Борбата с тероризма стана предлог за нарушаване на човешките права

През 2005 г. нови примери показаха, че мъченията и тормозът са били съществена част от антитерористичната стратегия на администрацията на Буш. Тази стратегия подрива глобалната защита на човешките права, заяви ХРУ в годишния си доклад.

Доказателствата показват, че злоупотребите при разпити не могат да бъдат сведени до простъпките на няколко войници от нисък ранг, а са съзнателен политически избор на старши представители на американското правителство. В доклада се казва, че тази политика е препятствала способността на Вашингтон да уговаря и притиска други държави да съблюдават правата на човека.

“Борбата с тероризма е основна за каузата на човешките права - каза Кенет Рот, изпълнителен директор на Хюман райтс уоч. - Но прилагането на незаконни тактики срещу заподозрени терористи е както грешно, така и непродуктивно.”

Рот добавя, че незаконните техники подклаждат набирането на терористи, обезкуражават обществената подкрепа на усилията за справяне с тероризма и създават набор от неосъдени арестанти.

Партньори на САЩ като Великобритания и Канада допринасят за липсата на водачество по отношение на човешките права, като се опитват да подронват основни международни гаранции. Великобритания гледа да изпраща заподозрени на правителства, които е твърде възможно да ги подлагат на тормоз и мъчения въпреки уверенията, че няма да прибягват до неправомерни практики. Канада се опитва да пречи на изпълненията на споразумения, според които насилствените изчезвания са незаконни. Европейският съюз продължава да омаловажава човешките права в отношенията си с други държави, смятани за полезни в борбата срещу тероризма, като Русия, Китай и Саудитска Арабия.

Много държави като Узбекистан, Русия или Китай използват “войната срещу тероризма”, за да атакуват своите политически опоненти, определяйки ги като “ислямски терористи”.

ХРУ е документирала много сериозни злоупотреби извън борбата срещу тероризма. През май правителството на Узбекистан изби стотици демонстранти в Андижан, суданското правителство извърши “етническо прочистване” в Дарфур, Западен Судан, а в Демократична република Конго и Чечня се докладва за проявите на постоянни жестокости. В Бирма, Северна Корея, Туркменистан, Тибет и Хинянг в Китай постоянно се достига до крайни репресии, а в Сирия и Виетнам се поддържат строги ограничения на гражданското общество. В Зимбабве се извършват масирани, политически мотивирани и насилствени конфискации и прогонвания.

Има и светли моменти в усилията на западните държави да се спазват човешките права в Бирма и Северна Корея. Развиващите се страни също са изиграли позитивна роля: Индия не е отпуснала военната си помощ за Непал след удара на краля, а Асоциацията на югоизточните азиатски нации е накарала Бирма да напусне своето председателско място през 2006 г. заради ужасяващите примери за потъпкване на човешките права в страната. Мексико поема водачеството в убеждаването на ООН да назначи специален докладчик за защитата на човешките права, докато се води борбата срещу тероризма. Въпреки интензивния натиск, оказван на Киргизия от Узбекистан, първата страна продължава да настоява за спасяването на всички освен четирима от 443-мата бежанци от клането в Андижан, на които Румъния пък е дала временно убежище.

Липсата на водачество от страна на западните сили отстъпва полето на Китай и Русия, които основават икономическите си, социални и политически съюзи без зачитане на човешките права.

Из годишния доклад на ХРУ