Сигнали срещу отказа на прокуратурата да разследва авторите и разпространителите на брошурата на Атака "Циганската престъпност - опасност за държавата"

                                                                                  Чрез

Софийска градска прокуратура

                                                                                  (СГП)

 

До

                                                                                  Апелативна прокуратура – София

                                                                                  (АП – София)

 

Сигнал

по пр. пр. 10287/2012 г. по описа на СГП

 

                                                                                  от ...............

 

чрез

адв. Маргарита Илиева,САК,
            съдебен адрес: София 1504,

                                                                                  ул. “Върбица” № 7, ет. 4,

                                                                                  тел.:02 944 0670, 02 943 4876

                                                                                  факс: 0884 185 968

 

                                                                                  срещу:
                                                                                  Постановление на СГП от 27.02.2012 г.

 

Уважаема госпожо/ господин апелативен прокурор,

с настоящия сигнал атакуваме горепосоченото постановление на СГП като незаконно. Следват доводите ни.

За да откаже да образува досъдебно производство, прокурор Христов от СГП е приел, че процесната брошура, издание на партия „Атака”, със заглавие „Циганската престъпност – опасност за държавата” (брошурата), не съдържа, по думите му, „мнения, нито коментари, а само факти и обстоятелства”[1]; според него в нея няма „думи, фрази, както и не се споделят възгледи, които по естеството си са антидемократични или пък са годни такива да разпалят расова вражда или омраза, или да прераснат в расова дискриминация”[2]. Същевременно, като си противоречи, прокурорът приема, че в брошурата се съдържат текстове, които „действително [...] имат за цел да фокусират вниманието на българския народ към престъпленията, осъществени от малцинствата и, в частност, ромското население.”[3] Но „не може[ло] да се направи извод, че авторът или разпространителят на брошурата е имал за цел чрез нея да проповядва расова или етническа вражда, или да подбужда към омраза.”[4]

Тези изводи са, освен вътрешнопротиворечиви, и дълбоко необосновани. Разбира се, че като „фокусират вниманието на българския народ към престъпленията, осъществени от малцинствата и, в частност, ромското население” текстовете на брошурата в съвкупността си подбуждат „българския народ” към неприязън и вражда срещу ромите като такива, т.е. в качеството им на етническо малцинство. Както авторът, така и разпространителят на брошурата не само са постигнали този резултат – те очевидно са го целели. Това е така, защото текстовете на брошурата са преднамерено съставени по начин, да нагнетят у българите страх от ромите и съответна омраза, като представят последните изключително като грозна заплаха, фактор за омерзение и чувство на несигурност – престъпници, бандити, изверги, озверели, безпощадни, развилнели се, пияни, мръсни, убийци, зверове, скотове, безнаказани, нагли, терористи, измет, освирепели, банди, тумби, лумпени и вандали.[5] Първо, извършителите на тенденциозно описаните в брошурата по плашещ и отвращаващ начин деяния са повсеместно идентифицирани именно в етническо качество, като роми – всяко подзаглавие в брошурата, както и всички текстове натрапливо повтарят пежоративното етническо название „цигани” за субектите на описваната престъпност. Ефектът от това нагнетяване на расови конотации е именно да породи етническа ненавист – чувство на нетърпимост и отхвърляне спрямо хора, които са отличени не с личните им качества, а именно с етническия им произход на роми.

Не е вярно, че това са „факти и обстоятелства”, както приема прокурорът. Това са само твърдения на съставителите на брошурата и за тях няма никакви доказателства - нито в нея, нито извън нея. Прокурорът безпочвено, на никакво основание, приема – и с това проявява защитен уклон по отношение на наказателноотговорните за брошурата лица - че твърденият етнически произход на твърдените извършители на твърдените в брошурата деяния се базирал на „съобщения от полицията”[6]. Прокурорът не се позовава на нищо, като приема това. Дали текстовете в брошурата се базират на „съобщения от полицията” или на фантазията на техните автори е всъщност неясно.[7]

Но не това е определящото. Дори да се базираха действително на съобщения от полицията, съвкупността от тези текстове, която дефинира заподозрените за извършители на престъпления изключително през етническия им произход на роми и описва твърдените им престъпления по омерзяващ и шокиращ начин, пак щеше да е съставомерна, защото буди расова омраза, а наказателният закон криминализира това. Подобни съобщения от полицията също са незаконни. Самото посочване на етническия произход на заподозрян в престъпление човек е неправомерно. Етническият произход на личността няма никакво отношение към нейните евентуални криминални прояви. Самото свързване на двете неща е расистко и годно да провокира расова неприязън и да прерасне в дискриминация; особено когато се напластява така агресивно и натрапливо, както прави това процесната брошура.

