Аб­сур­дно ре­ше­ние на “т­ре­ти спе­циа­ли­зи­ран от­ряд” за­да­ва нов кръг от проб­ле­ми

На 27 юли Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция ре­ши ка­зу­са със “заб­рад­ки­те”. Заб­ра­на­та мо­ми­че­та­та мю­сюл­ман­ки да носят заб­рад­ки в учи­ли­ще, на­ло­же­на от Про­фе­сио­нал­на­та гим­на­зия по ико­но­ми­ка “Карл Маркс” в Смолян, не е дис­кри­ми­на­ция, произ­не­се се ан­ти­дис­кри­ми­на­цион­ният ор­ган. Аби­ту­риен­тки­те Фат­ме Ке­ха­йо­ва и Ми­хае­ла Ва­си­ле­ва или трябва да свалят ре­ли­гиоз­ния сим­вол в учи­ли­ще, или след­ва да прес­та­нат да ходят там. На 11 сеп­тем­ври раз­брах­ме, че те са из­бра­ли вто­ра­та въз­мож­ност, но са ре­ши­ли все пак да за­вър­шат об­ра­зо­ва­ние­то си. Ди­рек­тор­ка­та на учи­ли­ще­то Ма­рия То­мо­ва зая­ви, че те “по собс­тве­но же­ла­ние пре­ми­на­ват на ин­ди­ви­дуал­но обу­че­ние, ще се явяват са­мо на из­пи­ти на три се­сии и няма да по­се­ща­ват уче­бни зан­ятия”.

Та­ка - за­се­га - за­вър­ши ис­то­рия­та с пър­вия у нас опи­т за пуб­лич­но от­стоя­ва­не на пра­во­то да се де­монс­три­ра ре­ли­гиоз­на­та при­над­леж­ност. Мо­же­те да но­си­те сим­во­ли­те на вяра­та си, но не и там, къ­де­то кул­ту­ра­та и за­ко­но­да­телс­тво­то поз­вол­яват на на­чалс­тво­то да дик­ту­ва до­ри на­чи­на на об­ли­ча­не на хо­ра­та - в учи­ли­ще. Не­ка на­пом­ним, че дру­го по­доб­но място е ка­зар­ма­та и въоб­ще вое­ни­зи­ра­ни­те ин­сти­ту­ции.

На­ча­ло­то.[1] Пре­ди две го­ди­ни учи­лищ­но­то ръ­ко­водс­тво е стъ­пи­са­но ко­га­то Фат­ме и Ми­хае­ла ид­ват със заб­рад­ки. То виж­да в то­зи жест дръз­ко пре­диз­ви­ка­телс­тво, по­ку­ше­ние сре­щу “свет­ския ха­рак­тер на об­ра­зо­ва­ние­то”. Ко­ми­сия, наз­на­че­на от Ре­гио­нал­ния ин­спек­то­рат по об­ра­зо­ва­ние­то, на­ми­ра, че “но­се­не­то на заб­рад­ки и дъл­го ри­туал­но об­лек­ло, ка­то из­раз на мю­сюл­ман­ски­те тра­ди­ции, не на­ру­ша­ва раз­по­ред­би­те на ППЗНП [2] и не пред­ставл­ява ос­но­ва­ние за на­ла­га­не на на­ка­за­ние”. ОИР­К се­зи­ра ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция.

Ре­ше­ние­то. Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция произ­ве­де по слу­чая с ед­но 13 стра­нич­но ре­ше­ние, кое­то не мо­же да бъ­де ха­рак­те­ри­зи­ра­но дру­гоя­че, ос­вен ка­то аб­сур­дно. С не­го се съз­да­ва пре­це­дент с дъл­гос­роч­но дей­ствие: от­се­га на­та­тък все­ки, кой­то ре­ши да се объ­рне към та­зи ко­ми­сия, трябва да знае, че пое­ма се­рио­зен риск, ка­то ре­ши да се жал­ва пред нея. За­що­то мо­же да бъ­де об­ви­нен в “под­буж­да­не към дис­кри­ми­на­ция”. То­ва е сто­ри­ло ОИР­К, спо­ред ан­ти­дис­кри­ми­на­то­ри­те, по­ра­ди кое­то е гло­бе­но с 250 лв. До­се­га хо­ра­та мис­ле­ха, че жал­би­те им мо­гат да са ос­но­ва­тел­ни ли не, но не им ми­на­ва­ше през ума, че ка­то упражн­яват кон­сти­ту­цион­но­то си пра­во на жал­ба, ще бъ­дат на­ка­за­ни за то­ва. Как­во, ос­вен аб­сурд, мо­же да е то­ва ре­ше­ние на “тре­ти спе­циа­ли­зи­ран със­тав” на Ко­ми­сия­та? И не­ка тя не се оп­лак­ва, ако ско­ро я зак­рият по­ра­ди без­дей­ствие: на­да­ли по­тен­циал­ни­те жал­бо­по­да­те­ли ще са тол­ко­ва лу­ди, та под страх от гло­ба за­ра­ди жал­би­те си, да сед­нат да ги пи­шат.

