Пропуски в областта на закрилата крият риск от насилие върху децата с увреждания

Вероятността момчетата и момичетата с увреждания да станат жертва на физическо и сексуално насилие и небрежно отношение е по-голяма, отколкото при децата без увреждания. Освен това е по-вероятно децата с увреждания да са защитени в недостатъчна степен, тъй като общата рамка за закрила на децата и закрила на хората с увреждания може да не вземе предвид конкретните нужди на децата с увреждания, както се посочва в последния доклад на Агенцията на ЕС за основните права (FRA). Следователно националните системи за закрила на детето, както и съответните политики и дейности трябва изрично да включват мерки насочени към защита на децата с увреждания, така че те да бъдат пълноценно приобщени в обществото и да водят живот без насилие.

„Трябва по-ефективно да закриляме децата с увреждания срещу насилие, тормоз и малтретиране“, казва временно изпълняващият длъжността директор на FRA Константинос Манолопулос в навечерието на международния ден на хората с увреждания. „Необходимо е ЕС и държавите членки да вземат мерки, за да се обърне внимание на този доста невидим проблем. Децата с увреждания следва да могат да живеят без страх в общество, в което са напълно интегрирани.“

В доклада, озаглавен „Насилието срещу децата с увреждания: законодателство, политики и програми в Европейския съюз“, се изследват формите на насилие срещу деца с увреждания, причините и условията, при които то се упражнява, и се предлагат стъпки за противодействие.

Макар да няма официални данни относно броя на децата с увреждания и мащаба на понесеното от тях насилие, този доклад насочва вниманието ни към уязвимостта на тези деца, произтичаща от социална изолация, стигматизация и по-голямата им зависимост от грижи и подкрепа.

В доклада се посочват също областите, в които ЕС и държавите членки могат да се намесят най-ефективно, за да защитят децата с увреждания:

• Интегриран подход към закрилата на детето: Службите за закрила на детето трябва да осигуряват всеобхватна подкрепа на децата с увреждания и техните семейства, като вземат предвид всички аспекти от живота на детето. 
• Противодействие срещу изолацията и отделянето: Необходимо е да се положат повече усилия, за да се гарантира приобщаващо образование, да се преодолеят предразсъдъците и да се изградят по-приобщаващи общества. 
• Засилена и координирана подкрепа: Държавите членки трябва да гарантират подходящи механизми за координация (напр. координационен център), чрез които да се съгласува работата на различните професионалисти. Това включва професионалисти в редица области, като здравеопазване, социални услуги, образование, съдебна власт и служби за подкрепа на жертвите.
• Насърчаване на ориентирана към децата превенция и участие на децата: Държавите членки трябва да гарантират, че децата с увреждания са представлявани, пряко или чрез представителни и семейни организации, при разработването, прилагането и наблюдението върху прилагането на закони, политики, услуги и мерки за борба с насилието.

Докладът съдържа също примери за съществуващи мерки за закрила и превенция, насочени към професионалистите, семействата или самите деца с увреждания.

За целия текст на доклада вижте: Насилието срещу децата с увреждания: законодателство, политики и програми в Европейския съюз.