„Правата и човекът“ – БХК празнува 30 години от учредяването си с подкаст и поглед към младите хора

На 14 юли 1992 г. група български граждани основават Българския хелзинкски комитет (БХК). Това го прави най-старата все още действаща правозащитна организация в страната. Негови основатели са Калина Бозева, Мария Бакърджиева, Антоанета Ненкова, Юлиана Методиева, Емил Коен, Таня Маринчешка, Копринка Червенкова, Петър Слабаков, Правда Спасова, Красимир Кънев, Димитрина Петрова, Антонина Желязкова, Йонко Грозев и Данаил Данов.

Днес, точно 30 години по-късно, организацията поддържа пет основни програми, като освен защита и застъпничество в сферата на правата на човека, има съществен принос и за изграждането експертиза на много от действащите правозащитници в страната. БХК понастоящем е най-голямата неправителствена правозащитна организация на Балканите и една от най-големите подобни организации в Източна Европа.

Причината да ни има вече три десетилетия обаче е много отвъд помпозните думи, с които можем да опишем постигнатото.

Историите за човешки права винаги започват с хора, и в тях рядко участват силните. Историята на БХК преплита в себе си хиляди човешки съдби – съдбите на най-отритнатите, онеправданите, нежеланите. В работата си ние се срещаме с нарушения на правата на конкретни хора. Те обаче са ключ за промени, които засягат всички.

„Правата и човекът“ е заглавието на новия подкаст, който БХК започва да прави на връх тридесетата си годишнина. Първият епизод вече може да бъде чут в платформата Anchor и в Spotify.

Новият формат е насочен към по-младата публика. Целта му ще бъде да извади правозащитния разказ от формалния език на съдебните решения и мониторинговите доклади, и да го превърне във всекидневен разговор за нещата от живота – защото правата на човека са навсякъде. В пилотното издание се търсят отговорите на някои основни въпроси – какво е „правозащитен подкаст“, защо е необходим той, какво означава да бъдеш правозащитник. Ще можете да чуете и резултата от социалния ни експеримент, в рамките на който попитахме случайни минувачи какво знаят за правата на човека.

„Правата и човекът“ ще стартира с по един епизод месечно и в него – освен експертите на организацията – ще участват представители на други организации и институции, активисти, както и обикновени хора с техните необикновени правозащитни истории.

„БХК винаги е разбирал необходимостта сложната материя на правата на човека да бъде разбираема и разбрана от възможно най-много хора и своята отговорност за това. През годините комитетът е издавал собствено списание “Обектив” под редакцията на Юлиана Методиева, по-късно Яна Тавание създава комуникационната програма, която използва целия набор от средства, за да покаже и разкаже огромната по обем и значение работа не само на БХК, но на целия правозащитен сектор у нас“, коментира Надежда Цекулова, директорка на програма „Кампании и комуникации“.

Според Красимир Кънев, председател и съосновател на организацията, на БХК в голяма степен се дължи това, че в сферата на правата на човека в България няма теми табу. “След падането на комунистическия режим българското общество продължи да се затруднява да преглъща много от „горещите картофи“ с правата на човека. Всеки, който дръзне да обсъжда тези теми, рискува обществен и медиен остракизъм, а в някои случаи и собствената си сигурност. Но БХК не се поколеба да посочи проблемите и на най-отхвърлените групи и индивиди, да покаже скелети в гардероба на българското общество, около които и най-добронамерените минават със затворени очи“, разказва Кънев.

БХК понастоящем е най-голямата неправителствена правозащитна организация на Балканите и една от най-големите подобни организации в Източна Европа. За 30 години съществуване комитетът успява да се утвърди и укрепне като правозащитна организация в една обществена и културна среда, която е често враждебна и още по-често безразлична към правата на човека. Среда, която не само не насърчава устойчивостта на неправителствения сектор като цяло, но понякога активно блокира много от условията за неговото функциониране. Поради това осигуряването на организационен, кадрови и финансов капацитет за дейността на една такава организация в България е сериозно предизвикателство и голямо постижение.

