Бившият федерален пълномощник за досиетата на ЩАЗИ Йоахим Гаук пред “Обектив”: Мнозина живеят с фалшиви спомени

На 13 март вечерта за по-малко от 24 часа в България беше Йоахим Гаук, който в продължение на десет години беше извънреден пълномощник за архивите на източногерманската политическа полиция ЩАЗИ. Службата на Гаук, която е с ранг на министерство, осигурява достъп до документите на някогашното министерство на държавната сигурност на бившата ГДР.

Гаук е роден през 1940 г. в Рощок, пристанище на Балтийско море. До падането на Берлинската стена е пастор. После влиза в първия свободно избран парламент на ГДР като представител на антикомунистическата опозиция. След обединението на Германия на 3 октомври 1990 г. Гаук оглавява създадената със специален закон на 29 декември 1991 г. Федерална агенция за архивите на ЩАЗИ. На този пост той се пенсионира преди няколко години.

Сега Гаук е председател на Дружеството за памет и демокрация. В България той изнесе лекция пред конференцията “Архивите на тоталитарната държава и българското общество”, организирана от фондация “Конрад Аденауер”. Централна тема на този форум бяха досиетата на Държавна сигурност.

- Г-н Гаук, в лекцията си казахте, че отварянето на досиетата е имало исторически, морален и юридически смисъл. Сега, повече от 16 години след падането на берлинската стена, смисълът не е ли само исторически?
- Политическият смисъл беше в това, че тайната полиция имаше силно влияние върху обществото и, разбира се, върху антикомунистическата опозиция в ГДР. Някои от най-видните водачи в източногерманското демократично движение през 1989 г. се оказаха дългогодишни информатори на ЩАЗИ. Те са съобщавали какво става в дисидентските и църковните кръгове. Тези хора се домогваха до високи политически постове след промяната и може би щяха да ги заемат, ако не бяхме отворили досиетата. Те напуснаха политиката.

Моралният аспект също е важен. Чрез досиетата разбрахме кои от работещите в съдилищата, училищата, медиите, театрите са шпионирали своите колеги. Те трябваше да бъдат отстранени от работа. Можеха да се насочат към частния бизнес, но повече не биваше да заемат публични длъжности. Това беше важна и правилна мярка.

У нас също имаше много спорове по онова време, имаше даже самоубийства. Но жертвите също бяха преживели страдания и имаха право да узнаят кой им ги е причинил.

- Но през годините след падането на Берлинската стена израсна едно ново поколение, което не знае нищо за някогашния режим. За него ДС е някаква приказка, която даже не му е много интересна. Ето, тайнственият архив на компартията у нас вече е общодостъпен, но няма опашка от желаещи да го прочетат. Мислите ли, че ако досиетата станат общодостъпни, към тях ще има интерес?
- В Германия има голям интерес към историята. Ние имаме комплекс за вина от Втората световна война и затова миналото предизвиква големи дискусии. Мисля, че и в другите страни от някогашния източноевропейски блок ще възникнат нови групи от хора, които ще се заинтересуват от изследване на миналото. Има много жертви на диктатурата, които ще провокират този интерес.

- Напоследък обаче изваждането на досиета не води до оставки. Не изчезна ли срамът от агентурното минало?
- Един феномен, който важи за всички общества в преход, е, че хората могат да научат за миналото всичко или почти всичко, обаче не желаят. Така е и в Германия.

Сега в големи групи от обществото се наблюдава носталгия по старото време на ГДР. Те казват: “Какво толкова, тогава не беше лошо!” Можем да направим паралел със случилото се веднага след Втората световна война. Някои тогава казваха: “Е, не всичко при фюрера беше толкова лошо! Той построи автомагистралите! По негово време нямаше безработица и престъпност!”

С времето се замъглява действителността, спомените стават избирателни. В Германия обаче след войната дойде поколение, което каза: “Вашите спомени са фалшиви. Какво става с вината за нацистките престъпления? Кой носи отговорността за тях?” Така едно поколение по-късно това чувство за вина стана доминираща политическа тема в Германия.

