Автор: адв. Адела Качаунова
Механизмът за разследване на главния прокурор беше приет през юни 2023 г., а на 7 юли 2023 г. случаен жребий определи, че първият заемащ тази особена длъжност ще бъде съдия Даниела Талева от Софийския градски съд (СГС). Встъпването й в длъжност като “прокурор, разследващ главния прокурор” или както е възприето в обществото да се нарича ad hoc прокурор, беше белязано от трудности още в самото начало и тя съумя да заеме поста едва през декември 2023 г. В рамките на тези 6 месеца Висшият съдебен съвет (ВСС) трябваше да решава някои въпроси от битов характер, които да обезпечат работата на Талева.
Макар самият механизъм за разследване на главния прокурор да се възприема като успех и напредък в изпълнението на решението Колеви срещу България (убийството на прокурор Николай Колев, за което се подозира бившият главен прокурор Никола Филчев) и да беше продукт на работна група с много широко участие, успешното му действие на практика не се случи. Механизмът нито е ефективен, нито е независим.
Причините за неуспеха могат да се търсят на две места – непълнота на законодателната уредба, както и нежелание у обекта на разследването да бъде разследван. Непълнотата на законодателната уредба се видя още през лятото на 2023 г., когато Законът за съдебната власт трябваше да бъде спешно допълнен, за да може изобщо Талева да проверява Борислав Сарафов. Причината за това беше, че в закона беше пропуснато именно в една конкретна разпоредба да се упомене, че ad hoc прокурорът разследва и заместниците на главния прокурор, макар това да се извличаше по тълкувателен път от останалите текстове на закона.
След избирането на Даниела Талева започна един доста дълъг период, в който тя не можеше да започне работа, защото законът не беше предвидил къде да се намира кабинетът й, каква да е нейната администрация, чии бюджет да ползва. Известно време и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов и заместник-председателят на СГС Руси Алексиев се срещаха с ВСС, за да решат тези въпроси. Самата Талева не участваше в решаването на въпроси, които я касаеха пряко и от решението на които зависеше и дали изобщо тя би могла да работи. Впечатлението, което обществото придоби през тези месеци на 2023 г. беше, че тя по-скоро чака покорно да се разрешат въпросите, докато официалната информация беше, че тя е в болнични и че довършва делата си.
Именно в този период на безтегловност чувствителни документи, включително веществени доказателства по аферата “Осемте джуджета” и Петьо Петров– Еврото бяха върнати на Софийска градска прокуратура от Лада Паунова (завеждаща наказателното отделение на Върховния касационен съд и отговорна за получаването на сигналите срещу главния прокурор). Тези материали така и не стигнаха до хипотетично независимата ad hoc прокурор Талева.
Когато на 7 декември 2023 г. Талева встъпи в длъжност тя заяви, че всички въпроси са разрешени и и.ф. главният прокурор е направил всичко възможно тя да се чувства независима. В хода на изпълнението на решението Колеви, българското правителство изпрати информация на Комитета на министрите на Съвета на Европа, в която наред с други неща се докладва и за изработката на специален модул в унифицираната информационна система на прокуратурата (УИС), до който достъп имат Талева и нейните двама служители (https://hudoc.exec.coe.int/eng?i=DH-DD(2024)410E). Правителството докладва и че трима служители от ГДБОП са назначени на работа при ad hoc прокурора, но липсва информация кой ги е назначил и кои са те.
Тези любопитни моменти предизвикаха Българския хелзинкски комитет да потърси информация по реда на закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от самата Даниела Талева. Въпросите, които й поставихме през май 2024 г. бяха пет – данни за този отделен модул в УИС (кой го е изработил, договора за изработката му, кой е системният му администратор, кой е работодател на системния администратор); данни за служителите, които подпомагат Талева (брой, длъжностни характеристики, кой ги е утвърдил, процедурата за подбор на тези лица); данни за преписките, по които не са открити извършени престъпления, но могат да съставляват тежко нарушение на служебните задължения и биха могли да накърняват престижа на съдебната власт; данни за бюджета на ad hoc прокурора; и на последното място – данни за връзка с Даниела Талева (пощенски и електронен адрес).