БХК налага правозащитния разказ за България – кои са основните проблеми с правата на човека у нас, кои са засегнатите групи, какви следва да са решенията. По тези въпроси днес има широк консенсус сред правозащитната общност както на национално, така и на международно ниво. Докладите за България на различните институции, практиката на различните органи, а в последните години и една част от основните медии са идентифицирали общо взето едни и същи проблеми. В основата на това идентифициране стоят докладите на БХК още от самото начало на неговата дейност.

БХК не само формулира разказа за правата на човека в България. През всичките години на своето съществуване той активно защитаваше със средствата на правото уязвими групи и индивиди както на национално, така и на международно ниво. При това по дела, които оставиха трайна следа в практиката и в значителна степен формираха ключовите проблеми с правата на човека в България. Понастоящем в Комитета на министрите на Съвета на Европа има 14 дела и групи дела на ЕСПЧ на усилено наблюдение. Това са ключовите дела, идентифициращи най-важните правозащитни проблеми за България, представени на вниманието на този съд. От тях шест (43%) са дела и групи дела, чието завеждане е подпомогнато изключително от БХК. По други три групи БХК допринесе за завеждането на някои, макар и не на всички дела от съответната група. Така като цяло за 30-те години на своето съществуване БХК е участвал в 64% от всички български дела и групи дела на ЕСПЧ, които днес се наблюдават в рамките на усилената процедура, което е доказателство за правна работа в респектиращи мащаби и устойчивост през годините не само на национално, но и на международно ниво.

И, най-сетне, за 30-те години от своето съществуване БХК се утвърди като активна част от международната правозащитна общност. Организацията е член на основните неправителствени правозащитни мрежи на европейско ниво. Тя активно участва и в много случаи ръководи проекти, засягащи правата на човека не само в България, но и в други европейски страни. Нейни активисти са допринесли за изграждането на капацитета на много други правозащитни организации по цял свят.

БХК играе важна роля в някои ключови процеси за правата на хиляди хора у нас. Тук припомняме накратко някои от тях:

Реформиране на системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните

В края на 90-те години на 20. век в България около 2500 деца са били настанени в интернати на абсолютно произволни от правна гледна точка основания. Това е една от сферите, върху които попада вниманието на БХК още в първите години след основаването му. През 1996 г. се постига въвеждане на съдебен контрол за настаняване във ВУИ, а 8 години по-късно съдебният контрол се разширява. Така към днешна дата в държавата са останали само 2 ВУИ и 1 СПИ с по около 100 деца във всеки от тях. Въпреки това ние не смятаме работата по тази тема за приключила, тъй като действащият в момента закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е от 1958 г. Детското правосъдие се нуждае от драстична реформа и дълбоко хуманизиране, за които продължаваме да настояваме.

Деинституционализация на децата в институциите

През 2007 г. БХК подкрепи разследването на журналистката от БиБиСи Кейт Блюит, вследствие на което бе създаден филмът “Изоставените деца на България”. Историята на настанените в дома за деца с увреждания в русенското село “Могилино” шокира Европа и предизвика международен скандал. През 2010 г. БХК прави съвместни проверки заедно с прокуратурата на РБългария, и установи близо 240 смъртни случая в домовете за деца. Случаите останаха неразследвани. Проведената реформа намали драстично броя на настанените в институции деца. Въпреки това се запази формалния подход към грижата за децата, срещу който продължаваме да работим.

Подобряване на условията в институциите за психиатрична грижа за възрастните

Правата на психично болните са сред основните теми на организацията от самото ѝ създаване. Активното наблюдение и застъпничество през годините доведе до закриване на институциите в Санадиново, Пастра, Драгаш войвода и подобряване на условията в Радовец, Качулка, Куделин. През седемте години, в които Министерството на здравеопазването не допускаше наблюдателите ни в затворените институции под негово разпореждане, активното ни застъпничество пред международни организации доведе до поредица от проверки и последвали изявления на Комитета против изтезанията относно нечовешките условия в някои български домове за възрастни.

