Кристалина Георгиева: Жените в ЕС вече са по-образовани, но все още недостатъчно представени

Как оценявате напредъка на Европейския съюз във връзка с равенството на половете и участието на жените на ръководни постове? По Ваше мнение, какво още може да бъде постигнато?

Времето, в което живеем, предлага предостатъчно доказателства, че успехът на всяка страна, всяка институция и всяка компания зависи от потенциала на всички талантливи и способни хора – и мъже, и жени. Европейската статистика например много ясно показва, че страните, в които жените имат най-голям дял в политиката, обществения живот и икономиката – като например Скандинавските страни и Холандия - са също и мeжду най-проспериращите. Това важи и за много от най-успешните компании, които в последните години се наложиха като глобални лидери в различни области. Затова за мен няма никакво съмнение, че ако искаме да живеем в по-богат, по-спокоен и по-мирен свят, трябва да направим така, че жените да играят по-голяма роля в него.

В Европейския съюз има напредък, но имаме да извървим още от този път. В повечето страни-членки жените все още са по-малко от една трета от депутатите или министрите. При последните избори за Европейски парламент жените там достигнаха рекордно представителство от 37% - преди 25 години делът им е бил два пъти по-малък. За Европейската комисия понякога се чуват коментари, че става все по-феминизирана. Истината е, че в сегашната комисия, ръководена от Жан-Клод Юнкер, жените - комисари сме 32%. При началниците и заместник-началниците на кабинети на комисари процентът е 42. В ниските и средните управленски нива делът на жените е 33-34%. По-нагоре в йерархията обаче картината е доста различна. Започнахме мандата на тази комисия със 6 жени начело на генерални дирекции и още по-малко - само 3 - заместнички на генерални директори. Днес промяната е налице - имаме 8 жени-ръководители на дирекции, или 22% сто от генералните директори и 12 заместник-генерални директори, което е 29% от ръководителите на това ниво. Тази промяна е резултат от стратегията ни да се съсредоточим върху участието на жените на най-високите нива на управление. Точно преди седмица имахме уникален случай – в един ден одобрихме 6 назначения за ключови управленски постове, 5 от тях - на жени. Даваме си сметка, че когато промяната започва от върховете, е много по-лесно тя да стане факт и по-надолу. Това се отнася не само за европейските институции. Когато виждаме по телевизията повече жени - премиери или президенти, за всички става по-лесно да възприемат този модел и той да се разпростре на повече нива.

През миналата година поехте ангажимент до края на 2019-а година да увеличите броя на жените на ръководни постове в Европейската комисия от 27.5 на 40%. Защо смятате това за една от Вашите главни цели? Защо е необходимо да се стремим към по-голяма представеност на жените в политиката?

Това е важно, ако искаме да произвеждаме повече и да живеем по-добре. Демографската картина в Европа е такава, че изисква да ползваме повече резервите, които предлага по-активното и равноправно участие на жените в икономиката и политиката на ЕС. Въпреки големия напредък, който сме постигнали, ние продължаваме да живеем в предимно мъжки свят. Жените са преобладаващото население на света и на Европа, на нашия континент те вече изпреварват мъжете по отношение на образованието, но капацитетът им не винаги се използва напълно и често остава недооценен. И днес в ЕС мъжете получават средно с 16.4% по-високи заплати за една и съща дейност, при пенсиите разликата достига 33% в полза на мъжете.

Комисията има задължението да докаже, че може да се ползва изцяло талантът на всички - мъже и жени. При нас работят много знаещи и можещи хора и ще спечелим, ако те всички имат равен достъп до управленски позиции. Като начало искаме да достигнем 40% жени на високи управленски позиции. И е важно да се знае, че тази цел няма да се изпълнява "автоматично". Никой няма да получи пост само по силата на своя пол: водещи си остават качествата, опитът, знанията и уменията. При равни условия обаче предимство имат жените, докато те получат подобаващото им място. Това, че те поемат повечето от грижите за семейството и децата, не бива да ги лишава от развитие и кариера – според мен трябва да е точно обратното: да им помогнем да съвместяват тези две неща.

Опитваме се да постигнем това по четири начина. Първо – като поощрим жените да кандидатстват за високи позиции - защото опитът показва, че те понякога си вярват по-малко от мъжете – и са по-малко склонни от тях да се включат в състезание за висок пост. Имаме и продължаваме да развиваме различни програми в тази посока – за подготовка и развитие на управленски умения, за наставничество, за ранно откриване на таланти.

