Как съдът не успя да спре словото на омраза на Волен Сидеров

Терористи, платени провокатори, банда алкохолици и наркомани. Това са само част от епитетите, с които лидерът на „Атака” Волен Сидеров дни наред замеря протестиращите, които излизат по улиците на София, за да изразят несъгласието си с политиката на задкулисие и да настояват за оставка на правителството. В същото време Сидеров направи опити да предизвика сблъсъци между симпатизантите му, за част от които журналистически изследвания установиха, че са платени, и протестиращите. Нахлу в сградата на БНТ, блокира “Орлов мост”, демонстративно влезе с оръжие (полицейка палка и пистолет) в сградата на парламента (където безскрупулно бе избран за председател на комисията за парламентарна етика). Това цинично поведение над закона предизвика вълна от възмущение и призиви главният прокурор Сотир Цацаров да се намеси, като поиска имунитета му.

Оглушителното мълчание на прокуратурата обаче продължава. Междувременно партия “Атака” бе определена преди дни в Европейския парламент като „ултранационалистическа, ксенофобска и антиевропейска”. Депутатът, който държи в ръцете си „златната акция” на кабинета „Орешарски” (както умело бе описана политическата ситуация в страната), излезе и с отворено писмо, в което призова главният прокурор и вътрешният министър да „затвърдят” позицията му, че не е извършил престъпление и няма основания за сваляне на имунитета му като народен представител. „Призовавам Ви, в качеството си на Главен прокурор на Република България и Министър на вътрешните работи, да излезете с официално становище дали има постъпили данни, че аз Волен Сидеров, съм нарушил закона по някакъв начин и има ли основания за искане за сваляне на депутатския ми имунитет”, гласи буквално съобщението от партийната централа на „Атака”.

Как е в Европа?

Следващите факти поставяме и в контекста на друго събитие от последните дни. На 2 юли Европейският парламент свали депутатския имунитет на лидера на френската националистическа партия Марин льо Пен. Срещу дъщерята на националиста Жан-Мари Льо Пен сега е възможно да започне съдебна процедура заради расизъм. Искането за снемането на депутатския имунитет на председателката на Националния фронт дойде от съд в Лион, три години след като тя сравни мюсюлманските молитви на улицата с окупацията на Франция по времето на Хитлер, съобщи “Ройтерс”. Ако бъде призната за виновна в подбуждане на расова омраза, лидерката на националистите може да получи максимално наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро.

Ново, но добре забравено старо

Реториката на Сидеров от последните седмици не е изненада за никого. Този път обаче тя е насочена не срещу имагинерни заплахи за завладяване на страната от чужди колониалисти, нито срещу етнически, религиозни и други малцинства, а срещу хиляди български граждани, които протестират заради нелицеприятните навици на властта да взима решения, чиито корени са далеч от публичността и полезността.

Агресивното и ксенофобско поведение на лидера на „Атака” имат дългогодишна история. Уви, тя нито веднъж не е завършвала с акт на съда или на прокуратурата, който да напомни на Сидеров, че в правова държава, каквато е България, хулиганството, словото на омраза, подбуждането към етническа вражфа и дискриминацията са недопустими и се наказват. Затова в серия от публикации в „Съдебни репортажи” ще разкажем част от съдебните битки, от които лидерът на „Атака” винаги е излизал безнаказан.

Преди близо осем години адвокат Маргарита Илиева от Българския хелзински комитет внася в Софийския районен съд искова молба срещу депутата от “Атака” Волен Сидеров от името на няколко български граждани с хомосексуална ориентация, еврейска, ромска, турска, македонска, арменска етническа принадлежност и влах. Като ищци са включени и множество юридически лица – неправителствени организации с различна насоченост, по силата на законовата разпоредба, според която те могат да се присъединят в процеса. Ищците твърдят, че изявленията на Сидеров са нарушили правата и на множество други лица.

В исковата молба са цитират редица изявления на Сидеров, направени от ефира на телевизия СКАТ, в интервю за Дарик радио, публикувани в авторски книги на политика, по време на предизборен митинг в Бургас и от трибуната на Народното събрание, които, според ищците , представляват системно подбуждане към дискриминация и тормоз на основата на различна малцинствена, етническа, религиозна, расова, национална и сексуална принадлежност. “Процесните изявления (с изключение на тези, засягащи сексуалната ориентация) представляват и проповядване на национална, расова и религиозна омраза, която подбужда към дискриминация и враждебност по смисъл на чл. 20 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 6 на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация”, се казва в исковата молба.

