Си­де­ров.

Май­къл Кеш­мън, из­вес­тен член на гру­па­та на со­циа­лис­ти­те в Ев­ро­пар­ла­мен­та, кой­то бе­ше и мо­де­ра­тор на дис­ку­сия­та, пред­ста­ви стан­дар­ти­те за за­щи­та на мал­цинс­тва­та, на кои­то бъ­де­щият член на ЕС Бъл­га­рия трябва да от­го­варя. Са­мият Кеш­мън е гей, то­ва е из­вес­тно на всич­ки. Но уни­же­ние­то да криеш раз­лич­нос­тта си или да тър­пиш оби­ди са­мо за­ра­ди тяло­то, а не за­ра­ди мо­ра­ла, пос­тъп­ки­те, греш­ки­те или гре­хо­ве­те си, да­ва дъл­бок от­пе­ча­тък вър­ху всич­ки, кои­то се чувс­тват мал­цинс­тво - ет­ни­чес­ко, ре­ли­гиоз­но, ези­ко­во или сек­суал­но. И то­ва про­ли­ча в осо­бе­но­то въл­не­ние, с кое­то той го­во­ре­ше за дис­кри­ми­на­ция­та, в прив­ли­ча­не­то на собс­тве­ния му опи­т ка­то ар­гу­мент.

Ин­те­рес­но бе­ше по­ве­де­ние­то на някои от бъл­гар­ски­те гос­ти на съ­би­тие­то. Те не мо­же­ха да от­ре­кат ни­то фил­ма, ни­то циф­ри­те и фак­ти­те, при­ве­де­ни от дру­ги­те го­во­ри­те­ли. В Бъл­га­рия има ра­си­зъм, има ксе­но­фо­бия, има ек­стре­мен на­цио­на­ли­зъм, той взи­ма тре­вож­ни раз­ме­ри и има по­ли­ти­чес­ко при­със­твие. То­ва е факт. Но те се чувс­тва­ха за­дъл­же­ни, как­то нап­ра­ви ед­на мла­да да­ма от пер­со­на­ла на бъл­гар­ска­та де­ле­га­ция към ев­ро­пей­ски­те ин­сти­ту­ции, да “да­дат от­пор”. “То­ва не е цяла­та ис­ти­на за Бъл­га­ри­я”, ка­за тя с уп­рек към бъл­гар­ски­те пра­во­за­щит­ни­ци. Яс­но до­лав­ящият се тон на не­съг­ла­сие бе­ше, че та­ка стра­на­та ни се из­ла­га пред “ев­ро­пей­ци­те”. “Не е цяла­та ис­ти­на, но е съ­щес­тве­на част от нея и трябва да се знае”, бе­ше от­го­во­рът на Кра­си­мир Къ­нев.

Нак­рая ду­ма­та взе­ха два­ма­та при­със­тва­щи бъл­гар­ски по­ли­ти­ци. Ев­ге­ни Ки­ри­лов, ев­ро­наб­лю­да­тел от БСП, зая­ви, че още в нощ­та на из­бо­ри­те пре­мие­рът Ста­ни­шев е ка­зал, че БСП няма да вли­за в коа­ли­ция с “А­та­ка” и въоб­ще го­во­ри в стил “и­ма някои не­га­тив­ни явле­ния, но няма ни­що страш­но”. А Ди­ми­тър Стоя­нов, зам.-пред­се­да­тел на “А­та­ка” го­во­ри ка­то да не бе­ше в Брюк­сел, а на ми­тинг в Со­фия. Е, лип­са­та на съоб­ра­зи­тел­ност не е еди­нстве­ния­т не­дос­та­тък на ек­стре­мис­ти­те.