“Баталова воденица” - временен “щастлив край”
Гетото. Хронология на последните събития. Ромското гето "Баталова водица" е парче земя с размерите на голямо футболно игрище. Между няколко 14-етажни блока на ж. к. "Сердика" са разположени 50-60 съборетини, а отпред една тухлена барака с пръстен под и малък кръст над входа носи името "черква". До нея друга барака е "кафене". Водоснабдяване и канализация няма (но има ток и хората редовно си го плащат), а "улиците" са криволичещи пръстени пътеки с улеи за мръсна вода в средата им. В петък, 30 юни, наблюдавани чрез камерите на няколко телевизии от целокупната аудитория на сутрешните блокове, булдозери и фадроми трябваше да съборят тези паянтови къщурки. Като вещи слуги на зрителския интерес, някои от каналите още предния ден предвидливо бяха разположили техника, за да бъдат първи при отразяване на зрелището. Около 200-те жители на гетото (между тях поне 80 деца, половината, от които под 5 г., включително и няколко бебета) следваше да се оправят кой както може - на улицата, под открито небе.
Но на 29 юни следобед кметът Борисов реши да отложи с една седмица събарянето на къщурките. На 3 юли на съвещание в Министерство на труда и социалната политика, свикано по инициатива на премиера Станишев, беше взето решение да бъдат отпуснати 300 000 лв. за купуване на фургони, в които - на общинска земя - ще бъдат настанени жителите на "Баталова воденица". Това ще бъде временно решение - докато хората си построят нормални къщи. А дали това "временно решение" ще е по същество вечно - като траещото вече 6 години пребиваване във фургони на хората от т.нар. "Асанова махала" предстои да видим. Засега хората все още имат покрив над главите си, а за истинско трайно решение на проблема им никой от властимащите и дума не обелва.
Предисторията. Кметът на район "Възраждане" г-жа Ева Сеизова се заканва от години, че ще срине това "срамно петно" на територията на района си. Защо? Публичният повод са оплакванията на живущите в съседните блокове и най-вече на хората от бл. 14 от "нетърпимото съседство с тази воняща клоака". Как трябва да мирише едно населено място, в което няма канализация, е въпрос, на който и тя, и началниците от Столичната община предпочетоха да не си задават. Но слухът, че този примамлив терен всъщност е продаден и на него ще се строят разни заведения, така и не спира и никой не си направи труда да го опровергае, а според публикация във в. "Сега" от 1 юли теренът вече е продаден на фирмата "Кампино". Важна подробност тук е, че ако общината се бе заела да направи канализация и да докара вода не само до обществената чешма, но и до къщите на хората, това щеше да е стъпка към узаконяване на гетото и така щеше да се изпари главната причина за заканите и подготовката за разрушаване - че постройките на това парче земя са "незаконни". Дали те служат на хора да живеят в тях или са, например, празни складове, законът не се интересува. Законът е строг, но справедлив, нали? А защо никой не се опитва да бутне и с пръст дори тузарските вили в Бояна и Драгалевци, също незаконни, е въпрос, на който всеки лесно може да си отговори.
В края на лятото на миналата година заканите най-сетне бяха приведени в изпълнение. Хората получиха предупреждения за доброволно напускане. Но те си направиха инициативен комитет, той се свърза с Ромския обществен съвет (РОС), който написа писмо до Столичния общински съвет (СОС). БХК пък помогна на 23 души да заведат дело срещу заповедта на Сеизова, което само по себе си спира изпълнението. Инициативният комитет и РОС постигнаха споразумение с и.д. кмета Минко Герджиков. Махалата се задължи да премахне конете и домашните животни, да спазва обществения ред, а общината каза, че в срок до края на май 2006 г. ще намери "трайно решение" на проблема. Започна усилено да се говори за заселването на хората в едно изоставено общежитие в кв. "Земляне". Конете, каруците и другите животни изчезнаха, но общината не направи нищо, за да изпълни своята част. Новият кмет Борисов заяви, че не признава споразумение, сключено с временния му предшественик. На 12 юни т.г. ВАС реши, че заповедта на г-жа Сеизова е законосъобразна и отказа да вземе под внимание аргументите за крещящото противоречие на предстоящото събаряне с практиката на Европейския съд в Страсбург. Верен на една устойчива порочна традиция, ВАС прецени само формалната законосъобразност на заповедта на Сеизова и откри това, което всички знаят - че постройките са незаконни, защото са... незаконни. Хората наново получиха предупреждения, а 30 юни следваше да е последният ден от почти вековното съществуване на тази махала.