“Изявленията имат за резултат, ако не и за цел, създаването на враждебна, обидна и застрашителна среда за хората с малцинствена принадлежност и накърняване тяхното достойство. Тези изявления представляват тормоз спрямо множество лица”, смятат ищците. Затова молят съдът да установи, че те съставляват тормоз и подбуждане към дискриминация, да осъди Сидеров да преустанови закононарушението, като спре да прави изявления, подобни на посочените по делото, да поднесе публично извинение за думите си и да го осъди да се въздържа в бъдеще от подобни реплики.

Според легалната правна дефиниция към онзи момент подбуждането към дискриминация съставлява “пряко и умишлено насърчаване, даване на указания, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания”. “Тормоз” пък е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна), изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Исковата молба е разделена на осем отделни производства с разпореждане на съда. Така в Софийския районен съд се явяват заведени осем дела за слово на омразата срещу депутата от “Атака” Волен Сидеров за едни и същи факти, но от името на различни групи засегнати граждани. Всички те, в крайна сметка, завършват в полза на народния представител, като няколко съдебни състава постановят, че с изявленията си Сидеров не е е подбуждал към дискриминация и не е осъществил тормоз. Изключение правят няколко съдебни акта, които обаче са отменени от горната инстанция. Част от казусите пък вече се намират в Европейския съд по правата на човека.

Исковата молба касае множество изявления на депутата от “Атака”, затова ще цитираме само някои от тях със съкращения:

- 1.06.2005 г., телевизия СКАТ, предаването „Атака” с тема: „Циганският терор” – „Този учен, български известен, авторитетен, ползващ се с изключително добро име в научните среди, беше убит като куче от банда озверели цигани. Предумишлено, съзнателно, садистично…”

- 4.06.2005 г. телевизия СКАТ, предаването „Атака” с тема: „Циганският терор” – „Банда цигани, над 80 на брой, извършиха терористично нападение над няколко българи, които празнуваха абитуриентската вечер на един от живеещите в квартала човек.”

– 7.06.2005 г., телевизия СКАТ, предаването „Атака” – „Много добре си помислете, ако „Евророма” влезе в парламента, каква още по-голяма протекция ще получат терористите от циганските гета. Защото това, което те осъществяват, е организиран терор срещу българите. На този терор трябва да се сложи край. На този терор трябва да се даде отпор.”

- 8.06. 2005 г., телевизия СКАТ, предаването „Атака” – „Искам да ви кажа също, че въпросът с циганския терор може да бъде разрешен със справяне, генерално справяне с това население, като то бъде поставено там, където му е мястото. То трябва да работи, да се научи да спазва законите, да се научи да спазва своите задължения, да плаща своите такси и данъци”

– 6.05.2005 г., телевизия СКАТ, предаването „Атака” – „Тази огромна вълна от външни и вътрешни фактори, които искат, категорично искат и работят да обезбългарят България. Работят за унищожаването на българската нация като нация. Работят за нейната циганизация, за нейната турцизация. Работят за всичко друго, но не и българският народ да се състои от българи. Искам да ви кажа, че според официалната статистика вече повече от половината деца, които се раждат в БГ, са или турчета, или циганчета. Тъй като в днешно време с много пари от вън, от антибългарски фактори, които се подпомагат отвътре от национални предатели, от много време се работи по сепарирането на българския народ. Работи се за това, циганите да се чувстват отделна народност и те да претендират за това, че са отделни и искат колективни права. Работи се за всякакви други.. създаване на всякакви други измислени народности в България. Резултатът е налице – вече повече от половината новородени в бг не са българчета. Това означава, че процесът на дебългаризация отива към своята кулминация, което означава към края на българската нация”.

