Анонимна хомофобия

Автори:
    Лили Тодорова

Три момичета от ЛГБТ-Пловдив поставиха пред Комисията за защита от дискриминация наглед проста задача: да осъди внушаването на хомофобски настроения чрез брошури за кръводаряване. Делото се гледа в началото на ноември 2011 г. и ответната страна – Националният център по хематология и трансфузиология (НЦХТ), оказа пълно съдействие за изясняване на случая. До средата на януари обаче решение още нямаше.

Какво затруднява Комисията

Когато няма спор по същество, вината се доказва трудно. Повод за жалбата е текст от здравна брошура, според който не трябва да даряват кръв хора, които „са хомосексуалисти или имат полови контакти с хомосексуалисти“. С това определение се извършва пряка дискриминация спрямо хомо- и бисексуалните, защото обществото се дезинформира и се провокират хомофобски нагласи, смятат жалбоподателките Ивелина Паничарова, Ивелина Пашова и Кръстина Димовска. Рискът от зараза с ХИВ не зависи от сексуалната ориентация, а от сексуалното поведение.

В Националния център по хематология и трансфузиология са напълно съгласни с това. Тяхната позиция е, че откакто е приет Законът за защита от дискриминация се спазва във всички аспекти на тяхната практика. Брошурите, представени в Антидискриминационната комисия, са от по-ранен период, от 2000-та година. Противоречието с възприетите по-късно норми е очевидно, но не ни касае, подчерта директорът на НХТЦ Андрей Андреев. Той е категоричен, че не са поръчвани и отпечатвани брошури за кръводарителски кампании, които да съдържат посочения текст, и изрази учудване от наличието на подобни материали в кръводарителските центрове.

Около това в крайна сметка се завъртя съдебното дирене. Свидетелите Добромир Добрев и Десислава Стоилова потвърдиха, че са виждали през 2011 г. хомофобските брошури на местата, където са дарявали кръв. В самите анкети, които са попълвали, подобни въпроси не са фигурирали. Никой не ги е възпрял да бъдат кръводарители заради сексуалната им ориентация, въобще не са ги питали за това. И двамата са многократни кръводарители според твърденията им (Андреев оспорва този пункт, позовава се на данните от архива). Причината да реагират на прочетеното е именно внушението, че са опасни.

Някой друг е виновен

За да се приемат като неоспорими доказателства, твърденията и свидетелските показания трябва да са потвърдени документално. Брошурите със спорното предупреждение са налице. Жалбоподателката Ивелина Паничарова потвърди, че лично е виждала голям брой от тях в кръвния център в Пловдив. Но на двата представени образеца името на издателя е различно. Самата кампания „Безопасността на кръвта започва от теб“ е с над десетгодишна история. Вероятно различни хора в системата на кръводаряването си вършат добросъвестно работата и възпроизвеждат агитационните материали без зла умисъл. Вероятно така се защитава обвинената в хомофобия институция.

Няма никакво съмнение, брошурите са наши, потвърди Андрей Андреев след първото заседание на Комисията. Ерго, не са фабрикувани с цел злепоставяне. Но защо не може да се проследи кога са отпечатани и защо продължават да се разпространяват? Поне за това Комисията за защита от дискриминация трябва да се произнесе.

 

Лили Тодорова е журналист. Работила е в БТА. Участва в изследването на БХК „Пиар и медии“.