Анализ на основни данни от социологическо изследване на читателската аудитория на вестник "Уикенд"

През май та­зи го­ди­на те­ре­нен еки­п на Ин­сти­тут “От­во­ре­но об­щес­тво” из­вър­ши по по­ръч­ка на Бъл­гар­ския хел­зинк­ски ко­ми­тет гол­ямо из­след­ва­не на кул­тур­ни­те наг­ла­си, цен­нос­тни­те и по­ли­ти­чес­ки­те ор­иен­та­ции на бъл­гар­ски­те граж­да­ни. Спе­циа­лен фо­кус на то­ва проуч­ва­не оба­че бе из­след­ва­не­то на ау­ди­то­рия­та и наг­ла­си­те към вес­тник “Уи­ке­нд”.

Фе­но­ме­нът “жъл­та пре­са”, кой­то въз­ник­на у нас и бур­но се раз­ви през пос­лед­ни­те де­се­ти­на го­ди­ни, има мно­гос­тран­ни ефе­кти вър­ху чи­та­тел­ска­та ау­ди­то­ри­я, т.е. вър­ху ак­тив­на­та част от граж­да­ни­те на стра­на­та. Част от тях - от су­бек­тив­на­та глед­на точ­ка на мно­го чи­та­те­ли са по­ло­жи­тел­ни - “жъл­та­та пре­са” им поз­вол­ява “да над­ник­нат зад за­ве­са­та”, да нау­чат не­ща за жи­во­та на пуб­лич­ни лич­нос­ти, кои­то ина­че няма как да бъ­дат нау­че­ни. Ос­вен то­ва, тя за­бавл­ява, раз­да­ва по­лез­ни съ­ве­ти (в “жъл­ти­те вес­тни­ци” руб­ри­ки­те с все­въз­мож­ни съ­ве­ти за до­ма­кинс­тво­то, гра­ди­на­та, уре­дба­та на до­ма, гот­ве­не­то са мно­го ши­ро­ко зас­тъ­пе­ни и не е слу­чай­но, че “се­риоз­ни” вес­тни­ци ка­то “Труд” и “24 ча­са” въ­ве­до­ха във все­ки брой и ку­ли­нар­на руб­ри­ка), слу­жи ка­то “до­ма­шен ле­кар”. “Жъл­та­та пре­са”, ма­кар то­ва да не е по де­фи­ни­ция ос­нов­но­то й пред­наз­на­че­ние, мо­же съ­що та­ка да фор­ми­ра и по­ли­ти­чес­ки мне­ния и наг­ла­си у ау­ди­то­рия­та. В съ­що­то вре­ме, от­ри­ца­тел­ни­те - от глед­на­та точ­ка на т.нар. “ка­чес­тве­на пре­са” - ка­чес­тва на “жъл­та­та” са всеиз­вес­тни: плъз­га­не по по­вър­хнос­тта на проб­ле­ми­те, прис­пи­ва­не на граж­дан­ска­та ак­тив­ност на чи­та­те­ли­те, въз­пи­та­ва­не на нез­драв клю­кар­ски вкус към го­ла­та сен­за­ция, най-чес­то пер­со­на­ли­зи­ра­на чрез случ­ки от жи­во­та на из­вес­тни хо­ра, лип­са на ана­ли­тич­ност, за­дъл­бо­че­ност и кри­тич­ност в тек­сто­ве­те, сла­ба или ни­как­ва гри­жа за дос­то­вер­нос­тта на ин­фор­ма­ция­та. Та­ка вес­тни­кът се прев­ръ­ща от три­бу­на за об­съж­да­не на об­щес­тве­ни проб­ле­ми в средс­тво за прия­тно пре­кар­ва­не на вре­ме­то, от място за спор и диа­лог в място, къ­де­то мо­жеш, об­раз­но ка­за­но, “да над­ник­неш зад клю­чал­ка­та”, от пуб­ли­чен въз­пи­та­тел в ду­ха на т.нар. об­що­чо­веш­ки цен­нос­ти в - неря­дко - про­па­ган­дист на на­си­лие, ксе­но­фо­бия и дис­кри­ми­на­ция.

Доб­ре из­вес­тен факт е, че чрез из­нас­яне­то на по съ­щес­тво па­па­раш­ка ин­фор­ма­ция - ис­тин­ска или из­мис­ле­на - за жи­во­та на из­вес­тни хо­ра, “жъл­та­та пре­са” съз­да­ва осо­бе­но чувс­тво на илю­зор­но съп­ри­час­тие към “жи­во­та на ели­та”: аз се на­пи­вам в съ­бо­та, и Х. У. - съ­що, аз “кръш­кам”, ко­га­то мо­га, и Z. пра­ви съ­що­то, аз оби­ча­м то­ва и то­ва яде­не, и, за моя ра­дост, и звез­да­та А.Б. има съ­щи­те вку­со­ве. Зна­чи и те са ка­то мен, прос­то са има­ли по­ве­че къс­мет, дру­го няма, си каз­ва рев­нос­тният чи­та­тел на “жъл­та пре­са”. Е, зна­чи мо­же и на мен да ми се ус­мих­не къс­ме­тът, си мис­ли той. То­зи тип наг­ла­си, то­ва при­зем­ява­не на звез­ди­те, има от­дав­на ус­та­но­вен, та­ка да се ка­же, “ре­лак­си­ращ” ефе­кт по от­но­ше­ние на из­глаж­да­не­то на со­циал­ни­те нап­ре­же­ния и кон­флик­ти и ус­та­нов­ява­не на мир меж­ду ели­та и ма­си­те.