След­ва­щият аб­сурд е, че дис­кри­ми­ни­ра­ни се ока­зва­т не две­те уче­нич­ки, на кои­то се заб­ран­ява да носят заб­рад­ки, а сто­ти­ци­те им съу­че­ни­ци, кои­то те­зи две опа­сни мо­ми­че­та са дис­кри­ми­ни­ра­ли чрез пок­ри­ти­те си гла­ви. Наив­ният въз­глед, че оби­кно­ве­но дис­кри­ми­ни­ра мно­зинс­тво­то, а мал­цинс­тво­то е под­ло­же­но на дис­кри­ми­на­ция, без­слав­но оти­де в ис­то­рия­та в ре­зул­тат на твор­чес­тво­то на Ко­ми­сия­та. До­се­га се смята­ше, че дис­кри­ми­на­тор е то­зи, кой­то има въз­мож­нос­тта да на­ло­жи дис­кри­ми­на­ция, т.е. то­зи, кой­то има власт - на­чалс­тво­то, дър­жа­ва­та, ко­ман­ди­ра или прос­то ари­тме­тич­но­то мно­зинс­тво. Се­га се ока­за, че без­влас­тни­те мо­ми­че­та неп­ре­къс­на­то са дис­кри­ми­ни­ра­ли сто­ти­ци­те си съу­че­ни­ци. И по­не­же учи­лищ­но­то ръ­ко­водс­тво е поз­во­ли­ло то­ва, то съ­що си го от­не­се - гло­ба от 250 лв. А за­що­то не са уп­раж­ни­ли неж­ния кон­трол бяха на­ка­за­ни съ­що Ре­гио­нал­ният ин­спек­то­рат на МОН и са­мо­то ми­нис­терс­тво. Те бяха гло­бе­ни с по 500 лв.

Ар­гу­мен­та­ция­та. Осе­во­то раз­съж­де­ние на Ко­ми­сия­та е, че Про­фе­сио­нал­на­та гим­на­зия по ико­но­ми­ка “Карл Маркс” в Смолян е свет­ско уче­бно за­ве­де­ние. По­ра­ди то­ва но­се­не­то на пред­ме­ти или дре­хи, обо­зна­ча­ва­щи ре­ли­гиоз­на­та при­над­леж­ност на но­се­щи­те, е не­до­пус­ти­мо, за­що­то “у­че­ни­кът няма пра­во да под­тик­ва към про­ти­во­пос­тав­яне по по­ли­ти­чес­ки, ет­ни­чес­ки и ре­ли­гиоз­ни приз­на­ци чрез раз­лич­ни фор­ми (сло­во, об­лек­ло, от­ли­чи­тел­ни зна­ци и ри­туа­ли)”. Са­мо­то но­се­не на ре­ли­гио­зен сим­вол зна­чи е под­тик­ва­не към про­ти­во­пос­тав­яне! То­ва дей­стви­тел­но е “ос­но­во­по­ла­га­що” от­кри­тие, а ко­ми­сия­та, как­то видя­хме, е нап­ра­ви­ла и дру­ги за­ше­мет­ява­щи но­во­въ­ве­де­ния. След то­ва се пра­ви ана­ли­з на “тър­пи­мос­тта” чрез по­зо­ва­ва­ния на ре­ди­ца меж­ду­на­род­ни пра­во­за­щит­ни до­ку­мен­ти. От “Дек­ла­ра­ция­та на ООН за пре­мах­ва­не на всич­ки фор­ми на не­тър­пи­мост и дис­кри­ми­на­ция на ос­но­ва­та на ре­ли­гия или убе­жде­ние­” от­къс­на­то от кон­тек­ста е взе­то из­ре­че­ние­то “Ро­ди­те­ли­те...има­т пра­во да оп­ре­делят не­го­вия на­чин на жи­вот в рам­ки­те на се­мей­ство­то в съот­ветс­твие със свои­те ве­роиз­по­ве­да­ния или убе­жде­ни­я, а съ­що та­ка из­хож­дай­ки от нравс­тве­но­то въз­пи­та­ние, кое­то по тяхно мне­ние след­ва за по­лу­чи де­те­то.” От не­го се пра­ви из­во­да, че в рам­ки­те на се­мей­ство­то де­те­то мо­же да но­си ре­ли­гиоз­ни сим­во­ли, но не и из­вън въп­рос­ни­те “рам­ки”. А ако нравс­тве­но­то въз­пи­та­ние, кое­то...след­ва да по­лу­чи де­те­то, включ­ва но­се­не­то на заб­рад­ка?

