Абсурдно решение на “трети специализиран отряд” задава нов кръг от проблеми
На 27 юли Комисията за защита от дискриминация реши казуса със “забрадките”. Забраната момичетата мюсюлманки да носят забрадки в училище, наложена от Професионалната гимназия по икономика “Карл Маркс” в Смолян, не е дискриминация, произнесе се антидискриминационният орган. Абитуриентките Фатме Кехайова и Михаела Василева или трябва да свалят религиозния символ в училище, или следва да престанат да ходят там. На 11 септември разбрахме, че те са избрали втората възможност, но са решили все пак да завършат образованието си. Директорката на училището Мария Томова заяви, че те “по собствено желание преминават на индивидуално обучение, ще се явяват само на изпити на три сесии и няма да посещават учебни занятия”.
Така - засега - завърши историята с първия у нас опит за публично отстояване на правото да се демонстрира религиозната принадлежност. Можете да носите символите на вярата си, но не и там, където културата и законодателството позволяват на началството да диктува дори начина на обличане на хората - в училище. Нека напомним, че друго подобно място е казармата и въобще военизираните институции.
Началото.[1] Преди две години училищното ръководство е стъписано когато Фатме и Михаела идват със забрадки. То вижда в този жест дръзко предизвикателство, покушение срещу “светския характер на образованието”. Комисия, назначена от Регионалния инспекторат по образованието, намира, че “носенето на забрадки и дълго ритуално облекло, като израз на мюсюлманските традиции, не нарушава разпоредбите на ППЗНП [2] и не представлява основание за налагане на наказание”. ОИРК сезира комисията за защита от дискриминация.
Решението. Комисията за защита от дискриминация произведе по случая с едно 13 странично решение, което не може да бъде характеризирано другояче, освен като абсурдно. С него се създава прецедент с дългосрочно действие: отсега нататък всеки, който реши да се обърне към тази комисия, трябва да знае, че поема сериозен риск, като реши да се жалва пред нея. Защото може да бъде обвинен в “подбуждане към дискриминация”. Това е сторило ОИРК, според антидискриминаторите, поради което е глобено с 250 лв. Досега хората мислеха, че жалбите им могат да са основателни ли не, но не им минаваше през ума, че като упражняват конституционното си право на жалба, ще бъдат наказани за това. Какво, освен абсурд, може да е това решение на “трети специализиран състав” на Комисията? И нека тя не се оплаква, ако скоро я закрият поради бездействие: надали потенциалните жалбоподатели ще са толкова луди, та под страх от глоба заради жалбите си, да седнат да ги пишат.
Следващият абсурд е, че дискриминирани се оказват не двете ученички, на които се забранява да носят забрадки, а стотиците им съученици, които тези две опасни момичета са дискриминирали чрез покритите си глави. Наивният възглед, че обикновено дискриминира мнозинството, а малцинството е подложено на дискриминация, безславно отиде в историята в резултат на творчеството на Комисията. Досега се смяташе, че дискриминатор е този, който има възможността да наложи дискриминация, т.е. този, който има власт - началството, държавата, командира или просто аритметичното мнозинство. Сега се оказа, че безвластните момичета непрекъснато са дискриминирали стотиците си съученици. И понеже училищното ръководство е позволило това, то също си го отнесе - глоба от 250 лв. А защото не са упражнили нежния контрол бяха наказани също Регионалният инспекторат на МОН и самото министерство. Те бяха глобени с по 500 лв.
Аргументацията. Осевото разсъждение на Комисията е, че Професионалната гимназия по икономика “Карл Маркс” в Смолян е светско учебно заведение. Поради това носенето на предмети или дрехи, обозначаващи религиозната принадлежност на носещите, е недопустимо, защото “ученикът няма право да подтиква към противопоставяне по политически, етнически и религиозни признаци чрез различни форми (слово, облекло, отличителни знаци и ритуали)”. Самото носене на религиозен символ значи е подтикване към противопоставяне! Това действително е “основополагащо” откритие, а комисията, както видяхме, е направила и други зашеметяващи нововъведения. След това се прави анализ на “търпимостта” чрез позовавания на редица международни правозащитни документи. От “Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация на основата на религия или убеждение” откъснато от контекста е взето изречението “Родителите...имат право да определят неговия начин на живот в рамките на семейството в съответствие със своите вероизповедания или убеждения, а също така изхождайки от нравственото възпитание, което по тяхно мнение следва за получи детето.” От него се прави извода, че в рамките на семейството детето може да носи религиозни символи, но не и извън въпросните “рамки”. А ако нравственото възпитание, което...следва да получи детето, включва носенето на забрадка?
