Не прокуратурата на Република България, а главният прокурор провокира острата обществена реакция, на която сме свидетели през последните дни

През последните дни президентът, граждани, политически формации, професионални общности заявиха искания за оставката на Иван Гешев от поста главен прокурор. Повод за това стана нахлуването на служители на специализираната прокуратура, СДВР и Бюрото за защита при главния прокурор в президентството. 

В отговор на исканията за неговата оставка, на 10 юли 2020 г. Иван Гешев изрази възмущението си, че институцията прокуратура на Република България е подложена на „безпрецедентен политическо-партизански натиск”. В продължение на тази негова позиция, в отчаян опит да легитимира действията си,  днес г-н Гешев чрез говорителя на главния прокурор Сийка Милева, анонсира поредно разкриване на доказателства, събрани чрез специални разузнавателни средства, за целите на неприключили досъдебни производства. Декларираната цел на изнесените данни e да докаже на българските граждани, че „всичката тази кампания срещу прокуратурата се финансира с откраднати от тях стотици милиони, дори и милиарди левове”.

Недопустимо е главният прокурор, който и да е той в дадения момент, да се идентифицира  с институцията прокуратура на Република България. Конституцията не отъждествява фигурата на главния прокурор с институцията на прокуратурата - главният прокурор единствено осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Законът не допуска използването на СРС в политически дебат с протестиращи

Използването на информация, събрана чрез СРС, в това число от длъжностни лица, съставлява престъпление по чл. 145а от Наказателния кодекс, ако е употребена извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. Законът не допуска използване на информация, придобита от СРС, в политически дебат между протестиращи граждани и лице, заемащо висш държавен пост. 

Българската държава вече е осъждана за десетки хиляди левове заради причинени вреди от прокуратурата на граждани по аналогични казуси. Такъв е например случаят с “бебето от фризера”, при който тогавашния вицепремиер Цветан Цветанов чете СРС от парламентарната трибуна.  .

По същество разпространената днес информация, събрана чрез СРС, няма доказателства за автентичност и същевременно има политически характер, тъй като цели вмешателство в правото на мирно събрание на гражданите. По този начин главният прокурор демонстрира нагледно защо неговата оставка е на дневен ред. Постигането на общото ни желание за законност, справедливост и работеща прокуратура е невъзможно, докато главният прокурор използва институцията за политически цели.