Балканите: Изоставане в човешките права
Според Хюман Райтс Уоч, защитата на човешките права в страните от Западните Балкани изостава далеч назад спрямо стремежа им за европейска интеграция. В световния си доклад за 2010 г. ХРУ документира положението и проблемите, свързани с човешките права в Босна, Хърватия, Сърбия и Косово.
Докладът отчита неравномерния прогрес в региона по отношение на търсенето на отговорност за военните престъпления и злоупотребите срещу етническите малцинства, както и препятствията при завръщането на изселените хора, и проблемите на отделните държави.
„Ако правителствата на балканските държави гледат сериозно на европейската интеграция, те трябва да отдадат по-голям приоритет на човешките права, казва Уонда Трожчинска-ван Гендерен, експерт по Западните Балкани към ХРУ. - Сред тези страни се включва и Хърватия, държава, която се намира най-близо до европейското членство, но която има да свърши още много, за да отговори на европейските стандарти.”
Докладът от 612 страници или двайсетият годишен отчет за практиките на човешките права по света резюмира основните насоки на човешките права в повече от 90 държави и територии по света, като показва дълбинната проучвателна работа, извършена от екипа на ХРУ през 2009 г.
Търсенето на отговорност за военните престъпления е основен проблем в региона, твърди се в световния доклад, както по отношение на сътрудничеството на страните с Международния криминален трибунал за бивша Югославия, така и спрямо разследването на отделните военни престъпления на всяка държава. Босна и Херцеговина е направила стъпки към вътрешни разследвания, въпреки заплахите да отнемат ролята на международните съдии и прокурори в специалната камара за военни престъпления. Докато Хърватия преследва заподозрени във военни престъпления, непропорционален брой обвиняеми са сърби и така сътрудничеството й с трибунала се оказва несъстоятелно.
Подобреното сътрудничество на Сърбия с трибунала все още не е довело до ареста на най-търсения заподозрян във военни престъпления, Ратко Младич, военен лидер на босненските сърби, въпреки множеството обещания, че ще бъде даден на съд. Най-бавно върви процесът на търсене на извършители на военни престъпления в Косово, но все пак има няколко окуражаващи знаци. Сред тях са завеждането на дела от новите европейски мисии в Косово за малък брой случаи на военни престъпления, включително разследването на извършените през 1999 г. от Армията за освобождение на Косово вероятни прехвърляния на около 400 сръбски и други пленници в центрове за задържане в Албания.
„Справедливостта за жертвите на военни злоупотреби трябва да бъде приоритет за властите в региона, както и за ЕС,” продължава Трожчинска-ван Гендерен. Ромите и другите етнически малцинства остават маргинализирани и уязвими от насилие. Според ХРУ броят на междуетническите инциденти не е голям, но отразява линията на по-голяма сегрегация на етническите общности, отколкото на по-голяма интеграция. Етнически разделените градове, особено Косовска Митровица, остават гореща точка.
Отношението на Сърбия към ромското й население е проблем. Насилствените гонения на роми от къщите им в Белград през 2009 г. са конкретна и притеснителна илюстрация на маргиналната позиция на ромите. В Косово серията нападения срещу роми в по-рано мирния град Гниляне също е причина за загриженост. В наредба от декември на Европейския съд за човешките права се подчертава дискриминационната същност на босненската политическа система и конституция, според която на евреите и на ромите не им е позволено да излъчват кандидатури за президент и парламент.
Няма особен напредък към трайни решения за изселени хора и за бежанци. Броят на доброволните завръщания на бежанци е намалял в региона, докато западноевропейските държави извършват насилствени връщания, особено в Сърбия и Косово. Десет години след разрушаването на ромския квартал в Митровица бившите му жители все още се намират в лагери в северна Митровица (Чесмин Луг, Остероде и Лепосавич), където са изложени на вредното влияние на замърсяването с олово. Хюман Райтс Уоч отбелязва, че съобщението на ЕС от декември за голям проект със САЩ за пренастаняването на живеещите в лагери и осигуряването на медицинското им лечение е добър знак.
„Насилствените завръщания, особено при отсъствието на ефективна помощ, влошават положението на уязвимите малцинства, особено на ромите в Косово, казва Трожчинска-ван Гендерен. - Западните правителства, особено Германия, където са намерили убежище голям брой роми от региона, спешно се нуждаят от преразглеждане на подхода и работата си с агенцията за бежанците към ООН, за да бъдат сигурни, че завръщанията им са състоятелни и обезпечени.”
ХРУ изразява загриженост и за тормоза над защитниците на човешките права и над независимите журналисти в региона. Проявите на тормоз варират от анонимни и публични заплахи, до забрани за организиране на публични прояви, свързани с криминални и граждански искове за клевета, повдигнати срещу активисти.
„Властите в региона трябва да потвърдят задълженията си към човешките права и свободата на изразяване и да дадат да се разбере, че няма да позволяват тормоза над защитниците на човешките права и над журналистите,” каза Трожчинска-ван Гендерен.
Сред другите специфични проблеми, идентифицирани в световния доклад, са:
- липсата на напредък от страна на Хърватия в деинституционализирането на хора с ментални увреждания, въпреки обещанията това да стане;
- слабости в хърватската система за даване на убежище, включително крайно ниската степен на приемане на бежанци и рутинното арестуване на търсещите убежище;
- политиката на Босна за безкрайно задържане на заподозрени в тероризъм, лишени от босненската им националност, както и усилията да бъдат депортирани в държави, където ще бъдат изправени на риск от мъчения;
- етническо напрежение в сръбския регион с албанско мнозинство Прешево;
- опити от страна на ООН в Косово да се отслаби и подрони работата на Съветническия панел за човешки права към ООН, единственият механизъм, който дава възможност на гражданите на Косово да повдигат жалби срещу мисията при случаи на злоупотреби с човешките права.