Реакциите. Как се стигна до "щастливия край". Имаше признаци, че общината е решила "да се справи с ромските гета", като почне от най-малките. На 17 май във всички вестници излезе информация, че Комисията по обществен ред и сигурност на СОС (защо тя!?) е решила през юли да почне "масово разчистване на незаконните ромски гета", като ще се започне от "Баталова воденица" и "Захарна фабрика". Съобщено беше, че БХК ще бъде поканен да вземе участие в един бъдещ "обществен съвет" или "междуведомствен комитет, който ще "търси решение" на проблема с тези гета. В отговор БХК изпрати до кмета, председателя на тази комисия Стефан Иванов и до шефа на СОС Владимир Кисьов писмо, в което обстойно разясни юрис-пруденцията на съда в Страсбург по много казуси от подобен род.
За разлика от българските си колеги, съдиите в Европейския съд намират, че хората имат право на дом и на личен и семеен живот, който да водят в него, независимо от това, дали имат формални документи за собственост или не. Те имат право на собственост върху постройките, в които живеят, стига да ги обитават от много време, още повече в случаи, в които "държавни органи са толерирали дълго време изградени частни постройки върху обществена земя, без да реагират..., с което де факто са признали, че ... хората притежават право на собственост върху постройките си...". При това положение лицата имат "...основателно и правомерно очакване да могат ефективно да упражняват правото си на собственост." Точно такава е ситуацията с "Баталова воденица" и няма никакво значение дали хора живеят там от почти сто години или само от около четиридесет, както твърди г-жа Сеизова. На това писмо получихме един съвсем формален отговор. Проектираният "обществен съвет" си остана само добро намерение, а дори и да е бил създаден на книга, БХК, въпреки предварителната публична покана, не е канен да участва в него. И до ден днешен няма и намек, че отговорните фактори в общината са прочели действително нашето послание, а и да са го сторили, то е било както дяволът чете Евангелието.
На 21 юни две европейски правозащитни организации - Центърът по жилищни права и защита от принудително изселване и Европейският център за правата на ромите (ЕЦПР) изпратиха до президента, премиера и до общинските власти обстойно писмо, с което призоваваха облечените във висша власт мъже да се намесят, разяснявайки им колко голямо ще е нарушението на човешките права, ако разрушаването се осъществи. На 26 юни БХК и Междуетническа инициатива за човешки права (МИЧП) дадоха пресконференция по повод насроченото събитие. Съобщихме, че сме завели дело в Страсбург срещу решението на ВАС. Уведомихме също, че сме помолили Европейския съд да вземе временни мерки за предотвратяване на масово нарушение на човешки права. Той има право на това, а в такива спешни случаи може дори да забрани предприемането на проектираните действия. В отговор съдът не предписа временни мерки, но приложи процедурата по чл. 40 от Правилника си, като уведоми незабавно правителството за подадената срещу него жалба. Известната евродепутатка г-жа Елс де Хрун, научила за събитията от нас, изпрати молба до кмета да се въздържа от събаряне. РОС, заедно с други неромски организации, написа писмо до всички високи инстанции. Депутатът от "Евророма" г-н Тома Томов писа на премиерския съветник Филип Боков. На 27 юни г-жа де Хрун се обърна към комисаря по заетостта и трудовите ресурси в Европейската комисия г-н Владимир Шпидла. Впрочем той неотдавна беше в България и не пропусна да разкритикува публично правителството за бездействието му по ромските въпроси. След ден, с протест излезе и Международната хелзинкска федерация за правата на човека.
В сряда, 28 юни, стана ясно, че телевизиите вече са получили покана от общинските власти да отразят събарянето и те почнаха да се готвят за това. Авторът на тези редове беше поканен да изкаже "на живо" позицията на БХК по въпроса, докато трае разрушаването. Тогава, в отговор на молбата ни за спешна намеса, четирима члена на Европейския парламент - Елс де Хрун, ръководителят на фракцията на зелените Даниел Кон-Бендит, Хилтруд Беер и Барт Стаес написаха писмо до Станишев, в което го призоваваха да упражни влиянието си върху кмета Борисов за отлагане на разчистването на терена. Те окачествиха действията на общинската администрация като "анти-ромски" и предупредиха, че премахването на къщите няма да се отрази добре на България непосредствено преди решаващия октомврийски доклад на Еврокомисията.