Самото заглавие на брошурата определя зловредното явление, което претендира да описва - престъпност, като расова („циганска”), и изрично я заклеймява като опасна - и то опасна не за каквото и да е, а за самата държава. Това заглавие, дори само по себе си взето, е съставомерно и съставлява достатъчно фактическо основание за образуване на досъдебно производство за реч на омразата срещу отговорните за брошурата и разпространението й лица. Към него в кумулация в брошурата е струпано изобилие от още крайно расистки анти-ромски квалификации и инсинуации:

„[...] цигански бандитизъм“[8]; „[...] погрома […].“[9]; „[…] извергите […].“[10]; „[…] пияни и мърляви цигани.“[11]; „[…] тумба развилнели се цигани.“[12]; „Озверелите и безпощадни […].“[13]; „[…] уж социално слаби цигани […].“[14]; „Тумба пияни цигани […].“[15]; „[…] за циганите е гордост да пребият полицаи […].“[16]; „Ще те убием, нещастна българко! Ще те ликвидираме, нещастнице! Къщата ти ще запалим! С такива думи нахлули в понеделник група пияни и криминално проявени цигани […].“[17]; „Извергът […]“[18]; „[...] зверски [...].“[19]; „Цигани пребиха с чук старец за 5 лева“[20]; „Двама цигани убиха старица за парче хляб“[21]; „Оскотяването на циганите е стигнало дотам, че избиват собствените си деца. Освен когато ги раждат, за да ги продадат“[22]; „Цигански тумби вилнеят безнаказано и обират реколтата на хората, като обричат на глад възрастните.“[23]; „[…] мангалите […].“[24]; „[…] нагли цигани […] напук на закона […].“[25]; „Цигански терор окървави […]“[26]; „[…] ромската измет […].“[27]; „Звярът […].“[28]; „Циганизира […]“[29]; „На българите се вменява априорно чувство на расова вина“[30]; „Банда освирепели цигани […].“[31]; „[…] цигански лумпени […].“[32]; „Основно оръжие на циганите е демографията“[33]; „[…] терора“[34]; „[…] поредната циганска вандалщина. Банда терористи от цигански произход […].“[35]

В съвкупността си текстовете на брошурата съставляват крайно груба и нечестна пропаганда на омраза срещу ромите посредством тенденциозното им портретиране като ужасяващи субекти на още по-ужасяващи качества и прояви. Прокурорът проявява сходна интелектуална нечестност с крайно превратния си извод, че това не е така.

Съдържанието на брошурата е така интензивно анти-ромско в изричните си квалификации и внушаваните си послания, че ефектът от него – подбуждането на расова омраза срещу ромите, може да бъде само целен, противно на възприетото от прокурора. Само хора, които целят да постигнат силен ефект на расова нетърпимост, биха съставили и разпространявали такъв брутално расистки текст като процесната брошура. Прокурорът, като отрича това, се излага като преднамерено сляп в услуга на безнаказаността на тези лица.  

Дотам стигат в расистката си тенденциозност отговорните за брошурата лица, че в нея на няколко места се повтарят едни и същи текстове, за да бъде увеличен общият обем анти-ромски твърдения и, посредством наслоително възпроизвеждане, да се затвърди внушението за погнуса и гняв срещу ромите.[36] Дори само това, взето само по себе си, индицира ясен умисъл – целта на съставителите и разпространителите на брошурата е именно да нагнетят омраза срещу ромите. 

Не на последно място, брошурата е издание на партия, която е ноторна в българското общество с последователните и радикални ксенофобски изяви на своите лидер, членове и симпатизанти. Издаването и разпространяването на брошура като процесната от тъкмо такава – агресивно расистка, политическа формация еднозначно и безспорно внушава на обществеността, към която е насочена, именно послание на етническа ненавист и вражда. Прокурорът, като игнорира и това - цялостната и радикална позиционираност на „Атака” в антималцинствения дискурс, с патоса на неонацистко формирование - като контекст на брошурата се проявява съвсем като глух и сляп.