Клю­чо­ви за ар­гу­мен­та­ция­та на ко­ми­сия­та са при­ме­рът на съ­сед­на Тур­ция и ре­ше­ние­то на Съ­да в Страс­бург по де­ло­то Лей­ла Ша­хин сре­щу Тур­ция. Там, как­то е из­вес­тно, съ­дът не на­ме­ри на­ру­ше­ние на чл. 9 от ЕК­ХЧ в заб­ра­на­та на Ис­тан­бул­ския уни­вер­си­те­т вър­ху но­се­не­то на заб­рад­ки. В при­съ­да­та си ЕС­ПЧ под­роб­но об­яснява за­що прин­ци­път на се­ку­лар­на­та дър­жа­ва е тол­ко­ва ва­жен за Тур­ция след ре­во­лю­ция­та на Ата­тюр­к от 1923 г.: стрик­тния се­кул­яри­зъм (меж­ду дру­го­то под­дър­жан от глав­ния га­рант за ста­бил­нос­тта на Тур­ция - ге­не­ра­ли­те­та) е спи­рач­ка­та пред опи­ти­те на по­ли­ти­чес­кия ис­лям да вър­не стра­на­та на­зад, към мо­нар­хия­та и теок­ра­ция­та. За Тур­ция осе­мде­се­т го­ди­ни след де­ло­то на ба­ща­та ос­но­ва­тел, то­ва про­дъл­жа­ва да е ак­туал­на опа­снос­т. Но Тур­ция е спе­ци­фи­чен слу­чай. Няма заб­ра­на вър­ху но­се­не­то на ис­лямски ре­ли­гиоз­ни сим­во­ли в стра­ни ка­то Бел­гия, Ав­стрия, Гер­ма­ния, Хо­лан­дия, Ис­па­ния, Шве­ция, Швей­ца­рия и Ве­ли­коб­ри­та­ния, ма­кар във всяка от тях поз­во­ле­ние­то да е свър­за­но с из­вес­тни ус­ло­вия (пар. 57 - 64 от ре­ше­ние­то по слу­чая “Лей­ла Ша­хин”). Са­мо в Тур­ция, Азъ­рбай­джа­н и Ал­ба­ния има заб­ра­на вър­ху заб­рад­ки­те, свър­за­на, как­то от­беля­зва съ­дът не са­мо с въп­ро­са за ин­ди­ви­дуал­на­та сво­бо­да, но най-ве­че с по­ли­ти­чес­ко­то зна­че­ние на ис­лямска­та заб­рад­ка (пар. 55). Но за Азъ­рбай­джа­н има Ре­ше­ние на Ко­ми­те­та по пра­ва­та на чо­ве­ка от 5.11.2004 по слу­чая “Ху­дай­бер­га­но­ва”, къ­де­то се каз­ва, че заб­ра­на­та на Таш­кент­ския уни­вер­си­те­т вър­ху заб­рад­ки­те е на­ру­ше­ние на чл. 18 от МПГПП.

