ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Заключенията от доклада на Съвета на Европа за България потвърждават наблюденията и препоръките, които Български хелзинкски комитет систематично отправя към държавата

"България е постигнала известен напредък в укрепването на защитата на правата на човека, но той остава бавен и неустойчив, особено по отношение на правата на лицата, настанени в институции, правата на мигрантите и свободата на медиите", каза Нилс Муйжниекс, комисар по правата на човека на Съвета на Европа, по време на представянето на доклада за посещението му в България, проведено от 9 до 11 февруари 2015 г.

Български хелзинкски комитет (БХК) приветства публикуването на доклада и отправените към българската държава препоръки и припомня, че по изведените приоритетни сфери самата организация отдавна предупреждава институциите и обществото за създадените условия за нарушаване на права на човека.

Остаряло законодателство затваря деца във възпитателни институции

Комисарят препоръчва да се ускори деинституционализацията на деца и да се гарантира, че институциите се заменят с услуги, опиращи се на семейството и общността. Комисарят препоръчва още цялостно преразглеждане на системата за младежко правосъдие и премахване на възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати, където се настаняват деца с така наречени "противообществени прояви".

"Изпращането на деца във възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати се случва въз основа на остаряло законодателство, без да е извършена надлежна оценка на нуждите им. В тези институции физическото и психическото насилие се случват редовно. Веднъж влезли в институцията, децата нямат необходимата защита и са изолирани от качествено образование, като по този начин се намаляват шансовете им за реинтегриране в обществото", се казва още в доклада.

През декември 2014 г. Български хелзинкски комитет (БХК) за пореден път предупреди, че в България деца се лишават от свобода незаконно или произволно и за дълги периоди от време. Това представлява сериозно нарушение на международното право по правата на човека, включително на Конвенцията на ООН за правата на детето, според която лишаването от свобода трябва да се третира като крайна мярка, прилагана за възможно най-кратък период.

Доклада, обобщаващ двугодишните наблюдения на изследователи на Български хелзинкски комитет в затворените инситутции за деца в България, прочетете тук.

Изследването на БХК констатира още, че децата, лишени от свобода, са изложени на повишен риск от злоупотреба, насилие, остра дискриминация и нарушаване на техните граждански, икономически и социални права.

Все още запрещение за възрастните хора с психични разстройства

Въпреки че България е поела ангажимент да овласти възрастните хора с психични разстройства да напуснат институциите и да заживеят в рамките на общността, процесът на деинституционализация на тези лица все още се случва много бавно.

"Една от основните пречки е режимът на запрещение, който е понастоящем в сила, който често води до поставянето на лица под пълно или частично запрещение в институции. Насърчавам българските власти да засилят усилията си за промяна на тази система и да преминат към система за подкрепено вземане на решения."

Подкрепа, грижа или изолация отрежда държавата на възрастните хора с психични разстройства 11 години след началото на реформата? Прочетете тук основните открития от мониторинга, който БХК извършва в момента в общо 60 домове, защитени жилища, дневни центрове и други институции и услуги от резидентен тип за възрастни хора с психични разстройства в България.

Незаконно задържане на търсещи закрила и липса на интеграция

Според доклада на Комисията, условията за прием на лицата, търсещи закрила, частично са се подобрили, но постигнатият напредък и наличните ресурси за гарантиране на основна помощ са несигурни. Комисарят призовава българските власти да вземат мерки по отношение на съществуващите в момента слабости в системата за ранно идентифициране, оценка и насочване на уязвимите лица, търсещи закрила със специфични нужди, включително непридружени деца, както и по отношение на липсата на специфична подкрепа за тези лица. Той препоръчва също така подобряване на достъпа до безплатна правна помощ при процедури за предоставяне на закрила.

Комисарят препоръчва прекратяване на разпространената практика на незаконно задържане на лица, търсещи закрила, както и подобряване на неадекватните в момента материални условия в специалните домове за временно настаняване на чужденци. Той препоръчва още разследване на всички случаи на малтретиране в тези центрове. "Задържането в домове за чужденци трябва да се използва само в краен случай, за възможно най-кратък период от време и въз основа на индивидуална оценка на случая. Деца не трябва да бъде подлагани на задържане в тези домове, независимо дали са с или без техните семейства." Освен това, комисарят призовава българските власти да гарантират, че мигрантите, които пристигат на границите на България, не са обект на изтласквания и колективното експулсиране, както и да разследват ефективно всяко твърдение за такива практики.

Комисарят призова властите да направят повече, за да гарантират интегрирането в обществото на признатите бежанци и другите лица, получили международна закрила в България.

Правата на непридружените деца, достъпът до регистрация и правната помощ бяха посочени като основни проблеми за 2014 г. за търсещите закрила в България в Годишния доклад за наблюдение на производството за предоставяне на международна закрила в България за 2014 г. на Български хелзинкски комитет. Прочетете го тук.

Зависима медийна среда и институционален натиск

Друг тревожен въпрос е медийната среда. Липса на плурализъм, непрозрачна собственост и финансиране на медиите и за редакторски контрол, упражняван от политически фигури чрез рекламни и информационни договори са сред основните притеснения. "Българските власти трябва да подобрят независимостта на медиите, включително чрез разпределяне на приходите от публичните рекламни и информационни договори към частни медии по прозрачен и недискриминационен начин. Трябва също така да се установи независим мониторинг на медийната собственост и финансиране, както и правила, насочени към ограничаване на прекомерната концентрация на собственост на медиите и към стимулиране на медийния плурализъм."

На последно място, комисарят препоръчва на българските власти да защитават по-добре журналистите, да разследват ефективно всички атаки и заплахи срещу тях и да преразгледат сегашното медийно законодателство така че да се осигури по-добра защита на журналистическите източници от неправомерен натиск. Той препоръчва също така намаляване на риска от цензура или автоцензура, като се гарантира, че никакви глоби за журналистическа дейност не се налагат от Комисията за финансов надзор, като се декриминализира напълно клеветата и като се гарантира ефективността на медийните регулаторни и етични органи като Съвета за електронни медии и националната Комисия по журналистика етика.

Целия доклад на Комисията по правата на човека на Съвета на Европа прочетете тук. Кратката версия е тук.