14 дни вой­на

Ако раз­го­во­рът за ми­ра и не­го­ви­те вра­го­ве за­поч­не, боя се, че те­за­та на ми­ра ще ос­та­не не­за­щи­те­на. Не за­що­то об­щес­тва­та са по­ха­би­ли ре­сур­са са за мо­ра­лен прог­рес. А за­що­то мо­дер­на­та епо­ха е ос­но­ва­на на ге­но­цид и се раз­ви­ва по-на­та­тък бла­го­да­ре­ние на още по-голям ге­но­цид, как­то твър­ди Зиг­мунт Бау­ман. Кое­то ще ре­че, че сра­мът от вче­раш­ни­те ма­со­ви кла­не­та е не­мо­щен па­зач сре­щу днеш­ни­те из­треб­ле­ния.. А чу­дес­ни­те спо­соб­нос­ти на прог­ре­сив­ния ра­зум да съз­да­ва сми­съл спо­ма­га па­за­чът да ос­та­не слаб. В САЩ сра­мът нап­ри­мер от Виет­нам­ска­та вой­на по-ско­ро рек­ла­ми­ра ви­со­ко­тех­но­ло­гич­но­то во­де­не на вой­ни­те, от­кол­ко­то про­во­ки­ра мо­ра­лен са­моа­на­лиз.

360 ли­ван­ци за­ги­на­ха в те­зи 14 дни вой­на с Из­раел. Об­щес­тве­но­то мне­ние ве­че не се със­ре­до­то­ча­ва вър­ху фак­та на жер­тви­те: убий­ства­та на ци­вил­но на­се­ле­ние в Ира­к от 2003-та го­ди­на на­сам при­тъ­пи реф­лек­са на със­тра­да­ние и ужа­с. Ос­вен то­ва, об­ра­зът на Хиз­бу­ла е дъл­бо­ко на­то­ва­рен с от­ри­ца­те­лен заряд и то­ва да­ва неиз­бе­жен от­блясък вър­ху мис­ле­не­то ни за ум­ре­ли­те в Бей­рут. Жер­тви­те не са по-вис­шес­тоя­щи от свои­те по­тис­ни­ци - из­раел­ци­те. То­ва , кое­то ги пра­ви да из­глеж­дат мо­рал­но по-доб­ри е фак­тът, че би­дей­ки по-сла­би, те има­т по-мал­ко въз­мож­ност да бъ­дат жес­то­ки. Ли­ван­ски­те ра­ке­ти, кои­то за­си­па­ха Хай­фа, все по­ве­че заст-ра­ша­ват и хо­ра­та по пло­ща­ди­те на Тел Ави­в. Те не са срав­ни­ми с ка­се­тъч­ни­те му­ни­ции, с кои­то Из­раел об­стреля на 24 юли ед­но ара­бско сел­це, по­ра­ди кое­то Хю­ман райтс осъ­ди пра­ви­телс­тво­то на Еху­д Ол­мерт. Срав­ни­ми са оба­че до­сие­та­та на две­те стра­ни, в кои­то са за­пи­са­ни прак­ти­ку­ва­не на кръ­воп­ро­ли­вен те­ро­ри­зъм, дър­жав­ни убий­ства и близ­коиз­то­чен фун­да­мен­та­ли­зъм за веч­ни вре­ме­на. От­вра­ти­тел­но­то е, че све­тът съ­чувс­тва на ху­ма­ни­тар­на­та кри­за нас­тиг­на­ла Ли­ван, ка­то прех­върля те­жес­тта на ре­ше­ние­то на проб­ле­ма вър­ху трес­ка­ва­та дип­ло­ма­ция на ед­на Кон­до­ли­за Райс, съот­го­вор­на с Буш за про­дъл­жа­ва­ща­та тра­ге­дия в Ира­к.

И по­не­же све­тът от­беля­зва 11-те го­ди­ни от кла­не­то в Среб­ре­ни­ца, не­ка при­помня: ге­но­ци­дът, осъ­щес­тве­н от ус­та­ши­те в Хър­ва­тия и тех­ни­те мю­сюл­ман­ски по­ма­га­чи-доб­ро­вол­ци през уп­рав­ле­ние­то на на­цис­ти­те, нап­ра­ви­ха по­том­ци­те на сръб­ски­те жер­тви не­тър­пе­ли­ви да уби­ва­т, на­силс­тват и ет­ни­чес­ки про­чис­тват. Точ­но как­то спо­ме­ни­те от Хо­ло­кос­та правят по-сил­на ръ­ка­та на из­раел­ски­те оку­па­то­ри в ара­бски­те стра­ни: ма­со­ви­те де­пор­та­ции, из­ди­га­не­то на сте­ни, взе­ма­не­то на за­лож­ни­ци, кон­цен­тра­цион­ни ла­ге­ри са са­мо сянка. По про­те­же­ние на ис­то­рия­та нес­пра­вед­ли­вос­тта е би­ла ком­пен­си­ра­на с нес­пра­вед­ли­вост с об­ра­тен знак. Та­ка каз­ва Зиг­мунт Бау­ман.

По­ра­ди кое­то воен­ни­те ко­мю­ни­ке­та про­дъл­жа­ват да бъ­дат пър­ва но­ви­на.