Кулминацията. Кулминацията настъпи в четвъртък, 28 юни. От 11 ч. хората от гетото демонстрираха с лозунга "И ние сме хора, и ние имаме право на дом". Тази демонстрация беше замислена да бъде в центъра на града - пред сградата на общината на "Московска". Но кметството я "пренасочи" и тя се състоя пред сградата на Двореца на децата в "Красна поляна" - едно решение, което успешно скри от публиката протеста на хората, дошли с бебета на ръце, да кажат, че ще застанат с телата си пред булдозерите, ако те действително дойдат на следващия ден. През това време от факса на БХК се разпращаше до институциите и медиите посланието на евродепутатите. ЕЦПР изпрати ново писмо.
В ранния следобед на онзи четвъртък пред сградата на общината можеха да се видят група ромски общественици начело с г-н Златко Младенов, председател на РОС и г-н Георги Голов, експерт по ЕДН в общината, инициативния комитет на хората от "Баталова воденица" и правозащитници. Те искаха да се срещнат за последен разговор с кмета. Вместо това от черна лимузина, придружен от гавази и двама-трима услужливи журналисти, както и от юридическата съветничка на Фондация "Романи Бахт" около 14,30 ч. пристигна г-н Цветелин Кънчев, шеф на партия "Евророма". Малко след това, с джип, но без охрана, пристигна и Бойко Борисов. Останалите останаха да чакат и не бяха допуснати до тайния разговор на "големците". След около 40 мин. Цветелин Кънчев излезе и обяви, че е постигнал споразумение с кмета. После отпраши към "Баталова воденица" и съобщавайки на хората, че бутането се отлага, грозно им се скара, че са го пренебрегнали, като не са се обърнали към него, единствения, който може да им реши проблема, а са търсили разни чужди организации. Той заяви още, че "Евророма" ще даде пари (!?), а общината терен и така ще се построят жилища. Така на ромската публика трябваше да стане ясно, че Бойко Борисов признава единствено Цветелин Кънчев. Както се казва - танто за танто. Целокупните благодарни роми ще гласуват за партията на Кънчев, а той - я срещу депутатско място, я срещу нещо друго, ще продаде гласовете на бат`Бойко. Избори идат...
Но този плитък замисъл, показващ колко малко и кметът, и партийният лидер уважават т.нар. "електорат" не издържа и два часа. Защото около 17 ч. кметската пресслужба разпространи официално съобщение, в което се казва, че "повод за решението на кмета е изпратено писмо до премиера от Европейския парламент, в което се настоява за отлагане на евакуацията и разрушаването на къщите, както и да се намери дълготрайно решение на проблема, с което всички засегнати страни да се съгласят". За никакъв Цветелин Кънчев и дума не се обелва там. И правилно, след като от канцеларията на премиера са препратили писмото на евродепутатите, в резултат, на което "в проведения конструктивен разговор двамата са се уточнили, че държавата ще участва активно в решаването на проблема, включително със средства"..., а "кметът Бойко Борисов ще информира премиера за всички стъпки, които общината предприема..." На другия ден в някои вестници излезе информация с източник Цветелин Кънчев, че той лично е алармирал г-жа де Хрун. Така де - щом канцеларията на кмета му удря такъв шут, поне той да е авторът на апела, предизвикал спасителната намеса. В писмо до пишещия тези редове, г-жа де Хрун заяви, че не познава Цветелин Кънчев и не е получавала известия от него.
В късния следобед на този ден се получи и уведомлението до правителството от Европейския съд в Страсбург. Като се има пред вид обширната му практика в подобни дела, няма съмнение, че след време България ще загуби и това.
Расизмът, измамата и политическите сметки. С това историята приключва - временно. Вероятно хората ще получат фургони или нещо подобно, къщите ще бъдат бутнати, а колко дълго ще продължи "временното решение" никой не знае. Една драма свърши, за да почне нова.
За всички е ясно, че хората спасиха покрива над главите си заради намесата на евродепутатите. За всички е ясно също, че тя едва ли щеше да е толкова ефективна, ако страната ни не беше толкова близо до заветния последен октомврийски доклад. Очевидно е също, че водещите политици използваха човешкото нещастие, за да си удрят публични шамари: кавгата между правителството и напиращият да го събори кмет се развива пред очите на целия народ. Какво тук значат правата на човека, още повече на "някакви роми"? Избирателят трябва да разбере, че "Брюксел ни притиска" и затова трябва да се предприемат непопулярни мерки като например да се отсрочи събарянето на някое и друго гето.
