Алтернативна публична сфера? Българските лични уеб страници и блогове

Ако Васил Левски беше набор 1980, щеше да си купи компютър
и да си направи блог.[1] (из блога на nickname, 18.01.2006 г.)

Разширяването на възможностите за достъп до интернет е предпоставка за разцвета на личните страници и на блоговете. Достъп до мрежата в България е налице от 1991 г., но по-широкото й проникване започва след 1994 г., когато се появяват удобните браузери, а доставчиците на връзка започват да обслужват и обикновените крайни клиенти. Развитието на мрежата в България е задължено на добрата традиция в електронната сфера, на постепенното превръщане на интернет в комерсиална активност и на ентусиазма на онлайн потребителите. Появява се българското интернет поколение, виртуалната култура разкрива своето алтернативно лице, а информационно-технологичните елити развиват амбиции за приоритетна позиция в икономиката на страната.

До около 2002 г. интернет в България остава сравнително елитарна комуникационна среда. Този факт предпоставя стиловите и социално-демографските характеристики на съществена част от потребителите. Особеностите на публиката на най-големия български портал (dir.bg) в този период показват, че 98% от посетителите на портала живеят в урбанизирана среда. Те притежават изявени “lifestyle” характеристики: подчертан младежки профил, високи доходи, висок образователен статус, социална мобилност, консуматорска култура, високи разходи за забавление, за високотехнологични продукти и луксозни стоки. През последните четири-пет години обаче в интернет все по-активно навлизат и потребители, които не са непременно “елитарни” в консумативен смисъл и тук групата на тийнейджърите е най-същественият сегмент. Успоредно с това интернет населението макар и бавно “набъбва” и от противоположната страна на възрастовата скaла. Обогатяването на съдържанието е причина за все по забележимото фрагментиране на юзерите. В резултат на тази тенденция интернет културата става все по-нехомогенна. На свой ред самите потребители присъстват в мрежата не само като пасивна публика, но и като автори. От края на 90-те години насам обемът на българските лични страници многократно нараства, внасяйки подчертано персонален момент в уеб средата. Културната специфика на тази практика е свързана основно с ерозирането на границата между публично и частно пространство. Заедно с това тя е израз и на специфичен за интернет феномен: неговата, по думите на Мануел Кастелс, “само-еволюция”, “оформянето на мрежата чрез използването й”. Личните страници и блоговете играят особено важна роля в този процес.

Първият личен сайт е пуснат в българската мрежа през 1998 г. и принадлежи на Карлос Байчев. Сайтът е направен по-скоро на шега, по повод новогодишен купон на група приятели. През следващите няколко години обемът и разнообразието на личните сайтове бързо се увеличава. Още от самото начало новосъздадените големи портали, на които предстои да се превърнат в “гръбнака” на българския интернет от гледна точка на трафика на съдържание, започват да индексират личните страници. Така за период от около две-три години тези сайтове до известна степен компенсират липсата на достатъчно съдържание в българската мрежа, запълвайки празнината. Не случайно по това време порталите индексират основно тях: просто все още няма достатъчно друго съдържание. Постепенно в интернет навлизат по-интензивно държавните институции, медиите, бизнес-структурите и така и личните страници отстъпват приоритета си.

Възходът на блоговете формира следващата фаза в развитието на онлайн средата. По същество блоговете представляват усъвършенствани лични страници, в които динамиката на общуване с целевата публика е много по-голяма. В крайна сметка блоговете възприемат съдържанието на личната страница, но в нов, по гъвкав формат. Не случайно особено популярни се оказват тъкмо хибридите между лична страница и блог.

Приема се, че първият блог в България е поместен в мрежата от Георги Варзоновцев, през февруари 2001 г. Варзоновцев се занимава с компютърен дизайн и информационна архитектура. Както обикновено, пионерите на новите онлайн платформи и в този случай са по-скоро професионалисти в областта на информационните технологии. Ситуацията обаче бързо се променя. Популярността на блоговете се дължи в голяма степен на факта, че създаването им е изключително просто. Бързо се появяват специализирани сайтове, предлагащи готови модели, между които юзерите могат да избират и които лесно се поддават на желаното персонализиране. Така за първи път отпада психологическата бариера, според която да присъстваш лично онлайн изисква определено ниво на компютърни компетенции. Личните страници например все още изискват такива умения, поне в по-дизайнерските си варианти. Регистрирането на функциониращ блог отнема буквално няколко минути.

