ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Оставянето на семейства без покрив в Гърмен е расистка акция, която нарушава три международни договора
Във връзка с оповестената от медии информация, че ромски семейства от четири разрушени на 29 юни незаконни постройки в Гърмен в момента нощуват под открито небе, тъй като няма къде да се настанят, както и предвид съобщението на кметицата на Гърмен, че общината няма възможност да предостави жилища на останалите без дом,[1] Български хелзинкски комитет (БХК) заявява:
Разрушаването на четирите постройки бе извършено под обществен натиск като колективно наказание за предполагаеми противозаконни действия на отделни лица в Гърмен и без оглед на индивидуалното положение на живущите в тях, които по никакъв начин не са причастни към инцидентите от миналото. Тази кампания бе съпътствана с публична расистка антиромска риторика, която бе подклаждана, наред с други, от медии и от парламентарно представени политически партии.
За риска да се стигне до настоящата ситуация БХК предупреди още на 27 май от ефира на телевизия Bulgaria On Air.[2] БХК и в миналото нееднократно е подчертавал, че разрушаването на единствените домове на бедни семейства, които са живели в тях продължително време, без осигуряване на алтернативен подслон, дори когато те са формално незаконни, е нарушение на правото на личен и семеен живот, както и на правото на жилище. Въпреки това, то бе извършено.
Принудителните евикции на лица от техните единствени жилища бе заклеймено като нарушение на международното право на три пъти по дела, свързани със сходни на настоящия случаи, в които нашата страна бе осъдена. Досега три различни международни органа са се произнасяли с осъдителни решения срещу България. Това са Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Йорданова и други срещу България;[3] Комитета по правата на човека на ООН по делото Найденова и други срещу България;[4] и Европейският комитет по социални права по делото Европейски център за правата на ромите срещу България.[5] Тези три международни органа са установили съответно нарушения на три международни договора, по които българската държава е страна. Следва също така да се отбележи, че в случая тези мерки бяха селективно насочени към обитатели-роми, въпреки че незаконното строителство в България не се ограничава до ромските жилища. Това е драстичен случай на расова дискриминация, осъществена от публичните власти и забранена както от нашата Конституция, така и от международното право. С настоящите си действия органите на държавната и на местната власт в Гърмен създадоха предпоставки за продължаващо нарушаване на международното право и в други региони на България, задълбочаване на социалния проблем и изостряне на междуетническото напрежение. Те също така за пореден път накърниха международната репутация на нашата страна, тъй като техните противозаконни действия няма да останат неотбелязани от международната общност.
БХК призовава към незабавно прекратяване на принудителните евикции на бедни хора от единствените им жилища, както и на всякакви други популистки действия от страна на властите, вземане на спешни мерки по осигуряване на подслон на останалите без дом, включително на възрастните, лицата с увреждания и децата, както и за предприемане на конкретни мерки, които ще предотвратят предпоставките, довели до настоящата ситуация в Гърмен.
БХК ще обмисли възможности за предприемане на правни действия срещу нарушенията на международното право в настоящия случай.
Красимир Кънев,
Председател на БХК
↑[1] Вж. статия и видеоматериал „Напрежението в Гърмен остава, ромите не напускат махалата”, 30.06.2015 г., Нова телевизия, достъпни и в Интернет на адрес: http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/06/30/116414/ (посетен на 01.07.2015 г.); както и статия „Ромите от Гърмен спаха под открито небе в импровизирана палатка и запален огън”, 30.06.2015 г., телевизия Bulgaria On Air, достъпна и в Интернет на адрес: http://www.bgonair.bg/bulgaria/2015-06-30/romite-ot-garmen-spaha-pod-otkrito-nebe-v-improvizirana-palatka-i-zapalen-ogan (посетен на 01.07.2015 г.).
↑[2] Вж. статия и видеоматериал „Р. Стоянов: Изселването на ромите от Гърмен няма да реши проблема”, 27.05.2015 г., телевизия Bulgaria On Air, достъпни и в Интернет на адрес: http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2015-05-27/r-stoyanov-izselvaneto-na-romite-ot-garmen-nyama-da-reshi-problema (посетен на 01.07.2015 г.).
↑[3] Yordanova and Others v. Bulgaria (Application no. 25446/06), 24.04.2012 г.
↑[4] Naidenova et al. vs. Bulgaria (CCPR/C/106/D/2073/2011), 30.10.2012 г.
↑[5] European Roma Rights Centre v. Bulgaria (Complaint No. 31/2005).