Азе­рбай­джа­н: Про­въз­глас­яват за Мъж на годината уб­иец на ар­мен­ски офи­це­р

През ап­рил Бу­да­пе­щен­ският вър­хо­вен съд осъ­ди на до­жи­во­тен зат­вор Ра­мил Са­фа­ров, лей­те­нант от азе­рбай­джан­ска­та ар­мия, за убий­ство­то на не­гов ар­мен­ски ко­ле­га, из­вър­ше­но през 2004 г., до­ка­то два­ма­та уча­ства­ли в на­тов­ско уче­ние.

През фев­руа­ри 2004 г., до­ка­то уча­ства­л в на­тов­ска парт­ньор­ска прог­ра­ма за мир, Са­фа­ров бил аре­сту­ва­н от ун­гар­ска­та по­ли­ция за бру­тал­но­то убий­ство на ар­мен­ския лей­те­нант Гюр­ген Мар­карян, кой­то съ­що уча­ства­л в ме­роп­рия­тие­то. Са­фа­ров е приз­нат за ви­но­вен, че е нас­якъл Мар­карян до смърт с брад­ва и нож, до­ка­то ар­ме­не­цът спял. Ад­во­ка­ти­те на Са­фа­ров вед­на­га опо­вес­ти­ли, че въз­на­мер­яват да об­жал­ват та­зи при­съ­да, коя­то мо­же да бъ­де на­ма­ле­на до 30 го­ди­ни зат­вор.

От мно­гок­рат­ни прег­ле­ди, на­ре­де­ни от ун­гар­ско­то Ми­нис­терс­тво на пра­во­съ­дие­то, се зак­лю­ча­ва, че Са­фа­ров няма пси­хич­но за­бол­ява­не и е бил спо­со­бен да оце­ни пос­ледс­твия­та от дей­ствия­та си. По вре­ме на из­слуш­ва­ния­та той не е из­ра­зил ни­как­во съ­жа­ле­ние и всъщ­ност е приз­нал с гор­дост пос­тъп­ка­та си. При произ­нас­яне­то на при­съ­да­та съ­дия­та пот­вър­дил, че об­ви­не­ният “е уби­л своя­та жер­тва са­мо за­що­то той е бил ар­ме­нец”, ка­то от­бел­язал, че из­вър­ше­но­то убий­ство “е уми­шле­но, по­роч­но и край­но жес­то­ко прес­тъп­ле­ние”.

Ев­ро­пей­ска­та ар­мен­ска фе­де­ра­ция е спо­де­ли­ла с ме­дии­те, по­ли­ти­ци­те и по­ли­ти­чес­ки­те ли­де­ри, че пра­ви­телс­тво­то на Азе­рбай­джа­н се от­нася към Са­фа­ров ка­то към на­цио­на­лен ге­рой. През фев­руа­ри 2006 г. той е об­явен за Мъж на го­ди­на­та от ми­нис­тъ­ра на вът­реш­ни­те ра­бо­ти Ис­кан­дер Ха­ми­дов, за­що­то “за­щи­та­вал дър­жа­ва­та и на­цио­нал­ни­те є ин­те­ре­си”. По слу­чай праз­ненс­тво­то Ха­ми­дов заяв­ява: “Не ме ин­те­ре­су­ва как Са­фа­ров е уби­л ар­мен­ския офи­це­р. Кол­ко­то по­ве­че азе­ри уби­ва­т ар­мен­ци, тол­ко­ва по-мал­ко ар­мен­ци ще има. Ако все­ки азе­рски вой­ник е уби­­л по еди­н ар­мен­ски, вой­на­та ще­ше да е за­вър­ши­ла с по­бе­да­та на Азе­рбай­джа­н.”

Слу­чаят на Са­фа­ров илю­стри­ра ан­тиар­мен­ска­та ис­те­рия, об­хва­на­ла Азе­рбай­джа­н. Под­бу­ди­телс­тва­та към ра­со­ва ом­ра­за от стра­на на по­ли­ти­чес­ки­те ли­де­ри пред­ставят по­ре­ди­ца­та от ужа­си, кои­то ка­ра­бах­ски­те ар­мен­ци са пре­жи­ве­ли, пре­ди да се ос­во­бодят от азе­рбай­джан­ски­я кон­трол”, зая­ви Ло­ран Лей­лекян, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Ев­ро­пей­ска­та ар­мен­ска фе­де­ра­ция.

Меж­ду 1988 г. и 1994 г. над 500 000 ар­мен­ци от Азе­рбай­джа­н, глав­но жер­тви на пог­ро­ми (в Шум­граит, Ки­ро­ва­бад, Ба­ку), ор­га­ни­зи­ра­ни от азе­рбай­джан­ски­те влас­ти, са би­ли при­ну­де­ни да из­бягат от стра­на­та си.

“Кли­ма­тът на ом­ра­за, под­клаж­дан от азе­рбай­джан­ски­те влас­ти, ос­та­ва глав­но­то препя­тствие за мир­ния про­цес на ОС­СЕ. В ин­те­рес на ми­ра Ев­ро­пей­ският съюз трябва да на­ло­жи на Азе­рбай­джа­н съ­щи­те ог­ра­ни­че­ния, кои­то е из­пол­звал спрямо ли­де­ри­те на Бе­ла­рус”, зак­лю­чи Ло­ран Лей­лекян.