България бе осъдена за нарушаване на правото на сдружаване

На 19 януари 2006 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург постанови решение по делото “ОМО “Илинден” и други срещу България”, което почти не получи публична разгласа у нас. В него съдът намери нарушение на чл. 11 от Европейската конвенция по правата на човека и присъди едно сравнително малко обезщетение, просто защото жалбоподателите бяха пропуснали да поискат или съзнателно не бяха пожелали по-голямо.

Това решение не е просто едно от станалите вече много подобни казуси с македонци в България. Вярно е, че и по другите съдът намери нарушение на чл. 11, а обезщетенията бяха дори по-високи. Но, с изключение на делото на ОМО “Илинден-ПИРИН”, по другите “македонски” дела съдът установяваше нарушение на правото на мирно събрание, при което последната национална инстанция, която го допускаше, бе в най-добрия случай районен съд. Този път делото бе за нарушаване на правото на сдружаване, допуснато от най-висшата българска съдебна инстанция, при това на организация, която в устава си заявяваше, че е македонска (за разлика от ОМО “Илинден-ПИРИН”) и имаше ярко изразени искания, свързани с македонска етническа самобитност. Искания, които не само за крайния националист, но и за всеки българин, попил популярните исторически клишета, звучат в най-мекия случай неприемливо. Не напразно три съдебни инстанции положиха неистови усилия да докарат вода от девет кладенеца, за да отхвърлят молбата за регистрация на сдружение ОМО “Илинден”.

ЕСПЧ обаче ни каза: вие трябва да регистрирате това сдружение и с това да признаете самобитността на тези хора. Защото съдебната регистрация на сдружения на етническите малцинства е една от няколкото форми на тяхното официално признаване. Такова не би имало в случаите, когато им се разрешават мирни събрания, нито дори когато се регистрира партия като ОМО “Илинден-ПИРИН”, която не твърди, че е македонска. Нещо повече, съдът в Страсбург ни каза: вие трябва да ги регистрирате дори ако смятате, че те са сепаратисти. Защото мирното проповядване на сепаратизъм не може да бъде основание за ограничаване на правото на сдружаване в едно демократично общество.

Делото “ОМО “Илинден” и други срещу България” е хапка, очевидно трудна за преглъщане от българската държава и българското общество. Но заедно с това то е и един барометър, който показва докъде сме стигнали в защитата на малцинствата и в зачитането на човешките права на всички.