“Жъл­та­та пре­са” - по­не в бъл­гар­ския й ва­риант, се от­ли­ча­ва и с: на­ли­чие на неп­ро­ве­ре­на, не­дос­то­вер­на ин­фор­ма­ция, изо­би­лие от ано­ним­ни или под­пи­са­ни с псев­до­ни­ми тек­сто­ве, пъс­тро, крещ­ящо и в из­вес­тен сми­съл ки­чоз­но гра­фич­но офо­рмле­ние.

Всич­ко то­ва е из­вес­тно и цел­та на то­зи текст не е да при­помня об­щоиз­вес­тни ис­ти­ни, а да из­ло­жи пър­ва ски­ца на ре­зул­та­ти­те от из­след­ва­не на наг­ла­си­те на чи­та­те­ли на вес­тник “Уи­ке­нд”. То­зи вес­тник и чи­та­те­ли­те му бяха из­бра­ни ка­то обе­кт на проуч­ва­не, за­що­то, пър­во, то­ва е най-ти­раж­ният “жълт вес­тник” у нас и ако мо­же та­ка да се ка­же, е “об­ра­зец в жан­ра” меж­ду мно­го­то дру­ги по­доб­ни вес­тни­ци. Вто­ро, и то­ва е мно­го важ­но - в не­го, за раз­ли­ка от дру­ги­те, има и не­мал­ко тек­сто­ве с по­ли­ти­чес­ки ха­рак­тер, а т.нар. “раз­кри­тия” из­ли­зат из­вън рам­ки­те на опу­блич­ност­ява­не­то на час­тния жи­вот на из­вес­тни хо­ра и там мо­гат да се на­мерят по­ли­ти­чес­ки ана­ли­зи и прог­но­зи, тек­сто­ве за краж­би, тъм­ни сдел­ки и да­ла­ве­ри на хо­ра, при­над­ле­жа­щи към уп­равл­ява­щия ели­т. Те­зи му осо­бе­нос­ти, съ­че­та­ни с мно­го ви­со­кия за Бъл­га­рия ти­раж, го нап­ра­ви­ха мо­де­лен обе­кт, обект-об­ра­зец на на­ше­то из­след­ва­не на жъл­та­та пре­са. На­ли­чие­то на по­ли­ти­чес­ки ма­те­риа­ли и на раз­кри­тия за тъм­ни де­ла на хо­ра от влас­тва­щия ели­т, как­то и мно­го го­ле­мият за на­ши­те ус­ло­вия ти­раж (пред­пос­тав­ка вес­тни­кът да се из­дър­жа от про­даж­би и да не е при­ну­ден да про­да­ва ка­то дру­ги­те тол­ко­ва мно­го, площ­та си за рек­ла­ми, кое­то во­ди до за­ви­си­мост от рек­ла­мо­да­теля) ве­роя­тно са при­чи­на­та да има ек­спер­ти, кои­то твърдят, че в-к “Уи­ке­нд” е “най-сво­бод­ният вес­тник у нас”.

Об­щият брой рес­пон­ден­ти в цяло­то из­след­ва­не, кое­то е мно­го об­шир­но и включ­ва бло­ко­ве за по­ли­ти­чес­ки­те наг­ла­си, за цен­нос­тни­те наг­ла­си, за от­но­ше­ние­то към и кон­су­ма­ция­та на кул­тур­ни и ме­дий­ни про­дук­ти, за меж­дует­ни­чес­ки­те наг­ла­си и др., е 1173. В рам­ки­те на из­след­ва­не­то бе фор­ми­ра­на спе­циал­на по­диз­вад­ка, наб­роя­ва­ща 533 ду­ши, със­та­ве­на са­мо от чи­та­те­ли на в-к “Уи­ке­нд”. От­го­во­ри­те на те­зи хо­ра за тяхно­то от­но­ше­ние към вес­тни­ка са обе­кт на то­ва из­ло­же­ние. Всич­ки дан­ни са съб­ра­ни чрез ин­тер­вю­та с по­се­ще­ние на до­ма на рес­пон­ден­та от спе­циа­лен ин­тер­ви­ьор.

За да се раз­бе­рат наг­ла­си­те, кои­то ръ­ко­водят чи­та­те­ли­те на то­зи вес­тник, бе със­та­вен от Еми­л Коен и Кра­си­мир Къ­нев спе­циа­лен въп­рос­ник, включ­ващ въп­ро­си за из­яснява­не на след­ни­те ос­нов­ни фак­ти и чи­та­тел­ски наг­ла­си:

• чес­то­та на че­те­не­то на то­зи вес­тник;
• на­чин на сдо­би­ва­не с не­го;
• глав­ни мо­ти­ви за че­те­не на то­зи вес­тник;
• мне­ние на чи­та­те­ли­те за то­ва, кое­то от­ли­ча­ва “Уикенд” от дру­ги­те вес­тни­ци.

По-на­та­тък ос­но­вен обе­кт на проуч­ва­не­то ста­на от­но­ше­ние­то на чи­та­те­ли­те към глав­ни­те осо­бе­нос­ти, кои­то правят “Уи­ке­нд” “жълт вес­тник”. Тук се включ­ват:

• мне­ние­то на хо­ра­та за дос­то­вер­нос­тта на ин­фор­ма­ция­та във вес­тни­ка;
• от­го­варят ли на ис­ти­на­та твър­де­ния­та (раз­кри­тия­та) за да­ла­ве­ри и афе­ри, кои­то из­ли­зат в не­го;
• до как­ва сте­пен е дос­то­вер­на ин­фор­ма­ция­та за жи­во­та на из­вес­тни хо­ра, по­мес­тва­на в не­го;
• мне­ние­то за гра­фич­но­то офо­рмле­ние на вест-ни­ка;
• цялос­тно­то об­що впе­чат­ле­ние от не­го на рес­пон­ден­ти­те.