Последният въпрос възникна по необходимост, тъй като в пространството липсваше каквато и да било информация къде всъщност се помещава Талева. Макар да имаше публикации, които обсъждаха, че е добре тя да се настани в Съдебната палата или в кабинет на заместник на бившия главен прокурор, на официалните сайтове на прокуратура, ВСС или СГС липсваше каквато и да било информация за местонахождението й.
В отговор обаче Талева препрати запитването до заместничката на и.ф. главния прокурор Елена Каракашева, определена от заинтересования Сарафов за отговорник по ЗДОИ.
Елена Каракашева отговори на поставените въпроси по начин, който единствено може да се тълкува като отказ, тъй като препрати към Правилника за администрацията на прокуратурата на Република България, където отговори на доста конкретните въпроси, разбира се, няма. Този де факто отказ, беше оспорен пред компетентния съд, който го отмени и задължи заместничката главен прокурор да предостави исканата информация (Решение № 22177 на Административен съд София град по адм. д. № 5945/2024, достъпно: https://sofia-adms-g.justice.bg/bg/1693).
Повторното решение на Елена Каракашева е от ноември 2024 г. и съдържа частична информация, която отново може да се разтълкува единствено като отказ. Макар някаква информация да е предоставена тя е друга, а не тази, която се търси.
Така за модула от УИС разбираме, че не е резултат от обявена обществена поръчка и не се казва кой го е създал, но пък се посочва, че служители от администрацията на заинтересования главен прокурор осигуряват обслужването на информационната система. Лицата, които имат достъп до модула са специално определени, но липсва и информация кои са те, кой ги е определил и в какво отношение се намират с обекта на проверките – главния прокурор. Така ние не научаваме действително ли само Талева има достъп до него – това е от особена важност, защото би гарантирало, че главният прокурор не може във всеки момент да провери и така да повлияе на съответната преписка, а подобно любопитство е чисто човешко.
За служителите на ad hoc прокурора научаваме, че те се назначават по общите правила за администрацията на главния прокурор, не са обявявани конкурси, а правоотношението на тези служители е с прокуратурата или казано по-просто – със заинтересования от изхода на проверките или разследванията главен прокурор. Не се съдържа каквато и да било информация за митичните трима служители на ГДБОП, които правителсвото твърди, че подпомагат Талева.
За преписките, по които престъпление не е открито, но все пак е открито тежко нарушение разбираме, че самият заинтересован главен прокурор определя с негово Указание за организацията на информационната дейност какво да се случва с тях. И понеже не е определил нещо конкретно, никаква информация не може да се намери, защото такава не се събира и не се съхранява.
Ad hoc прокурорът не разполага със собствен бюджет, а средствата се осигуряват от общия бюджет на прокуратурата, което означава, че всеки един разход на Даниела Талева се одобрява от заинтересования главен прокурор, което включва както кафето, което пие, така и евентуалното допълнително материално стимулиране, на което разчитат мнозина държавни и други служители и често играе хем морков, хем тояга.
Елена Каракашева също така заявява, че ad hoc прокурорът не е задължен субект по ЗДОИ, т.е. не е длъжна по закон да отговаря на когото и да било.
Адресът за връзка с Даниела Талева пък е бул. “Витоша” № 2, където се намира и заинтересованият Борислав Сарафов. Кой точно е нейният кабинет и пие ли кафе заедно със Сарафов е само в сферата на догадките, но е напълно възможно. Електронната й поща (office_taleva@prb.bg) е в домейна на прокуратурата, което също поставя под съмнение кой точно има достъп до нея, доколкото, явно, се администрира от айти отдела на самата прокуратура (освен, разбира се, ако трети, независими лица, нямат достъп до пощенските сървъри на институцията и Талева е намерила как да поиска създаване на електронна поща от тях).
Този отговор, който по същество отбягва поставените въпроси е наново оспорен пред съда и делото е висящо (адм. д. № 12020/24 на АССГ).
Горните детайли изглеждат незначителни и дори досадни, но не можем да очакваме независимост, когато обектът на разследване определя къде ще се помещава разследващият го, с колко пари ще разполага, с какви данни ще борави, кои конкретни лица ще го подпомагат и, в крайна сметка, дава достъп и може да контролира служебната му комуникация.
