Биг Брадър не вижда всичко

Автори:
    Станимир Петров

Всички ли гледахме по Нова телевизия какво става зад дебелите стени на Централния софийски затвор? За тези, които не са гледали, не е късно. Така или иначе са минали повече от седем месеца от това, което се е случило. Тези, които гледаха, дали видяха? И дали разбраха, че след всичко това първата реакция на ресорният зам. правосъден министър бе да се довери на тези от служителите, които в началото твърдяха, че всичко било в кръга на майтапа и че няма виновни за извращенията в затвора? Майтап, майтап, ама май на чужд гръб и сто майтапа са малко.

Какво излезе - има извращения, а няма потърпевши. Просто жертвата на извращения се оказва доброволец. Няма и насилници. Никой не издевателства и не склонява другиго към демонстративни хомосексуални действия. И никой не се е съгласил на възмездна услуга - да се прави на куче, да пее на импровизиран микрофон или да свири на неимпровизиран инструмент срещу няколко ценни цигари или друга малка облага. Няма и виновни надзиратели, че са оставили цял един коридор без надзор. Уж това им е работата, но видите ли, точно тогава са били заети с по-важни дейности. От режимен характер.

И когато два дни по-късно и за непросветените в затворното дело стана ясно, че за шокиращите кадри не може да няма виновни, на трима надзиратели беше повдигнато обвинение. Ако ставаше въпрос само за театър зад решетките, няма съмнение, че актьорите са играли ролите си вдъхновено. Независимо по какви подбуди. След като седем месеца по-късно спектакълът се повтори пред отвратената и погнусена аудитория извън решетките на затвора, станахме свидетели на нов жанр, в който сценаристът е едновременно и режисьор, и оператор, и продуцент. И след като е развихрил творческото си въображение в нарушение на закона, не може да претендира за авторски права и също трябва да бъде санкциониран.

Подхождайки не театрално, а професионално, служителите на Министерството на правосъдието вече са наясно, че що се отнася до затворите, основният принцип на Европейския съд по правата на човека в Страсбург съдържа изискване държавата да гарантира, че всяко лице се задържа в условия, които предполагат уважение към неговото човешко достойнство. Поради това от тях се очаква да дадат смислен отговор на въпроса как гарантират това човешко право и да си дадат сметка, че не е възможно цял един коридор, в който са настанени над 100 затворници, да остане без надзор за продължителен период от време. А ако това все пак е станало, да кажат не е ли налице нечие виновно действие или бездействие, довело до коментираното посегателство.

Много още са въпросите, които остават без отговор по повод на излъчения материал. От една страна основният участник в оргията твърди, че е бил заплашван и бит и че дори са му счупени ребра. От друга страна 23-ма свидетели дават писмени обяснения, че основният герой е участвал в оргията за една цигара. При презумпцията за липса на принуда за извършване на хомосексуални действия, не е ли налице възмездна услуга, след като съгласно практиката на затвора, възмездните услуги от типа “аз на тебе - ти на мене” подлежат на строги дисциплинарни наказания. Пак съгласно тази практика, демонстративните хомосексуални действия не могат да останат ненаказани. Така че - няма вариант да няма нарушения.

С цялата си сериозност Законът за изпълнение на наказанията казва, че целта на наказанието е да поправи и превъзпита осъдените към спазване на законите и добрите нрави. Когато обаче, коментирайки оргията, самият министър на правосъдието, който между другото е отговорен и за изпълнението на наказанията, заявява в публичното пространство: “За затворите това горе-долу е нормално нещо, такива случаи не са много редки.” *, зрителите занемяват от изумление. Ако хомосексуалните оргии, мобилните телефони, алкохолът и наркотиците са горе-долу нормално нещо, какви трябва да са нещата, които не са нормални? И те ли остават извън обсега на камерите, извън задълженията на администрацията и извън това, което знаем за корупцията в затворите?

Очевидно, Биг брадър в затвора не вижда всичко. Или вижда само надводната част на айсберга. Дали си затваря очите, пардон, камерите, дали операторите често се разсейват или просто не му стигат камерите? Може би за да вижда всичко, ще му трябват пари за камери, не само в коридорите, но дори в тоалетните? Или също така пари, много пари - за нови затвори, за храна, заплати, медицинско обслужване и ред други смислени дейности? В края на краищата само парите за затворите, това досадно за всяко правителство перо ли е това, което не достига? Или да смятаме, че държавата е абдикирала от отговорностите и задълженията си към българските затвори? Та нали, влизайки в Европа, не можем да ги оставим там някъде, зад ъгъла.


* БТВ новините, 17 март 2006 г., 22 часа.