Те­зи дан­ни се съ­пос­тавят с об­що­то (из­ка­за­но­то в об­ща фор­ма) мне­ние на чи­та­те­ли­те за ано­ним­ни­те ин­фор­ма­ции и ста­тии, за из­нас­яне­то на дан­ни от лич­ния жи­вот на зна­ме­ни­тос­ти и т.н.

На­ред с то­ва, има дан­ни и за пот­реб­ле­ние­то от чи­та­те­ли­те на “Уи­ке­нд” и на дру­ги кул­тур­ни про­дук­ти, как­то и за на­чи­ни­те за пре­кар­ва­не на сво­бод­но­то вре­ме.

Нак­рая, раз­би­ра се, са дан­ни­те за раз­пре­де­ле­ние­то на рес­пон­ден­ти­те по со­циал­ни гру­пи, пол, въз­раст, на­се­ле­но място, ет­ни­чес­ка при­над­леж­ност.

1. Чес­то­та на до­се­га с вес­тни­ка

От 533-та, чет­ящи “Уи­ке­нд”, 42,2% го че­тат всяка сед­ми­ца, 35,3% го че­тат по­не вед­нъж в ме­се­ца, 15,9% правят то­ва по-рядко, а 6,6% са го че­ли са­мо някол­ко пъ­ти в жи­во­та си.

Сил­но впе­чат­ле­ние пра­ви то­ва, че за три чет­вър­ти от чи­та­те­ли­те до­се­гът с вес­тни­ка е съв­сем ре­до­вен, най-мал­ко вед­нъж ме­сеч­но (а в нор­мал­ния слу­чай то­ва ста­ва и по-чес­то, т.е. че­те се най-мал­ко поч­ти все­ки брой, са­мо от вре­ме на вре­ме се про­пус­ка някой).

2. Снабд­ява­не с вес­тни­ка

Три чет­вър­ти (74,2%) от рес­пон­ден­ти­те си ку­пу­ват вес­тни­ка. Або­на­мен­тъ­т, кой­то пре­ди Де­се­ти ноем­ври бе глав­ният на­чин за снабд­ява­не с “де­фи­цит­ни” из­да­ния (да си спом­ним веч­но не­дос­ти­га­щи­те або­на­мен­ти за сп. “Здра­ве” или за “Кос­мос”) ве­че има нез­на­чи­те­лен дял ка­то на­чин за снабд­ява­не - са­мо 2,5% са або­ни­ра­ни.

За то­зи вес­тник ва­жен фак­тор е и “ко­лек­тив­но­то че­те­не” - 21,7% го зае­мат от род­ни­ни и прия­те­ли. Ве­роятно то­ва са хо­ра, за кои­то це­на­та от еди­н лев за брой е раз­ход, кой­то ги ка­ра да се за­мислят.

3. Глав­ни мо­ти­ви за че­те­не на вес­тни­ка [1]

Под­ре­де­ни по ве­ли­чи­на, те из­глеж­дат та­ка:

Че­та го най-ве­че, за­що­то:
- Да­ва ин­фор­ма­ция за жи­во­та на из­вес­тни хо­ра, коя­то не мо­же да се на­ме­ри дру­га­де -34%
- Та­ка се раз­вли­чам и си по­чи­вам от гри­жи­те - 37%
- В не­го не се пи­ше за по­ли­ти­ка - 17,3%
- Дру­ги­те из­да­ния са скуч­ни, а то­ва не е - 16,3%
- Да­ва по­лез­на ин­фор­ма­ция за здра­ве­то, за би­та и хо­би­то ми - 13,1%
- Из­нася мно­го по­ве­че фак­ти от дру­ги­те ме­дии за да­ла­ве­ри и злоу­пот­ре­би в дър­жа­ва­та - 12,9%
- Дру­ги­те вес­тни­ци са за­ви­си­ми от по­ли­ти­ци и бо­га­та­ши, а то­зи не е - 5,1%
- Из­нася мно­го по-ра­но фак­ти за афе­ри и прес­тъп­ле­ния - 4,1%

Дру­ги­те мо­ти­ви за че­те­не зае­мат нез­на­чи­те­лен дял от от­го­во­ри­те.

И та­ка, лъв­ският пай от мо­ти­ва­ция­та за че­те­не на “Уи­ке­нд” е тър­се­не­то на раз­вле­че­ние и лю­бо­питс­тво­то. Към то­ва трябва да при­ба­вим и не­що срод­но - от­го­во­ра “в не­го не се пи­ше за по­ли­ти­ка”. Всъщ­ност удо­влет­во­ре­ние­то на лю­бо­питс­тво­то, над­ни­ча­не­то “през клю­чал­ка­та” съ­що е вид раз­вле­че­ние. Та­ка мо­же да се ка­же съв­сем ясно, че най-мощ­ният мо­тив за че­те­не на “Уи­ке­нд” е раз­вле­че­ние­то, а дру­ги­те мо­ти­ви са съ­пътс­тва­щи, вто­рос­те­пен­ни и под­чи­не­ни на глав­ния, кой­то е по­не 3-4 пъ­ти по-си­лен от най-сил­ни­те (ути­ли­тар­ни­те) дру­ги мо­ти­ви.

