И след мотивите Съдът подробно не обясни защо осъди журналист за клевета, без да чуе запис на клеветата

Само за 10 дни съдия Ралица Русева от Районния съд в Русе написа мотивите си към присъдата, с която осъди за клевета журналистката от русенския вестник "Утро" Ася Пенчева. В мотивите обаче пак липсват отговори на многото въпроси, поставени след обявяването на присъдата, предизвикала обществен скандал. Пенчева беше осъдена, че е приписала клевета на служителката от дома за деца "Надежда" Ценка Благоева в две публикации във вестника, в които Благоева е представена като служител, който разкрива потресаващи данни за престъпления сред колегите си и насилие над деца в дома. Случаят поставя под въпрос сигурността на журналистите, когато за целта на работата си изготвят записи на разговорите си с източници на информация, разчитайки, че това е вид доказателство за тяхната теза.

Журналистката е записала на диктофон разговора си с Благоева, който вече е достъпен и онлайн, но съдът отказа да го приеме като доказателство по делото, защото не е събран по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и затова клеветата бе доказвана в съда само по показания на свидетели, които избирателно са кредитирани. Фактът, че този запис е случайно съставен, а не за целта на производството, изобщо не е обсъждан в мотивите на съда.

"Що се касае до искането като веществено доказателство по делото да бъде приложен изготвен от подсъдимата Пенчева звукозапис, формулирано още с тъжбата, поддържано в съдебно заседание и от двете страни по делото, то същото е отхвърлено като незаконосъобразно с аргумент, че такова приобщаване е в разрез с нормата на чл.109 и сл. от НПК, както и чл.125 от НПК", пише в мотивите съдия Русева.

Нататък тя цитира текста на чл. 109 от НПК, в който се казва, че "като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото". Не се посочва коя част от текста изключва този запис като доказателство, което може да бъде прието.

След това съдия Русева тълкува разпоредбата на чл. 110, ал.2 от НПК, описващ реда, по който се прилагат веществените доказателства. "Веществените доказателства се прилагат по делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят", се казва в закона. "Така, дори да се счете, че въпросният запис има характер на веществено доказателство, което обстоятелство не се приема конкретно от съда, то самата подсъдима в обясненията си на съдебното следствие твърди, че лично конвертирала файла и така го презаписала, за да го ползва и разпространи.Т.е. формално е налице изменение, което е в противоречие с принципа на закона, установен в последно цитираната разпоредба", пише в мотивите съдия Русева.

В случая на съда може да бъде предаден конвертиран вече файл, за да бъде приет като доказателство и оттам нататък да се следи това доказателство да не бъде повредено или изменено. Неговата автентичност вече би могла да се установи с фоноскопска експертиза.

Съдия Русева е аргументирала отказа си и с очевидната, според нея, несъвместимост между законовите рамки, в които би попаднал този запис при приемане в съд и нормата на чл.125 от НПК, отнасящ се за случаи, когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени и затова се изготвят видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни и др.

За финал съдът припомня очевидния факт, че веществени доказателства се изготвят от лица, които извършват действия по разследването или съдебни следствени действия, както и назначени специалисти, но не и от страните в производството. На фона на тези неясни мотиви, становището на горните инстанции придобива все по-голяма значимост.

След като записът не е приет като доказателство, тезите на двете страни са доказвани само със свидетелски показания. Съдът обаче не дава вяра на показанията на служители на дома, които са слушали записа, чели са публикациите и твърдят, че написаното отговаря на казаното от Благоева. Те обаче са тези, които са се почувствали засегнати от думите на Благоева, а за твърдяните престъпления в дома има отделно разследване и според съда е логично тези свидетели да имат пряк интерес да докажат, че са злепоставени от Благоева. Приети са обаче като достоверни и последователни показанията на съпруга на Благоева.

В крайна сметка съдът приема, че Пенчева е приписала клевета на Благоева на два пъти – с публикации на 12.07.2011 г. и 17.08.2011 г., като това е станало в условията на продължавано престъпление и е разгласила позорни обстоятелства. Това са приписаните, според съда, думи на Благоева, че "съучастник в жестокостта над детето С. била и жена от помощния персонал, че всички от персонала на дома ежедневно тормозят и насилват децата, че има съмнения за сериозни злоупотреби в дома с даренията от спонсорите, че всички нейни колеги са престъпници".