С обществата в преход като нашите ще стане нещо подобно. Дебатите за миналото ще се състоят, макар и с едно поколение закъснение. Всяко общество в преход има свои собствени темпове на развитие. Не можем да кажем с точност кога ще дойде моментът на пречистването, на катарзиса.

- Някога комунистическият лидер на ГДР Ерих Хонекер твърдеше, че има две германски нации. Има ли разлика между хората в Източна и Западна Германия днес?
- Огромна. Източна Германия е с друга култура. Тя е общество в преход, докато Западна Германия е вече гражданско общество. На Изток сме били възпитавани да бъдем ръководени, а на Запад - да носят отговорност. Това е огромна разлика. Трябва да мине време, през което да се живее със свободна преса, с различни политически партии, за да се промени манталитетът на хората. Защото там е разликата. Политическите структури на Изток и на Запад са еднакви, но манталитетът е различен. Той генерира всички други разлики. Разговора води Крум Благов

КАК В ГЕРМАНИЯ СЕ СПРАВИХА С НАСЛЕДСТВОТО НА ДС

През лятото на 1990 г. Първият и последен свободно избран парламент на бившата ГДР създава извънредна комисия за контрол над архивите на ЩАЗИ. За неин председател е избран Йоахим Гаук. В деня на обединението на Германия Гаук е назначен от федералното правителство за извънреден пълномощник за архивите. Днешната федерална агенция, започва своята работа на 1 януари 1992 г. Тя е създадена съгласно закона за архивите на ЩАЗИ от 29 декември 1991 г.

Агенцията е държавна служба, която не е пряко подчинена на никоя институция и е с ранг на министерство. Тя се ръководи от федерален пълномощник. В продължение на 10 години това е Гаук. Негова наследничка става Мариане Биртлер, също една от най-известните правозащитнички на бившата ГДР. Агенцията се контролира от Консултативен съвет, в който влизат парламентарно избрани известни личности от някогашната източногерманска опозиция.

Агенцията предоставя съгласно строго регламентирани норми достъпа до личните досиета. Гражданите имат право да се запознаят с документите, събирани за тях. Статистическите данни към края на 2002 година сочат, че за 10 години са подадени над 2 милиона молби от граждани за достъп до личните им досиета. От тях 1,8 милиона са получили положителен резултат.

Запознаването с досието и другите документи става в специални читални на агенцията, винаги в присъствието на служебно лице. Водещ принцип е за запознаване на всекиго само с тези данни, които ЩАЗИ е събирала лично за него. Всички останали имена, а и пасажи, които могат да послужат за идентификация на трети лица, се заличават в копията, които чете заявителят.

Отделът за работа с държавни и частни организации и дружества е предназначен за изготвяне на лични справки за миналото на служители в тези структури. Законът не предвижда задължителни проверки за принадлежност или сътрудничество с Държавна сигурност. Той дава само право на ръководителите на звената на публичната администрация да извършват проверка на миналото на подчинените им държавни служители. В частния бизнес запитвания за справка могат да бъдат отправяни само по отношение на ръководни кадри от определено ниво нагоре. Санкциите или изводите в случай на положителен отговор за дадения подчинен зависят също от приетата в съответната институция практика.

Законът разрешава също, без да го изисква изрично, проверката в архивите на ЩАЗИ за министри, депутати, адвокати, съдии както на централно, така и на ниво провинции. Но не са един и два случаите, когато въпреки положителен отговор за съмнение или наличие на агентурно минало, въпросното лице продължава да заема държавен пост.

Федералната агенция осигурява достъп до архивите и на учени, изследователи и представители на медиите. Месечно в Агенцията постъпват около 200 заявки за тематични разследвания или проекти от страна на медиите или на научни институти. Те могат да ползват документи, които не съдържат лични данни.

Материалът е препечатан със съкращения от www.geocities.com/decommunization/Instituts.htm в интернет