То­ва мо­же да се срав­ни с от­го­во­ри­те за мо­ти­ви­те за че­те­не на вес­тни­ци, да­де­ни от съ­щи­те хо­ра, ко­га­то не са пи­та­ни спе­циал­но за “Уи­ке­нд”, а от­го­варят по прин­цип на въп­ро­са: “Коя бих­те ка­за­ли, че е най-чес­та­та при­чи­на да че­те­те вес­тник?”, кой­то е смис­лов ана­ло­г на въп­ро­са за мо­ти­ви­те за че­те­не на “Уи­ке­нд”. То­зи въп­рос от­кроя­ва кар­ти­на на нас­лое­ни­те шаб­лон­ни, на со­циал­но прием­ли­ви от­го­во­ри за че­те­не на вес­тник. От тях из­ли­за, как­то ще се ви­ди по-до­лу, че ос­нов­на­та при­чи­на за “че­те­не на вес­тник” е же­ла­ние­то за ин­фор­ми­ра­не, а же­ла­ние­то за за­бав­ле­ние е два пъ­ти по-сла­бо раз­прос­тра­не­но в ка­чес­тво­то на гла­вен мо­тив за че­те­не на вес­тник. Но, от дру­га стра­на, ау­ди­то­рия­та на “Уи­ке­нд” по съ­щес­тво не че­те дру­га пре­са ос­вен то­зи сед­мич­ник, как­то ще ста­не ясно мал­ко по-до­лу. Сви­де­те­ли сме на ярък слу­чай на раз­ми­на­ва­не на дек­ла­ра­тив­ни и дей­стви­тел­ни наг­ла­си, ка­то пос­лед­ни­те оче­вид­но са от­ра­зе­ни в от­го­во­ри­те за мо­ти­ви­те за че­те­не на “Уи­ке­нд”.

Ето и от­го­во­ри­те на въп­ро­са “Коя бих­те ка­за­ли, че е най-чес­та­та при­чи­на да че­те­те вес­тник?”:
- Да се ин­фор­ми­рам - 66,3%
- Да се за­бавл­явам - 28,3%

От дру­ги­те мо­ти­ви зас­лу­жа­ва да се спо­ме­не от­го­во­рът “По на­вик, свик­нал съм”, кой­то съ­би­ра 4,0%.

4. Наг­ла­са към че­те­не на “дру­га пре­са”

Чи­та­те­ли­те на “Уи­ке­нд” поч­ти не че­тат “се­риоз­ни вес­тни­ци”.

Ос­вен “Уи­ке­нд” те от­да­ват - в из­вес­тна сте­пен - пред­по­чи­та­ния­та си са­мо на два срод­ни вес­тни­ка - “Жълт труд” [2] и “Шоу”. Ос­вен “Уи­ке­нд” 19,5% от чи­та­те­ли­те му че­тат “Жълт труд” (17,3%) и “Шоу” (10,9%). За срав­не­ние - са­мо 3,9% са те­зи, кои­то че­тат още и в-к “24 ча­са” и 6,5% спо­делят “Уи­ке­нд” с “Труд”.

5. От­но­ше­ние към дос­то­вер­нос­тта на ин­фор­ма­ция­та за из­вес­тни хо­ра, по­мес­тва­на в “Уи­ке­нд”

Чи­та­те­ли­те на “Уи­ке­нд” има­т сил­но до­ве­рие в дос­то­вер­нос­тта на ин­фор­ма­ция­та за из­вес­тни хо­ра, коя­то на­ми­рат във вес­тни­ка. Те - в по-гол­яма­та си част - не си за­да­ват въп­ро­са как се до­би­ва та­зи ин­фор­ма­ция, на­деж­дни ли са из­точ­ни­ци­те й, няма ли в нея из­мис­ли­ци.

Спо­ред поч­ти по­ло­ви­на­та от тях (47,4%) тя “в по­ве­че­то слу­чаи е дос­то­вер­на”, а спо­ред дру­га ед­на де­се­та (9,7%) тя е “ви­на­ги дос­то­вер­на”. Са­мо об­що 7% (1% каз­ват “изо­бщо не е дос­то­вер­на”) из­пит­ват сил­ни съм­не­ния в дос­то­вер­нос­тта на ин­фор­ма­ция­та от жи­во­та на VIP пер­со­ни­те. Ос­та­на­ли­те 35,8% има­т, та­ка да се ка­же, ле­ки съм­не­ния - те до­пус­кат, че има слу­чаи, ко­га­то та­зи ин­фор­ма­ция мо­же и да не е дос­то­вер­на.

Ау­ди­то­рия­та на “Уи­ке­нд” в преоб­ла­да­ва­ща­та си част не е при­дир­чи­ва към дос­то­вер­нос­тта на ин­фор­ма­ция­та, как­то ста­ва ясно. На въп­ро­са, за­да­ден в общ вид, за то­ва да­ли е пра­вил­но, или не да вярва­ме на ин­фор­ма­ция в ме­дии, чии­то из­точ­ни­ци не мо­гат да бъ­дат ясно оп­ре­де­ле­ни, по­лу­ча­ва­ме след­но­то:

- То­ва няма зна­че­ние, ако ме­дия­та каз­ва ис­ти­на­та - 29,1%

- То­ва не е важ­но, важ­но­то е ин­фор­ма­ция­та да е ин­те­рес­на - 21,9%

- Пра­вил­но, за­що­то та­ка не мо­же да се нав­ре­ди на те­зи из­точ­ни­ци - 14,4%

- Не, то­ва не е пра­вил­но, за­що­то оби­кно­ве­но ин­фор­ма­ция без ясен из­точ­ник не е вярна - 34,5%