Механизмът за разследване на главния прокурор в този му вид не е способен да осигури дори привидност на независимост. Този извод няма никаква връзка с личността на самата Даниела Талева, към чиято подготвеност и професионализъм обществото не може да си състави мнение. Публичните й изяви не са чести и това е по-скоро нормално, но няколко фактора издават известна нейна непригодност – интервюто й пред ежедневника “24 часа” от 13 декември 2024 г. беше изпълнено с изводи, които никак не съвпадат с обществената нетърпимост към хипотетични корупционни схеми. В него тя заяви, че е съвсем нормално съпругата и синът на Сарафов да са получавали големи суми от транспортното дружество “Юнион Ивкони” и не е престъпление получаването на заплата. Това може да предизвика само насмешка, тъй като остава въпросът защо близките на Сарафов са получавали средства от това дружество, свързано с дейци на първата по гласове политическа партия.
Талева също заяви, че Сарафов “няколко пъти” е посещавал ресторанта “Осемте джуджета”, което не съвпада с широко разпространяваната от самия него версия, че той само веднъж е бил там и е бил заставен или подведен от вече бившия главен прокурор Иван Гешев да се срещне с Петьо Петров – Еврото. Възможният извод е, че Сарафов е излъгал, но тук е моментът и самата Талева да съобрази къде версията куца и да провери обстойно това обстоятелство.
За съжаление, както казахме по-горе, по решение на съдия Лада Паунова доказателствата какво точно се е случвало в “Осемте джуджета” са обратно в ръцете на Софийска градска прокуратура и по-скоро там ще потънат, отколкото Сарафов да бъде обвинен като съучастник на Еврото. Така или иначе неговият път към още 7 години главен прокурор е предначертан и всичките му действия показват, че назначаването му е в кърпа вързано.
Съвсем не беше случайно, че той великодушно предложи да приюти Талева във Върховната касационна прокуратура, защото не е добре да се раздува администрацията. Както самият той заяви пред ВСС: “аз се солидаризирам изцяло с мотивите, които изложи господин Алексиев [Руси Алексиев, заместник-председател на СГС и кандидат за председател на съда] при написване на писмото … създаването на специална администрация, [...], аз считам, че е нередно, неразумно и невъзможно. Това означава да се назначат секретарки, явно деловодство, секретно деловодство, чистачка, шофьор, архивар. Администрацията, която е в прокуратурата, наистина е огромна и това означава да създадем не само паралелна администрация, но постепенно да обрасне храсталакът и да се създаде една цяла нова институция, която да бъде извън всъщност структурата на прокуратурата, а не в състава на прокуратурата, какъвто е в момента замисълът на законодателя” (https://vss.justice.bg/root/f/upload/41/pr-31-02-11-2023-Plenum.pdf). В какво свое качество и от чист алтруизъм ли Алексиев се е заел заедно със Сарафов да решава въпросите на ad hoc прокурора остава неизяснено.
Безспорна грешка на законодателя е, че не разреши всички въпроси по механизма за разследване на главния прокурор, а остави това в ръцете на хора, които са показали, че не са водени от идеали като справедливост и независимост и далеч не се увличат от идеите за правова държава. Към момента на създаването на механизма никой не смяташе, че работата е завършена, това щеше да стане с измененията на Конституцията, с новия закон за съдебната власт (онзи по Атанас Славов, не този, които тайно се преправя в превзетото от прокуратурата министерство на правосъдието).
Конституционните изменения отидоха в канала, ЗСВ-то е голям страх, а Сарафов действа ефективно предизборно и преди съставяне на редовен кабинет – депутат по депутат вир става, а намерението му да извади прокуратурата от калния терен на политиката не е нищо повече освен поредната партенка. Така решението Колеви срещу България е изцяло неизпълнено вече 15 години. Не само, че абсолютната давност за наказателно преследване срещу извършителя и евентуалния поръчител на убийството на прокурор Колев вече е изтекла, но и над главния прокурор все така остава само Господ, доколкото изобщо е там.