- 30.05. 2005 г., телевизия СКАТ, предаването „Атака” – „Имам данни, че за тези цигански нападения се плаща, плаща се, за да бъдат организирани те и да провокират размирици. Тук някой иска да стане като в Косово…”

- 22.06.05 г., предизборен митинг на „Атака” в Бургас – „Всички цигански банди, мародери, които измъчват, малтретират, изнасилват и ограбват във всички градове на България ще бъдат поставени на мястото им…”

- 21.04.2004 г., телевизия СКАТ – „Аз не виждам никакви пречки Турция, която поддържа армия от 130 хил. само в европейската част, само на север от Босфора, да сложи ръка на тази част от Родопите и да каже това са изконни наши територии”.

- 30.05.2003 г. телевизия СКАТ (изявление, заради което СЕМ налага глоба в размер на 2000 лв. за внушаване на етническа нетърпимост) – „Вчера турско-масонското правителство се задържа на власт с 129 гласа, 109 от тях – това са останките от НДСВ и 20 – твърди гласа от турската, верска, етническа, антиконституционна партия ДПС. Не сте чули какво каза Ахмед Доган: „Във всички случаи ние, мнозинството, трябва да си сверим часовниците”. Сега разбрахте ли, уважаваеми българи, кой е мнозинството и кой е малцинството в България. Вие сте живели с чувството, че мнозинство са хората, говорещи български, носещи български имена, например, Иван, Георги, Петър, Димитър…Не, Мнозинството са: Ахмед, Мехмед, Сали, Али, Реджеп, Сюлейман, Соломон….Това трябва да го запомните и с тази мисъл да лягате и да ставате! Защото много често се забравя и така остава като някакво всекидневие, с което сме свикнали. Така се свиква, например, с лошата миризма вкъщи.

-„Бумерангът на злото”, изд. Обектив – 2002 г. – „Да поробват другите народи е висша цел на еврействащия световен елит от векове”, „В потвърждение на лъжите за „газовите камери”, изтребили милиони евреи, са и данните на английското разузнаване”, „С легендата на „Холокоста” евреите си извоюват огромни преимущества пред света. Лъжата холокост е и много доходоносна.”

- 7.12.2005 г. от трибуната на Народното събрание – „А тъй като вече, явно, в тази пленарна зала всичко е позволено, всякакви обидни квалификации, ще се възползвам от случая, да кажа, че господин Филип Димитров в своята хомосексуална зависимост е способен да произнесе всичко тук, от тази трибуна, което му е поръчано от неговия, не само господар, но и този, който го държи в такава зависимост. Защото Филип Димитров бепе зависим още преди 1989 г. в битността си на доносник на ДС, на явочник и сега като отявлен хомосексуалист.”

- 18.05.2005 г., телевизия СКАТ – „Всевъзможни изявления на всякакви гей организации, педерастко-лесбийски сборища и прочие се отразяват широко и мощно.”

- 22.06.2005 г., предизборен митинг на „Атака” в Бургас – „Най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, …а ще има само единствено българи! Които ще защитават честта, достойството и интереса на българина.”
Съдебната битка или как съдът не спря явлението “Сидеров”

Съдебната битка или как съдът не спря явлението “Сидеров”

Победа №1

Делото по искова молба на няколко граждани с ромска етническа принадлежност попада през 2006 година при съдия Христина Влахова. Решението на съдът излиза две години по-късно. Според мотивите на съдия Влахова с процесните изявления по отношение на ромския етнос Сидеров не е е осъществил тормоз и подбуждане към дискриминация, тъй като репликите му “нямат за цел или резултат накърняване достойнството на лицата с ромско етническо самосъзнание и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда”. Този лайтмотив е повтаряем във всички съдебни решения – магистратите се позовават на допълнителните разпоредби в Закона за защита срещу дискриминация, където е дефинирано нарушението „тормоз”.
Съдиите приемат за недоказани твърденията на ищците, а по силата на закона тежестта на доказване се пада именно върху тях да убедят съда, че Сидеров „пряко и умишлено” е настройвал обществото срещу малцинствата.

Съдът пише също, че думите на Сидеров “несъмнено изразяват негативното му отношение, но „не са насочени към поставяне на представителите на ромския етнос в по-неблагоприятно положение спрямо останалите етнически групи, а напротив – съдържат призив лицата от въпросния етнос да бъдат третирани равнопоставено с останалите български граждани”. Мотивите са, че Сидеров говори за това ромите да работят, да си плащат данъците и т.н. Въпреки това отбелязва, че изявленията на лидера на “Атака” са “несъвместими с добрия тон, но това само по себе си не сочи на подбуждане към дискриминация”.