Трябва да се от­бе­ле­жи, че при от­го­во­ра на то­зи въп­рос има­ме нео­би­чай­но ви­сок про­цент неот­го­во­ри­ли или да­ли от­го­вор “не мо­га да пре­ценя” - 89 ду­ши или 16,7%. То­зи факт е ин­ди­ка­тор за то­ва, че мно­го хо­ра всъщ­ност нямат ясна по­зи­ция от­нос­но дос­то­вер­ността на ин­фор­ма­ция­та и че ней­на­та ис­тин­ност (т.е. въз­мож­ност чрез иде­нти­фи­ка­ци­я на из­точ­ни­ка да се про­ве­ри дос­то­вер­нос­тта) не ги ин­те­ре­су­ва.[3]

И та­ка, и от­го­во­рът на об­щия въп­рос да вярва­ме или не на ин­фор­ма­ция с не­въз­мож­ни за иде­нти­фи­ка­ци­я из­точ­ни­ци, ре­ши­тел­но кло­ни в пол­за на то­ва, че е важ­но да е ин­те­рес­но, лю­бо­пит­но, за­бав­но, а да­ли е ис­тин­но - няма осо­бе­но зна­че­ние. Об­що по-мал­ко от 30% (28,7%) [4] от чи­та­те­ли­те на “Уи­ке­нд” има­т съз­на­ние за то­ва, че ин­фор­ма­ция­та от ано­ним­ни из­точ­ни­ци (без уго­вор­ка­та “ре­дак­ция­та знае кой е чо­ве­кът, но съз­на­тел­но не му раз­кри­ва име­то, за да не му вре­ди”) е невя­рна. Поч­ти три чет­вър­ти от цяла­та ау­ди­то­ри­я не об­ръ­ща вни­ма­ние на то­ва. Впро­чем ано­ним­ността и/или не­дос­то­вер­нос­тта на ин­фор­ма­ция­та е глав­ният бе­лег, кой­то от­ли­ча­ва “се­риоз­на­та пре­са” от “жъл­та­та”.

Мал­ко по-раз­лич­но е от­но­ше­ние­то към пуб­ли­ка­ции­те без оз­на­чен ав­тор (ста­ва ду­ма за не­под­пи­са­ни тек­сто­ве, а не за та­ки­ва, под­пи­са­ни с псев­до­ним). На въп­ро­са как­во им е от­но­ше­ние­то към тек­сто­ве, кои­то не са под­пи­са­ни изо­бщо, фе­но­ве­те на “Уи­ке­нд” от­го­варят, ка­то поч­ти по рав­но се раз­пре­делят меж­ду две­те по­зи­ции - “пра­вил­но е” и “неп­ра­вил­но е”:

На въп­ро­са “Ко­га­то вес­тник пуб­ли­ку­ва дъл­ги тек­сто­ве, кои­то нямат ав­тор, то­ва е” се по­лу­ча­ват след­ни­те от­го­во­ри:
- То­ва няма зна­че­ние, важ­но­то е, че е ин­те­рес­но - 33,0%
- Пра­вил­но, за­що­то та­ка вес­тни­кът за­щи­та­ва ав­то­ри­те си - 16,9%

Те­зи две по­зи­ции об­що да­ват поч­ти 50% (49,9%). Ос­та­на­ли­те 51,1% мислят, че не е пра­вил­но да се пуб­ли­ку­ват дъл­ги тек­сто­ве (ста­тии) без ав­тор. Но как­то при въп­ро­са за тек­сто­ве­те, в кои­то не мо­гат да се иде­нти­фи­ци­ра­т из­точ­ни­ци­те им, и тук има голям дял - 23,3% (124 ду­ши), кои­то или “не мо­гат да пре­ценят”, или “не мо­гат да от­го­ворят”.

Те­зи хо­ра, за кои­то всъщ­ност не съ­щес­тву­ва проб­лем за то­ва да­ли да­де­на ста­тия има, или няма под­пис, спо­кой­но мо­гат да бъ­дат от­не­се­ни по съ­щес­тво към да­ва­щи­те от­го­вор “пра­вил­но е” да има не­под­пи­са­ни дъл­ги тек­сто­ве.

Та­ка де­лът на те­зи, кои­то одо­брява­т ано­ним­ни­те пуб­ли­ка­ции, кой­то е 49,95 %, но на ба­за 409 от­го­во­ри­ли (без те­зи, ка­за­ли, че не мо­гат да пре­ценят или че нямат мне­ние) ста­ва мно­го по-голям, ако при­ба­вим и те­зи 124, кои­то не мо­гат да от­го­ворят. По то­зи на­чин, преиз­чис­ле­ни на ба­за 533 ду­ши, одо­брява­щи­те под раз­лич­на фор­ма не­под­пи­са­ни­те ста­тии или те­зи, за кои­то то­ва не е изо­бщо не­що, за кое­то няко­га да са се за­мисл­яли, ста­ват поч­ти три чет­вър­ти (73,3%).

По по­до­бен, ма­кар и мал­ко по-сла­бо из­ра­зен на­чин, ау­ди­то­рия­та на “Уи­ке­нд” се от­нася - в по-гол­яма­та си част - одо­бри­тел­но и към пуб­ли­ку­ва­не­то на ин­фор­ма­ции за вид­ни лич­нос­ти, без да е взе­то съг­ла­сие­то им.