Реформа в местата за лишаване от свобода

БХК осъществява периодичен мониторинг на затворите и арестите и документира условията на лишаване от свобода и положението на задържаните лица с цел превенция и защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне. Ежегодно следим и публикуваме информация за нивата на полицейско насилие, както и за условията на живот и отнасяне в арестите и затворите в цялата страна.

От 2020 г. БХК стартира проекта „Реформа в затворите“ с финансова подкрепа по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Проектът е изцяло посветен на реформата в местата за лишаване от свобода, задействана след пилотното решение на ЕСПЧ срещу България „Нешков и други“ за нечовешки и унизителни условия в затворите и липсата на вътрешноправни механизми за защита. В продължение на три години проектът прави детайлен анализ на ситуацията в пенитенциарната система в България и проблемите, които остават за разрешаване. Сайтът на проекта „Реформа в затворите“ е единствен по рода си и предоставя достъп до документи, изискани по ЗДОИ за реда в затворите и арестите, които не могат да бъдат намерени публично никъде другаде, както и подробна специализирана информация по темата.

Изграждане на системата за защита от дискриминация в България

Адв. Маргарита Илиева, дългогодишна директорка на правната програма на БХК, участва с високата си експертиза в работната група по изготвяне на Закона за защита от дискриминация. Днес, почти 19 години след неговото приемане и въпреки нуждата от актуализиране на нормативната уредба, този закон продължава да е средство за успешна защита на едни от най-уязвимите членове на нашето общество.

Полицейското насилие – въвеждането на стандарта за абсолютна необходимост

По данни на БХК всеки трети задържан в България е бил малтретиран по време на задържането или вътре в полицейското управление, а в резултат на стотиците жалби всяка година се достига до съдебни дела, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка. БХК се бори с незаконните репресивни практики в българската полиция от десетилетия, както чрез стратегическите дела в Европейския съд по правата на човека (групата дела Великова срещу България е най-голямата група дела, която е на усилено наблюдение от страна на Комитета на министрите на Съвета на Европа), така и чрез активно застъпничество за законодателни промени пред отговорните институции. Организацията е сред първите, които поставят на дневен ред темата за стандарта за абсолютна необходимост, ограничаващ законово употребата на сила от страна на полицията.

Въвеждане на стандарти за международната закрила в България на бежанци и търсещи убежище

Специализираната програма за правна помощ на бежанци и мигранти има основополагащ принос за въвеждане на редица правни стандарти във връзка с международната закрила в българското право. През последните 25 години под ръководството на адв. Илиана Савова програмата е участвала във всички работни групи както за изменения в Закона за убежището и бежанците, така и в други закони, укрепвайки защитата на тази група уязвими лица. Сред стандартите, въведени след застъпничеството на БХК, са правното представителство за непридружените деца бежанци не само по време на производството, но и след предоставянето на статут и закрила; участието на преводачи в производството по предоставяне на международна закрила; забраната за задържане на непридружени деца в СДВНЧ и препращането им към отделите за "Закрила на детето"; и др. През годините програмата е подпомогнала търсещи международна закрила с правна помощ по хиляди съдебни дела, а стандартите, които отстояваме, са отразени и възпроизведени в съдебната практика, в закона и в редица подзаконови нормативни актове.

Борбата с речта на омразата

БХК има дългогодишна история и постижения в сферата на борбата с публичната реч на омразата. Кулминацията им дойде през 2021 г. с решенията на Европейския съд по правата на човека по делата Бехар и Гутман срещу България и Будинова и Чапразов срещу България – първите постигнати осъдителни решения срещу държавата ни за несанкционирана публична антисемитска и антиромска реч.