Но не това предполага наказателният закон срещу речта на омразата – магистратска слепота, глухота и немота в лицето на този социоразпадащ феномен. Замисълът на наказателния закон е не да се отрича речта на омразата, а да се признае съществуването й и престъпния й характер, и да се преследват съответно извършителите й. Това атакуваното постановление не само не прави, но видимо саботира.

То е незаконосъобразно. Моля, да се отмени със законните последици.

 

9.04.2012 г.,                                                        С уважение,

София                                                                 адв. Маргарита Илиева



[1] Стр. 3 от постановлението.

[2] Пак там.

[3] Пак там.

[4] Пак там.

[5] Вж. по-долу в текста на този сигнал конкретни цитати от брошурата в този смисъл.

[6] Пак там.

[7] И не се установява, противно на възприетото от прокурора, че текстовете в брошурата са извадки от публикации в печата – под тях фигурират само някакви дати, но не и източник, което прави произхода им неясен.

[8] Стр. 1 от брошурата. Курсивът мой навсякъде, бел. авт.

[9] Пак там.

[10] Пак там.

[11] Стр. 2 от брошурата.

[12] Пак там.

[13] Стр. 3 от брошурата.

[14] Стр. 4 от брошурата.

[15] Стр. 5 от брошурата.

[16] Стр. 8 от брошурата.

[17] Пак там.

[18] Стр. 9 от брошурата.

[19] Пак там.

[20] Стр. 11 от брошурата.

[21] Пак там.

[22] Стр. 12 от брошурата.

[23] Стр. 15 от брошурата.

[24] Стр. 16 от брошурата.

[25] Стр. 18 от брошурата.

[26] Стр. 19 от брошурата.

[27] Пак там.

[28] Пак там.

[29] Стр. 20 от брошурата.

[30] Стр. 21 от брошурата. Самият текст изрично дефинира като расово противопоставянето на българите на ромите, което изгражда. 

[31] Пак там.

[32] Пак там.

[33] Стр. 22 от брошурата.

[34] Стр. 23 от брошурата.

[35] Пак там.

[36] Вж. статиите „Тежки присъди за цигани, убили пазач на череши“ и „Цигани на съд, обрали старец“, които се повтарят на стр. 14 и стр. 15.

 

 

 

 

Чрез

Апелативна прокуратура – София

                                                                                  (АП – София)

 

До

                                                                                  Върховна касационна прокуратура

                                                                                  (ВКП)

 

Жалба

 

по пр. пр. 1380/2012 г. по описа на АП – София

 

от Донка Каменова Панайотова, Лилия

Савкова Макавеева и Румян Сергеев Русинов

 

чрез

адв. Маргарита Илиева, САК,

съдебен адрес: 1504 София,

ул. „Върбица“ № 7, ет. 4,

тел.: 02 944 0670, 02 943 4876

факс: 0884 185 968

 

срещу:

Постановление на АП – София от 26.04.2012 г.

 

 

Уважаема/ и г-жо/ г-н касационен прокурор,

 

моля, да отмените горепосоченото постановление. Заключенията на прокурора са крайно превратни. Интелектуално безчестни са и саботират самата цел на закона, който определя враждебната реч като престъпление. Държавата ще бъде осъдена от Европейския съд по правата на човека заради тях. Освен това са много повърхностни и оскъдни. Представляват два параграфа голословни твърдения, без никакъв анализ и обсъждане на пространните ни доводи срещу първоинстанционното постановление.

Прокурорът приема, че „процесната брошура не съдържа[ла] оценъчна информация, а факти и обстоятелства, базирани на съобщения от полицията. Никъде в нея не [били] посочени лични мнения, коментари или квалификации.” Този „извод” е просто отричане на истината. Думи и изрази, като:

„опасност за държавата”;[1] „бандитизъм“[2]; „погром“[3]; „изверги“[4]; „пияни и мърляви“[5]; „тумба развилнели се“[6]; „озверели и безпощадни[7]; „уж социално слаби“[8]; „тумба пияни“[9]; „изверг“[10]; „зверски“[11]; „оскотяване […] избиват“[12]; „тумби вилнеят безнаказано и обират […] обричат на глад“[13]; „мангали[14]; „нагли […] напук на закона[15]; „терор окървави[16]; „измет“[17]; „звяр“[18]; „циганизира[19]; „банда освирепели“[20]; „лумпени“[21]; „терор“[22]; „поредната циганска вандалщина […] банда терористи“[23],

са именно оценки. Те нямат нищо общо с факти. Това са крайно негативни квалификации, които сами по себе си съставляват коментар – такъв, който изразява расова омраза. Ако прокурорът счита, че е факт, че ромите са опасност за държавата и представляват бандити, изверги, зверове, измет и пр., той самият е расист и като такъв няма място в прокуратурата.