6. От­но­ше­ние към ин­фор­ма­ция­та за афе­ри
и да­ла­ве­ри, кои­то се пуб­ли­ку­ват в “Уи­ке­нд”

От­но­ше­ние­то на ау­ди­то­рия­та към то­зи тип ин­фор­ма­ция - с мно­го мал­ки от­кло­не­ния, е ана­ло­гич­но на от­но­ше­ние­то към ин­фор­ма­ция­та за жи­во­та на звез­ди­те, по­со­че­на по-го­ре.

7. Об­ща оце­нка на “Уи­ке­нд”

Ска­ла­та на от­го­во­ри­те е със­та­ве­на по ос­та “не­за­ви­си­мост - за­ви­си­мост” на вес­тни­ка.

На въп­ро­са “Как­ви са ва­ши­те впе­чат­ле­ния от “Уикенд” от­го­во­ри­те се раз­пре­делят по след­ния на­чин: - Не знам до­кол­ко е не­за­ви­сим, но ми из­глеж­да по-сво­бо­ден от дру­ги­те цен­трал­ни вес­тни­ци - 39,1% - Няма зна­че­ние да­ли е не­за­ви­сим, важ­но­то е, че е ин­те­ре­сен - 31,4%
- То­ва е на­пъл­но сво­бо­ден и не­за­ви­сим от скри­ти си­ли вес­тник, жур­на­лис­ти­те му пи­шат са­мо по съ­вест -18,7%
- И зад то­зи вес­тник, как­то и зад дру­ги, стоят хо­ра, кои­то всъщ­ност “дър­пат кон­ци­те” - 10,8%

65 ду­ши или 12,2% от рес­пон­ден­ти­те “не мо­гат да пре­ценят”.

Оче­вид­но сред чи­та­те­ли­те на “Уи­ке­нд” преоб­ла­да­ва усе­ща­не­то, че “тех­ният” вес­тник е по-сво­бо­ден, по-не­за­ви­сим, по-раз­чу­пен. Ве­роя­тно то­ва се дъл­жи на смес­ва­не­то от ау­ди­то­рия­та на “Уи­ке­нд” на две не­ща - то­ва, че сед­мич­ни­кът си поз­вол­ява да пи­ше за раз­ни из­вес­тни лич­нос­ти не­ща, кои­то не мо­гат да се на­мерят в “се­риоз­на­та пре­са”, с не­за­ви­си­мос­тта. Ау­ди­то­рия­та на “Уи­ке­нд” из­глеж­да мис­ли, че щом дру­ги­те вес­тни­ци не пи­шат за скан­дал­ни епи­зо­ди със звез­ди или въоб­ще VIP пер­со­на­жи, то е за­що­то на жур­на­лис­ти­те в “се­риоз­на­та пре­са” не им е поз­во­ле­но да правят то­ва. А не им е поз­во­ле­но, за­що­то “теж­ки­те вес­тни­ци” са “за­ви­си­ми”, за­що­то влас­ти­ма­щи­те и бо­га­ти­те “им дър­пат кон­ци­те”. С дру­ги ду­ми, в “се­риоз­на­та пре­са” не из­ли­зат сен­за­ции за ак­тьо­ри, пев­ци, по­ли­ти­ци и де­пу­та­ти не за­що­то те прос­то спаз­ват пра­ви­ла­та на при­ли­чие­то и на не­на­ме­са­та в лич­ния жи­вот на хо­ра­та без тяхно съг­ла­сие, а за­що­то “не им е поз­во­ле­но”. Та­ка прев­рат­но клю­кар­ският, го­нещ ку­хи сен­за­ции и прак­ти­ку­ващ “над­ни­ча­не през клю­чал­ка­та” стил на “Уи­кенд” се прев­ръ­ща в ета­ло­н на сво­бо­да и не­за­ви­си­мост. То­ва е бе­лег за се­риоз­но из­крив­ява­не на цен­нос­тни­те пред­ста­ви на фе­но­ве­те на жъл­тия пе­чат. Са­мо­то му съ­щес­тву­ва­не за­сил­ва и раз­шир­ява наг­ла­си­те на пуб­лич­но­то воа­йорс­тво и клю­ка­ре­не ка­то на­пъл­но ле­ги­тим­ни дей­нос­ти, наг­ла­си, кои­то, раз­би­ра се, са съ­щес­тву­ва­ли и пре­ди поя­ва­та на “Уи­ке­нд”.

Но бе­да­та е в то­ва, че “жъл­та­та пре­са” из­крив­ява ма­со­вия вкус, фор­ми­ра по­роч­но от­но­ше­ние към неп­ри­кос­но­ве­нос­тта на час­тния жи­вот у но­ви­те по­ко­ле­ния чи­та­те­ли, част от кои­то та­ка и не ус­пяват да раз­бе­рат, че съ­щес­тву­ва и друг стан­дарт на пуб­лич­ност по от­но­ше­ние на лич­нос­ти­те на из­вес­тни хо­ра.