Ключови за аргументацията на комисията са примерът на съседна Турция и решението на Съда в Страсбург по делото Лейла Шахин срещу Турция. Там, както е известно, съдът не намери нарушение на чл. 9 от ЕКХЧ в забраната на Истанбулския университет върху носенето на забрадки. В присъдата си ЕСПЧ подробно обяснява защо принципът на секуларната държава е толкова важен за Турция след революцията на Ататюрк от 1923 г.: стриктния секуляризъм (между другото поддържан от главния гарант за стабилността на Турция - генералитета) е спирачката пред опитите на политическия ислям да върне страната назад, към монархията и теокрацията. За Турция осемдесет години след делото на бащата основател, това продължава да е актуална опасност. Но Турция е специфичен случай. Няма забрана върху носенето на ислямски религиозни символи в страни като Белгия, Австрия, Германия, Холандия, Испания, Швеция, Швейцария и Великобритания, макар във всяка от тях позволението да е свързано с известни условия (пар. 57 - 64 от решението по случая “Лейла Шахин”). Само в Турция, Азърбайджан и Албания има забрана върху забрадките, свързана, както отбелязва съдът не само с въпроса за индивидуалната свобода, но най-вече с политическото значение на ислямската забрадка (пар. 55). Но за Азърбайджан има Решение на Комитета по правата на човека от 5.11.2004 по случая “Худайберганова”, където се казва, че забраната на Ташкентския университет върху забрадките е нарушение на чл. 18 от МПГПП.
Светското училище. В решението непрекъснато се повтаря мотивът, че образованието в България е светско. Но това не би следвало да означава нищо друго, освен това, че в него, за разлика от религиозните училища, не се подготвят религиозни професионалисти или че в него не се прокарва духът на религиозно обяснение на света като основна съставка на обучението. Специалното религиозно облекло - например на монасите или монахините или на послушниците, действително е задължително в повечето от тези училища. Но пък светското училище у нас, съгласно Закона за образователните степени и учебния план, включва обучението по религия и то като задължително избираем предмет (ЗИП). Освен това, съображението, че училището е светско никак не изключва и не може да изключва това, че обучаемите могат да имат религиозни убеждения и религиозни задължения. Така че голото позоваване на “светския характер на обучението” нищо не доказва.
Идеята, че двете ученички са дискриминирали съучениците си, защото те биха могли да носят специфично облекло, но се подчиняват на Правилника, който ги задължава да ходят с униформа, е, най-меко казано, много спорна. Те просто няма какво да носят (освен разни по размерите си кръстове, които модата е превърнала в своебразно украшение, в бижу), защото в християнството няма задължителни за верующите части от облеклото, каквито са забрадките при мюсюлманките или молитвените шапчици (кипа) при юдеите. Най-важният пункт е дали има насилие или призив към насилие в акта на носенето на забрадки. Човек трябва да е доста повреден, за да си мисли, е в случая с Михаела и Фатме има такова нещо. Униформата, от една страна, е средство за социално изравняване, за видимо заличаване на разликите между бедни и богати, но също така е средство и за тотално унифициране на хората. Уважението към достойнството на хората, в което всички политици се кълнат изисква правилата (правилниците) да допускат известни вариации в облеклото. Това би бил истински знак на уважение, защото за вярващите спазването на религиозните им задължения е въпрос на вътрешен морален интегритет, на недопускането на грях. Така няма да има нищо страшно, ако училищния правилник допусне мюсюлманките да носят забрадки, християните - кръстове, а юдеите - молитвени шапчици по време на занятия, съчетано с другите основни съставки на униформата. Страшното става, ако това би било призив към насилие или е акт на прозелитизъм. Но тогава пък има достатъчно законови средства за пресичане на насилието.
Реакциите. След решението се появиха много и разнопосочни реакции. Характерно за всички тях е, че с малки изключения (коментарите на Йонко Грозев в “Стандарт” и на Михаил Екимджиев в “Медиапул”) дори когато осъждаха решението, го правеха в геополитически контекст или в ключа на “сблъсъка на цивилизациите” , разсъждавайки върху опасността от ожесточаване на исляма у нас и върху появата на политически ислям, което въпросното решение може да катализира. Велислава Дърева в панически текст, озаглавен “Забрадката като фитил” (в.”24 часа, 7 август) едва ли не съзря дългата ръка на ислямския тероризъм, акцентирайки, че ръководителите на ОИРК са завършили университета в Зарка, Йордания, който, представете си, бил завършили и Абу Мусаб ал-Заркауи. Впрочем за тази авторка, изразяваща настроенията на множество хора, усилията да бъде запазена религията на българомохамеданите е акция с дългосрочна перспектива, чиято крайна цел е превръщането на България във втора Босна (с всичките неотдавнашни последствия!). Да се спори с подобна визия от позицията на правата на човека е невъзможно.
Но най-важната реакция дойде от вицепремиера и министър на образованието и науката Даниел Вълчев. По повод съобщенията, че момичета от Турция учат в наши университети, някои от които се готвят да забранят забрадките, той каза, че до края на годината въпросът ще бъде решен със закон, който ще забрани носенето на религиозни символи най-малко в средните училища. Тогава вече въпросът от правозащитен ще стане политически, а последствията - чисто политически - непредсказуеми. За човешкото достойнство както обикновено, никой не мисли, дори политиците от ДПС, които оглушително мълчат - засега - по този въпрос, просто защото хората от ОИРК са извън техния контрол, сиреч не са “техни”.
[1] Вж.”Обектив”, бр. 134 обратно
[2] Правилник за приложение на Закона за народната просвета. обратно