Съдът приема, че „в изказванията си ответникът фокусира вниманието на обществеността върху факта, че определени етнически малцинствени групи извършват престъпления над личността, останали ненаказани, както и [че] не изпълняват задълженията си, еднакви за всички български граждани, а именно да не нарушават обществения ред и да заплащат своите задължения към държавата и доставчиците на различни консумативи..”. Според адвокат Илиева първоинстанционният съд потъпква фундаменталните за върховенството на правото принципи на безпристрастност и непредубеденост в процеса на правораздаване, като пряко изказва в своето решение расистки предубеждения срещу ромската етническа общност. „В разрез с ролята си на арбитър и гарант на основното право на расово равенство на жалбоподателите, съдът заема фундаментално порочната позиция на покровител на антиромския език на омразата, като не само го оправдава, но и активно се включва в него. Така съдът не само отказва на жалбоподателите дължимата им защита, като жертви на расистки тормоз и подбуждане към дискриминация, но и прави това с открито расистки мотиви, като по този начин двойно ги виктимизира” – това е малка част от мотивите, с които казусът стига до съда в Страсбург, след като минава през съдебните инстанции в България.

Две години по-късно през 2010 г. Софийският градски съд потвърждава решението на СРС, като се мотивира, че от събраните факти и доказателства не може да се направи извод, че ромите са третирани по-неблагоприятно спрямо останалото население на страната.

Победа № 2

По делото, заведено от гражданин, който се самоопределя като влах, съдия Стилияна Григорова решава на 7 юни 2007 г., че в процеса не е доказана етническата принадлежност на ищеца, въпреки свидетелските показания, че той е бил председател на Асоциацията на власите в България. Искът е отхвърлен и от горната инстанция.

Победа № 3

Делото, по иска на граждани с еврейско самосъзнание, се пада на районната съдийка Мария Иванова. В решението от 10 февруари 2009 г. съдът постановява, че Сидеров не бил в състояние да повлияе негативно на лицата, пред които е направил изявленията си, още повече че той е изразил само мнението си. Горната инстанция пък се позовава на Конвенцията за правата на човека и правото на получаване и предаване на информация. В решението на съда е записано, че това право, според ЕСПЧ, не се отнася само към общоприети и добре посрещани идеи, но защитава също информация и идеи, които накърняват, шокират и обезпокояват. Според съда Сидеров е изразил мнение по обществено значим въпрос, което е негово право на свободно изразяване на мнение, без обаче това да е насочено или да цели да предизвика омраза, насилие или напрежение в обществото като цяло.

В решението се казва също, че „безспорно изявленията съдържат и негативна оценка и в този смисъл попадат сред онези прояви на свободата на словото, които биха могли да са от естество да накърняват или обиждат. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно, за да бъде ограничена свободата на словото…”, мотивират се съдиите. Освен това изявленията му не са адресирани към конкретен получател и още по-малко – към жалбоподателите. “Те са направени по принцип и общо, затова са израз на разбиранията му”, сочи съдът. Мотивира се и с факта, че ищците не оспорват факта, че са български граждани и в този смисъл не могат да бъдат приети за “иностранци”. Решението на районния съд е потвърдено и от горната инстанция.

Победа № 4

Следващото производство има малко по-различна съдба и до голяма степен е показателно. Става дума за делото, заведено от гражданин с турско етническо самосъзнание, което се пада на районния съдия Васил Христакиев. В процеса е разпитан свидетел (по останалите производства той също дава свидетелски показания), който е работил като експерт в отдел “Мониторинг” в СЕМ и е наблюдавал водените от Сидеров предавания по телевизия СКАТ. Според свидетелските показания в предаванията се внушават нетолерантност и нетърпимост към представителите на различни етнически групи, като основната поддържана в тези предавания теза е, че измежду представителите на тези малцинствени групи трябва да се търсят причините за всички бедствия и неуспехи на българския народ.