На то­ва тяхно усе­ща­не за сво­бо­да­та и не­за­ви­си­мос­тта на “Уи­ке­нд” рязко кон­трас­ти­ра дру­го - че цен­трал­ни­те, “теж­ки­те” вес­тни­ци са за­ви­си­ми, нес­во­бод­ни, “иг­рае­щи по чуж­да свир­ка”. Ето раз­пре­де­ле­ние­то на от­го­во­ри­те на въп­ро­са: “Има твър­де­ния, че у нас цен­трал­на­та пре­са е за­ви­си­ма от хо­ра­та с па­ри и от по­ли­ти­ци­те, вие съг­ла­сен/а ли сте или не с то­ва твър­де­ние?”:
- Да, всич­ки цен­трал­ни вес­тни­ци пряко или кос­ве­но из­пълн­яват вол­ята на хо­ра с па­ри и власт - 28,0%
- Да, по­ве­че­то цен­трал­ни вес­тни­ци са в та­ка­ва за­ви­си­мост, но не всич­ки - 24,8%
- Има за­ви­си­ми вес­тни­ци, но по­ве­че­то са сво­бод­ни - 15,9%
- Поч­ти всич­ки цен­трал­ни вес­тни­ци са сво­бод­ни - 2,8%
- Не мо­га да пре­ценя - 26,5%

Сил­но впе­чат­ле­ние пра­ви ни­щож­ният дял на те­зи, кои­то мислят, че цен­трал­ният пе­чат е сво­бо­ден. То­ва - усе­ща­не­то за за­ви­си­мост от ико­но­ми­чес­ки или по­ли­ти­чес­ки ин­те­ре­си на цен­трал­ния, се­риоз­ния, “теж­кия” пе­чат - е оче­вид­но ед­на от глав­ни­те при­чи­ни фе­но­ве­те на “Уи­ке­нд” да пред­по­че­тат то­зи сед­мич­ник. Важ­на из­сле­до­ва­тел­ска за­да­ча в бъ­де­ще е да се ви­ди да­ли сред по­чи­та­те­ли­те на “Уи­ке­нд” има бив­ши фе­но­ве на “теж­ка­та” пре­са, кол­ко са (ка­то от­но­си­те­лен дял), ако има та­ки­ва, ко­га и при как­ви об­стоя­телс­тва са се ра­зо­ча­ро­ва­ли от пре­диш­ни­те си вес­тни­кар­ски прис­трас­тия.

8. От­но­ше­ние към гра­фич­но­то офо­рмле­ние на “Уи­ке­нд”

Сед­мич­ни­кът пред­ла­га спе­ци­фи­чен гра­фи­чен стил - гру­бо­ват, без фи­ни де­тай­ли, крещящ и пъс­тър. До­ми­ни­рат ог­ром­ни­те заг­ла­вия, сним­ки­те - във всякак­ви фор­ма­ти - изо­билс­тва­т, цве­то­ва­та га­ма е крещ­яща и не­ба­лан­си­ра­на. По­ве­че от две тре­ти (66,1%) одоб-ряват то­зи гра­фи­чен ма­ниер. Ед­ва 41,1% го на­ми­рат не­под­ход­ящ, а за 29,9% гра­фи­ка­та на вес­тни­ка няма ни­как­во зна­че­ние - не са се за­мисл­яли изо­бщо вър­ху то­ва спе­ци­фич­но из­раз­но средс­тво за пре­да­ва­не на пос­ла­ния­та на вес­тни­ка.

9. Прег­лед на някои ба­зис­ни наг­ла­си на чи­та­те­ли­те на “Уи­ке­нд”

9.1. Съг­ла­сие/не­съг­ла­сие с ог­ра­ни­ча­ва­не на де­мок­ра­тич­ни­те сво­бо­ди, за да се прео­до­лее ико­но­ми­чес­ка­та кри­за.

На въп­ро­са “Вие лич­но ще се съг­ла­си­те ли да се ог­ра­ни­чат за крат­ко вре­ме някои от де­мок­ра­тич­ни­те пра­ва и сво­бо­ди, за да се въ­ве­де ред и си­гур­ност и да се ста­би­ли­зи­ра ико­но­ми­ка­та?” по­лу­ча­ва­ме след­но­то раз­пре­де­ле­ние на от­го­во­ри: по­ло­ви­на­та (50,3%) рес­пон­ден­ти нямат из­цяло или нямат от­час­ти ни­що про­тив ог­ра­ни­ча­ва­не на сво­бо­ди­те, са­мо и са­мо “да се прео­до­лее кри­за­та”. Те­зи, кои­то из­цяло или от­час­ти не са съг­лас­ни с то­ва, са два пъ­ти по-мал­ко - об­що 27,9%. И най-пос­ле, ед­на пе­та (20,5%) не мо­гат да пре­ценят.

От те­зи от­го­во­ри мо­жем да нап­ра­вим из­во­да, че сред чи­та­те­ли­те на “Уи­ке­нд” пре­ва­ли­рат реп­ре­сив­ни­те наг­ла­си.

За­що­то е оче­вид­но, че ако пог­лед­нем по-на­дъл­бо­ко, те­зи 20%, кои­то “нямат мне­ние” всъщ­ност не би­ха има­ли ни­що про­тив уп­рав­ни­ци, кои­то би­ха им ка­за­ли: "Хай­де се­га ще мах­нем кон­сти­ту­цион­ни­те га­ран­ции на пра­ва­та на чо­ве­ка и та­ка ще се пре­бо­рим с кри­за­та, то­ва е за ва­ше доб­ро”, за­що­то да не си ная­сно да­ли ис­каш сво­бо­да, или не, оз­на­ча­ва, че тя за теб не е цен­ност и ти всъщ­ност не я ис­каш.

9.2. Одо­бре­ние/нео­доб­ре­ние на “мер­ки за на­мал­ява­не на раж­да­не­то на де­ца при някои ет­ни­чес­ки гру­пи?”

В съот­но­ше­ние 2 към 1 да­ли­те от­го­вор на то­зи въп­рос одо­брява­т та­ки­ва мер­ки (64,5% сре­щу 35,5%). 13,3% “не мо­гат да пре­ценят”.

Тук чис­ла­та го­ворят са­ми за се­бе си и ко­мен­та­рът е из­ли­шен. Те­зи дан­ни от­но­во пот­вър­жда­ват дъл­бо­ки­те ра­сис­тки наг­ла­си, вла­дее­щи съз­на­ние­то на гол­яма част от на­се­ле­ние­то у нас.