"Подсъдимата е знаела, че тези обстоятелства са неистински, тъй като от събраната информация била запозната, че тъжителката не е очевидец на твърдяния инцидент /разследван към момента/ по обективни причини - отсъствието й от работното място. Липсата на конкретизация и на останалите твърдения - ежедневно насилие /Кога?/, всички /Кои?/, съмнения за злоупотреби /Факт?/, престъпници /Кои? Какви престъпления?/ също сочи, че поднасянето точно на тези обстоятелства като информация не е било съпроводено с необходимата степен на достоверност, която е следвало и като служебно задължение да обезпечи, видно от приложената характеристика на длъжността", се казва още в мотивите на съда.

Как обаче това се доказва? В обясненията си пред съда, Пенчева е заявила следното:

"Всичко, което съм написала и в двете публикации е вследствие на разговорите ми с г-жа Благоева". Думите за "социалната работничка, за която всички нейни колеги са престъпници" са думи на г-жа Благоева, на база на интервюто, което направих с нея.Това може да бъде чуто и прочетено на хартиен носител от сваления дословно запис на интервюто". В посочения и от съда пасаж Пенчева твърди, че по тези конкретни обвинения, за които е и осъдена, тя има дословен запис.

За описаните шефски амбиции на Благоева да поеме управлението на дома, Пенчева е обвинена и в обида, но е оправдана.

Наред с показанията по тези обвинения, по делото са обсъждани и евентуалните връзки на Благоева с бившия кмет на Русе Божидар Йотов, който вече оглавява БСП, и с представители на управляващата партия ГЕРБ. За политическите връзки на Благоева станало дума и по време на заседание на Общинската комисия на детето, свикано извънредно след първата публикация на Пенчева.

"Тя не е присъствала на срещата в общината, тя е коментирана там.Лицата, които я коментират там, заявяват, че тя е изтъквала връзките си с кмета и аз го отразявам на страниците на вестника.Тя с думи пред мен го заяви в интервюто.Тя го заявява, мога да го цитирам точно ако мога да го взема пред мен, тя казва "той ми е приятел"- са й думите. Казвала е за други лица от ГЕРБ, които се сочат като партийни функционери, че се ползва с такива контакти с лица от ГЕРБ. Тя заяви пред мен в интервюто, че трябва да се почне от високите етажи. Че тъжителката иска да оглави институцията се каза на няколко пъти по време на самата среща в общината.Тази фраза беше изречена от директорката на дома", заявява още Пенчева, но цитираните й в мотивите изявления не са анализирани от съда, като единствено се посочва, че не са потвърдени от останалите свидетели.

"В срещата с нея пред мен в буквален смисъл такова изречение и такова твърдение не е казвала, че иска да оглави институцията. В разговора обаче, чрез думите й и изразите й се стига до извода,  че тя действително смята за престъпни поведението на директорката на дома, на нейните колеги, и тя, изтъквайки нейното изключително образование и подготвеност, тя има желание да промени всички тези неща. Това е мой извод от разговора, това е впечатлението ми", са обясненията на Пенчева за част от обвиненията.

Съдия Русева обаче предлага окончателен вариант на тези различни изказвания на Пенчева.

"Още повече, в обясненията си пред съда самата подсъдима сочи: "…чрез думите й и изразите й /на тъжителката/ се стига до извода, че тя действително смята за престъпни поведението на директорката на дома, на нейните колеги….Това е мой извод от разговора ни, това е впечатлението ми".Т.е. подсъдимата Пенчева фактически признава, че такива твърдения не са изрично изложени от тъжителката, че тя като журналист е поднесла собствена интерпретация на фактите и свои изводи от впечатленията си, вместо обективната фактология и е представила на читателите тази интерпретация като теза на тъжителката".

Без коментар в мотивите остава и обстоятелството, че журналистката не е осъждана до момента и това задължава съда да я освободи от наказателна отговорност, като наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК, ако я признае за виновна.

Източник: Правен свят