Докладът на ООН за правата на жените в България посочва сериозни проблеми в прилагането на принципите на равни права и защита на жените от дискриминация

Докладът на Комитета по елиминиране на дискриминацията срещу жените от месец юли тази година посочва множество области, където усилията на България за елиминиране на дискриминацията срещу жените са повече от недостатъчни. Сред тях са както националните стратегии за осигуряване на равенството между половете, така и практическото приложение на вече изработените механизми.

В началото на доклада е отделено място за поощрение на въведените закони за защита от дискриминацията и приемането на редица международни механизми за защита на жените.

Основните забележки на Комитета се отнасят до двадесет и две различни области, от публичното оповестяване на Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жените като основен законодателен източник по въпросите за правата на жените до осигуряването на равно заплащане и предотвратяването на домашното насилие в България.

Комитетът със съжаление отбелязва, че Конвенцията не е достатъчно добре представена на различните звена на държавното управление и те не действат съгласно механизмите, изложени в нея. Комитетът призовава към подобряване на правните механизми, забраняващи всякаква форма на дискриминация на основа полова принадлежност, и на структурите, приемащи оплаквания и сигнали за дискриминация. Комитетът също отбелязва, че националните стратегии за осигуряване на равенство между половете остават главно на хартия, и освен това са недостатъчни. Комитетът призовава към използването на т.нар. „специални временни мерки“, като например поощряването на наемането на жени служители в области, където жените са слабо представени.

В доклада има редица препоръки относно практическата ситуация на правата на жените в България. Според Комитета дискриминационните практики в България са факт, стереотипите за ролята на жената в семейството и обществото са непроменени, а жената масово е третирана като обект в медийния и рекламния сектор. Наред с това, от ООН изразяват опасение, че домашното насилие в България е силно разпространено и, че за предотвратяването му липсват както правни механизми, така и убежища и съветници за жени, жертви на домашно насилие, и съвместна работа на държавата с неправителствения сектор. Участието на жените в политическия и обществения живот, както и достъпът им на образование, особено на жените от ромски произход, също са сред основните проблеми на България според доклада.

От комитета отбелязват недостатъчното внимание, което се обръща на проблема от българска страна, и липсата на статистически данни за участието на жените в политическия и социален живот, както и за жени от неравнопоставени групи като жени от етнически малцинства, възрастни жени и жени с увреждания.

Комитетът насрочва следващия доклад за юли 2016 г.

Целия доклад можете да прочетете тук.