Гей иракчанин получи международна закрила в България

Гей хората, преследвани заради сексуалната си ориентация, трябва да получават бежански, а не хуманитарен статут, коментира правозащитникът Борислав Димитров.

Държавната агенция за бежанците (ДАБ) е предоставила хуманитарен статут на хомосексуален иракски гражданин, чийто живот е в непосредствена опасност в родината му. За благополучния изход съобщи Младежка ЛГБТ организация „Действие”, която чрез адв. Деница Любенова му предоставила безплатна правна помощ.

Случаят на Хайтам Абдулсаттар Джабар стана популярен след последното издание на Софий Куиър Форум, където Хайтам разказал историята си в рамките на изложбата „Цирк! Моето различно семейство“.

Правозащитната медия „Маргиналия“ разказа историята на младежа:

Хайтам е роден в религиозно семейство в Багдад през 1991 г. На 15 години се осъзнава като хомосексуален. В училище и в университета е обект на подигравки поради женствените си маниери. Въпреки това е един от най-добрите студенти, завършва с трето място по успех и получава работно място в университета в Тикрит.

Днес млад зъболекар, той разказва, че е бил щастлив до идването на така наречената „Ислямска държава“. Избягал от Тикрит в Багдад, след като терористичната организация окупирала града и издала смъртна присъда за това, че е лекар и атеист.

„Защо съм атеист, ли?! Вие бихте ли вярвали в господ и религия, които ви преследват и искат кръвта и живота ви, само защото сте хомосексуални?!“, казва той.

През февруари тази година Хайтам отива на среща с мъж, на която бива отвлечен. Докато биел, непознатият крещял, че гей мъжете са срам за исляма. Питал го как предпочита да го убие – дали да му сипе лепило в ануса — позната практика за убиване на гей мъже в Ирак, — или да му смаже главата. На втората нощ успял да избяга и да се скрие при приятели. От там стига до Турция, а сетне в България.

В Ирак обаче се разчуло, че той е гей. Дядо му свикал „семеен съд“, на който било решено той да бъде обесен. Според Хайтам това не е истински съд и в него той няма право на адвокат.

„Няма полицай или прокурор, нито държавник, към когото да се обърна, защото всички искат моята смърт“, споделя той. „Пред мен стоят два избора: или оставам в България, или умирам в Ирак“, допълва младежът.

„Благодарен съм от сърце на моя адвокат за нейната безценна подкрепа“, споделя Хайтам минути след като научил за положителното становище на Държавната агенция за бежанците. „България ми даде възможността да осъзная, че съм човешко същество. Същество, което може да се гордее със себе си, да се развива и да служи на обществото. В моята родина се срамувах от себе си и имах непрекъснатото усещане, че съм недостоен и едва ли не престъпник“.

„Оказва се, че в България човешкият живот е над всичко, дори над предразсъдъците ни по повод сексуална ориентация“, заявява Венета Лимберова, председателка на Младежката ЛГБТ организация „Действие”. „Независимо от това решение, следва обаче да си признаем и нуждата от това да продължаваме да информираме обществото, семействата си, роднините, приятелите и колегите за това какво означава уж странната абревиатура ЛГБТИ. Имаме още много работа да вършим всеки ден, всеки един от нас. Да, България признава правото на живот на хората с хомосексуална ориентация, но все още малко от нас, които стоим зад ЛГБТИ, можем да се похвалим с приемащо и подкрепящо общество, законодателство, семейство и роднини, приятели или колеги“.

Правозащитникът Борислав Димитров, част от доброволческата група „Приятели на бежанците” обаче, е критичен към решението на ДАБ.

„Ако въпросният човек е подал молба за закрила, основаваща се на преследване срещу гей хора в държавата му на произход, то тогава, по силата на международното, регионалното и националното законодателство, той следва да бе получил статут на бежанец, а не хуманитарен статут”, коментира той за Gama News. Той подчертава, че хуманитарен статут получават само лицата, които не отговарят на изискванията за предоставяне на статут на бежанец.

„Не такъв е неговият случай“, коментира Димитров. „Той отговаря на изискванията за предоставяне на бежански статут. Този човек принадлежи към социална група по смисъла на член 8 от Закона за убежището и бежанците. Директива 2011/95/ЕС казва изрично: „специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена сексуална ориентация“. Принадлежността към преследвана социална група попада в хипотезите на бежанския, а не на хуманитарния статут“.

Според Димитров произволното действие по даването на хуманитарен статут в такъв случай от страна на ДАБ влече и последствия за правата и свободите на кандидата за статут. На първо място ДАБ за пореден път показва нежеланието си да предостави статут вследствие на молба, основана на преследване поради сексуална ориентация. Подобно пренебрежение към такива молби демонстрират и съдилищата. На второ място носителите на бежански статут имат право да се придвижват в Европейския съюз без виза — като всеки български гражданин. На трето място хуманитарният статут обикновено е с по-кратък срок – 3 години, сравнено с бежанския, който е издаван за 5 години. На последно място, но не по важност, според Закона за българското гражданство, лице, придобило бежански статут, може да подаде документи за българско гражданство 3 години след получаването на статута, докато за носителите на хуманитарен срокът е 5 години.

Макар засега Хайтам да е на сигурно място в България, за съжаление други сходни случаи нямат такъв добър развой. През 2014 г. Върховният административен съд окончателно лиши от възможност за бежански статут камерунския гражданин Феликс Готсаби Сама, който в родината си, заедно с партньора си, станал жертва на престъпление от омраза заради хомосексуалността им. Приятелят на Феликс починал от раните си, а самият той не посмял да подаде оплакване в полицията, тъй като хомосексуалността в страната е незаконна и това би означавало да бъде арестуван от властите, които би трябвало да го защитят като жертва на престъпление.

В скандалните си мотиви за това да отхвърли жалбата на Феликс срещу отказа на ДАБ да му предостави бежански статут, Върховният административен съд пише: „Дори да се приеме, че чужденецът
принадлежи към определена социална група със собствена идентичност, която се възприема различно и е отделена от останалата част от обществото поради съществуващите в страната негативни нагласи, не може да не се отчете обстоятелството, че той е направил свой собствен избор да се причисли към нея“.

След две расистки нападения в София и поради това, че му предстоеше връщане в родината му от страна на българските власти, Феликс напусна България и понастоящем местонахождението му е неизвестно.

Източник: Gama News