Седем въпроса към кандидатите за съдия в Конституционния съд Йонко Грозев и Орлин Колев

Публикуваме дословно Становище по процедурата за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание, открита на 12.02.2025 г., подписано от адв. Адела Качаунова, съпредседателка на Българския хелзинкски комитет. Становището съдържа седем въпроса към допуснатите кандидати Йонко Грозев и Орлин Колев, като е изпратено на 6.03.2025 г. и е адресирано до Анна Александрова, председателка на Комисията по Конституционни и правни въпроси в 51-ото Народно събрание на Република България, където на 12.03.2025 г. предстои изслушване на кандитатите.  

Уважаеми народни представители, 

Български хелзинкски комитет (БХК) е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано да упражнява общественополезна дейност през 1992 г. Част от дейността на организацията е предоставяне на правна помощ на лица, които се оплакват от нарушаване на техни основни права и в осъществяване на тази дейност сътрудници на БХК водят дела както пред Комисията за защита от дискриминация, така и пред Европейския съд по правата на човека. 

Този опит ни позволи да добием мнение за професионалните качества и на двамата кандидати. По отношение на Йонко Грозев становището ни е положително и това може да се види от писмото, адресирано до народните представители в 51-то Народно събрание с настояване неговата кандидатура да бъде издигната. Изразяваме задоволство от неговото номиниране. 

На основание на т. II.3 от Решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание, прието на 12.02.2025 г. и обанородвано в ДВ, бр. 13/2025 г. отправяме следните въпроси към двамата кандидати за съдия в Конституционния съд:

1. Как виждате ролята на Конституционния съд в изпълнението на задълженията на Република България по международни договори и конкретно на решения на Европейския съд по правата на човека?
2. Как виждате ролята на Конституционния съд в изпълнението на задълженията на Република България по чл. 2, § 1, б. „d“ от Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация (обн. в ДВ, бр. 56 от 10 юли 1992 г., изм. ДВ, бр. 19 от 24 февруари 1995 г.) да забрани и сложи край на расовата дискриминация от страна на каквото и да е лице, група или организация?
3. Българската правна система признава ли съществуването на етнически малцинства? Как са защитени техните права? Кои проблеми, свързани със защитата на етническите малцинства в България бихте откроили като най-сериозни?
4. Наскоро парламентът прие изменения в Закона за вероизповеданията. Виждате ли в тях някакъв проблем от гледна точка на конституционната защита на свободата на религията?
5. Намирате ли, че изявления от политически фигури, насочени срещу групи от населението следва да бъдат санкционирани като попадащи в понятието „тормоз“ съгласно Закона за защита от дискриминация като практическо проявление на допустимите ограничения на свободата на изразяване съгласно чл. 39 от Конституцията и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека?
6. Конституцията прокламира равенство на гражданите пред закона и забранява ограничения на правата на правата им, или привилегии, основани на изчерпателно изброени в чл. 6, ал. 2 признаци. Същевременно, чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека, както и чл. 4 от Закона за защита на дискриминацията забраняват дискриминацията, основана на всякакви признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
   През 2005 г. чл. 4 от Закона за защита от дискриминация беше допълнен със забрана на дискриминацията основана на „сексуална ориентация“, а през 2023 г. Народното събрание прие допълнения на българският Наказателен кодекс, които предвиждат по-тежки наказания за убийство извършено по свързани със сексуалната ориентация подбуди, както и за проповядването или подбуждането към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност или сексуална ориентация.
   Според Вас какво наложи тези приети от Народното събрание допълнения и съответстват ли те на чл. 6 от Конституцията, който посочва изчерпателно признаци на забранена дискриминация и на даденото от Конституционния съд с Решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. (Обн., ДВ, бр. 93/09.11.2021 г.) задължително тълкуване на понятието „пол“?
7. По Ваше мнение необходим ли е механизъм за независимо разследване на главния прокурор? Доколко настоящата конституционна рамка позволява такъв механизъм да се регламентира на законово равнище, създавайки гаранции относно независимостта на разследващия орган?