В тази история няколко неща поразяват.
На първо място поразява поведението на голяма част от медиите. Те, като коригираща "четвърта власт" следваше да обяснят на властимащите, че има човешки права, че жителите на "Баталова воденица" също имат такива. Те трябваше да приветстват намесата на евродепутатите и да разкритикуват формалното решение на ВАС. Вместо това видяхме потоци от гневни реплики с лайтмотив "Не козирувайте на всяко писмо от Брюксел". Ако с писмото на четиримата се е накърнило националното достойнство на България, изразено в решението на ВАС, то кой е виновен - този, който нехае за правата на хората, или този, който ги защитава?
На първо място поразява поведението на голяма част от медиите. Те, като коригираща "четвърта власт" следваше да обяснят на властимащите, че има човешки права, че жителите на "Баталова воденица" също имат такива. Те трябваше да приветстват намесата на евродепутатите и да разкритикуват формалното решение на ВАС. Вместо това видяхме потоци от гневни реплики с лайтмотив "Не козирувайте на всяко писмо от Брюксел". Ако с писмото на четиримата се е накърнило националното достойнство на България, изразено в решението на ВАС, то кой е виновен - този, който нехае за правата на хората, или този, който ги защитава?
В унисон с поведението на много медии е и това на дребни политически играчи като Любен Дилов, който също намери за нужно да защити националното достойнство. Но то пък едва ли следва да учудва някого.
На второ място, поразителна и срамна е търговията с човешкото нещастие. Водещите политици отдавна и "в широки мащаби" я практикуват. Но човек очаква, че поне водачът на една малцинствена партия като Цветелин Кънчев ще се въздържи от нея, защото защитава правата на малцинството... Е, и това се оказа поредната наивност.
Трето, но не и по значение, е поразителният правен нихилизъм на повечето български политици. За кой ли път, но рядко така убедително, те - с действията и с бездействията си - доказаха, че правата на човека за тях са куха фраза, достойна единствено за употреба в интервюта пред чуждестранни медии. Политикът - в изказванията си - трябва да е в крак с модата, нали така? Смешната случка като тази, че съветниците на Бойко Борисов, а може би и той самият, не правят разлика между писмо на евродепутати и мнението на институцията Европейски парламент, поради което са питали последния дали писмото изразява официалната му позиция, можем и да не я слагаме в сметката - ще минат години, ще се научат. На наш гръб.
И последното, което поразява, е позицията на компетентни хора като Красен Станчев. Пазарният фундаментализъм, който той проповядва в многобройните си изяви, сигурно е полезен като лекарство срещу залитанията по социалистическото минало. Тук нямам възможност да споря обстойно с част от позициите му, изразени в статията в "Монитор" "Циганските жилища - безплатен обяд за чужда сметка". Все пак, струва ми се, че достойнството на човека и спасяването на най-елементарните условия за съществуване стоят над формално разбраните "права на собственост", още повече, когато те не са узаконени при такъв специфичен случай, какъвто са повечето от ромските гета. Случай, обременен с история и културни особености, които никак нямат еднолинейно обяснение. Достатъчно е да кажем, че около 70% от постройките в ромските гета в страната се определят от общинските власти като "незаконни". Но ако следваме докрай логиката на г-н Станчев, то и безплатното извозване на евакуиращите се от бомбардирания Бейрут американци, за което тези дни обяви Държавният департамент, е "безплатно извозване за чужда сметка". ЕСПЧ решително допуска признаване на права на собственост и без формален титул за нея. А ако някой каже, че ЕСПЧ е социалистическа институция, то с такъв човек няма и нужда да се спори.
28 юни, 11 ч. хората от гетото демонстрират с лозунга "И ние сме хора, и ние имаме право на дом". Тази демонстрация беше замислена да бъде в центъра на града - пред сградата на общината на "Московска". Но кметството я "пренасочи" и тя се състоя пред сградата на Двореца на децата в "Красна поляна".
На 21 юни две европейски правозащитни организации - Центърът по жилищни права и защита от принудително изселване и Европейският център за правата на ромите (ЕЦПР) изпратиха до президента, премиера и общинските власти обстойно писмо, с което призоваваха облечените във висша власт мъже да се намесят, разяснявайки им колко голямо ще е нарушението на човешките права.