ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК призовава за разследване на сигналите за системни нарушения при достъпа на бежанците до територия и закрила
В периода от май до септември 2016 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) получи 33 сигнала за ограбване, физическо насилие или унизително отнасяне от страна на служители на полицията, засягащи общо над 600 лица, търсещи международна закрила в България. Предполага се, че това са само част от действителните случаи. Изнесените факти се основават на системното наблюдение на БХК на границата и се базират на данни, заявени от бежанци и лица, търсещи закрила.
Обобщените данни сочат, че през 2016 г. достъпът до територия на хората, търсещи закрила в България, остава затруднен. Държавната политика и практика в тази област продължава да третира хората, бягащи от война и преследване, по еднакъв начин с имигрантите, които напускат страните си основно по икономически причини. Липсват както институционални, така и чисто практически разрешения, които да осигурят прилагането на диференциран подход, който да осигури достъпа до територия и закрила на бежанците и принудително разселените хора.
Най-сериозните опасения във връзка с достъпа на бежанците са предизвикани от прилаганата от властите практика на безразборно отблъскване, жертва на което стават и бежанците. От началото на годината различни групи от търсещи убежище и закрила докладваха, че са били подложени на принудително връщане (отблъскване) обратно на територията на Турция от страна на смесените групи за охрана на държавната граница, при това не само от граничната бразда, но и от граничните зони във вътрешността на страната.
В мнозинството от получените сигнали (80%) бе заявявано, че при задържане полицейските органи са изземвали и отнемали от търсещите закрила без съставяне на протокол или друг надлежен документ пари, ценни вещи или са конфискували и носената от тях храна. В отделни случаи бе докладвано нехуманно и унизително третиране, изразяващо се в груб език, събличане по бельо или подпалване на вещи и принадлежности.
В немалка част от докладваните случаи (около 45% от сигналите) търсещите закрила разказват и за физическо насилие, включващо поваляне на земята, ритане, удари, включително в отделни случаи със средства като палки или дръжка на пистолет. В шест от случаите лицата, извършили задържането, са използвали полицейски кучета за сплашване като в резултат има сигнали за ухапвания. Описани са случаи, при които е използвана стрелба във въздуха.
Припомняме, че при сходен инцидент през октомври 2015 г. край град Средец загина мъж от афганистански произход на 19 години вследствие изстрел, произведен от служител на Министерството на вътрешните работи. През юни 2016 г. Бургаската окръжна прокуратура прекрати образуваното наказателно производство с мотиви за липсата на престъпление и характеризирайки причиняването на смъртта като „случайно деяние“.
През последните години в своите доклади както БХК, така и „Амнести интернешънъл”, „Хюман Райтс Уотч” и редица други международни организации отправят критика към българското правителство за практиката на отблъскване обратно в Турция на хора, потърсили у нас убежище и закрила.
Отблъскването на хора, търсещи убежище и закрила, които бягат от война или преследване, представлява нарушение на българския закон както и на международното право, а получените сигнали разкриват действия, които съставляват престъпления, при това извършвани от служители на органите на реда, които трябва да бъдат разследвани с нужното внимание и при тяхното установяване и доказване – наказвани с цялата тежест на закона. Сигналите са предоставени на вниманието на компетентните органи и по някои тече разследване.
БХК призовава компетентните органи да контролират поведението на полицията и да разследват цялостно, бързо и безпристрастно всички сигнали за противозаконна употреба на сила от правоприлагащите органи. ♦
Принципът забрана за връщане (non-refoulement) е уреден в Женевската конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951 г. и прогласява, че никоя договаряща се държава няма право по какъвто и да е начин да експулсира или връща (“refouler”) бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът или свободата му по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Задължението на държавните органи в Република България да спазват този принцип произтича от ратификацията на Женевската конвенция през 1992 г., която на това основание става част от българското законодателство и има предимство пред всички вътрешноправни норми, които ѝ противоречат.
Турция е ратифицирала Женевската конвенция с т.нар. „географска клауза“, според която приема и дава убежище и закрила единствено на хора, чиято държава на произход се намира на територията на Европа. В юридически смисъл, бежанците, които са минали през Турция (и през границата с нея влизат на територията на България), се считат за бежанци, пристигащи направо от държавата, където са били застрашени животът или свободата им.