Второ – стараем се да създадем възможно най-добри условия жените да съчетават работата с грижите за семейството. Прилагаме гъвкаво работно време, даваме и все повече възможности за работа от дома. Тук обърнахме досегашния модел, който предвиждаше служителят да доказва, че може да извършва дадена дейност и от дома си. Сега ръководителите трябва да докажат, че служителят непременно трябва да е в офиса, за да отхвърлят искането му за работа от дистанция.

Знаем, че няма родител, който да може да отдаде пълния си потенциал в работата, ако в този момент се тревожи за децата си – затова продължаваме да увеличаваме капацитета на ясли и детски градини. Създадохме и предпоставки за поделяне на отговорностите между родителите, включително бащите да могат да ползват отпуск за отглеждане на деца.

На четвърто, но не и последно място, поставям решимостта и политическата воля да дадем повече възможности на жените – при комисията на Жан-Клод Юнкер това е налице, и затова вярвам, че резултатите няма да закъснеят.

Политиката все още остава област с преобладаващ брой мъжки представители. Във Вашия дълъг професионален опит имало ли е случаи, в които фактът, че сте жена, се е явил като трудност, или пък сте били подложена на неравно третиране?

Аз принадлежа към поколение, за което нещата бяха по-трудни. Когато аз тръгнах да изкачвам стълбата, която се възприемаше като запазена за мъже, трябваше да работя повече от мъжете, за да ме третират наравно с тях. За щастие времената се менят, а добрите примери бързо променят и нагласите. Надявам на моята дъщеря да не й се налага да прави като мен, а на нейната дъщеря дори да не й се случва да мисли за неща като неравенство на половете.

Надявам се също, че тези промени ще са не само поколенчески, но и географски – защото на много места по света дискриминацията и предразсъдъците продължават да лишават жените от развитие, а обществата – от техния потенциал.

Европейският парламент предложи 2016 година за "Европейска година за борба с насилието над жени". Какво бихте казали на жените, които за съжаление са били подложени /са подложени/ на подобни прояви на агресия?

За мен насилието винаги е било отвратително, неразбираемо и недопустимо явление. Статистиката за мащабите му мога да определя само като шокираща. Не проумявам как е възможно в нашата Европа на ежедневни интелектуални, научни и културни достижения, всяка минута 25 жени да са подложени на физическо насилие, 74 – на сексуален тормоз, 7 – на сексуални посегателства...

Явно отживялата времето си дефиниция за "слабия пол" се възприема от някои хора като определение за уязвимост, а уязвимостта – като възможност за посегателство. Много е важно да не си затваряме очите пред това: да осъзнаваме проблема, да създаваме абсолютна нетърпимост към него и да възпитаваме децата си в уважение към другите, за да можем да изкореним това мислене и свързаните с него прояви.

Важно е също да помогнем на жертвите на насилие. Те често изпитват срам, понякога дори си приписват вина за случващото се, не споделят и не търсят помощ, което прави насилниците още по-дръзки. На жените, които са в подобна позиция, бих казала, че единственият виновен е насилникът – и че трябва да търсят сили в себе си и подкрепа от другите, за да го поставят на мястото му.

Вие сте заемали и продължавате да заемате важни ръководни постове в престижни институции с международна значимост. Считате ли, че Вашия опит може да послужи като вдъхновение за онези момичета и жени, които все още имат колебания дали да се заемат с дейности в сфери, доминирани от мъже? Какъв съвет бихте им дали?

Аз никога не съм крила, че в моя живот имаше жертви в името на работата. И затова няма да кажа на жените, които се колебаят: "Не бойте се, лесно е" – защото не е лесно. Когато обаче една жена има мечта, когато наистина иска да е активна, да се доказва, да прави нещо за другите – тя може да го направи и да намери баланса между работата и личния си живот.

Според мен, когато имаме колебания, трябва да се борим, а не да навеждаме глава и да скръстваме ръце. Светът има нужда от нашата нежна сила. Бих пожелала на жените повече кураж, повече вяра в себе си и да следват мечтите си. Защото дори и най-трудните неща изглеждат невъзможни само докато не ги направиш.

Източник: Дневник