Съдия Христакиев постановява, че обект на тормоз може да бъде само конкретно лице, като принадлежността към дадена група, определена по признаците на закона срещу дискриминацията, самостоятелно не може да обоснове, че лице от тази група е тормозено, когато е таргетирана общността. Съдът отсича и друго – няма доказателства “процесните изявления да са целели да накърнят именно ищеца”. Освен това, според съда, няма доказателства и кои лица или групи хора са били адресати на процесните изявления, нито пък има доказателства ответникът да е бил в състояние да повлияе на тези лица. Така логиката на съда напълно се разминава с житейската логика – Волен Сидеров е народен представител и лидер на голяма политическа партия, която е получила парламентарно представителство (повече от 4 % от гласувалите са пожелали именно той да ги представлява в парламента и са приели политическите му възгледи за израз на своите разбирания), част от думите му са изречени от трибуната на НС, други – предавани по телевизията и радиото.

Не на същото мнение са градските съдии Любка Андонова, Ася Събева и Александър Цонев. Въззивният състав приема, че в настоящия случай е налице хипотезата на тормоз, създаване на враждебна и застрашителна среда, защото се прави връзка между лицата с турско етническо самосъзнание и негативните исторически събития за България или се внушава връзка с негативни бъдещи процеси и конфликти спрямо България, противопоставят се българи и лица с турско етническо самосъзнание, правят се връзки между турцизацията и геноцида на българите. Градският съд обаче смята, че не е налице подбуждане към дискриминация.

Така искът е частично удовлетворен и Сидеров е осъден да се въздържа занапред от подобни изказвания. Делото обаче, за разлика от всички останали искови производства, е допуснато до касационно обжалване (припомняме – единственото производство за хулиганство, касаещо побоя пред Баня Баши, което не е прекратено от прокуратурата, въпреки че вече две години е срещу неизвестен извършител, е това, с пострадало лице депутата от Атака Деница Гаджева). Тричленният състав на ВКС (Надежда Зекова, Веска Райчева, Светла Бояджиева) постановява, че изводите на СГС са необосновани, защото липсват каквито и да е мотиви за тяхното формиране. “В обстоятелствената част на обжалваното решение градският съд е отразил заключителните си оценки за изказванията на ответника, но не е изложил съображения за тяхното формиране въз основа на доказателствата по делото и опитните правила. Съдът се е отклонил от принципа на диспозитивното начало, като не се е ограничил до заявеното в исковата молба, а самостоятелно, по субективна преценка е интерпретирал изказванията на ответника”, се казва в решението. Така Сидеров печели пак.

Победа № 5

Процесът, заведен от няколко граждани с хомосексуална ориентация, приключва пред СРС на 30 ноември 2006 г. с решение на съдия Мариана Георгиева. В делото не са допуснати близо 20 други граждани, които искат да се присъединят, с мотив, че нямат правен интерес за встъпване в делото. Не е приета и молба, с която адвокат Маргарита Илиева иска допълнение към фактическите основания на иска – няколко изявления на Сидеров, в които “педерастията” е сравнена с педофилията, защото според него двете явления се припокривали и по негово мнение хомосексуалните прояви би трябвало да се криминализират (да се въведат като престъпления). Съдия Георгиева на практика не приема почти нито едно доказателство от страна на ищците – нито извадката от стенограмата от сайта на НС, защото не е достоверен доказателствен източник, нито записите на предаванията по телевизия СКАТ. Затова решава, че съдът няма да обсъжда по същество дали изказванията представляват тормоз или дискриминация, защото не е доказано авторството на процесните изявления. Делото отива в СГС, където съдиите Владимир Йорданов, Пламен Колев и Галя Вълкова приемат, че в доказателствата се съдържат само части от изречения, извадени са от контекст и изявленията в този смисъл не са пълни. Освен това едно от изявленията на Сидеров касае трето лице, което не участва в процеса (бившия депутат Филип Димитров). По отношение на думите на лидера на “Атака” към Филип Димитров съдиите решават, че не се касае за неравностойно третиране, тъй като не се извършва сравнение на основата на сексуална ориентация. Освен това, смята СГС, понятията хомосексуалист и българин „са различни и непротивопоставими, по своите признаци”, тоест няма сравнение на база сексуална ориентация.