В българското интернет пространство много сайтове предлагат готови модули за регистриране на блогове, но тук отново лидират големите портали като dir.bg. Порталът въвежда първата българска блог система, наречена шеговито “Глог”. Появяват се и специализирани сайтове за блогове, като BgLOG.Net, качен в мрежата на 14.01.2005 г. През април 2004 г. стартира безплатна платформа за създаване на блогове към популярния сайт cult.bg.

Блоговете бързо надхвърлят чисто частната сфера и имат по-широко приложение от личните страници. Тематичното разнообразие тук е много по-голямо. Обсъжданите теми често включват политиката, работата на различни институции, аспекти на взаимопомощ. В крайна сметка блоговете се разгръщат едновременно в посока на две възможности. Те дават шанс за намеса на авторите в теми от обществено значение. Същевременно обаче голяма част от блогосферата бързо мутира в посока на доминация на чисто приватните мотиви, на персоналната сензация и клюката. Поддържането на блог бързо се превръща в мода - нещо, насърчавано на техническо ниво от леснината на боравене със съответния софтуер, който е максимално демократичен. Именно модността на блоговете е бързият път към тяхното обезценяване, към превръщането им в предимно тийнейджърски феномен. Ето защо много от българските блоговете днес са под нивото на личните страници, които изискват повече търпение, естетическа намеса и, по-важно, наличието на определен проект, свързан с идентичността. Парадоксално, с възхода на блоговете тъкмо идентичността е застрашена от известен регрес: в много от тях е налице завръщане към анонимността, която тъкмо личните страници така настойчиво се опитват да изгонят от виртуалното пространство.

Мотивацията за писане в блоговете е свързана с липсата на външно модериране и на каквито и да било санкции (които повече или по-малко активно присъстват в чатове и форуми). Тя обаче е най-ясно е формулирана в някои от текстовете на самите автори, които често се изказват за причините, накарали ги да се захванат с блог. Така блогосферата не успява да избегне една от болестите на общуването в интернет: силното автотематизиране на комуникацията. В това отношение онлайн средата директно заимства модели от света на офлайн медиите. Въпреки това обаче блоговете най-често се самоопределят именно като алтернатива на традиционните медии и на традиционната политика. Ето само един, но достатъчно представителен пример:

Блогването в България има една собствена сила. У родину медиите са задръстени от лицемерие и актьорска игра и никой не ти казва нищо искрено. Примерно Камен Алипиев говори с едни клишета, Иво Инджев с други. Първанката пък разбива с празнословие и популизъм. Никой от тях не дръзва да прескочи собствената си граница и всеки се оказва едно голямо нищо.

Блоговете връщат силата на словото при обикновения човек. На елементарен, разбираем език се обсъждат реални и всеобщи проблеми. По Канал 1 дават за миграцията на пеликаните, в блоговете пише къде има нещо за ебане и за друсане. Нашето поколение нямаше своите говорители, до един се оказаха долни хора. Май само Карбовски имаше смелостта да бъде себе си, но за 10 години се износи и сега повтаря като стара баба едно и също.[2]

Осигурявайки за първи път възможност за директен и независим от конкретни опосредяващи институции излаз в публичността, както и за свободно самопредставяне и диалог с публиката, персоналните страници и блоговете се превръщат във феномен със значителен културен и политически потенциал. Едни от основните ефекти от присъствието му в мрежата са увеличените възможности за индивидуализация, за гъвкаво търсене на позиции в света. Налице е нов вид публичност. Друг обаче е въпросът доколко тази публичност е ефективна и наистина алтернативна. Създадените през последните години прекалено високи очаквания към блоговете (не на последно място от самото им бурно разрастване в интернет) твърде често не се оправдават при конкретно навлизане в този иначе разнообразен комуникационен терен. В България засега виртуалната публичност е твърде маргинална. Важните дневни редове, засягащи теми от обществен интерес, продължават да се налагат не със средствата на мрежата и не в нея. В българския интернет е налице доминиращ анархизъм и рядко се достига до нещо конкретно чрез мрежови активности. Дебатите в интернет, независимо от тяхната активност, не са в центъра на обществения живот. В крайна сметка засега виртуалната публичност се разгръща като един сложен, множествен феномен, който като цяло по-скоро се изправя пред многобройни вътрешни проблеми, отколкото предлага действителни решения за преодоляване на кризата на класическата публичност.

Бележки към текста:

[1] http://nname.org/ . обратно
[2] http://nc.cult.bg/nname/2005/11/blog-post_26.html . обратно