ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: България е осъдена от Европейския съд по правата на човека за неразследване на побой от скинхедс над суданец
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) днес оповести решението си по делото Абду срещу България (жалба № 26827/08). Случаят касае расистко нападение пред Централните софийски хали през 2007 г. от страна на скинхедс срещу двама граждани от судански произход. Тогава прокуратурата отказа да го разследва. По делото ЕСПЧ установява нарушения на Член 3 (забрана на нечовешкото и унизително третиране) и Член 14 (забрана на дискриминацията) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
„Държавата получава своего рода предупреждение за нездравата работа на прокуратурата по дела за престъпления от омраза“, коментира адв. Маргарита Илиева, директор на „Правна програма“ на Български хелзинкски комитет, която водеше делото. „Слепотата и безразличието на магистратите в такива случаи ни костват колективно самата представа, че основните права са важни. Расовите деяния от есента на 2013 г. също ще свършат с решения срещу държавата, ако прокуратурата не намери начин да се вземе в ръце и да започне дължимата си работа по прилагането на наказателния закон за насилието от омраза“, допълва тя.
Случаят
През май 2007 г. жалбоподателят Абду и негов приятел – суданци по произход и жители на София, са нападнати пред Халите от двама души, впоследствие документално характеризирани от полицията като скинхедс, регистрирани за ред престъпления като хулиганство, грабежи и кражби. Абду понася физически наранявания, които впоследствие са медицински удостоверени. Той е заплашен с нож и става обект на расистки обиди от страна на нападателите.
След като разпитва двамата потърпевши, двамата нападатели и очевидец, полицията изпраща на прокуратурата заключение с мнение за образуване на наказателно производство по чл. 162 от Наказателния кодекс, а именно – за расистки мотивирано насилие. Прокуратурата отказва, като приема, че нямало достатъчно доказателства за расистката мотивация на деянието – вместо да се разследва, за да бъдат събрани такива. По жалба на Абду се произнася и горестоящ прокурор, който повтаря дословно мотивите на районния, без да обсъди доводите на пострадалия. Прокурорите, работили по случая, са И. Илиева от Софийската районна прокуратура и В. Андреев от Софийската градска прокуратура.
Решението на Съда
Съдът приема, че малтретирането на жалбоподателя от страна на двамата му нападатели попада в обхвата на Член 3 от ЕКПЧ, защото към документираните физически наранявания се прибавя и възможната расистка мотивация на насилниците. Съдът акцентира това, че самата полиция характеризира в доклада си тези хора като скинхедс и се произнася, че предполагаемата расистка мотивация на насилието, сама по себе си, съставлява накърняване на човешкото достойнство на потърпевшите.
Съдът изтъква още, че когато се разследват насилнически актове и има съмнения, че те са породени от расистки нагласи, властите са длъжни да вземат всички разумни мерки, за да проверят дали деянието е расистки мотивирано. Да се третират расистки мотивираните насилия наравно с дела без расистки елемент е равносилно на затваряне на очите пред специфичната природа на актове, които са особено разрушителни за основните права, пише в решението. Това задължение за разследване на расисткия мотив е част от задълженията на държавата както по Член 14 във връзка с Член 3 ЕКПЧ, така и по самия Член 3.
В тази светлина Съдът констатира, че прокуратурата не е счела за необходимо да бъде нарочно разпитан очевидецът относно расистките обиди, които е могъл да чуе при нападението, нито двамата нападатели относно тяхната възможна расистка мотивация. Изтъква се, че жалбоподателят от самото начало е поддържал, че е бил обект на расистки обиди и че самата полиция описва извършителите като скинхедс, известни с екстремистката си и расистка идеология. Отбелязва още, че жалбоподателят е посочил всички тези пропуски на разследването, като е обжалвал пред по-горестоящата прокуратура, но тя го е игнорирала. Съдът изрично се произнася, че „предвид точните и обосновани доводи на жалбоподателя в хода на наказателното производство, компетентните органи са разполагали с елементи, сочещи възможна расистка мотивация за насилието […] и са се провалили в задължението си да вземат всички разумни мерки за разследване на евентуалния расов мотив”.
Съдът отхвърля довода на България, че пострадалият можел сам да преследва нападателите си за нанасяне на лека телесна повреда, като се произнася, че такова производство не би касаело расистките обиди и расистката мотивация за насилието, които съставляват същностен елемент на оплакването.
Съдът се позовава и на констатациите на международни и национални инстанции за липсващото прилагане на практика на наказателните разпоредби срещу расисткото насилие, а именно: Европейската комисия против расизма и нетолерантността, която констатира, че жалбите за расистки агресии „имат малък ефект” и обръща внимание на властите да обработват такива случаи ефективно; Комитетът за премахване на расовата дискриминация при ООН, който също наблюдава, че „наказателноправните разпоредби за расистките актове все още се прилагат малко”; Омбудсманът на България през 2013 г., който изразява тревога от растящите актове на расова омраза и призовава властите да „не свеждат такива деяния до хулигански прояви, а да разследват за възможни престъпления от омраза”.
Предвид всичко това Съдът заключава, че е нарушен Член 3 в неговия процедурен аспект, отделно взет, както и във връзка с Член 14 ЕКПЧ. Присъжда обезщетение от 4 000 евро на жалбоподателя.
Съдът постановява, че разноски за правния труд по делото не се присъждат, защото не са претендирани.
За повече информация:
Маргарита Илиева
Директор „Правна програма“
Български хелзинкски комитет
Тел.: +359 2 943 4876