Свет­ско­то учи­ли­ще. В ре­ше­ние­то неп­ре­къс­на­то се пов­таря мо­ти­вът, че об­ра­зо­ва­ние­то в Бъл­га­рия е свет­ско. Но то­ва не би след­ва­ло да оз­на­ча­ва ни­що дру­го, ос­вен то­ва, че в не­го, за раз­ли­ка от ре­ли­гиоз­ни­те учи­ли­ща, не се под­готвят ре­ли­гиоз­ни про­фе­сио­на­лис­ти или че в не­го не се про­кар­ва ду­хът на ре­ли­гиоз­но об­ясне­ние на све­та ка­то ос­нов­на със­тав­ка на обу­че­ние­то. Спе­циал­но­то ре­ли­гиоз­но об­лек­ло - нап­ри­мер на мо­на­си­те или мо­на­хи­ни­те или на пос­луш­ни­ци­те, дей­стви­тел­но е за­дъл­жи­тел­но в по­ве­че­то от те­зи учи­ли­ща. Но пък свет­ско­то учи­ли­ще у нас, съг­лас­но За­ко­на за об­ра­зо­ва­тел­ни­те сте­пе­ни и уче­бни­я план, включ­ва обу­че­ние­то по ре­ли­гия и то ка­то за­дъл­жи­тел­но из­би­раем пред­мет (ЗИП). Ос­вен то­ва, съоб­ра­же­ние­то, че учи­ли­ще­то е свет­ско ни­как не из­ключ­ва и не мо­же да из­ключ­ва то­ва, че обу­чае­ми­те мо­гат да има­т ре­ли­гиоз­ни убе­жде­ни­я и ре­ли­гиоз­ни за­дъл­же­ния. Та­ка че го­ло­то по­зо­ва­ва­не на “свет­ския ха­рак­тер на обу­че­ние­то­” ни­що не до­каз­ва.

Иде­ята, че две­те уче­нич­ки са дис­кри­ми­ни­ра­ли съу­че­ни­ци­те си, за­що­то те би­ха мог­ли да носят спе­ци­фич­но об­лек­ло, но се под­чин­яват на Пра­вил­ни­ка, кой­то ги за­дъл­жа­ва да ходят с уни­фор­ма, е, най-ме­ко ка­за­но, мно­го спор­на. Те прос­то няма как­во да носят (ос­вен раз­ни по раз­ме­ри­те си кръс­то­ве, кои­то мо­да­та е пре­вър­на­ла в своеб­раз­но ук­ра­ше­ние, в би­жу), за­що­то в хрис­тиян­ство­то няма за­дъл­жи­тел­ни за ве­рую­щи­те час­ти от об­лек­ло­то, как­ви­то са заб­рад­ки­те при мю­сюл­ман­ки­те или мо­лит­ве­ни­те шап­чи­ци (ки­па) при юд­еи­те. Най-важ­ният пункт е да­ли има на­си­лие или при­зив към на­си­лие в ак­та на но­се­не­то на заб­рад­ки. Чо­век трябва да е дос­та пов­ре­ден, за да си мис­ли, е в слу­чая с Ми­хае­ла и Фат­ме има та­ко­ва не­що. Уни­фор­ма­та, от ед­на стра­на, е средс­тво за со­циал­но из­равн­ява­не, за ви­ди­мо за­ли­ча­ва­не на раз­ли­ки­те меж­ду бед­ни и бо­га­ти, но съ­що та­ка е средс­тво и за то­тал­но уни­фи­ци­ра­не на хо­ра­та. Ува­же­ние­то към дос­той­нство­то на хо­ра­та, в кое­то всич­ки по­ли­ти­ци се къл­нат изи­сква пра­ви­ла­та (пра­вил­ни­ци­те) да до­пус­кат из­вес­тни ва­риа­ции в об­лек­ло­то. То­ва би бил ис­тин­ски знак на ува­же­ние, за­що­то за вярва­щи­те спаз­ва­не­то на ре­ли­гиоз­ни­те им за­дъл­же­ния е въп­рос на вът­ре­шен мо­ра­лен ин­тег­ри­тет, на не­до­пус­ка­не­то на грях. Та­ка няма да има ни­що страш­но, ако учи­лищ­ни­я пра­вил­ник до­пус­не мю­сюл­ман­ки­те да носят заб­рад­ки, хрис­тия­ни­те - кръс­то­ве, а юд­еи­те - мо­лит­ве­ни шап­чи­ци по вре­ме на зан­ятия, съ­че­та­но с дру­ги­те ос­нов­ни със­тав­ки на уни­фор­ма­та. Страш­но­то ста­ва, ако то­ва би би­ло при­зив към на­си­лие или е акт на про­зе­ли­ти­зъм. Но то­га­ва пък има дос­та­тъч­но за­ко­но­ви средс­тва за пре­си­ча­не на на­си­лие­то.

