Бел­гия: Влас­ти­те на­па­дат цър­ква по вре­ме на служ­ба

Ин­сти­ту­тът за ре­ли­гиоз­на по­ли­ти­ка (IRPP) е се­риоз­но при­тес­нен от преду­беж­де­ния­та на бел­гий­ско­то пра­ви­телс­тво сре­щу ре­ли­гиоз­ни­те мал­цинс­тва в стра­на­та.

Във Ва­шин­гтон е пред­ста­вен слу­чаят на 15 бел­гий­ски по­ли­цаи, кои­то нах­лу­ли в ед­на аф­ри­кан­ска пет­деся­тна цър­ква и прек­ра­ти­ли служ­ба­та. При­със­тва­щи­те би­ли раз­пит­ва­ни и сни­ма­ни от слу­жи­те­ли­те на ре­да, кои­то влез­ли без поз­во­ле­ние­то на църковните пред­ста­ви­те­ли, зая­ви оче­ви­де­ц.

За пре­къс­ва­не­то на служ­ба­та, кое­то пред­ставл­ява на­ру­ше­ние на бел­гий­ско­то за­ко­но­да­телс­тво, ми­нис­тъ­рът на пра­во­съ­дие­то Ли­нет Он­ке­линкс е по­лу­чи­ла су­ро­ва кри­ти­ка от ре­ди­ца ре­ли­гиоз­ни ин­сти­ту­ции, ор­га­ни­за­ции за за­щи­та на чо­веш­ки­те пра­ва и ре­ли­гиоз­ни­те сво­бо­ди, как­то и от мно­го чуж­дес­тран­ни пра­ви­телс­тва. Он­ке­линкс е об­ясни­ла, че нах­лу­ва­не­то е би­ло необ­хо­ди­ма стъп­ка в раз­след­ва­не­то на ед­но из­на­сил­ва­не, слу­чи­ло се на те­ри­то­рия в съ­седс­тво с цър­ква­та.

Аф­ри­кан­ска­та пет­деся­тна цър­ква, член на фе­де­рал­ния си­нод на про­тес­тант­ски­те и ева­нге­лис­тките цър­кви, е със­та­ве­на глав­но от ими­грант­ско на­се­ле­ние. Някои оче­вид­ци и бел­гий­ски пар­ла­мен­та­рис­ти са по­со­чи­ли то­зи факт ка­то при­чи­на за на­па­де­ние­то. През пос­лед­ни­те го­ди­ни в Брюк­сел са от­во­ри­ли вра­ти мно­жес­тво мал­ки аф­ри­кан­ски цър­кви. Смен­ящият се де­мог­раф­ски об­лик е ос­но­ва­ние за въз­буж­да­не­то на стъл­кно­ве­ния на ра­сис­тка ос­но­ва.

Та­зи кон­фрон­та­ция с аф­ри­кан­ска­та пет­деся­тна цър­ква е пос­лед­на­та проя­ва на чес­то пов­тарящ се мо­дел на нес­по­луч­ли­во и не­под­ход­ящо от­но­ше­ние към ре­ли­гиоз­ни­те гру­пи от стра­на на бел­гий­ско­то пра­ви­телс­тво. През 1996 г. бел­гий­ският пар­ла­мент е наз­на­чил спе­циал­на ко­ми­сия, коя­то да из­след­ва по­тен­циал­ни­те опа­снос­ти, кои­то “сек­ти­те” мо­гат да пред­ставл­яват за об­щес­тво­то и да пре­по­ръ­ча по­ли­ти­ка, коя­то да се спра­ви с те­зи зап­ла­хи. Док­ла­дът на ко­ми­сия­та от 1997 г. раз­деля “сек­ти­те” на две ши­ро­ко оп­ре­де­ле­ни ка­те­го­рии: пред­ста­ви­те­ли­те на пър­ва­та ка­те­го­рия - оп­ре­де­ле­на ка­то “ор­га­ни­зи­ра­на гру­па от ин­ди­ви­ди, кои­то спо­делят ед­на и съ­ща док­три­на по от­но­ше­ние на някоя ре­ли­гия” - се прие­мат за дос­той­ни за ува­же­ние и спрямо тях се спаз­ва сво­бо­да­та на ре­ли­гия­та и сдру­жа­ва­не­то, кое­то е част от ос­нов­ни­те чо­веш­ки пра­ва.

Пред­ста­ви­те­ли­те на вто­ра­та ка­те­го­рия - на “вред­ни­те сек­тант­ски ор­га­ни­за­ции”, са оп­ре­дел­яни ка­то гру­пи, кои­то има­т или твърдят, че има­т фи­ло­соф­ска или ре­ли­гиоз­на цел, но чия­то ор­га­ни­за­ция или прак­ти­ка включ­ва не­за­кон­ни или вре­ди­тел­ски дей­нос­ти, още­тява­щи от­дел­ни лич­нос­ти или цяло­то об­щес­тво или на­кърн­ява­щи чо­веш­ко­то дос­той­нство.

Към док­ла­да е бил при­ло­жен спи­сък от 189 сек­тант­ски ор­га­ни­за­ции, кои­то са би­ли спо­ме­на­ти в по­ка­за­ния пред ко­ми­сия­та - вклю­чи­тел­но гру­пи ка­то “Сви­де­те­ли­те на Йе­хо­ва”, Цър­ква­та на Ису­с Хрис­тос и свет­ци­те от пос­лед­ния ден, Сциен­то­лож­ка­та цър­ква, Хрис­тиян­ска­та ор­га­ни­за­ция на мла­ди­те же­ни и някол­ко ка­то­ли­чес­ки ре­ли­гиоз­ни гру­пи. Въп­ре­ки че в преам­бю­ла на спи­съ­ка ясно се каз­ва, че той няма за цел да ха­рак­те­ри­зи­ра ни­то ед­на от гру­пи­те ка­то “опа­сна”, на­пи­са­но­то бър­зо ста­ва из­вес­тно в пре­са­та и пред об­щес­тво­то ка­то “спи­съ­ка на опа­сни­те сек­ти”. По-къс­но пар­ла­мен­тът прие­ма някол­ко от пре­по­ръ­ки­те на док­ла­да, но ни­ко­га не до­пус­ка уза­кон­ява­не­то на са­мия спи­сък.

irpp@religionandpolicy.org