„Акцентът на изявлението е във второто изречение, в което се отправят изисквания към бъдещите депутати – да проявяват тези свои черти, които ги отличават като български граждани – да защитават честта, достойнството и интереса на своите съграждани (българина), в което не се съдържа дискриминация (нито проявните форми на тормоз, нито тези на подбуждането към дискриминация)”, смята съдът.

Победа №6

По делото, заведено от български гражданин, който се самоопределя с македонско самосъзнание, районната съдийка Калина Илиева се мотивира (през февруари 2007 г.), че “конкретното говорене против една група не е говорене против всички етнически групи”.

Съдия Илиева решава, че по делото не се установяват факти, които да осъществяват и фактическия състав на чл. 4 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация.

Съгласно посочената норма държавите осъждат всяка пропаганда и всички организации, които се основават на идеите или теориите за превъзходството на една раса или група лица от един цвят или етнически произход или които се опитват да оправдаят или да подпомагат расовата омраза и дискриминацията, в каквато и да е форма, и се задължават да предприемат незабавни и положителни мерки, предназначени да изкоренят всякакво подбуждане към или прояви на такава дискриминация. Според съда по делото няма доказателства за наличие на пропагандиране на идеи за превъзходство на българската нация. Напротив – българската нация в изявленията на ответника е представена като ощетена. По отношение на другото твърдяно нарушение – това на Международния пакт за граждански и политически права, съдът смята, че казусът няма връзка с цитираната разпоредба относно “всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон”. Ищецът твърди, че е дискриминиран по етнически признак, поради което според съда, разпоредбата не се отнася за конкретния казус. Горната инстанция пък смята, че в Закона за защита от дискриминация не се употребява терминът малцинство, а етническа принадлежност като признак за дискриминация, и в този смисъл такъв иск няма.

Победа №7

На първа инстанция частично е уважен искът, подаден от гражданка с арменска етническа принадлежност. Делото е решено на 21 юли от съдия Иво Дачев, който подробно мотивира решението си. Според съда изказването на депутата Волен Сидеров от трибуната на НС и това по време на митинга на Атака в Бургас представляват тормоз и подбуждане към дискриминация, защото създават враждебна среда и подбуждат настроения срещу малцинствата. “Формата на изказване на ответника Волен Сидеров внушава омраза, основана на етнически признак”, категоричен е съдията и допълва, че свободата на изразяване търпи ограничения в обществен интерес. “Именно такова ограничение съставлява забраната за подбуждане към дискриминация – императив, налагащ на всички безусловно да се съобразяват с правата и интересите на другите в светлината на националното им самоопределение и етническа идентичност. В тези си изказвания ответникът Сидеров е преминал мярата, в която се позволява да бъде упражнявано свободното правото на слово”, мотивира се съдът.

Според съдия Дачев,”доколкото с тези изявления, обективно е нарушена забрана, с което е засегнат общественият интерес, всеки с етническо и религиозно самоопределяне, различно от българската етническа и езикова общност, може да бъде засегнат от нарушението”. По отношение на останалите изказвания на Сидеров, съдът постановява, че с тях той защитава обществена позиция в защита на българското население.

Народният представител е осъден да преустанови подбуждането към дискриминация, като спре да прави подобни изявления и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия. Не е осъден да се извини понеже съдия Дачев смята, че едно неискрено извинение не би постигнало целите си.

Делото е обжалвано от адвокатите на Сидеров и попада при градските съдии Гергана Никова, Зорница Гладилова, Албена Ботева, които на 26 май 2008 г. отменят решение на СРС. Съдът се мотивира с факта, че процесните изявления представляват „тормоз” по смисъла на закона, но не срещу ищцата, а дискриминацията, осъществена от лидера на “Атака”, е насочена само срещу ромската, еврейската и турската етническа и религиозна общност. Затова и отхвърля иска.

Тези дела показват спорове по правото – съдът търси значенията на понятията “тормоз” и “дискриминация”, опитва се да си изясни дали, когато се заклеймява и обижда цяла малцинствена общност, конкретните хора, които се самоопределят към нея, могат да намерят индивидуална защита по закона срещу дискриминацията. Законът е нов, съдебната практика прохожда. Междувременно засегнатите хора остават с чувството, че правосъдието не стига до тях, а агресивното и ксенофобско говорене на Сидеров дава вид, че законът и съдът не го ловят.

Източник: Съдебни репортажи