Твърдения, като долните, също са оценъчни и тенденциозни, очевидно насочени към това да предизвикат расова/ етническа вражда:

 „[…] за циганите е гордост да пребият полицаи […].“[24];

„Ще те убием, нещастна българко! Ще те ликвидираме, нещастнице! Къщата ти ще запалим! С такива думи нахлули в понеделник група пияни и криминално проявени цигани […].“[25];

Цигани пребиха с чук старец за 5 лева“[26];

„Двама цигани убиха старица за парче хляб“[27];

„[О]скотяването на циганите е стигнало дотам, че избиват собствените си деца. Освен когато ги раждат, за да ги продадат“[28];

„На българите се вменява априорно чувство на расова вина“[29];

„Основно оръжие на циганите е демографията“[30];

Расистките инвективи в брошурата не се базират на никакви съобщения на полицията – такива съобщения полицията не пише и не може да пише, защото са незаконни, освен че са долнопробна, жълта пропаганда. Ако полицията пишеше такива съобщения, щяхме да дадем на прокурор и полицаите. Прокурорът напълно голословно се позовава на тези измислени полицейски съобщения, без да сочи никакво доказателство за тях. А дали са подписани като „лично мнение” процесните агресивни расистки квалификации е без значение – те са написани и разпространени все от някой, който представлява личност (защото едва ли е предмет) и който е наказателно отговорен за тази враждебна реч.

По-нататък, според прокурора „брошурата съдържа[ла] извадки от статии и публикации”. Това е без значение, дори да е вярно, но то е недоказано. Препечатването и разпространяването на статии, съдържащи съставомерна враждебна реч, също е съставомерно.

Не се касае[ло] за целенасочена информационна дейност с престъпен характер.” Ако не е целенасочена, каква е била? Случайна? Без да искат? По грешка? Не са знаели, че го правят? Раздавали брошури, но не разбрали?

Няма[ло] данни Волен Сидеров сам да е разпространявал писмения материал.” Да бяха се събрали данни. И да не е бил Сидеров, все някой го е разпространявал. Който и да е, е наказателно отговорен. Все някой го е и написал – може да е Сидеров, може и да не е; въпрос на разследване, каквото не е свършено. Който и да е писалият, и той е наказателно отговорен.

Моля, да отмените това порочно постановление и да върнете делото за разследване. То представлява отказ на правосъдие и, ако не бъде коригирано, ще доведе до осъждане на държавата в Страсбург. Моля, за целта да съобразите и останалите ми доводи, изложени в жалбата-сигнал срещу първоинстанционното постановление

 

08.05.2012 г.,                                                                       С уважение,

София                                                                       адв. Маргарита Илиева

 



[1] Вж. самото заглавие на брошурата.

[2] Стр. 1 от брошурата.

[3] Пак там.

[4] Пак там.

[5] Стр. 2 от брошурата.

[6] Пак там.

[7] Стр. 3 от брошурата.

[8] Стр. 4 от брошурата.

[9] Стр. 5 от брошурата.

[10] Стр. 9 от брошурата.

[11] Пак там.

[12] Стр. 12 от брошурата.

[13] Стр. 15 от брошурата.

[14] Стр. 16 от брошурата.

[15] Стр. 18 от брошурата.

[16] Стр. 19 от брошурата.

[17] Пак там.

[18] Пак там.

[19] Стр. 20 от брошурата.

[20] Пак там.

[21] Пак там.

[22] Стр. 23 от брошурата.

[23] Пак там.

[24] Стр. 8 от брошурата.

[25] Пак там.

[26] Стр. 11 от брошурата.

[27] Пак там.

[28] Стр. 12 от брошурата.

[29] Стр. 21 от брошурата. Самият текст изрично дефинира като расово противопоставянето на българите на ромите, което изгражда. 

[30] Стр. 22 от брошурата.