9.3. От­но­ше­ние към смър­тно­то на­ка­за­ние.

По­ло­ви­на­та по­чи­та­те­ли на “Уи­ке­нд” (48,0%) одобрява­т смър­тна­та при­съ­да. Ед­на тре­та (34,7%) не я одо­брява­т, а 17,3% “нямат мне­ние”. Стру­ва ми се, че и тук ко­мен­та­рът би след­ва­ло да е съ­щият как­то на от­го­во­ри­те на гор­ния въп­рос - сил­но из­ра­зе­но реп­ре­сив­но съз­на­ние сред по-гол­яма­та част от чи­та­те­ли­те.

10. Со­циал­но-де­мог­раф­ски ха­рак­те­рис­ти­ки

10.1. Пол.

Же­ни­те са мно­зинс­тво от рес­пон­ден­ти­те - 61, 9% сре­щу 37,6% мъ­же (раз­ли­ка­та до 100% се дъл­жи на тех­ни­чес­ки греш­ки при по­пъл­ва­не­то на ин­тер­вю­та­та).

10.2. Въз­рас­то­во раз­пре­де­ле­ние:

18-30 г. - 22,7%
31-45г. - 35,4%
46-60г. - 26,3%/
Над 60г. - 15,6%

10.3.Об­ра­зо­ва­ние

Хо­ра­та с вис­ше и сред­но об­ра­зо­ва­ние сред чи­та­те­ли­те на “Уи­ке­нд” са зна­чи­тел­но по­ве­че, от­кол­ко­то е де­лът им сред цяло­то на­се­ле­ние.

Вис­ше - 29,9%
По­лу­вис­ше - 8,3%
Сред­но - 52,7%
Ос­нов­но - 8,3%
На­чал­но и по-нис­ко - 0,8%

10.4. Со­циа­лен ста­тус.

Ра­ботят - 61,7%
Уча­т - 3,8%
Ра­ботят и уча­т - 5,3%
В от­пуск по май­чинс­тво - 5,3%
До­ма­киня - 3,9%
Без­ра­бо­тен - 4,3%
Ра­бо­тещ пен­сио­нер - 3,6%
Не­ра­бо­тещ пен­сио­нер - 12,2%

10.5. Се­мей­но по­ло­же­ние.

Не­же­нен/нео­мъ­же­на - 15,7%
Жи­вее­те с парт­ньор/ка без да е сключ­ван брак - 12,1%
Же­нен/омъ­же­на, жи­веят раз­де­ле­ни със съп­ру­га/та - 56,2%
Раз­ве­ден/а- 6,6%
Вдо­вец/вдо­ви­ца- 5,7%

10.6. Ет­ни­чес­ка при­над­леж­ност.

Бъл­гар­ска - 87,6%
Тур­ска - 5,3%
Ром­ска - 3,2% [5]

10.7. До­хо­ди на чо­век от до­ма­кинс­тва­та на рес­пон­ден­ти­те.

Под 210 лв. (ли­ния на бед­ност) - 12,7%
210-300 лв. - 18,8%
300-400 лв. - 22,7%
400-600 лв. - 25,1%
Над 600 лв. - 20,8%
Не­по­ка­за­ли - 8,1%

Нас­тоя­щият текст по­каз­ва и ко­мен­ти­ра са­мо най-ос­нов­ни­те дан­ни от из­след­ва­не­то на чи­та­те­ли­те на

в-к “Уи­ке­нд”. В след­ва­щи по-об­шир­ни тек­сто­ве би­ха мог­ли да бъ­дат вка­ра­ни в обо­ро­т и дру­ги дан­ни от то­ва твър­де бо­га­то на све­де­ния из­след­ва­не.

---

[1] Сбо­рът от про­цен­тни­те дяло­ве тук над­ви­ша­ва сто про­цен­та, за­що­то рес­пон­ден­ти­те мо­гат да да­ват до два от­го­во­ра. обратно
[2] Тук и по-на­та­тък под “Жълт труд” се раз­би­ра из­да­ние­то “Сед­ми­чен труд”, кое­то е по­пуля­рно сред хо­ра­та ка­то “Жълт труд”, по­ра­ди ярко­жъл­то­то ка­ре, от­пе­чат­ва­но ка­то под­лож­ка под заг­ла­вие­то му. обратно
[3] Три­те по­зи­ции, по­ка­за­ни тук, да­ват об­що сто про­цен­та. Но то­ва е на ба­за 443 от­го­во­ри­ли, за­що­то ос­та­на­ли­те до об­що­то ко­ли­чес­тво от 533 рес­пон­ден­ти по­па­дат в гра­фа­та “неот­го­во­ри­ли” или “няма­щи мне­ние”. обратно
[4] То­ва е преиз­чис­ле­но, ка­то за те­зи 153 ду­ши, кои­то каз­ват: "не, то­ва не е пра­вил­но, за­що­то оби­кно­ве­но ин­фор­ма­ция без ясен из­точ­ник не е вярна" е из­чис­лен от­но­си­тел­ният им дял на ба­за цяла­та по­диз­вад­ка от 533 ду­ши, а не на ба­за­та на те­зи 443, да­ли еди­н от три­те от­го­во­ра по-го­ре. обратно
[5] Раз­ли­ка­та до 100% се дъл­жи на тех­ни­чес­ки греш­ки при по­пъл­ва­не­то на блан­ка­та за ин­тер­вю. обратно