Реак­ции­те. След ре­ше­ние­то се поя­ви­ха мно­го и раз­но­по­соч­ни реак­ции. Ха­рак­тер­но за всич­ки тях е, че с мал­ки из­клю­че­ния (ко­мен­та­ри­те на Йон­ко Гро­зев в “Стан­дарт” и на Ми­хаил Еки­мджие­в в “Ме­диа­пул”) до­ри ко­га­то осъ­жда­ха ре­ше­ние­то, го пра­ве­ха в гео­по­ли­ти­чес­ки кон­текст или в клю­ча на “сблъ­съ­ка на ци­ви­ли­за­ции­те” , раз­съж­да­вай­ки вър­ху опа­снос­тта от оже­сто­ча­ва­не на ис­ляма у нас и вър­ху поя­ва­та на по­ли­ти­чес­ки ис­лям, кое­то въп­рос­но­то ре­ше­ние мо­же да ка­та­ли­зи­ра. Ве­лис­ла­ва Дъ­ре­ва в па­ни­чес­ки текст, оза­гла­ве­н “Заб­рад­ка­та ка­то фи­тил” (в.”24 ча­са, 7 ав­густ) ед­ва ли не съзря дъл­га­та ръ­ка на ис­лямския те­ро­ри­зъм, ак­цен­ти­рай­ки, че ръ­ко­во­ди­те­ли­те на ОИР­К са за­вър­ши­ли уни­вер­си­те­та в Зар­ка, Йор­да­ния, кой­то, пред­ста­ве­те си, бил за­вър­ши­ли и Абу Му­саб ал-Зар­кауи. Впро­чем за та­зи ав­тор­ка, из­раз­ява­ща нас­трое­ния­та на мно­жес­тво хо­ра, уси­лия­та да бъ­де за­па­зе­на ре­ли­гия­та на бъл­га­ро­мо­ха­ме­да­ни­те е ак­ция с дъл­гос­роч­на пер­спек­ти­ва, чия­то край­на цел е прев­ръ­ща­не­то на Бъл­га­рия във вто­ра Бос­на (с всич­ки­те неот­дав­наш­ни пос­ледс­твия!). Да се спо­ри с по­доб­на ви­зия от по­зи­ция­та на пра­ва­та на чо­ве­ка е не­въз­мож­но.

Но най-важ­на­та реак­ция дой­де от ви­цеп­ре­мие­ра и ми­нис­тър на об­ра­зо­ва­ние­то и нау­ка­та Да­ниел Въл­чев. По по­вод съоб­ще­ния­та, че мо­ми­че­та от Тур­ция уча­т в на­ши уни­вер­си­те­ти, някои от кои­то се готвят да заб­ранят заб­рад­ки­те, той ка­за, че до края на го­ди­на­та въп­ро­сът ще бъ­де ре­шен със за­кон, кой­то ще заб­ра­ни но­се­не­то на ре­ли­гиоз­ни сим­во­ли най-мал­ко в сред­ни­те учи­ли­ща. То­га­ва ве­че въп­ро­сът от пра­во­за­щи­тен ще ста­не по­ли­ти­чес­ки, а пос­ледс­твия­та - чис­то по­ли­ти­чес­ки - неп­ред­ска­зуе­ми. За чо­веш­ко­то дос­той­нство как­то оби­кно­ве­но, ни­кой не мис­ли, до­ри по­ли­ти­ци­те от ДПС, кои­то ог­лу­ши­тел­но мъл­чат - за­се­га - по то­зи въп­рос, прос­то за­що­то хо­ра­та от ОИР­К са из­вън тех­ния кон­трол, си­реч не са “тех­ни”.

[1] Вж.”О­бек­тив”, бр. 134 обратно
[2] Пра­вил­ник за при­ло­же­ние на За­ко­на за на­род­на­та прос­ве­та. обратно