Бранкица Станкович: „Ситуацията с медиите днес в Сърбия е по-лоша отколкото бе по времето на Слободан Милошевич”

Бранкица Станкович е известна разследваща журналистка в
западната ни съседка. Според нея липсва натиск от страна на
медиите върху управляващите в Сърбия.

Вие казахте, че в момента много трудно се прави разследваща журналистика в Сърбия. Защо?

Защото ние сме направили доста теми за престъпници и хора, свързани с подземния свят, и сега за първи път получих полицейска охрана. В този смисъл мога да кажа, че ситуацията в Сърбия не е много благоприятна за разследващата журналистика. Според мен държавата трябва да реши въпроса веднъж завинаги принципно, а не да дава на разследващите журналисти охрана. Полицията трябва да респектира онези, които, имайки пари и власт, могат да заплашват и да вършат каквото си искат.

В един от вашите последни филми разкрихте връзката между футболните фенове - хулигани и организираната престъпност, която датира от 90-те години, когато те са били използвани от сръбските специални служби по времето на Милошевич?

Има проблем, защото държавните органи в Сърбия са „създавали” футболни фенове, които се движат на ръба на закона със своите хулигански действия. Държавата в различни периоди е злоупотребявала с тези групи. Те са били използвани и по време на войните през 90-те години, а после и за политическите промени, когато подобни формирования открито застанаха на страната на тогавашната демократична опозиция и участваха в събитията на 5 октомври 2000 г., когато бе свален режимът на Милошевич. Сега те си мислят, че могат да ползват привилегиите си и да се занимават с търговия на наркотици, оръжие и рекет.

Така че Сърбия има много сериозен проблем с определени хора, които се крият зад групите на футболните хулигани, които в същото време са свързани с ръководствата на клубовете. А там седят и политици, и съдии, които от своя страна дават гръб на тези престъпни групи.

Защо все по-малко ваши колеги в Сърбия се занимават с разследваща журналистика?

Проблемът защо не съществува разследваща журналистика в Сърбия днес е, че всички са свързани още от времето на управлението на Слободан Милошевич. От това време датират всички познати днес влиятелни бизнесмени в Сърбия, които финансират всички политически партии, а те имат влияние върху главните редактори в определени медии,така че журналистите не се занимават със своята дейност, а по скоро се опитват да прикрият истинската информация. Когато някой опита да си върши работата, му се създават проблеми. Затова нашият екип ще се опита да помага на колегите си, независимо в коя медия работят, да се занимават с разследваща журналистика.

Оказва ли се върху медиите в Сърбия, излъчващи предавания, свързани с журналистически разследвания, натиск от страна на рекламодателите?

Затова, че Б-92, се е занимавала с теми, свързани с разследващата журналистика, понася огромни последствията от това. Когато правихме нашия сериал за най-богатия бизнесмен в Сърбия - Мирослав Мишкович, неговата компания "Делта", която имаше реклами в Б-92 веднага ги свали от екран. И това е така вече 4-та година. По този начин те оказват натиск върху Б-92. Ние никога обаче не сме усетили натиск върху нашата работа например от ръководството на Б-92. Дори ни е оставена и определена свобода да се занимаваме с нашата работа така, както смятаме, че трябва да вършим своите разследвания.

Преди време президентът на Сърбия Борис Тадич заяви, че страната ви „не е преминала критичната точка на демократичност”. Съгласна ли сте с такава констатация?

Що се касае до медиите и журналистиката аз няколко пъти вече съм казвала, че ситуацията в медиите в Сърбия е много по-лоша, отколкото по времето на режима на Слободан Милошевич, защото тогава се знаеше, че съществуват държавните медии, които бяха под неговия контрол, и всички останали, които се опитваха и опитват да бъдат обективни и да спазват стандартите на работа.

Днес ситуацията е много различна. Всички са свързани с някого и работят за него. Като видите новините на някоя от телевизиите или прочетете някои от централните издания, можете да разберете за коя от партиите или бизнеса работи определената медия. И в този смисъл ситуацията е по-лоша. Журналистите трябва обаче сами да се преборят за своята независимост, защото журналистиката е много важен сектор във всяко едно общество, което претендира да е демократично. В Сърбия общественият натиск не съществува. Например, ако нашият екип открие нещо и го представи пред обществото, вместо да наблюдаваме състезание на разкрития, всички медии се правят, че няма нищо. Няма желание останалите журналисти да оказват натиск върху властта. По този начин се игнорира разследващата журналистика от страна на конвенционалната журналистика. Когато журналистите от останалите медии се отнасят по-различно, тогава ще можем да говорим за обществен натиск в Сърбия и журналистите мисля са тези, които могат да контролират властта.

Сърбия разделила ли се е с близкото си миналото от времето на режима но Милошевич?

Мисля, че не е. Като видите и темите, с които се занимаваме в нашето предаване, ще видите, че те са обвързани с това минало и, ако бъда откровена, не знам колко години ще й трябват на Сърбия да се раздели с това си минало.

Но преди всичко обаче е необходима политическа воля за такова нещо.